Карам си колата по празниците, и се радвам. Колко красива можела да е София – когато е без софиянците.
Няма кой да ти се хвърли под колата. Шофьорите си отстъпват път един на друг. И пеша да си, пак всичко е някак човешко. Няма кой да те блъсне и напсува за извинение. Никой не бърза, всеки е спокоен и усмихнат. Сякаш съм отишъл на село, или в детството си. Сякаш отново сме станали хора.
Сякаш социал-дарвинистичният експеримент, в който се е превърнала София, е прекратен за момент. Вече улиците не са претъпкани с хора като токийското метро в час пик. Можеш да се разхождаш спокойно, да дишаш спокойно (с автомобилите е изчезнала и част от смога)… Изобщо, можеш да се чувстваш човек.
И преди съм писал, че подкупността на българския чиновник и глупостта и алчността на българския строител превръща градовете ни, или поне София, в негодни за живеене. Бас държа, че след десетилетие-две апартамент в центъра на София парадоксално ще струва по-малко от същия в центъра примерно на Варна, точно заради отвратителната гъстота на застрояването. И следствията й – невъзможността да дишаш от тъпканицата, да се придвижваш нормално, да използваш лек автомобил, да намериш градинка, в която да заведеш децата да играят. (Ако, разбира се, дотогава и с Варна не стане същото.)
Оглеждам се. Възрастна жена върви и влачи зад себе си на дълга дръжка парцал за миене на подове. В първия момент се учудвам – откъде го е купила днес? Внезапно парцалът започва да лае по някакъв минувач, и разбирам, че съм взел за дръжка опънатата каишка. И чак тогава си давам сметка, че идеята за влачене на парцал след себе си не ме е подразнила изобщо – държа се напълно търпимо.
Азбучна истина е, че това колко сме натъпкани и накарани да се настъпваме по мазолите влияе на взаимоотношенията ни. Друго е обаче да усетиш тази истина на практика.
Спомням си нещо, излязло в “зората на демокрацията” в две-три издания. Представляваше списък указания към отделите на ГРУ в “близката чужбина” (тоест, съветските разузнавачи в братските соц-страни… ако вярвате на уверенията, че не е имало такива, може да е време за посещение при лекаря), какви указания да дават и подкрепят на местните компартии. Указанията бяха от типа на: “Промишлените отпадъци следва да се изпускат направо в реките, а строителството на пречиствателни станции да се бави под измислени предлози, за да не може потенциален бунт да се снабдява лесно с вода.” Или: “Сигналите срещу корумпирани местни величия трябва да се дават на тези величия. После корумпираността им, и това как са постъпили с авторите на сигналите, може да се използва за държането им под контрол”. Или: “Всякакви стоки и услуги трябва да не достигат, и недостигът трябва да е на границата на поносимостта без бунт, за да могат хората да се конкурират помежду си за тях, и да се мразят един друг.”…
Публикувани бяха няколко десетки, може би стотина такива указания. Твърдеше се, че те са само около четвърт от пълния списък, намерен съвсем случайно недоунищожен поради едни или други обстоятелства. Един познат ме беше попитал: “Как мислиш – наистина ли има такъв списък, или е мистификация?” Отговорих му: “Реално такова ли беше положението навсякъде?” – “Да, ама искам да знам нарочно ли, или случайно е било навсякъде такова.” – “Има ли значение?”
И сега си мисля същото. Надали някой тайнствен овластен психопат си прави със софиянци експеримент по превръщането им в човешка сган и измет. Но след като положението и фактите са реално такива, има ли някакво значение? Толкова трудно ли беше да се приложи кое да е от десетките решения, които биха се справили с този проблем безболезнено?
И, най-вече, длъжен ли е някой да ни оправи нещата заради нас? Някой да ни излови корумпираните общинари, да ни просвети строителите, да ни сплаши политиците… да ни измете къщата и да ни измие чиниите. Сто на сто. Европейците, естествено. Те ще се хванат и ще почнат да ни притискат, от загриженост за нас. Нали? А пък дядо Коледа живее в Лапландия в специален Коледен резерват, и шейната му е с ядрени двигатели, за да може да насмогне в коледната нощ.
Е, поне се порадвах на София, каквато си струва да бъде. Поне за малко.
“Never assume malice for what stupidity can explain.”
LMAO! Изби рибата с това “а ла Пратчет” откъсче! Яко!
Иначе останалото е просто зловещо, особено това за ГРУ. Аз определено вярвам.
