Споменах, че ако двата социума бъдат разделени в по-значителна степен, е възможно да се получат буквално различни общества. Но откъде може да дойде това разделение?
Нека разгледаме съвременната маркетингова политика на “пазарни сегменти”. Тя е продукт на опирането в границите на пазара. Привидно причината й е засилената конкуренция между производителите; малко по-надолу обаче ще видим, че не е точно така.
При нея определящото вече не е “как да вземем най-много пари за дадения продукт”, а “как да приберем най-голяма част от парите на купувачите”. При стария тип маркетингова политика е трудно приемливо продукт с по-висока производствена цена да се продава по-евтино от продукт с по-ниска. При политиката на “пазарни сегменти” това е обичайно нещо: борбата е не просто за спечелване на пари и трупане на печалби, а за установяване на позиции на пазара. Казано иначе – борбата вече е не за пари, а за власт и сфера на влияние.
(Често “пари” и “власт” (или “влияние”) се смятат за взаимозаменяеми, без да се отчита кое е по-основното. Истината е, че властта и влиянието са съществували дълго преди парите, и съществуват и в среди, където няма пари или техен еквивалент. Така че първичното понятие е власт – а парите са само средство за нея.)
Това още по-ясно си личи при една друга операция, която е обичайна за съвременните суперкорпорации: влагане на допълнителни усилия и разходи, за да бъде създаден продукт с по-ниски потребителски качества, който ще се продава на по-ниска цена. От гледна точка на потребителя това е нещо нежелано и неразбираемо; дори за корпорацията то носи загуби (най-често същите усилия и разходи биха могли да създадат по-качествен продукт, който да се предлага на по-висока цена). Често корпорациите оправдават тези си действия с допускания и разчети, пълни с термини като “запазване на кривата на насищане”, “предвиждания в средно- и дългосрочен план”, и разбира се, “покриване на пазарни сегменти” – в което вече има повече истина. Реално обаче нещата винаги опират до борба за сфери на влияние в пазара.
От гледна точка на класическия пазарен икономист тези политики са неразбираеми, а фактът, че всички големи постъпват така – напълно непонятен. Механизмът му се обяснява лесно, когато бъде взета предвид спецификата на купувачите, към чието покриване е насочен той – потребителите (не-хакерите).
В предишен запис вече посочих, че потребителските социум и източници на доверие са сравнително статични. Спечелилият определени позиции на пазара производител на практика е в известна степен монополист в своята сфера на влияние: потребителите сравнително трудно преминават към друг (или поне доста по-трудно от хакерите). Това позволява на производителя да вижда установяването на монопол не като далечна, трудно постижима цел, а като път, всяка следваща стъпка по който дава малко повече от резултата. Също, тя му дава разбирането, че веднъж спечелен, монополът не се губи толкова лесно – и така го изкушава още повече.
Логичният резултат от това е, че производителят получава лесен път към монополизма, и безнаказаност още преди да го е постигнал напълно. Резултатът е този, който потребителите в крайна сметка си и заслужават. А хакерите… просто “го отнасят” покрай тях.
Пред хакерите тези номера минават по-трудно. А крайните им форми – влагането на допълнителни ресурси за създаване на по-нискокачествен продукт – сриват репутацията на производителя в очите на хакерите. По-хитроумните измами издържат по-дълго, но толкова по-остра е пък реакцията на хакерите след това. Казано иначе – хакерите са този тип потребители, в рамките на който пазарът се движи по класическите пазарни закони.
Повечето производители предпочитат да маркетират по тип, съобразен с потребителите, тъй като те са по-големият пазарен сегмент. Неуспелите да завоюват влияние на него обаче могат да се обърнат към по-малкия, но покрит маркетингово много по-слабо сегмент на хакерите. Направят ли го, те откриват изненадващ ефект – оказва се, че много потребители не са “абсолютни потребители”, и ползват като източници на доверие познати с по-хакерски начин на мислене – тоест, пазарното влияние на хакерския сегмент проявява тенденция да се разпростира и в потребителския, докато обратното не е вярно. Така се създава класа производители, ориентирани към хакерския сегмент на пазара.
