Като си помисля – почти нищо по-различно от мъжете. Но не за това е приказката.
По мои наблюдения, жените могат да бъдат разделени на два сорта. Едните – които искат да са самостоятелни и уважавани. И другите – които искат да са опекунствани и закриляни, и друг взима решенията вместо тях.
И на още два сорта, независимо от първото. Едните – които са щастливи, когато са самостоятелни и уважавани. И другите – които са щастливи, когато са опекунствани и друг взима решенията вместо тях.
И мъжете могат да бъдат разделяни по същите начини, но при тях като че ли желано и приятно обикновено си съвпадат. Мъж, който желае едното, а е щастлив от другото, е изключение. Докато при жени това е… не правилото, но доста често положение.
В добавка, личното ми впечатление е, че жени, които искат да бъдат опекунствани, а са щастливи когато са самостоятелни, са такава рядкост, както и мъжете в същото положение. Докато жените, които искат да бъдат уважавани и самостоятелни, а са щастливи когато са придатък на някой “силен мъж”, хич не са малко. И е интересно да ги наблюдава човек.
Някои от тях осъзнават това разминаване. Обикновено забелязват, че мъжете рядко имат този проблем, и горчиво съжаляват, че не са мъже. Заявяват, че да си жена е затвор, съграден от плът. Или пък отчаяно се проклинат, че не са решителни и волеви колкото им се иска, и понякога дори намразват себе си.
Повечето не осъзнават разминаването. Не могат да разберат какво точно не е наред, но усещат, че нещо не е. Най-недоволните се чудят накъде да избият проблема, превърнал се вече в комплекс – стават феминистки, лесбийки, транссексуални, или пък почват да смятат мъжете (а често и всички хора) за животни, добитък и какво ли не още, или се обръщат към шантави и смахнати конфесии… Други малко или повече търпят. Понякога мислят, че нещо им е сбъркано, и понеже не разбират какво точно, най-често се затварят в себе си по темата. Някои се “предават”, обявяват патриархалните социални правила за по-мъдри от тях, и почват да слушат и почитат мъжете си, дори ако ядат бой (не им харесва, ама когато пък не го ядат, е хубаво). А най-много като че ли просто се опитват да не обръщат внимание на проблема, и живеят малко или повече нормален живот – не твърде щастлив, но и не твърде гаден, без големи крайности.
Чудя се – как ли следва да се държи един мъж към точно този тип жени? Дали да слуша ума им, и да ги уважава и да търси тяхното мнение? Или смело да го пренебрегва, и да взима решенията сам? Едното ги зачита и цени като хора. Другото пък ги прави щастливи. В единия случай ще е “възпитан, ама мухльо”. В другия – “мъжкар, ама тормозилник”. Когато има средно положение, приемлив компромис – добре, въпреки че не е лесно да го улучиш. А когато няма? Защото има и такива случаи… И кое е по-добро за жените – да се чувстват уважавани, или да се чувстват щастливи?
Какво ли мислят жените по въпроса? Особено ако са точно от този тип?
За зла беда нямам нищо общо с това типажче.
Нещо повече, то винаги ме е изпълвало с недоумение.
Никога не съм разбирала как е възможно да се чувстваш щастлив от това, че някой друг мисли вместо теб.
Виж, да мислиш заедно с някого, когато две глави са по-добре от една, е съвсем, ама съвсем друга работа. Чувствала съм се много щастлива като част от такава двуглава ламя.
Не ми е ясно как така някой има претенции, че държи на своята самостоятелност и иска да бъде уважаван, и изведнъж хоп – чувства се ужасно щастлив, че някой друг мисли вместо него. И дори от това, че го пренебрегват. Последното някак не ми се съвмещава с елементарното самоуважение. Не може да искаш да те уважават като човек, а в същото време да си щастлив като придатък (уфф, че гадна дума 🙂 ).
“Да си жена е затвор, съграден от плът”? Божеее, клетичките, направо ме е страх да си представя някой чак толкова нещастен, че да стигне до подобна мисъл!
Склонна съм да мисля, че щом това, второто, ги прави чак пък щастливи, те всъщност надали чак пък толкова искат да ги зачитат и ценят като хора… След като те самите дотолкова не се зачитат и ценят, че са склонни да се самозачеркнат по тоя начин и дори да си мислят, че животът, който водят, е нормален.
Жените, които ще помислят за мухльо един мъж, само защото ги третира като нормални хора, за мен са кляфки и толкова. Пък нека си имат незнайно колко висок коефициент на интелигентност, цели кофи възпитание и прочее.
А тези, дето налитат на мъжкари и после мрънкат, че ги тормозели… получават удоволствие от мрънкането. Почти толкова голямо, колкото и от самия тормоз. Но това последното няма да си го признаят.
Как да се държиш, когато няма компромис ли? Плюй си на петите и бягай! Такава женица просто няма да ти даде възможност да се отнасяш с нея човешки. И все ще е недоволна. Те тези обичат и да са недоволни.
А най-доброто за жените по скромното ми мнение е да се чувстват уважавани и щастливи. Някак не си го представям едното без другото. Ако си говорим за жени, де, не за женки, кляфки и другите сродни подвидове.
Бруталничко се изказах май, ама такава съм си, бруталничка :-).
Иначе не, не съм за мирното съвместно съществуване между половете.
Аз съм за здравата дружба и взаимното разбирателство между тях 🙂 !
@komata: 🙂
Там е проблемът. По принцип хората, които не страдат от подобно разминаване между желание и щастие, страшно трудно възприемат тези, които страдат от него. И си нямат и помен от идея как да процедират при такъв проблем… Затова писах този запис.
Тъй като не виждам жени наоколо, ето няколко случайни мисли:
В общи линии, когато осъзнаваш, че имаш мазохистични желания, но въпреки всичко ти е удобно да продължаваш да се самоизмъчваш с тях, това просто значи, че осъзнаването не е достатъчна предпоставка за освобождаване от проблема. Защото причините, които го пораждат, още си стоят. Трябва наистина човек да заживее другояче, за да промени това.
Има и друго, че много неща правим по навик. Много е интересна сцената в наскоро излезлия Monster House, където пропадналото гадже на детегледачката отпива от бутилката и гледа как Къщата-Чудовище го подмамва с хвърчилото, което е загубил като дете. И той се хваща в капана й!! На него отдавна не му пука за хвърчилото, но самия факт, че като дете го е искал, продължава да си стои и той отива да го вземе…
Доста жени, които съм срещал, не обичат рационални равноправни отношения. Не, те искат магия, магьосник, божество, от което да зависят, и при моята омраза към божествата, зависимостите и религията е ясно, че няма да се стигне далеч.
