x> mnogo golemi prikazki prikazva[, ama ti da si s parite, nqma oko da ti migne.
grigor> защо мислиш така?
x> sori, ne ` eta kirilica
grigor> yaa, interesno… kak togava si mi prochel bloga?
(Няколкосекундно мълчание откъм другата страна.)
x> ami `eta go ot ky]i, a v momenta sam na rabota, tuk nqmame kirilica – programisti sme
(няма кирилица, щото бил програмист… мамин златен… 🙂 )
grigor> zashto ne si slojish? ili samo se hvalish, che si programist 🙂
x> samo se hvalqt takiva kato tebe, deto bili golemi hakeri, ama ni]o ne razbirat
grigor> :-))) zashto mislish, che nishto ne razbiram? ti daje ne me poznavash…
x> ako razbira[e, dosega da si mi haknal pcto, ama ne move[
(Този е някой дечко. От кое IP ми пише?… Я, колко интересно. Я един портскан на най-полезните портове…)
grigor> mejdu drugoto, firmata ti u vas li e? gledam, che mi pishesh ot IP, koeto e v diapazona na provaidera vi za domashni IP-ta
x> ne, ne e u nas. ]o, ne moje li da sme pora`ali `asten akaunt?
(Програмистка фирма цялата виси на частен акаунт. Убедително. Яааа. Портове 135, 137, 138, 139 – отворени. UDP Порт 1026 – и той… Дали дечкото не си е оставил администраторския акаунт без парола?… Да! Майчице. Ела, вълчо, изяж ме. Господи!)
grigor> ti mai niamash firewall? ili se lyja?
x> kvo, da ti kaja kvo imam li? ama mnogo golem si haker
( 🙂 )
grigor> da ne bi sluchaino vyv firmata vi da ima samo 1 PC?
x> ne pozna, pove`e ot 10 sa… golem si haker, nema ]o.
grigor> istinskite hakeri ne vlizat v chujdite PC-ta kriminalno, zatova oshte ne sym vliazyl v tvoeto… ako iskam, moga da go napravia.
x> aide da te vidim, de
grigor> razreshavash li mi?
x> ako mojesh :)))))
(Има само една мрежова карта – тази към Интернет. Въпросът за фирмата с 10-те компютъра е решен окончателно… Я да си направя аз една шега. Къде ми беше онова идиотско телнет сървърче за ДОС команди, дето го писах? Зарязах го преди да проработи, ама няма значение, важното е веселбата… Слагаме го в c:\winnt\system32, и го прекръщаваме на firewall.exe… Сега да му popup-нем едно съобщение през месинджъра. “Windows System Alert: Someone is trying to access your computer. If you want to block him, please start your firewall. You may do it by clicking Start, then Run, and typing in the box “firewall.exe”, and hitting Enter”)
x> opitva[ se da mi vleze[ v pcto, a? nqma da stane
(Изпълнителен момък. Не че има нещо на машината му, което не мога да направя с администраторски достъп, но е забавно той да свърши важните части от работата сам. Я междувременно да му включа Remote Assistance…)
grigor> shtom si kazal 🙂
x> kvo, aide vlez de
grigor> az sym vytre.. ot dosta vreme… iskash li da si poigraem na “koi shte se prebori za mishkata”?
(кратка пауза, през която си играем на въпросната игра… накрая внезапно компютърът му изчезва от мрежата – ударил е вълшебния бутон… нищо, след минута ще е обратно 🙂 )
grigor> да вляза ли пак, и този път да видим кой по-бързо трие файлове?
x> o[e taia ve`er ]e te sasipem. s priatel`etata sme 10 du[i, glavata ti [e q napraim meka
grigor> я, ама ти четеш кирилица? :-))
x> mamata ti [e eba, govedo smotano
grigor> не можеш, драги… къде ще ме намериш, като начало? кой съм аз, всъщност, под това име? И какво изобщо можеш да ми направиш?