Ако си беше останало трудно взимането на софийско жителство, може би щеше да е по-ненаселено през по-голямата част на годината. Започвам да се усещам, че (все още рядко) проговарям на “мьеку”. Нищо, гледай позитивно на нещата. В края на годината ще е по-добре – дните за почивка и посещение от “софиянци” на родните им места ще са повече. И не забравяй, че наученото като малък трудно се забравя. А по селата няма “Волф” и “Диц”. И тук не става дума за това да си научен къде се хвърля боклука (през прозореца, естествено) …
И аз много се радвах тези дни на София. Много обичам всяка година тези дни, когато цялата селяния се е изнесла там където трябва да бъде по принцип и наистина столицата ни имаше глътка свеж въздух, но от утре, т.е. от днес лудницата пак става 100 процентова. Сутринта от НДК до квартала в който живея се прибрах за около 10 минути с тролей, по принцип това в условия на работен ден става за не по-малко от 40 минути.
Пренаселеност?
Въпрос на гледна точка.
Първите думи на един руснак, московчанин, дошъл в София, били: “Къде са ви хората?”.
Действието се е развило в час пик, не по празниците.
За него София, сравнена с Москва е почти празен град. А задръстванията са детски като мащаб…
@диджейгеорги:
Понеже хич не обичам високомерните изказвания на СТОЛИЧАНИ по отношение на “селянията”, я да видим и още две гледни точки по темата софиянци и селяни, след като я зачекваш:
1. тези, които си стоят в София по празниците – те не само нямат къде, но по-скоро не могат да си позволят да отидат някъде другаде, тоест – опираме до баснята за лисицата и киселото грозде…
2. от всички живеещи в София мои познати, най-вече при така наречените селяни и провинциалисти съм виждала да се мият прозорците и да светят стъклата, щото СТОЛИЧАНИ си крият мръсните прозорци зад красиви и скъпи, лустросани пердета… И у много от тях е останало аристократично-буржоазното високомерно мислене, че “видите ли, аз съм повече човек от останалите и затова мога да си мърлям както искам, а тия прости селяни са длъжни да ми чистят лайната, в т.ч. и на моите кучета и т.н. …” Тоест СТОЛИЧАНИ и да искат не могат без простите селяндури, нали няма да има кой да им бърше з….
Григи, прощавай, ама днес съм злобна и гадна и хапя…
@Pooky: Според мен това говори не че София е добре, а че Москва е още по-зле. Горките московчани…
@Таня: Наистина го има този момент. А това, че има различни мнения, е хубаво. 🙂
@Таня
Много бъркаш. За какво да ходя по празниците някъде извън Сф? За да гледам съюите селски физиономии и по родните им села ли?
Живея на граф ингатиев 36 (между 6ти септември и славейков). 3то поколение софиянец съм.
Нямаш си представа колко хубаво беше по празниците в Сф без цялата селения. Ходиш по улиците и виждаш само хора от квартала.Софиянци, кореняци. Поздравявате се, усмихвате се… И не чуваш миекане насам натам..
Отиваш до магазина и там същото. Отиваш на клуб и там липсват обичайните фиешън девойки които тръгнали на лов за софиянец. Изобщо ако можехме цяла година да сме си толкова “нещастни” че няма къде да отидем, щеше да е ебати и кефа.
П.П.
Само да допълня имам си хубава вила на пачарево ( вилната зона ) която е на 3 етажа, така че имам къде да си отидя…
Ами, това, което наблюдаваш, е естествен резултат от политиката на общината от много години. Растежът на града умишлено се ограничава с бюрократични средства, защото това дава допълнителни доходи на хора от бюрокрацията. Това, естествено, увеличава концентрацията на сгради и хора.
Колкото до деградацията на центъра – това се наблюдава и в други градове в Европа. Централните части стават гета за арабите, местните хора със средни доходи се преместват извън градовете.
Тенденцията да се говори срещу придошлите в София започва да се превръща в мода. Да псуваш „селяндурите” те прави по-извисен духовно и имплицира произход от висока класа – „Той явно също е трето поколение софиянец, щом му прави лошо впечатление”. И разни хора се пъчат и тупат в гърдите, че живеят на „Парчевич” или „Граф Игнатиев”.
Същите забравят, че в момента, в който изчезнат всички придошли икономиката на София ще рухне. Изведнъж няма да има продавачки, готвачи и сервитьорки. Всички онези безчетни професии в дъното на социалната стълбица, които софиянци, от висотата на своя аристократизъм, не желаят да работят за 200 лева на месец ще се овакантят. И тогава, като няма кой да работи, всички ще трябва да си върнат новичките коли взети на лизинг, да върнат потребителския кредит за трети апартамент и да хванат метлата.
Към всички тези – осъзнайте се и стига сте плюли по обслужващия персонал. Вашето собствено благосъстояние е следствие на евтиния труд на „селяндурите”.