Как следва да се държи един мъж – аз съм последния, който може да каже, но наскоро играх една игра, която ми демонстрира нагледно как жените са едно кълбо от противоречия. Играта е руска, за GSM-и, и целта е с Червената Шапчица да съберете питки за баба си и да й ги доставите, без да забременеете от различните врагове (вълка, ловеца, и много др.) За целта може да замервате “лошите” с питки от кошничката и да ги прескачате, а ако все пак се случи да ви “изненадат” (ох!), имате два презерватива живот. (Има и много смешни реплики и мисли на героите по време на игра).
Та играта ме постави в една роля, в която хем е видно, че искам секс (Червената Шапчица си го мисли), хем всъщност трябва повече да гледам да се пазя, за да си изпълня мисията, без да пострадам. Разкъсващо Противоречие!! Само едно от многото противоречия, за които ме е страх да мисля направо.
Изобщо, не може да се изправи нещо, което по начало, в корените си, е криво… (става дума за секса като цяло, не за жените)
Жените не знаят какво искат, но го искат веднага!
Жените са създадени,
за да бъдат обичани,
а не за да се опитваме
да ги разберем
/кой беше авторът,
по дяволите?/
.
.
Сигурно сте чували изречението “всички мъже (жени) са еднакви”? Светът е пълен с разочаровани индивиди, които са готови да заложат живота си в подкрепа на това твърдение. Всъщност природата е по-умна от нас и няма как половината население на света да се състои от еднакви хора, защото Тя си знае работата. Друг е въпросът дали жените знаят какво искат.
Според мен знаят. Даже много добре знаят и ако не го получават, то това е поради две основни причини:
първо: искат го от неправилния човек
или
второ: искат го от правилния човек, но не знаят как да си поискат.
Първата причина е ясна като бял ден – ако си с някой, който не държи на теб и не те обича, а търси само собствената си изгода във връзката – било достъпен секс, пари, или просто престиж, той ще ти дава това, което иска, а не това, което ти искаш, защото за него твоите желания ще бъдат второстепенни. Неговите желания стоят на първо място. Това в случаите, че отсъства любовта, разбира се. Когато човек обича, той обича другия повече от себе си. Или поне така би трябвало да бъде.
Втората причина се дължи изцяло на проблемите в общуването между двата пола. По този въпрос са изписани тонове хартия. Мъжът обикновено се опитва да промени жената, а жената никога няма да му прости, че той не мисли като нея. Тя се изразява многословно, влага двойствен смисъл в думите и е склонна да тълкува задълбочено всичко, което чува. Той казва точно това, което мисли и думите му не се нуждаят от допълнително разясняване, но тя никога няма да свикне с този факт и винаги ще търси “скрития” смисъл.
Ето един примерен диалог между двама влюбени:
Тя: скъпи, можеш ли да ми помогнеш с домашното по ядрена физика? Има една формула, която не ми е съвсем ясна, а се безпокоя, че от нея може да зависи съдбата на човечеството един ден (когато решиш да ме замениш с по-млада – бел. авт)
Ето интелигентен начин да си поискаш правилно. От мъжа, който те обича можеш да поискаш практически всичко, но ако го попиташ: “Скъпи, ще ми помогнеш ли?”, твърде вероятно е да получиш отговор “да”, вместо помощ. Все пак не си уточнила точно кога се нуждаеш от неговата помощ, нали? Освен това, когато попитаме мъжа “можеш ли” ние задействаме първосигналния му тестостеронов инстинкт за надпревара с другите мъжкари. Мъжът може всичко. Дори да учи богословие, той все някак си ще успее да реши задачата по ядрена физика. Имаше един виц – Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение. Това са глупости, да не се отклоняваме от темата, а да продължим диалога:
Той: Да, мога! – прекарва следващите два часа в разучаване на материята, всичко му се изяснява и с бавен, задълбочен глас започва да обяснява подробно как се формира критичната маса на водородната бомба.
Тя: го прекъсва в средата на изречението и му разказва какво е сънувала снощи. След това гласът й се изтънява и почти разплакана, тя го пита: “Защо трябва да ми говориш с такъв назидателен, поучителен тон? Сигурно ме мислиш за много глупава.”
Той: мълчи, защото не може да разбере какво става. Нали прави това, което се иска от него: обяснява задачата по ядрена физика.
Объркването при мъжете често прераства в раздразнение, а раздразнението – в гняв. Това също е заради тестостерона. Ако любимият е по-косматичък, внимавайте – когато е раздразнен той може да стане агресивен. Ако прилича на скандинавец, твърде възможно е да ви приложи “мълчаливата атака”. Обаче само вие си мислите, че е атака. Той просто мълчи, защото е объркан и не знае какво да каже.
Друг конкретен пример: обаждате се на гаджето и му казвате, че искате да отидете на пицария веднага. Откога не сте излизали някъде само двамата. Той започва да увърта – в момента е зает с много важна работа, участва в голям международен проект, който изостава от крайния срок, колегите му зависят от него, но все пак, нали ви обича – зарязва всичко, поръчва си такси (по време на екипната работа е изпил две-три бирички – вече не може да кара) и след 20 минути е пред вратата ви. Вие обаче сте по пижама, в много лошо настроение и му заявявате, че никъде не ви се излиза тази вечер.
Как да му обясните, че междувременно сте се чули с бившия, който не може да се примири с раздялата ви, въпреки, че сте го зарязали преди повече от година, че мама ви е вдигнала нервите по телефона, че сте се скарали с най-добрата си приятелка и, че всичко това е свалило тонуса ви до степен, в която по-скоро ви се иска да извършите ритуално самоубийство, отколкото да ходите където и да било.
И така, жените не знаят какво искат, но го искат веднага ако:
• упорито отказват да свикнат с мисълта, че мъжете са прости създания и възприемат само прости команди. Не очаквайте от любимия да прочете мисълта ви, научете се да се изразявате кратко и ясно. Това също е умение, което ще ви бъде много полезно в обществото;
• искат невъзможното от човек, който няма как да им го даде. Твърде вероятно е любимият да е готов да жертва и живота си, за да ви осигури така жадуваните уют, спокойствие и сигурност в триетажен собствен мезонет, но това да няма как да стане, освен ако не е с 30 години по-възрастен от вас, не убива за пари или пък е на вашите години, но баща му убива за пари;
• наистина не знаят какво искат, но го искат веднага. Все пак жените са създадени, за да бъдат обичани, а не, за да се опитваме да ги разберем.
Кой беше авторът, по дяволите?
–
–
Тихомир Димитров http://asktisho.wordpress.com
Искрено се забавлявам, когато мъже се опитват да разгадаят жени! Няма как да стане, сигурна съм. Не го казвам с назидателен тон – просто се опитвам да ви успокоя.
Според мен, единственият вариант, който пожелавам на всички – и мъже, и жени, е всеки да намери своята вярна половинка – с други думи всеки мъж да открие жената, на която е дал реброто си…
Тогава той сам ще я научи как да иска от него, а тя ще го научи кога да си мълчи и да не се опитва да я разбира.