В крайна сметка, потребители и хакери се различават не само по механизмите си на доверие – но като следствие от тази разлика, и по пазарните подходи, които работят оптимално в двата социума. За производител, който използва методите, оптимални за единия социум, намесата на другия е нежелана и му проваля маркетинговата стратегия – тоест, той има изгода социумите да не смесват пазарите си, да остават различни пазарни общности. А това е възможно само чрез по-дълбоко социално разделение.
Починът за по-дълбоко социално разделение среща добър отклик и сред потребителите. Класическият потребител не може да разбере хакерския начин на възприятие и система на доверие, и не желае да положи труда, необходим, за да ги разбере. Класическият хакер пък се гнуси дори само от мисълта да бъде приравняван с “добитъка” – класическите потребители. Всичко това създава условия за социално разделение между двата типа потребители – а оттам и между двата типа начини на мислене.
Докато сме обвързани в общо, глобализирано общество, не е реалистично да се получи реално социално разделение между хакери и потребители. Осигуряването на съществуването за огромният процент хора става с работа, а във всяка работа има полза както от потребители, така и от хакери. Ако обаче необходимостта от работа за осигуряването на съществуването намалее, това може да отключи разделението между двата социума, с всички последици от това.
Повече – в следващ запис.
Типичен пример е шумотевицата около iPhone.
Хмм, не ми хареса. Предишните 2 записа бяха на човешки език, а този ми се стори един такъв… с дълги изречения и сложни преплетни. Звучи като нашенските учебници, които са написане не на достъпен език, а с научен изказ, който не обяснява добре, а показва колко много знае писалият учебника.
Е, може и да съм просто аз, де, “рано” сутринта, още несъбуден… Ще го прочета пак после!
Ако необходимостта от работа за осигуряване на съществуването намалее, как ще съществуват потребителите? Ще си купуват безсмислици, ще прахосват, и ще преливат от пусто в празно? И дори ще бъдат задължени да го правят?
Защото според мен сега е точно така. И малко пари може да стигнат на човек за оцеляване, но ние сме поробени не заради оцеляването, а от безсмислените удобства. И от това, че обществото ни задължава да ги ползваме и да поддържаме кръговрата на печелене-харчене.
И как не-потребителите ще се откъснат от това положение? Чрез изолация? Аз и мои приятели сме пробвали изолацията, ужасно нещо е.
Da chestitim na Grigor imenia den.
Edna programa pod DOS mi kaza, che dnes Grigor ima imen den!
Da ni e zhiv i zdrav.
Има, ето и тук пише:
http://www.pravoslavieto.com/life/01.25_sv_Grigorij_Bogoslov.htm
И като едноименника си е много убедителен и речовит човек, който все добро твори… Да си жив и здрав и – как беше – да ти е живо и здраво името, Григоре!!! Хм, има ли разлика между двете?
@StarL: И не само. Накъдето и да се обърнеш…
@Дончо: Искрено съжалявам за това. Просто тук се обсъждат малко по-абстрактни неща, а пък бях здравата уморен, като го писах, и не съм могъл да намеря простичкия изказ.
@Жилов: Идеята е, че разделението между потребители и хакери е желано както от консуматорите (и двете тези групи), така и от производителите – тоест, не е изключено при определени условия да бъде наложено от обществените тенденции.
@Victor, sol_lam: Благодаря! А за името – помниш ли “Бог-император на Дюна”? “Господарят може да ме нарича както пожелае, защото аз не съм име…” :-))
Някои душевни терзания на FELIX CULPA:
1. Твърдение на Григор: “…ако двата социума (потребители и хакери) бъдат разделени в
по-значителна степен, е възможно да се получат буквално различни общества”.
Терзание на FELIX: Кому би било нужно това? Какво би извлякъл НЯКОЙ СИ от реализацията на
подобно разделение? Нали една от целите на глобализацията бе превъзмогването на всякакви
разделения и постигането на хомогенност?
—————
2. Твърдение на Григор: “…привидно в съвременната маркетингова политика има засилената
конкуренция между производителите; но не е точно така”.
Терзание на FELIX: Трябва ли да считаме, че глобалната маркетингова политика има за цел да
доведе до окончателна глобална монополизация, която да подпише смъртната присъда на всяка
конкуренция, на която се базира идеята за “свободния пазар”?
—————
3. Твърдение на Григор: “…определящото вече не е “как да вземем най-много пари за дадения
продукт”, а “как да приберем най-голяма част от парите на купувачите”.
