Този сън всъщност беше просто един стар и брадат виц, ама “добре изсънуван”. 🙂 Направо като на филм. Не знам дали ще успея да предам атмосферата му. Дано, защото си струваше.
На някакъв скъперник беше умряла жена му, и той, за да свърши работата накуп и да икономиса някоя пара, поръча да изчукат на паметника и неговото име. Тъй де, вече е на бая години. Речено-сторено – ама на края на погребението някакъв негов прител му обърна внимание, че са написали името му с досадна грешка.
Отиде скъперникът и вдигна скандал. Попитаха го – като си взимаше паметника, не видя ли, та да каже навреме? Той продължи със скандала, и накрая му казаха да докара паметника, да му го оправят. Да, но паметникът вече циментиран!… Да идат на място да му го оправят му искаха бая пари – и той реши да си го оправи сам.
Това добре – ама как? В гробището по цял ден все има по някой, и ще го видят. А него вече го гони параноята, че всички ще му се смеят… Помисли малко, и скрои пъклен план. Една седмица обикаля по кръчмите и пуска слухове как в гробищата нощем някакъв жив мъртвец дебнел хората, подмамвал ги, пиел им кръвта… На края на седмицата целият град вече трепереше, хората се бояха да замръкнат, на къщите покрай гробището цената им падна тройно. И нашият човек реши – часът му е дошъл.
Удари няколко здрави гълтока (него не го е страх, ама навън студено), и с чук, длето и фенер отиде в гробищата посред нощ. Чука, прави, струва – оправи грешката. И таман се обърна с гръб към плочата – пред него стоят двама, бели като платно, и гък още не могат да кажат.
– Вие кво търсите тука, бе?!
– Ъъъ… ммм… абе, господине… така и така… ние такова, днес взехме заплата, и като понаправихме главите, решихме да видим кой е по-куражлия. И такова, кой ще се уплаши от живия мъртвец… Като ви чухме да чукате, напълнихме гащите и двамата, затова така смърди. Добре че се изправихте, да видим, че на жив приличате, то на тая светлина е трудно да се каже, ама…
– Вие какво, на умрял ли искате да приличам?! “Като че ли”! Тая днешна младеж капка възпитание няма! – Гълтоците вече бяха поразвързали емоциите на скъперника, и той оперен, нахъсан, още малко и ще ги ступа.
– А ще ме прощавате, господине, ама пък вие що търсите в гробището посред нощ? Че и паметник повреждате, гледаме…
– Няма такова нещо! Не го повреждам!
– Как да не го повреждате?
– Оправям го! Тези идиоти са ми написали името погрешно!…