Тихомир, общо взето е напипал част от нещата – жените наистина са многослойни многопистови създания и е трудно да ги разбереш, а мъжете пък разбират от прости команди и не могат да мислят за две неща едновременно…
затова аз често казвам, че избягвам да оставям съпруга си и с двете ни деца сам, защото може като нищо да загуби едното, и на всичкото отгоре няма да е виновен…
и друго, което се научих да правя понякога е да говоря наопаки. например вместо “Моля, подай ми дистанционното на климатика” /а получавам най-близкото такова/, аз казвам “На климатика дистанционното /следва поглед към мен/ дай го, моля”
Григор, извън шегата и философстването, мисля, че си дал твърде крайни определения и класификации за жените. най-лесно е човек да избяга, ако попадне на толкова краен вариант личност. от друга страна, пък, трябва ли да минат 2/3 от живота ти, за да разбереш, че не можеш да помогнеш на такъв човек. Прекалено много фактори влияят – възпитание, семейна и социална среда, приятели, та и неприятели, ако щете. Може да се окаже, че всичко се дължи на едни 3 минути от детството или юношеството на човека, в които той е преживял нещо, което го е вкарало в описанието на Григор. Как ще се доберете до тези 3 мин.? никак, освен ако не извадите невероятен късмет!
Григор, понеже знам, че едва ли това, което си написал е просто така, съвсем случайно, искрено ти пожелавам успех в борбата /или може би думата не е тази, не знам/ с това, което всъщност те тревожи.
Тъкмо написах днес тоя коментар и ми изключиха нета, та до сега. Но успях да го копирам и ето го:
“Григоре, не бих се впускала в дебрите на гендерната психология. Умряла работа е това. Всяко заключение ще бъде погрешно поради липса на достатъчен емпиричен материал, събран по научному. Все едно да приемаш буквално израза “разби ми сърцето” и да викаш линейката 🙂
Впрочем, както вече веднъж имах честта да кажа, феминизмът е като живота – в него има всичко 🙂 И като говориш за феминистки, трябва да поясняваш какви точно имаш предвид.
Ако мога да бъда определена като феминистка, то е защото не намирам някакви принципни разлики между двата пола на ментално-волево ниво. Разлика като физиология – да, разбира се; разлика като социално поведение – също. Но да си говорим за стремеж към свобода, разбирана като способност за вземане на самостоятелни решения, струва ми се, грешиш кардинално. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.”
@Григор:
Разминаване?
Дали е точно това?
Сигурно е заради това, че наистина ми е крайно трудно да възприема подобни хора, ама… има си ги едни такива женоря, дето за да са максимално щастливи, все нещичко трябва да им е на терсене. След като са чак пък толкова щастливи – именно щастливи! – като ги газят…пардон, опекунстват и как бяха там останалите глаголи, за пълното им щастие все пак трябва нещо да не им е наред, защото те са напълно щастливи само когато са поне мъничко нещастни! За тази цел, какво по-лесно от това да декларираш желание за зачитане на личността, за уважение… (и да обявиш мъжа до себе си за мухльо, като вземе, че го прояви.) Това, че го изказват, не означава, че наистина го искат…
Та, разрешението за човек с подобен проблем за мен е това, дето го горепосочих – кой откъде е, и по-далече от този тип жени. Не, не е най-лесното, понякога хич даже не е лесно. Само че… такова чудо колкото и да се опитва човек хем да го уважава, хем да го ощастливява, то неизменно ще си търси причини да бъде нещастно. Резултатът обикновено е… както се беше изразила една баба, докато пееше една ужасно кахърна народна песен – “Ако е истина, жална картинка”. Такива хора никога няма да могат да се разберат помежду си. Няма защо да се тормозят взаимно. Женицата просто трябва да си намери един юнак, дето ще я командари като фелдфебел и пет пари няма да дава за нейните терзания, че не я зачитали – с него ще й е максимално щастливо, а и ще може да се оплаква колкото си ще, поради което ще й е още по-щастливо.
Е, моето мнение е все пак едно крайно предубедено мнение – недолюбвам мазохистичния тип хора от какъвто и да е пол…
За половинките и ребрата също съм с особено мнение…
:-).
Толкова глупости на едно място… Невероятно! Толкова повърхностни разсъждения (определено присъщи само на един мъж). Опитвате се да се пишете на психолози? Ами, започнете като начало от самите себе си (мъже?!). И може би тогава ще схванете защо на отсрещната страна дава “заето”.
Пак съм аз 🙂 И за да не прозвучи като заяждане предния ми отговор (защото простете, но темата би могла да се кръсти както “Какво искат жените”, така и “Какво искат мъжете”, в зависимост от това кой пол пуска запитването ;)). Та… ето ви малко четиво, което предполагам ще ви хареса.
