Получих топката от Дончо. Замислих се за малко дали това не е нещо подобно на chain mail. След това се замислих как може да съм такъв сухар. 🙂 Засрамих се, и пак се замислих – кои пет неща не знаете за мен?
Трудно ми е да измисля. Започнах блога си именно с идеята да се науча да бъда открит към другите – и през двете години, откакто го има, съм написал страшно много неща, които съм се сетил за себе си. Но… все ще да е останало нещо.
– Интересно ми е да се занимавам с компютри. (Интересни са ми и неизброим куп други неща.) Но май най-интересно от всичко ми е да се занимавам с хипноза – а не съм го правил вече повече от 5 години. (Сигурно точно затова ми е интересно.)
– Като хлапе имах изключителен слух – от стаята ни в къщи, докато дядо ми и баба ми се препират за нещо, аз чувах как някой отвън отваря вратата на оградата. Например по звука на смачкването на натрупания сняг. (Родната артилерия ме излекува от това страдание. Вече трудно разбирам какво ми говорят, ако не си помагам с четене по устните.)
– Реших да стана лекар във втори клас. Учителката по български ми беше казала, че пиша като лекар с петдесетгодишна практика, и идеята много ми хареса. 🙂
– Здравата съм комплексиран на тема физическа сила. Сега като на шега повдигам 100 килограма с една ръка, но като малък бях много хилав и болнав – и комплексът ми е останал.
– Когато искам да заспя много бързо и сладко, си представям банките на аудиториите в Медицинска академия. (Нямам идея защо – май никога не съм спал на лекция. Но помага.)
– Всъщност съм мързелив, кошмарно разсеян и никак не умен човек. (Пиша го изрично, защото като гледам, май все повече хора вярват съвсем други неща.)
Оп-па, те нещата май станаха шест. (Споменах ли, че съм кошмарно разсеян?)
—
Ха сега де? На кого да прехвърля топката пък аз?
Заповядай, Вени. И ти, Светла. Бъди добре дошла, Жуже. На линия ли сте, Lee Ann и Nee Ann?
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Пет неща, които не знаехте за LeeAnn
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Пет неща, които не искате да знаете за мен
Добре, чакай малко да помисля, наистина ме изненада:) А аз се чудех защо така се взираш в хората, хе-хе…
“Сега като на шега повдигам 100 килограма с една ръка, но като малък бях много хилав и болнав – и комплексът ми е останал.”
Тогава с две ръце би трябвало да вдигаш над двеста, предполагам имаш предвид мъртва тяга. Прав ли съм или нещо бъркам?
@scan: Не, не е същото. Във вдигането участва цялото тяло, а то може и да не издържи 200. Ако са удобни за повдигане (примерно онези стокилограмови куфарчета, с които се надбягват юнаците), бих се пробвал дали ще мога да ги отлепя от земята, но хич не съм убеден, че гръбнакът ми ще устиска. Усещал съм го да пука и на сто и шейсет. А вече съм над 40, и знам, че дори мускулите ми да могат да изнесат някакво върхово натоварване, може да не е добра идея да си го позволявам без крайна нужда.
@григор
Прав си. По добре не си позволявай екстремни натоварвания след като си минал трийсетака.
Колкото до вдигането с една ръка, все пак си мисля, натоварва гръбнака много повече, отколкото с две ръце, защото го товари едностранно и е по-трудно защото участват по-малко мускулни групи.
Та мисълта ми е, че ако отлепиш 100 кг с една ръка няма да е като на шега, дори и да е във форма удобна за хващане. И вероятно ще ти трябва ремък за захвата и пояс за да не получиш херния.