Преди няколко дни се прие новият ни закон за разсекретяване на досиетата на работилите в различните тайни служби, социалистически и по-късни.
Прие се под, да го кажем най-меко, категоричния натиск на ЕС. Нелустрирана държава няма място при нас, казаха – и според мен са прави. Погледнете развитието на бившите соц-страни, и ще забележите точна и без изключение корелация между това колко лустрирана е страната, и колко е успяла. (Разбира се, ако гледате какво е направено на практика за лустрацията, а не на думи. Там, където хората от бившите “служби” бяха извадени на светло, държавите процъфтяха. Там, където си останаха скрити… стана като у нас.
Реакциите на закона са най-различни. Някои са ентусиазирани. Други – безразлични. Трети – агресивно отрицателни… Аз пък не разбирам защо е цялата шумотевица.
Като начало, досиетата много отдавна са причесани, пробрани и прочее. На практика всички компрометиращи материали от тях вече ги няма, заедно с досиетата на по-важните хора. За повечето се говори, че са на разположение на руските тайни служби. (Не знам дали е истина; ако аз работя за руските служби, бих рискувал главата си, за да се сдобия с толкова ценен набор шантажиращи материали. Имам ли го, ще управлявам България.) За част – че са в ръцете на разни сенчести фигури. (Това пък не е доказано със сигурност. Математиците също казват, че 2 х 2 = 4 не е доказано със сигурност – само така било прието да се смята, от практически опит.) Така че сега досиетата вероятно съдържат единствено това, което Някои Хора биха искали да стане известно, като дойде моментът на отварянето им.
Другото е, че законът изрично постановява една фигура (председател на комисията по досиетата), която има правото да реши кога едно досие е въпрос на държавна сигурност, да го извади от архива им и да си го прибере на лично съхранение. Въпросната фигура се назначава от парламентарното мнозинство – тоест, е политическо назначение. Познайте къде ще отиват всички нужни досиета във всеки един момент. И какво ще става с тях, когато парламентарното мнозинство се смени и избере нов председател на комисията. Ама не на думи – на практика какво ще става.
(Не знам защо беше нужна тази длъжност. Всичко опасно от досиетата така или иначе е под контрола на същите хора, дето досега го използваха, за да слагат начело на партии и държава който най-евтино ще им продаде държавата. От друга страна обаче,сто на сто им трябва да има възможност и за в бъдеще от досието на който трябва да изчезва, или пък да се появява в него, каквото трябва. Така че въвеждането й е “оправдано”.)
С една дума – този закон за мен урежда това да си имаме още повече от пак същото, което имахме досега. Че европейците няма да се минат, е ясно – те са подли неверници, ако им пробуташ хартийка с надпис “50 евро”, не я признават за истинска. Ако много нахалстваш, може даже учтиво да кажат: “Възможно е някой да ви е излъгал с фалшиви пари”. А че ние ще се минем, е още по-ясно. Досега се минавахме, без да протестираме – защо не и сега?
Спете спокойно, деца. Промени няма да има. Баткото с онези дъвки и инжекции и утре ще е край училището, и полицията ще го пази, ако родителите ви се ядосат и се опитат да го изгонят… И всичките му колеги – момците, дето изчезват за 50 секунди заедно с колата ви, и юнаците, при които застраховате магазинчето си, за да не го разбият още същата нощ, и всички от тази тайфа – тях също ще ги има. И Вальо Топлото и неговите колеги ще правят още много и много милиони. И нови царе и мислещи се за царе ще идват откъде ли не, вдигнали флага “Къде му е проблема? Вземаме властта, гушваме по милиард на човек и бягаме.”
И нови банки източени ще има, при нужда. И кой да затваря сайтовете на слепите и да ви преследва като “организирани престъпници” при молба от кино- и музикалните босове ще има. И политици, които дават нашите милиони за луксозни лимузини за тях си, но строго ги икономисват от парите за тежко болните.
Цялата тази измет ще продължава да я има. Страх ме е, че завинаги – или по-точно докато не изчезнем като държава и народ. Защото тези, дето приеха този закон, сме ги избрали ние. Западняците направиха дори това, което искаха от тях най-наивните – натиснаха ги да не прекалят. Те отново прекалиха, бодро размахали карт бланша, връчен им от НАШЕТО безразличие.
Няма да се уморя да повтарям приказката за лудия и зелника. Няма да престана, въпреки че ми писна. Който търпи гавра, заслужава и ще получи още повече от нея. Така е устроен светът.
Спете спокойно, деца. Ще получите каквото родителите ви заслужиха.
Съгласен съм с всичко, освен с прогнозата за бъдещо ‘източване’ на банките 🙂
Да си направим шапки “не търпя това” d:-)
how toching.
Малко почва да ми омръзва цялото “ето това си заслужихме” отношение. И под “малко” имам предвид “много”.
Дори да приемем, че съществува такова нещо като колективна отговорност, то е чисто имагинерно без колективната информираност. Когато бъдещето – товето и на няколкото (стотици) хиляди що-годе информирани и разсъждаващи хора в държавата ти – зависи от масата хора, четяща труд и шок, гледаща слави, btv и примерно скат, когато нямаш дори основа, на която да почнеш да чистиш кочината – като например място, където да изхвърляш лайната, и лопата, с която да го правиш…
“Отговорност” се превръща просто в масив тип char.