Човешките взаимоотношения – един безкраен енергиен вампиризъм
Взаимоотношенията в съвременното общество са всичко друго, но не и цивилизовани, по-скоро приличат твърде много, да не кажа направо, че са като взаимоотношенията между животните в една дива джунгла. На някого това би му прозвучало като обида спрямо човеците, аз пък смятам, че си е чиста обида спрямо животните. При тях поне правилата са просто и ясни, оцелява по-силният, по-слабия бива изяждан. Животните ги спазват с една непосредствена откровеност и за разлика от Човека не си дават труда да замаскирват, прикриват и завоалират
поведението си. При Човека обаче нещата са далеч по-сложни и поради липса на по-добра дума “не цивилизовани”. Да хората сме престанали да се изяждаме едни други в буквалния физически смисъл на думата, но затова пък се изяждаме съвсем буквално на енергийно ниво. Някои мистици, учители, магове и тн. смятат, че към категорията “енергийни вампири” приспада само половината населени на земята. За съжаление грешат, към тази категория не спадат само изключително ограничен брой хора и общества, които едва ли надхвърлят няколко процента от човешката популация на милата ни планета Земя. Енергийният вампиризъм е развит в най-голяма степен именно сред нас хората от така наречения “модерен свят”. Причината е много проста, просто съвременния човек се е затворил сред крепости от бетон и електрически кабели, тъпче се с отвратителна храна в огромни количества и е загубил почти напълно връзката със собствената си духовна същност и природата. Резултатът от това е ниската вибрация на човешкото съзнание и изключително ниското енергийно ниво на съвременния Човек. Той просто е почти напълно лишен от фината живителната енергия струяща от висшите нива на съществуване и движеща целия Живот. А без нея човеците са обречени на все по-коварни и трудно лечими физически и психически болести. В това трудно положение, в което човеците сами са се докарали са си изработили една полу-ефективна стратегия базирана на изпитания принцип “всеки да се спасява по единично, който както може” . Човекът попълва нужните му запаси живителна енергия като я отмъква, открадва, задига, от собствените си събратя, тоест от други хора като него самия. Даден човек, за да задоволи собствените си енергийни нужди изпива енергията, на колкото се може повече свои събратя. Така той се чувства много, много добре, а факта че хората, които е изцедил изпадат в унищожителна депресия и се чувстват невероятно зле него изобщо не го интересува. От своя страна изцедените хора, за да запълнят енергийния си дефицит и да се почувстват по-добре прилагат абсолютно същата стратегия. Така непрекъснато някой човек изпомпва и краде от енергията на друг, това е станало като втора природа на човека и той е измислил буквално милиарди тактики и хитринки, за да го прави той дори, е престанал да обръща внимание на тези свой действия и процесът е станал чисто автоматичен и подсъзнателен. Всички войни, борби за надмощие, съревнования и състезания от всякакъв род са просто отчаяна борба за енергия, която поради естеството на стратегията, чрез която се добива винаги е в дефицит. Най-простата форма на тази борба за енергия е обикновеният “кръчмарски” спор. Единствено спорът при който участниците не се стремят да се докажат един на друг, а единствено искрено търсят истината като обменят гледни точки и виждания не спада към тази категория. Когато някой от участниците победи в кръчмарския спор своите опоненти, накара ги да възприемат неговата гледна точка и неговия авторитет, той отнема цялата им енергия. Той се чувства много добре, а останалите са скапани. Това става просто, защото при един разговор между няколко човешки същества на една обща тема, благодарение именно на общата тема на разговор, енергийните тела на разговарящите се допират и постепенно се обединяват, енергията се обединява и става за общо ползване на всички участници в разговора, те усещат този прилив на енергия и това ги кара да се чувстват много по-добре и да продължават разговора. Ако всички участници черпят по-равно от общата енергия всичко ще е наред защото ще има за всички, защото обединената енергия е много повече от енергиите, които първоначално са се обединили, това е факт, с чието обяснение и доказване не смятам да се спирам сега. Лошото, е че някои от участниците стават алчни и започват да черпят много повече от обединената енергия за сметка на останалите и тогава несъмнено се стига до конфронтация и кръчмарски спор, а често и до физическа агресия. Човек получава енергия, главно чрез съсредоточаване на вниманието на околните върху себе си, а също и при тяхното възхищение и благоговеене пред него. Затова хората постоянно търсят начини да привлекат вниманието на околните и още повече да предизвикат тяхното благоразположение и възхищение. В книгата “Селестинското пророчество” на Редфилд проблема с енергийния вампиризъм е широко застъпен. Той се свежда до четири стратегии за неговото прилагане, наречени Драми. Четирите стратегии са разделени на две двойки взаимно противоположни и взаимно пораждащи се. Това е така, защото, за да има ефект едната стратегия трябва да “срещне” своята противоположна, за да се осъществи енергиен трансфер. Първата стратегия е тази на “Насилника” или “Агресора” и се практикува от хора, които непрекъснато се опитват да “наказват” и да доминират по някакъв начин над хората около тях било по основателни или неоснователни причини. Противоположната стратегия е тази на “Горкия Аз” или “Мъченика”, тези хора обикновено непрекъснато се оплакват и самосъжаляват стремят се да предизвикат съжаление в хората около тях. Като по този начин заангажират вниманието и съчувствието им, така черпят от енергията им. Те са най-явните енергийни вампири, тъй като непрекъснато говорят, понякога и пълни глупости само, колкото да държат вниманието върху себе си. Винаги изтъкват качествата или проблемите си, изисикват от околните пълното им внимание, разбиране, съчувствие или възхищение. За да има обаче достатъчно голям трансфер човекът разиграващ драмата на Мъченика трябва да има насреща някой, който да поеме ролята на Агресора. Най- простата ситуация, някой цял ден ви къса нервите с безсмислени историйки и бръщолевения, за това колко бил зле и тн. на вас ви кипва и го наругавате едно хубаво. При кого ще отиде обединената енергия зависи от това кой по-добре е разиграл своята лична Драмата. При всички положения единият ще се чувства много добре, а другият отвратително. Другите две Драми са на “Взискателния човек” или “Критика” и тази на “Затворения човек”. Драмата на Критика се изразява в това непрекъснато да критикуваш другите и да оспорваш гледните им точки, непрекъснато да критикуваш техните действията, да напомняш непрекъснато грешките, които те са допуснали, да им се подиграваш и присмиваш. Драмата на затворения човек пък е точно противоположна, това е човек изключително затворен, който винаги се стреми да привлича вниманието на околните със своята тайнственост и да се опитват да ги предизвика да се заемат с разтваряне на черупката, в която се е скрил. Драмата на Критика ще има успех само тогава когато критикувания човек се “затвори” или прави опити да “избяга” от своя критик. Всеки от нас използва и четирите драми в различни ситуации и в различна степен, но има предпочитания главно към една рядко към две драми, които разиграва най-често. Да разберем личната си драма и да се освободим от нея означава да променим и безкрайно да подобрим отношенията си с околните, да се разбираме отлично с всички хора около нас. Защото конфликтът между хората настъпва едва тогава когато започне борбата за енергия. Личната драма се нарича още и Детска драма, защото тя се усвоява още в най- ранното детство.Децата първоначално черпят енергия от един много по богат, ефективен и чист източник, но в последствие благодарение на непрекъснатия вампиризъм от страна на своите родители ( Да хората не щадят дори собствените си деца!) и много от грешните стереотипи, които родителите натрапват и буквално насаждат с възпитанието у децата си, те загубват връзката с този източник. Главният проблем, е че докато човек черпи живителната енергия от други хора той не може да използва споменатия по-горе универсален източник на енергия. Децата копират дослвно поведението на родителите си и техните стереотипи, а също така и стереотипа на енергийния вампиризъм. Родителите крадат енергията на децата си, а те от своя страна възприемат, че това е правилно и така трябва да правят и те и също започват да крадат от енергията на родителите си. Така започва една безкрайна борба за енергия. Докато детето е малко обикновено все то остава без енергия, тъй като родителите му доста по-добре от него благодарение на дългата практика са усъвършенствали разиграването на личните си драми, това страшно много забавя развитието на детето, крайната му форма е инфантилността, просто тези хора поради липсата на достатъчно енергия за развитието им дори като възрастни често ще бъдат незрели и ще се държат като деца. И вината за това пада изцяло върху родителите им. Колкото повече енергия има едно дете толкова по-бързо ще расте и ще се развива то. С течение на времето обаче нещата обикновено се променят, през пубертета децата все по-успешно успяват да опазят енергията си от хищните си родители и дори започват да си го връщат като отмъкват и тяхната енергия. Това е причината за безкрайните конфликти и кавги между родители и деца в тази възраст. За да разберете личната си драма трябва да разберете каква е личната драма на вашите родители, на хората, които са ви възпитавали и са прекарвали най-много време край вас. Като важи принципа на комплементарността или взаимното допълване. Ако човекът, който се е грижел за вас например използвал драмата на Агресора, за да краде от енергията ви в противовес вие несъзнателно сте развили драмата на Мъченика, и ако не я преодолеете то вашите деца в последствие ще развият драмата на Агресора за да ви опонират, да връщат енергията, която вие им отнемате и така порочният кръг ще се върти докато някои не се осмели да го прекрати, надявам се че това ще бъдете ВИЕ. Просто запомнете, че процесът на този енергиен вампиризъм е несъзнателен и автоматичен в момента, в който се разбере и осъзнае той престава, разбира се ако не започне да се използва съзнателно, което е истинска трагедия и катастрофа. Проблемите произлизащи от използването на тези четири лични драми за енергиен вампиризъм са безкрайни, те са едни от основните пречки спъващи глобалната човешка еволюция. Използването на алтернативния източник на живителна енергия носи невероятно много преимущества. Главното е това, че докато изцеждате живителната енергия капа по капа от околните тя никога няма да ви е достатъчна, докато ако се свържете с алтернативния източник на енергия винаги ще имате много повече от колкото може да изразходвате, отношенията ви с хората винаги ще са отлични. Ще се чувствате прекрасно до тогава докато поддържате връзката си с него. Тъй като и без това темата стана километрична, а едва са очертани само основните линии, по които е хубаво сериозно да помисли човек, какъв е този алтернативен източник на енергия и как да се осъществява връзката с него ще напиша в друга тема, сега ще дам само един жокер за най-запалените, потърсете го в природата, красотата, хармонията и любовта
хе-хе, Кома, това с половинките и ребрата беше образно казано.