(Какъвто си ми социален, момко, дали имаш поне един приятел, дето ще дойде с теб да бие някого? Дори ако знаеш кого, как, къде…)
x> ma i ti ne moje[ ni]o da mi napravi[
(Ха! Оценява ситуацията реално. Има хляб в това момче.)
grigor> като начало, мога да ти изтрия диска… с всичките ти драгоценни порнота, домашни, пищови и прочее… а като продължение, мога да ти flash-на BIOS-а с нули, и да превърна компютъра ти в безжизнена тухла. Ако това е нищо…
(Кратко мълчание. Не се опитва пак да го изгаси. Съобразителен е. И, да си призная, ми е симпатичен.)
x> i kvo ]e postigne[?
grigor> Като начало, няма вече да казваш, че не мога да ти вляза в компютъра. Но извън това – абсолютно нищо. Там е работата.
x> koq rabota?
grigor> Нито аз ще стана по-щастлив, нито ти – по-умен. От съсипване на чужди компютри никой не е прокопсал. Точно както и от бой, между другото.
x> az samo taka go kazah, bqh se qdosal
grigor> Знам, не ти връзвам кусур. Не се бой, няма да ти затрия компютъра или файловете за кеф или отмъщение. И, между другото, можеш спокойно да ми пишеш на кирилица – гледам, че правописът ти е много добър.
(Интересно момче. Прави се на мачо, дразни околните. А няма добри социални контакти. Но има отличен правопис. Уплашен от предстоящия живот единайсетокласник, който се опитва да влезе в света на възрастните през която врата му е попаднало. Малко подадена ръка няма да му дойде зле.)
x> някъде събирате ли се хакери, да идвам и аз да се уча?
grigor> Аз не съм хакер, особено пък такъв, за какъвто мислиш. Честно. И да намериш такова събиране, там може би ще станеш добър престъпник, но надали търсиш това. Иначе ей ти фитнесите на наркобосовете, екстра мутра ще те направят.
x> тогава къде мога да науча разни неща
grigor> Навсякъде. Но най-вече по купоните. Не се шегувам!
x> ма то моите познати все гьон не разбират компютри
grigor> Тръгнеш ли от купон на купон, ще намериш познати, които разбират. А ще намериш и много други, които разбират пък от други страхотни неща. Просто бъди част от компанията, весели се с околните, и като те приемат за свой, ще си говорят с тебе за всякакви работи.
grigor> И мацките ще си падат по теб, ако умееш да се веселиш – то отначало е трудно, ама се учи, и после е хубаво.
(Точно това ти трябва, момко. Не компютрите и “хакерството”. Умен си, и те също могат да дойдат – но първо по-важното, по-нужното.)
x> мислиш?
grigor> случва ми се… доста често 🙂
x> 🙂
grigor> може ли да публикувам в нета този ни разговор? ще се погрижа по никакъв начин да не си личи кой си…
x> абе по-добре недей
grigor> И ще напиша вътре коментари какво мисля и аз – може да ти е интересно да го прочетеш. Това ще е печалбата ти, че си ми разрешил да го публикувам. 🙂 Става?
(Половин минута мълчание оттам.)
x> добре, става, ама много те моля не ми пускай името
grigor> Мъжка дума. 🙂
Много се надявам Х да се обади пак. Има потенциал да стане страхотно момче, и се надявам да го реализира.
Може би е уплашен, че се е “издънил” така – няма защо, това не е издънка. Наистина.
Да, знам как да го издиря – но няма да го направя. Уважавам го достатъчно, за да му дам свободата на избор. Нека той реши накъде ще поеме.
Григоре, познавам те по име от много отдавна, още от времената на sf&f и винаги съм имал някакъв респект към теб, заради това което правиш/си правил.
Но дали е нужно да изпадаш в такива дребнави ситуации? Един вид доказване пред някакъв … пикльо? Не мисля, че си заслужава вниманието, а и освен да го нахъсаш да гони твоя образ (такъв, какъвто той го вижда и разбира), едва ли може да се постигне нещо.
Все пак се надявам да не съм прав, а и ти си достатъчно голям и зрял за да можеш да прецениш сам. 🙂
Хайде, Григор от мен – една звездичка на пагона за Учител! 🙂
@don: Мисля, че не може да се извлече есенцията от тази “притча” по-точно от начина, по който ти го направи :
…освен да го нахъсаш да гони твоя образ (такъв, какъвто той го вижда и разбира), едва ли може да се постигне нещо…
Момчето ще си създаде един връх, който да се опитва да катери. И именно понеже е такъв, какъвто той го вижда (а не реален), това ще е постоянен стимул да катери още.
@don: Занимавах се с момъка точно защото мисля, че не е пикльо. Напротив – мисля, че е умно и свястно момче, но просто не е случил на среда. Щом толкова бързо разбра, че тая с “хакването на компютри” всъщност е безсмислена… И се надявам вече да не ме вижда като “хакер”, както той го разбира – било като самохвалко, било като истински… Ако събере смелост (не се е обаждал оттогава), ще се радвам да си поговоря с него пак, а и да му стисна ръката на живо.
