Поривът към светлината – и злоупотребите с него

Можеш ли да си представиш как, да кажем, нещо лошо използва порива ни към светлината, цялата инерция която сме набрали натам и с един малък номер, завъртайки ни около нашата суета прави със силите и поривите ни каквото си иска. Много отдавна хората са го казали по друг начин – “Пътят към ада е постлан с добри намерения…”

Мога. Всъщност, това се случва непрекъснато. Погледни политиката – за какво беше използван всеки път без изключение през последните петнайсет години чистият порив на толкова много хора, с най-различни убеждения! Получиха ли поддръжниците на СДС истинска демокрация, или тези на БСП – социална политика?… Използван беше за изгода на тези, за които светлината е враг.

Много, много рядко чистият порив на много събрани хора е постигал нещо чисто като резултат, заради намесата на това “нещо лошо”. Често и с отделните чисти хора става същото. Бориш се от сърце, за да видиш накрая как някой “прави пачка” от искреността и чистотата ти… Гнусно, нали?

Има обаче нещо, което този порив често е постигал. Докато вярваш в чистотата му, докато се бориш за него, докато се схващаш като човек на чистотата и светлината, злото може да те заобикаля и заслепява, но не може да проникне вътре в теб. Човешката ти същност остава съхранена, защитена от него. И рано или късно идва моментът да отчетеш грешката си, и да се сбориш със злото за това накъде да насочиш силите си – или пък да започнеш нещо ново, с надеждата, че ще постигнеш нещо по-добро.

А злото знае, че по този начин ти се бориш срещу него – и се опитва да те прекърши. И най-честият и най-любим му начин е да те изправи пред точно този въпрос, който си задала. За да разклати увереността ти в себе си, да те накара да се отчаеш, да изгубиш надежда, и да се откажеш. Защото това е единственият му начин да те превземе отвътре – като те подлъже да се предадеш сама. Да те измами, че чистотата и оцеляването са несъвместими, за да те подкупи да се откажеш от чистотата.

А истината е, че докато усещаш себе си като човек на доброто, ти ще се бориш за него. Може всеки път да те лъжат, и да се оказва, че си работила за злото – но докато си готова да се бориш, да се поправяш и да търсиш нови пътища, злото винаги ще трябва да заделя срещу теб ресурси, които иначе би могло да насочи другаде, да пречупи друг… Може това да продължи до края на живота ти – но когато си отидеш, други ще са взели пример от теб, и ще се борят. За да вземат пример следващите пък от тях – защото победи завинаги няма, но има победи за днес, и нови сражения утре.

А ти ще си отидеш, победила в битката със злото. Което ще си е струвало борбата да не се поддадеш на лъжата “няма смисъл – злото те управлява”. То те управлява единствено когато му повярваш, когато сама се предадеш.

Задавала ли си си въпроса защо злото се опитва да те управлява прикрито, защо не излиза срещу теб със сила? Защото е по-слабо от доброто, и го знае. Още Ларошфуко го е забелязал: “Лицемерието е самопризнанието на злото, че е по-слабо от доброто”.

Друг ум, Бенджамин Франклин, е казал: “Който е готов да жертва същностна свобода срещу временна сигурност, не заслужава, нито ще има, нито свобода, нито сигурност”. Същото е в схватката срещу злото. Има неща, които то може да ти вземе насила – пари, дом, кола, дрехи… И неща, които не може – достойнство, доброта, вяра в себе си… Затова то се опитва да ти предложи да избираш между достатъчно от това, което може да ти вземе насила, но на цената на това, което не може да ти вземе – и най-жестоки лишения. Защото дадеш ли му сама това, което не може да ти вземе насила, после много лесно ще ти вземе и временно даденото, каквото може да отнеме.

Може би се учудваш, че не съм религиозен, а говоря за злото като за нещо живо, активно и целенасочено? И това е било обяснено от друг ум, чието име не помня – но това е отделна тема…