Но все пак, не си ли съгласна, че всеки си има своята половинка на този свят?
“Все пак жените са създадени, за да бъдат обичани, а не, за да се опитваме да ги разберем”.
Едва сега го прочетох. Мили боже! Винаги съм се чудела на механизма, по който безсмислиците се превръщат в крилати фрази 🙂 Тихомире, надявам се, че не съм те засегнала много! Ставам рязка, когато ми обясняват какви са жените, т.е. някой без да ме познава, вече е наясно с личностните ми особености 🙂
Жените, както и мъжете, са хора. Не са същества от различни видове. Колкото е вярно, че жените обичат да бъдат командвани, а мъжете възприемали прости команди, толкова e вярно и обратното: че мъжете обичат да бъдат командвани, а жените възприемат прости команди. Едва ли има смислени социологически проучвания, които да посочват кои случаи преобладават. Да напомня и за народната мъдрост с главата и шията 🙂
Впрочем, и аз имам особено мнение по въпроса за половинките.
—————
Като се замисля, и аз допускам грешката да изхождам от собствения си опит, който няма как да бъде показателен и, значи, достатъчен като аргумент в дискусията. Ровя в паметта си да открия дали някога съм познавала жена, на която се харесва да я “мачкат”. Не се сещам. И за такъв мъж не се сещам.
Григоре, чувствам се длъжна да ти се извиня за експанзията. Моите коментари са по-скоро провокация към изказване на противни мнения, отколкото защита на някакво определено виждане. Изглежда обаче провокацията ми не е много успешна 🙂
Доколкото схванах, ти се питаш как можеш да направиш някого щастлив без да го унижаваш. Е, добре. Ти абсолютно сигурен ли си, че точно това (еди-какво си) ще направи човека щастлив? А теб какво те прави щастлив? И кой друг освен теб самия може да те направи щастлив?
Да! Ние, жените имаме проблеми с достойното живеене. Щастието е само мярка дали и доколко успяваме да го постигнем. Нека не го объркваме с удовлетворяването на пороци. Пороците насита нямат, правят ни зависими и бавно (или бързо) ни убиват. Измамно и коварно е “щастието”, когато, в плен на сладострастието, допускаме да ни третират като низша форма на човечеството. Нямайки сили да излезем от това неестествено състояние, ние се самосъжаляваме. Тъжна форма на съществуване! Същият порок, в противоположната форма, превръща мъжа в не по-малко заблуден и отблъскващ тип.
Никой не може да бъде щастлив, ако не е това, което е. Ние, жените, сме забравили какво сме и не полагаме усилия да разберем. Това е първата ни грешка. Приемаме наготово мнението на мъжете и това е втората ни грешка. Не защото мъжете са лоши и не трябва да им вярваме, и да ги обичаме. Точно обратното! Но жените разбират някои неясни за мъжете неща, както и мъжете схващат бързо други, трудноразбираеми за жените. Защо ли иначе да има два пола? Не приемате ли, че в такъв смисъл сме две ПОЛовини?
Ние сме едно цяло. Не можем едни без други. Ако единият пол не е пълноценен и пълноправен, страдаме всички, защото някой не е поел отговорността си и не е изпълнил задачата си за постигане на общата цел: достоен = щастлив съвместен живот.
Наскоро скъпоценен мой приятел ми каза: “някои качества са несъвместими в един човек – бегачите не са шампиони и в спринта, и в маратона – затова има мъже и жени”. Ключова мисъл!
Но дали наистина знаем кой пол в какво е водещ? Коя е силата на жената?
Да не отивам в друга тема . . .
За щастие добрите примери не са съвсем редки, дори по нашите доста югоизточни земи! Евала, аферим, ашколсун и машаллах на komata!!!
Относно жените “точно от този тип” – нали това им е проблем, че нямат яснота “по въпроса”? С цялата си добронамереност се чудя как ли ще се престрашат да коментират, ако са толкова объркани, милите! По толкова интимна и деликатна тема?
Делибалтова, по силата на тази логика излиза, че организмите, които се размножават чрез деление, са най-висши, защото един индивид може всичко, което му е нужно 🙂 Или пък хермафродитите сред хората. Или да се направим, че ги няма? 🙂
Впрочем, млъквам. Разговорът взе да навлиза в стадий “ако трябва да се обяснява [и т.н.]”
Скъпа illa, разбира се, че ще обяснявам, докато някой пита! Щом не съм се изразила достатъчно ясно . . .
По логиката на цитираната от мен мисъл двуполовите видове са по-развити, защото притежават, примерно около 1,5 пъти повече полезни качества, по принцип несъвместими в един индивид. Хитринката е, че тези качества могат да се унаследяват без загуба, защото вървят в комплект с пола. Така, според полезните качества, чийто носители са, мъжете и жените могат да са полезни по различен начин. А вече по моя си логика добавям, че важното е да си полезен, който както може.
Според тази логика фактът, че съм жена, с всички женски качества, способности и различия от мъжа, е точно толкова притеснителен, колкото това, че съм с кафяви очи, а не със сини.