Отношението ти малко ми мяза на това на сержант, който приписва на себе си и на своите войници загубата във война, в която на всяко от момчетата му са се падали по тридесет вражески ветерана и всичките са били значително по-добре въоръжени. Може да съм нагъл, може да съм готованец, но смятам, че съм направил всичко по силите си – гласувах за когото си струваше да се гласува, опитах се да убедя онази част от приятелите си, с която още говоря, да направи същото, дори си позволих някаква малка надежда. Естествено, моят кандидат не стигна до балотаж. Свих рамене. Не ми беше приятно, но нямаше никакво основание да очаквам друго. Не знам в какъв свят живееш, но в моя има около осем (плюс-минус 3 милиона) българи и всеки (пълнолетен) от тях има законното право да отиде и да сложи на власт детеядци, примерно. И докато не откриеш начин да говориш на ТЯХ, да ги биеш ТЯХ по главата с дървената линийка като лоши деца, можеш и да проявиш малко уважение към читателите си. Въпреки, че по-голямата част от коментарите към блога ти да са достатъчно овчи, че в каквото и да обвиняваш собствениците им, пак се прехласват по теб.
Ми да, елитист съм. И повечето от онези, които аз считам за елит, те четат. Също така го правят мнозина добродушни празноглави уфтзе, които просто следват по-правилните пастири.
Но дори да допуснем, че за теб знаят и онези няколко милиона идиота, които с безразличието си доведоха нещата до тук, нима изобщо допускаш, че ги трогваш?
Не питам за групички по двама-трима, които ти пишат на лично писмо как си променил завинаги вижданията им и си ги направил съвестни граждани. Те са готови да следват всеки, които има към тях що-годе лично отношение. Щеше да ги спечелиш и ако се беше държал с тях като човек с хора. (Не че ги считам за такива.)
Не обвиняваш котото трябва. Не караш правилните твари да се чувстват зле. И въз основа на горното твърдя, че не лекуваш, а задълбочаваш проблема.
А най-тъпото е, че наистина отношението ти е правилно, в смисъл – може да даде много добри резултати, ако се насочи към народа. Защото българинът си знае много добре, че се напикава в леглото. Но докато никой не започне да му го казва два пъти на ден по телевизията, си затваря очите. Просто ИСКА някой да поеме отговорност за него – да му казва кое е правилно, кое е лошо и кога заслужава наказание. И кога истински бой по дебелия наакан задник. И то постоянно.
А европа това няма да го прави за нас и когато това стане публично достояние…
Ако стартираш donations за да купиш телевизия, ще те подкрепя : )
@alvin: И аз не съм убеден, че непременно ще стане. Само ако се появи нужда…
@dzver: Би било едно чудесно начало в сравнение със сега. 🙁
@Ikew: Прав си. Но това имам, и това мога. Нямам как да бия по главата само истинските виновници, колкото и да ми се иска – а, повярвай ми, иска ми се!… Нито имам как да стигна до всички тях. Телевизия няма да мога да купя, с гаранция – да чакам това да стане значи пак да чакам добрия цар, само в по-замаскирана форма.
Но да пиша в блога си мога. И поне него го правя. С надеждата заблудените случайни, прочели блога ми по погрешка, да получат поне едно тупване по главата. А тези, които не заслужават тези дърпания на уши, да почнат и сами да дърпат. Докато дърпащите уши не станем достатъчно, за да бъдат всички заслужили уши издърпвани по достатъчно пъти.
Всички, които са писали доноси сега трябва да си получт заслуженото на всяка цена. Едно време не са мислили и с аизбирали най-лесния път, вкарвали са невинни хора по затворите и са проваляли живто на цели семейства. Това са все дребнави хора, правили са го от завист или с цел лично облагодетелстване, изобщо мижитурки, които сега ТРЯБВА ДА ПЛАТЯТ СМЕТКАТА. При капитализма няма безплатен обяд!
Ikew, хайде кажи, какъв беше смисъла на постинга ти? След като твърдиш, че дори и опитите тук на Григор не струват, твоето елитно мнение с какво помага? Това при положение, че вече размаха знамето на резултатността като критерий.
@Тихомир: Не всички са такива. Някой път ще разкажа по-подробно за няколко случая, които са ми известни. Но тези, които са ги вербували и командвали – твърдо. Пак от този разказ ще се разбере защо.
Всеки има право да знае защо например животът на родителите му или неговият на някой кръстопът е тръгнал в друга посока, или защо е стигнал един таван, който така и не са му дали възможност да прескочи, макар, че е бил много под способностите и възможностите му. За мене лично въпросът за досиетата е важен не само за това. Трябва историята за живота на всеки от нас да излезе докато сме живи, за да я споделим с децата си. После тя няма да има полезност – лично и обществена. Сметки около досиетата ще се плащат – но в личен план – с много драми. Това не е важно – по важното е да се знае, че след определен период от време нещата излизат на светло.
Не чета случайни блогове, а на хора, които ги занимават въпроси, различни от Big Brother и Surviver. Кой посмя да коментира този въпрос извън медийното наводнение за 2-3 дена. Колко са хората, които ги вълнува това. Защо един кандидат на изборите да е правилен, друг не. Не поставям въпросителни защото тези въпроси нямат отговор, но за всички нас е добре той да се търси.
@NTT
Не си ме разбрал, или по-точно, опитваш се да ме обориш без да се опитваш да ме разбереш.
Основният ми критерий не е резултатността. А цивилните жертви.
В частност – тези, които отнасят конското незаслужено.
Ако нинак не схващаш защо, съм готов да обясня подробно.