Терзание на FELIX: Нима наистина някой вярва, че хората са толкова глупави, та да се примирят с
възгледа, че “икономика се прави с некачествена продукция” – възглед, който вече десетилетия
братята китайци се опитват да ни внушат?
—————
4. Твърдение на Григор: “…при политиката на “пазарни сегменти” борбата е не просто за
спечелване на пари и трупане на печалби, а за установяване на позиции на пазара: казано иначе –
борбата вече е не за пари, а за власт и сфера на влияние.
Терзание на FELIX: Бихме могли да наречем “пазарните сегменти” КЛАСИТЕ на глобализираното
общество. Значи – пак старата мъдрост “РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ!”… Маркс учеше лидерите на
лявата идея да разделят мислено света на класи – експлоататорска и експлоатирана – което беше
изкривяване на действителността. В неизкривената от разни идеологии реалност в най-съкровената
човешка природа е заложено ВСЕКИ ДА Е ПО СВОЕМУ ЕКСПЛОАТАТОР ( стига да му се удаде
тази възможност ), както и ВСЕКИ ДА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ ПО СВОЕМУ ЕКСПЛОАТИРАН ( ако
е имал лош късмет ), при което съвсем естествено е ролите при дадени обстоятелства да се
разменят.
—————
5. Твърдение на Григор: “…обичайно за съвременните суперкорпорации е влагането на
допълнителни усилия и разходи, за да бъде създаден продукт с по-ниски потребителски качества,
който ще се продава на по-ниска цена…”
Терзание на FELIX: Следва, че такава мярка би възпитала бездънна мизерия в характера на
потребителското съсловие, което поради тази причина скоро би се превърне във “втора категория”.
Коя е целта – да се превърне хакерското съсловие в “елит” ли? Покриването на “пазарни
сегменти”, очевидно води именно до това – излъчване на “елит” и формиране на “утайка”!
—————
6. Твърдение на Григор: “Реално, обаче, нещата винаги опират до борба за сфери на влияние в
пазара.”
Терзание на FELIX: Нищо ново под слънцето…
—————
7. Твърдение на Григор: “…тези политики са неразбираеми, но се обясняват лесно, когато бъде
взета предвид спецификата на купувачите, към чието покриване са насочени те – спецификата на
потребителите, а не на хакерите.”
Терзание на FELIX: У потребителите няма специфика; спецификата е у “хакерите” ( уговорката ни
е, разбира се, че трябва да разглеждаме понятието “хакер” в един по-общ план – например,
хомосексуалистите в обществото са едни своеобразни “хакери на нравите” и те са именно онези,
които носят своята специфика). При обикновените потребители всичко е много стандартно и дори
досадно: те искат да обуват не екстравагантни “педерастки гащета”, а удобни панталони…
—————
8. Твърдение на Григор: “…потребителските социум и източници на доверие са сравнително
статични – спечелилият определени позиции на пазара производител на практика е в известна
степен монополист в своята сфера на влияние: потребителите сравнително трудно преминават към
друг (или поне доста по-трудно от хакерите).”
Терзание на FELIX: За потребителя спечелилият позиции на пазара производител е онзи, който е
доказал, че е професионалист, което по нашенски би трябвало да се изкаже така: “който е доказал,
че не е нечестен, че не е мошеник и изнудвач, че това, което предлага, не е фалшификат…” Това че
хакерите са хора, които са готови да се подлагат на експерименти, които биха им коствували
времето, парите, здравето или репутацията, си е съвсем тяхна работа. Те вероятно не биха имали
нищо против да се боцнат и с хероин, при което не е чудно, че процъфтява наркотрафик.
Процъфтява и проституцията. Ако хакерите един ден решат, че е хубаво да се прави любов с
магарета и кози, уверен съм, че някой ще предложи и съответните “зоопаркове на нежните
преживявания”, но бих се запитал: кой би бил в такъв случай ИЗТОЧНИКЪТ НА ДОВЕРИЕ?…
—————
9. Твърдение на Григор: “Логичният резултат от това е, че производителят получава лесен път към
монополизма, и безнаказаност… Резултатът е този, който потребителите в крайна сметка си и
заслужават.”