Няма място за комплекси, нито за емоционални реакции, заместващи истинските аргументи.
Затова харесвам komata. Тя не реагира като на обида на споменаването, че е жена. Нито се свива като ударена през лицето. Има достойнство. Ако повечето жени бяха като нея, сега щяхме да си лафим за къде по-приятни неща . . .
@Жилов: Това е една от най-големите разлики между половете. Мъжете в почти всяко отношение са праволинейна машина, докато жените в почти всяко отношение са компромис между две несъвместими крайности. Така че е нормално едно да ги тегли отвътре насам, друго – натам. Въпросът е как да им се помогне това разнотеглене 🙂 да не ги разкъса.
@Тихомир: Много хубав и точен анализ, ама няма много общо с въпроса. А въпросът също е хубав и интересен, сам по себе си. Сигурно можеш да кажеш нещо по него?
@LeeAnn: Не съм съгласен, че жените не може да бъдат разбрани. Щом и те са хора, значи може… А още по-несъгласен съм, че не може да им се помогне. Не вярвам да има някой, на когого да не може – или поне никога не бих се отказал предварително да се преборя.
@illa: Експанзията ти е добре дошла, блоговете са затова, иначе щяха да са вестници. 🙂 Иначе – да, наистина не съм сигурен какво ще направи човека щастлив. Ако бях, този запис (и всичките коментари) нямаше да ги има… А дали може друг освен мен да ме направи щастлив – не знам, може би съм нещо сбъркан, но не мога да се направя щастлив сам. Трябва да направя друг щастлив, за да съм също щастлив.
@komata: Това е най-лесното – да избягаш. Но (по мои наблюдения) такива жени има – а те не са виновни, че са такива, и надали ще могат да се променят лесно. Не е въпрос на избор… Затова и се питам – как те да бъдат направени хем радостни, хем щастливи?
@jena_s_rogca: Малеееей, какво масивно четиво! Става за подпиране на крака на виртуалната маса… 🙂 Уви, аз много-много не вярвам в енергиен вампиризъм, така че нямам как да го използвам за друго… А какво искат мъжете е известно от памтивека – прекалено простички неща са, за да може да бъдат объркани. 🙂
@Делибалтова: Не мисля, че жените имат проблеми с достойното живеене. Някои – да, но и някои мъже – да, така че това не е доказателство… А жените от този тип, дори ако нямат яснота по въпроса, могат да са страхотно полезни (вкл. на себе си), ако просто кажат как възприемат нещата. Желаещи да им дадат акъл какво да правят ще има в излишък. 😉
ОК. Моите очи са сини.
А komata и аз я харесвам. Заради преводите (освен ако не говорим за различни хора). И Григор харесвам. Изобщо – много хора харесвам. Защото са това, което са, а не това, което някой смята, че трябва да бъдат.
Надявам се, няма нужда да обяснявам. Защото ако трябва да се обяснява, значи не трябва да се обяснява.
Нда. Както и да е.
Това по-горе беше отговор на коментара на Делибалтова. Ако бях изчакала малко, нямаше да го напиша. Григор го е казал по-добре.
Олеле, чакайте, че се изчервих до уши :-)…
@illa, delibaltova: 🙂
@LeeAnn: За половинките – не мисля, че са точно половинки и че половинката е една-единствена… Имаше една много хубава книжка, чиито трима главни герои бяха свързани чрез това, че парче от един и същи скъпоценен камък бе станало част от душата на всеки от тях. Та, по-скоро си го представям така – намираш си частичка от същия камък, ама той за едни е бил раздробен на два, за други – май повечето – на незнайно колко къса…
А колкото до реброто, тая месарска версия за произхода на жената никога не ми е била симпатична. Какво излиза, че жените са правени от готов човешки материал, рециклаж едва ли не… :-).
@ Григор: дали отказът от една загубена кауза е точно бягство?
Да, те не могат да се променят лесно, но и никой не може да ги промени освен тях самите.
И да, те не са виновни, че са такива, като се сетя с какво обикновено тъпчат главиците на невръстните момиченца…
Точно затова не могат да бъдат “направени” хем радостни, хем щастливи – при тях едното изключва другото.
Задачката просто е от ония, дето нямат решение.
А и на тях като всичко им е съвсем наред, просто не им е добре. И тогава се чувстват още по-нещастни.
Така че по-добре човек навреме да се откаже да пълни бездънната яма.
Вие прекалено много задълбахте в нещо, старо като света и безкрайно като тема за коментар. Колкото хора – толкова мнения. Аз се оттеглям. Знам само, че отношенията са такива, каквито си ги направим. Знам също, че аз съм намерила точната си половинка и това е всичко, което ми трябва 🙂
Кома, ако не броим децата – половинката е една-единствена… поне за мен…
@LeeAnn – нали и аз казах, че за някои хора има един-единствен човек. Например ти си се случила от тях. И е чудесно, че го усещаш така.
Но например аз съм съвсем друг случай. Документиран факт :-).
Няма общовалидно правило.
Аз като жена, вече се отказах да се изтезавам, да знам какво искам, от няколко години практикувам – аз, знам какво НЕ искам!
И живея хармонично със света 🙂
Ще ме прощавате, че се намесвам, обаче на мен нещо не ми стана ясно 🙂 Вчера четох, четох и пак не схванах къде е дилемата.
Въпросът е за жените тип “самостоятелни, но желаещи да бъдат опекунствани”, така ли? Губи ми се някъде свързващото звено. Изобщо публикацията е в стил “какви мазохистки са (някои) жени”.
Като цяло, за да бъде един човек щастлив, трябва да се чувства пълноценен. Значи отговорът на въпроса вероятно е свързан с отговора на въпроса “Кое кара въпросните жени да се чувстват пълноценни?” Смея да твърдя, че това е толкова индивидуално, че дори жените, които минават за щастливи в своята самостоятелност, едва ли могат да посочат какъв да е обобщаващ и универсален отговор дори за себе си.
И другото – какво точно е опекунство? Определено включва грижи за някого, както и разпореждане с този някой като създание без разум. Съмнявам се, че съществува човек, който би би щастлив, ако се отнасят към него като предмет, пък бил той и скъпоценен.
Значи препратката е към грижите. А другите препратки са към отсрещната страна – човешко достойноство, гордост, съзнание за собствена значимост, амбиции, ако щете и – житейски опит.
С други думи – въпросът не е зададен правилно. Едва ли има жена, която не желае някой да се грижи за нея (без значение мъж или жена). Смятам, че същото важи и за мъжете. Затруднението идва от това дали тези грижи не накърняват някои от по-горните личностни усещания.
И просто пример – аз лично приемам или отхвърлям едни и същи грижи в зависимост от това как са положени. Ако смятам, че уронват достойнството ми и дори ме унижават (дори само предложението да е такова), ги отхвърлям с повече или по-малко любезност 😉 В обратния случай – с гореща благодарност. При това – без значение за каква дреболия става въпрос. Толкова за приемането на грижи.