@Анна Ананиева: Не вярвам Учителите да си слагат звездички по пагоните. Нито пък очаквам скоро да разбера от собствен опит дали е така. Просто си поплямпах приятно двайсетина минути с едно момче, което има заложби да стане много свестен човек. И разказах историята тук. За да види той, че в света е пълно със свестни и готини хора. И за да видят и другите… същото.
Аз не можах да видя къде точно си личи, че е умен и свестен. Явно ти, Григоре, умееш да забелязваш хубавото у хората. Или да убеждаваш себе си и тях, че има нещо хубаво там някъде 🙂
Доброто, освен че се възпитава, явно се и култивира от нулата 🙂
Това със средата е много важно. Откакто уча в УНСС не съм попадал на колега от университета, с когото да плямпам на технически теми и това ми липсва. В гимназията поне имах един съученик (който е в технически в момента), който поне се интересуваше от разговора (не се занимаваше особенно).
Липсва ми компанията, в която да обсъждам работата си през деня…
Дано всеки тинайджър, който има заложби да попадне в “хакерска” компания, за да се понапълнят редиците ни с “комп. разбирачи” 🙂
Да имаше повече хора, които мислят като теб 😉
@ Евгени
Ако си “Информатика” в УНСС (те май в момента нямат друга специалност силно обвързана с компютри), съвсем не се учудвай ако не намериш сред колегите си хора с технически интереси и/или познания. Като завършил там тази специалност и аз бях изненадат от масовостта на случайно попадналите в нея.
а по темата: Хубаво е да се насърчават младите, защото не рядко са с погрешни разбирания именно поради недостатъчна си запознатост с реалността.
Pingback: blog.doncho.net » Blog Archive » “Хакерче”
Добро четиво. Може би има потенциал детето да стане добро 🙂
Здравей Григоре. Ти не ме познаваш, но се надявам че скоре ще се запознаем. Какво да ти кажа, това с правописа, че даденото момче е умно, нищо не означава. Повечето хора, които се опитват да се наскачат в IT обществото в живота са пълни въздухари и то не защото седят много пред компютъра (и аз седя нонстоп пред него), а защото нямат друго поле за изява в реалният живот и свят.
Поздрави.
От първите три коментара направо ме заболя главата. Сега изчислявам дали общия ви интерелект стига за връзване на обувки. Тия твърдения са по-нелепи от онези с децата, които се самоубивали защото слушат метъл, не искам да коментирам въобще.
Детето е умно, защото разбира кога е победено. И реагира правилно.
Ако беше тъп щеше да псува и да quit-ва, после да спами блога с коментари.
От лога ми стана много мъчно обаче. gatchev, не те познавам нито по име, нито по ник, за първи път виждам блога ти и изобщо не съм в позиция да ти давам съвети. Обаче си прекалено добър с хората, направо ме е страх за теб.
@Djgeorgie: Да, наистина е така. Което показва колко е нужно да се даде на тези хора поле за изява – като бъдат стимулирани към повече контакти и по-малко страх от околните… Много от тях са видели това-онова от гадостите на живота, ако и да са социално неопитни – тоест, може да стане от тях нещо свястно.
@Ying: Недей с лошо към посетителите. Всеки от тях има право на своето мнение, точно както и ти на твоето… А от лога и на мен ми стана малко мъчно. Иначе нямаше да съм добър с момчето. А си мисля, че добротата в такива случаи е семе, посято в добра почва. И че за страх за тях са не добрите, а лошите към околните.
(За протокола: това си ми е името – Григор Гачев. Нямам спомен откога не съм ползвал ник, поне от 15 години ще да е…)
@Григор не беше ли добре да обясниш на момчето какво в действителност е хакер? Защото лично аз се дразня как хората масово си нямат и идея ще е туй хакер и яде ли се…
Хакерите не са някакви си престъпници които само се чудят как да преебат компютрите на хората 🙁
@MacTeP: Наистина беше добре. Оттогава обаче не се е обаждал.
Дано поне да чете в нета свестни места, и да понаучава по нещичко. Пък ако реши случайно да се обади, ще се радвам да го видя.
Компютрите не са нищо – Замислили ли сте се какво представляват!?
Кутия с части и екран които те одталечава от света… Кара те да се затваряш в себе си… В усилията да го научиш, ти разваляш своето зрение, комуникация с севеподобните ти, и най-вече – Разяждаш себе си. Знам го от личен опит. И ето че един човек ми помогна да реализирам мечтите си… За което ще съм му благодарен цял живот…
@Димитър: Нека да позная човека! Дънов, нали? 🙂
Не не позна 🙂