А на девойката с дистанционното – прощавай, но точно този коментар звучи леко унизително за твоята половинка. По-скоро – тона и начина. Аз просто бих помолила да превключи на желаната температура/канал/станция/каквото и да е. Смятам, че е по-просто, по-ефективно, не се налага да приспособявам начина си на изразяване и разни други предимства (ако добавиш и една мила усмивка, най-малкото ще ти отвърнат със същото 😉 ) Дано знаеш какво правиш, де.
@Кома: 🙂
@ Григор: Исках да кажа, че е важно да разбереш жената, която искаш да разбереш, а не всички жени винаги
@Pocu
“девойката с дистанционното” си има псевдоним, зад който стои и име. Обръщението “девойката с дистанционното” също е унизително. Не познаваш мен, нито него и нямаш право да правиш заключения кое как звучи. За тона и начина – още по-малко! Как би помолила ти си е твоя работа.
и понеже “девойката с дистанционното” знае какво прави /благодаря за загрижеността/ ти прощава /”мила усмивка”/ за това, че не вникна в съдържанието на коментара и примерите.
😉 До “девойката с дистанционното” 😉 : Прости ми невежеството, LeeAnn, тук има толкова коментари и някои от тях са толкова обемисти, особено онова за енергийните 😉 Че съм затруднена да се връщам и да гледам кой точно е казал нещо си 🙂 Кофти, че бързаш да се обиждаш и да си правиш изводи за хората, без да ги познаваш – упрекваш другите за нещо, което ти е присъщо и на теб.
Мерси, че ме информира за прошката, сама нямаше да се сетя да поискам извинение 😉 Май нямаше нужда да пиша по-горното обяснение, щото си една всепрощаваща душа 🙂
Сакън, да не вземеш да се вържеш и сега 🙂 Закачам се 🙂
Сега по-сериозно:
Виждаш, че назидателният тон/отношение не е приятен на никого. Както виждам – ти също си се съгласи, че унизително това отношение с дистанционното. Като ти попремине яда, може да се сетиш и за други неща. Освен това – имам право да си правя заключения, каквито си искам. Ти споделяш нещо, а хората могат да си мислят каквото си искат за теб. Рискът е твой – ти даваш баницата, това, че другите си хапват, не е техен проблем. Пък и не би трябвало да ти пука толкова много за мнението на човек, когото не познаваш.
Всъщност, коментарът ми беше по-скоро насочен към Григор (да се върнем на темата 🙂 ) – не мога да схвана как противопоставяш “радостна” и “щастлива”. Едното иска повод, другото – причина. Че и “уважавана” – на двете. И защо жена обгрижвана от мъж означава несамостоятелна. А и да поискаш мнението на една жена, накрая все пак ти да вземеш решението – тук също не виждам очебийно противопоставяне. За някои жени е признак на достатъчно уважение – да се допиташ до тях. Даже повече не им трябва. А не ги виждам в класацията. Зависи за колко сериозни неща става въпрос все пак. Ако тя иска да отиде на театър, а на теб ти е все едно, стига да си с нея, в зоопарка ли ще отидете? Само и само да бъде опекунствана, за да покажеш кой е мачото? Ей такива неща ми се губят.
@Pocu: Добре дошла отново! Боях се, че си се изгубила някъде 🙂
Идеята беше, че някои жени се чувстват уважавани и зачитани, когато с тяхното мнение се съобразяват и т.н. – но са щастливи, когато някой друг взима решенията вместо тях. (Има и такива мъже, но са доста по-малко.) И че хора, които нямат такова разминаване, май просто не могат да разберат тези, които го имат. Затова и повдигнах дискусията – в опит да постигна това разбиране.
@LeeAnn: Не се засягай чак толкова. Може би Роси просто не е запомнила псевдонима ти – списъкът коментари е дълъг, и не се побира на един екран.
@ Григор: аз упорито май не ща да разбирам :-), но тъй като ти малко повече конкретизира нещата, ми се ще да те попитам следното:
След като с мнението на въпросните жени се съобразяват, значи то би трябвало да влияе на окончателните решения. Така че не е като да не участват и те в тях. Значи, къде е проблемът?
Ако обаче те желаят да им искат мнението, без това мнение изобщо да се взема под внимание – това ми се вижда върхът на безсмислието. В такъв случай въпросът май може да се сведе до: как изобщо с такава жена да има някаква управия?
Продължавам упорито да си мисля, че няма. За такива баба ми викаше “хем ги сърби, хем ги боли” :-).
Роси, благодаря ти за адекватната реакция. Коментарът бе нарочен. Исках да покажа нещо, главно на Григор. Извинявай, че те използвах така, дано не ми се сърдиш. Тъкмо се бях оттеглила и се появи ти 😉
Григор, ти не ме разбра. Усети някаква раздразнителност, дори обида, но не и причината за нея, което значи, че не можеш да реагираш правилно. Искаше да ме разбереш, но дори не напипа верния път. Това е нормално, защото си мъж и ти е заложено да мислиш по коренно различен начин. Освен това, ние не общуваме достатъчно близо и на достатъчно интимно ниво, за да съм те “научила” да ме разбираш, при това ВИНАГИ.
Роси донякъде разбра за какво става дума, защото е жена и мисли горе-долу в същата посока, но го разбра само донякъде.
Нормално е да е така, когато общуваме през клавиатурите, а не на живо. Но подобно разминаване става и при живото общуване. Хващаме се за дребни неща, които не ни касаят – като нечие дистанционно 😉 , и извръщаме глава от същността.
А тя е, че жените са толкова видове, колкото са и на брой – всяка от нас е уникален вид! За мъжете важи същото. И най-важното е да намерим вида, който ни пасва на нас и да се научим да общуваме с него, да разбираме него и да се правим щастливи взаимно. Защото това, което се струва унизително за един, е приятно за друг. Това, което прави нещастен един – радва друг и т.н. Защото именно дребните неща определят общуването ни с някого като приятно или не, щастливо или не, …
Човешките същества са неповторими.
Григор, ако искаш да вкараш жените в класификатор /а защо, впрочем изобщо опитваш?/, опиши някои конкретни твои познати – такива, които смяташ, че познаваш добре и съм почти сигурна, че ще се изумиш от разнообразието на подкатегории ;), които ще сътвориш.
Ще се повторя, но след това млъквам:
Григор, важно е да разбираш жената, която искаш да разбираш, а не всички жени винаги и по принцип.
Отношенията ни с хората са такива, каквито си ги направим.
И накрая това, което самия ти си ми казвал: Поведението на хората към нас отразява нашето собствено към тях 😉 Ако харесваш тяхното – значи си ОК 🙂
Млъквам.
П.П. Момичета, прави ли ви впечатление, че мъжете нещо се умълчаха… 😉 Може би не разбират за какво си говорим 😉 /шегичка :)/
Мили дами, всяка от вас казва толкова точни неща! Избистрянето на темата е удоволствие, а също успокояването на тона. Много любезно от страна на мъжете, че не ни смущават с намесата си, но ни показват как им изглеждат проблемите ни.
Например представата, че “Мъжете в почти всяко отношение са праволинейна машина, докато жените в почти всяко отношение са компромис между две несъвместими крайности. Така че е нормално едно да ги тегли отвътре насам, друго – натам.” никак не ми пасва.
Признавам, светогледът ми е доста автентичен и различията може да са следствие от това.
Ще си позволя да споделя. Според мен мъжете акцентират върху ИСКАМ, а жените – върху ТРЯБВА. Жените са по-склонни да преодоляват желанията си, за да извършват необходимото. Но това си е доста трудно. Не всички сме достатъчно силни, не винаги успяваме. Понякога пречещи желания ни отклоняват.
Идеалният случай е желанията да съвпаднат с целта. Познавам такива жени. Те са чисти, цялостни и силни личности. Във всеки миг им е ясно какво и как да направят и го правят без колебание.
Ако мога само да вметна ,че ако нещо ви кара да анализирате жената срещу вас,значи има проблем.Когато всичко е ок,не се и замисляте.Просто живеете живота ,наслаждавайки се.Когато опитвате един плод и той ви допада,не го давате за анализ с цел установяване какво точно и колко съдържа.Не се питате дали е пораснал на слънце или е бил леко затулен в листата.Дали е откъснат с лявата или дясната ръка.Опитвате и се изпълвате с блаженство от усещането ,че това е точно Вашият плод.
Не може да сложите човека в рамка.Днес може жената да иска да я подкрепите морално,физически,всякак..А утре да е загрижена за вас и да ви обгърне с цялата нежност,на която е способна,да ви поглези.Да свърши нещо,което дори и вие да смятате за “мъжка работа”.Проблемът е ,когато двама души се разминават в настроенията си и радко има синхрон .Тогава започвате да се питате и чудите,да се сещате за Фройд и компания.Понякога най-доброто нещо ,което може да се направи е да оставим нещата да се случват,и ако не можем да дадем любов поне да не нараняваме.Останалото на моменти напомня на пластична хирургия и силиконови бюстове.
Няма типове жени. Е, може би има една категория нискоинтелигентни същества, които обикалят с мутрите по дискотеките, но нея ще я пропуснем, както ще пропуснем и хамалите по строежите(има и много свестни;)), и ТИРаджиите. В общият прекрасен случай не съм успял да систематизирам жените в отделни типове и категории. Твърде са различни. Да, приличат си по някои неща, но често тези прилики не се основават на половата идентичност, а на чиста характерна особеност, както и при двама мъже можеш да намериш общи неща, но те са само защото примерно са израснали в една и съща среда, а не защото са мъже.
Мисля си, че подходът(към когото и да било) винаги трябва да е индивидуален, съобразен с очите пред теб. Така нещата стават много по-лесно и безинцидентно;)
Иначе генералният образ, за когото говориш всъщност съм го срещал в някаква форма. А помислил ли си дали самостоятелността всъщност също може да я направи щастлива? Може би просто никога не я е имала, за да знае и затова я иска, но и се страхува от нея, от отговорностите й, от неизвестността? Може би точно страхът от това прави опцията нещастна и я(жената) кара да се върне към другата, познатата, топлата…
Не намирам желанието за опекунство, както Григор се изрази, за нещо, което срива достойнството на една жена. Да ти харесва и да се ласкаеш от чуждите грижи и любов е нещо толкова нормално, че няма накъде. И аз като мъж се кефя като се грижат за мен, нищо, че си командоря наляво надясно:). Проблем има само ако въпросната обгрижвана жена няма да може да оцелее сама, без подкрепата. Но това няма нищо общо с достойнството и прочие…
А що се отнася за жените, които позволяват мъжете да взимат решенията вместо тях. Тук също мисля, че нещата не са казани много много на място. Ако мъжът взима решение, защото жената не може сама(което често се случва) и й го наложи, а жената откровено е твърдо против, си говорим за унижение. И за самоунижение. Има много мъже, които не зачитат дори взетите решения на жените – карат през тях като танкове. Но много често се налага да вземеш спешно решение, защото жената се лута в размисли и се оплита все повече, а влакът лети към вас и бързо трябва да решите дали ще легнете между релсите, ще избягате или ще останете там и ще умрете заедно. Взимал съм такива решения. Но чакам кимването на жената срещу мен. Точно това последно действие е важно. Въобще, не можем да генерализираме нещата. Ето например – кимване. Ами ако кимването е било малко по-рязко и е означавало не?;)
А и още нещо, което няма връзка, но ми хрумна току що. Човекът е точна наука. Отношенията между хората са големият Х. Поне за мен.
PS: Нямах време да изчета всичко и четох през ред. Ако съм повторил някого или съм говорил пълни глупости, моля да ме извините. Темата е много трудна, но пък ми се върза с мислите през последните дни и нямаше как да се сдържа…
Да приписваш качества на хората според пола им е все едно да им приписваш качества според зодията им. Разликата между хора от еднакъв пол може да е много по-голяма отколкото разликата между двата пола. И често е.
Отбелязвам също, че схващането за феминизъм се е изкривил повече и от това за християнството. “Феминизъм” означава само и единствено вяра, че двата пола са с равни възможности. Не е равносилно на мъжемразство, нито е необходимо да върви ръка за ръка с хомосексуализъм.
@Ying: Нормално е да се изкриви.
Тези, които разбират феминизма така, са нормални хора. Докато тези, които го разбират “иначе”, са до немай-коде вресливи и амбициозни, заради комплексите си. Нормално е общественото съзнание да започне да асоциира с феминизма тях, а не тихите, спокойните и нормалните… Твърде много “алтернативни” възгледи са така – лепналите се към тях комплексари с личностови проблеми ги изкривяват и дискредитират.
Не знам дали сам напално запознат с женската сашност.но мислиа 4е жените са6то и мажете трябва да ги делим според мен на 2вида:1-коварни и вса6тото време не6ни и привлекателни/2-надути и отбласка6ти със своиа ентусиазам за величие над другиа пол. Какво искат жените?Искат внимание и ласки но дава6 ли им ги прекалено много ти се ка4ват на главата,но пак и на нас мажете не може да се огоди както и да е вси4ки сме хора на този свят.За мен ли4но жената е както любовта в леглото така и омразата в даното на кофата но дали е така аз все о6те не знам.Според мен прави са си старите хора ‘жената е сладко вино за всеки но и отрова за слабите пиачи’но това за някоѝ ще са глупости но стига размисал ……………