Терзание на FELIX: Погрешна мисловна конструкция, Григорий! Нищо логично няма в това, че
НЯКОИ “производители” с очевидни безнравствени наклонности получават лесен път към
монополизма, защото НЯКОЙ ИМ ГО ДАВА. Този НЯКОЙ се е постарал преди това да разслои
човешкото стадо на две стада, които гледат да не пасат на една и съща ливада – “потребителите” (
или както в недалечното минало ги наричахме “еснафи”…, “мещане”, “обыватели”; не ме карай да
пиша повече на руски, защото ще те напсувам! ) и “хакерите” ( или както там сме решили да ги
наричаме – същите тези, които сега ги възпитават още на ученическата скамейка, че няма нищо
лошо в това да се залюбиш с представител на своя пол, като единствения проблем бил: как ще си
идеш в къщи и ще кажеш на татко си, че си станал ПЕДАЛ… ). …И освен това – в крайна сметка
потребителите нищо не са си заслужили, защото са НОРМАЛНИ!
—————
10. Твърдение на Григор: “Пред хакерите тези номера минават по-трудно. А крайните им форми –
влагането на допълнителни ресурси за създаване на по-нискокачествен продукт – сриват
репутацията на производителя в очите на хакерите.”
Терзание на FELIX: А ти какво си мислиш – че мошеничествата не сриват репутацията на
“производителя” и в очите на потребителя, ли? Проблемът е друг, братле, – в повечето случаи
“потребителят” се оказва по-беден от твоя “хакер”: той няма избор, защото си брои парите и
трескаво пресмята дали ще му стигнат до края на месеца ( до болка позната идилия ). Гледа да си
купи нещо по-ефтино, но то е по замисъл направено да бъде боклук, който ще трябва да се хвърли
на втория ден, за да си го купи глупакът отново и отново – зер му е необходимо, а няма пари за
по-скъпа и по-качествена стока. До преди седемнайсетина години ТВОИТЕ ХОРА –
КОМУНИСТИТЕ – изнудваха народа, като го накисваха в подли дефицити ( не стига че нямаше
пари, но нямаше и стоки ). Ако можеше, обаче да се добереш до нещо С ВРЪЗКИ, то все пак беше
хилядократно по-качествено от това, което днес предлагат ДРУГИТЕ ТВОИ ХОРА –
ГЛОБАЛИСТИТЕ ( които са мутантна метаморфоза, резултираща съвокуплението между
нашенските червени бандити и западните криминални мерзавци ).
—————
11. Твърдение на Григор: “…Казано иначе – хакерите са този тип потребители, в рамките на който
пазарът се движи по класическите пазарни закони.”
Терзание на FELIX: Тук нещо си се объркал, Григорий – горното изречение противоречи на цялото
ти изложение досега!
—————
12. Твърдение на Григор: “Повечето производители предпочитат да маркетират по тип, съобразен с
потребителите, тъй като те са по-големият пазарен сегмент. Неуспелите да завоюват влияние на
него обаче могат да се обърнат към по-малкия, но покрит маркетингово много по-слабо сегмент на
хакерите. …Създава се клас ( а не класа, Григорий ) производители, ориентирани към хакерския
сегмент на пазара.” (Хайде да не говорим за КЛАСА производители, защото можем отново да
изковем някоя терия “за класовото единство и борба” на производителските
противоположности!… )
Терзание на FELIX: Това е безусловно вярно. И все пак производителите, които имат за
“маркетингов прицел” нестандартното малцинство на хакерите ( в том числе и хомосексуалистите
), печелят повече, защото хакерите ( в том числе и хомосексуалистите ) са хора, които съумяват да
разполагат с повече пари, а то им позволява да развият у себе си вкус към лукса и към
обитаванието на пространства, запълнени със скъпи атрибути. Ще си рече човек, че всичко туй е
въпрос на ценнстна ориентация и приоритети, специфични за деликатното хакерско-хомосексуално
съсловие, но не е баш така…
—————
13. Твърдение на Григор: “За производител, който използва методите, оптимални за единия
социум, намесата на другия е нежелана и му проваля маркетинговата стратегия – тоест, той има
изгода социумите да не смесват пазарите си, да остават различни пазарни общности. А това е
възможно само чрез по-дълбоко социално разделение. …Класическият потребител не може да
разбере хакерския начин на възприятие и система на доверие, и не желае да положи труда,
необходим, за да ги разбере. Класическият хакер пък се гнуси дори само от мисълта да бъде
приравняван с “добитъка” – класическите потребители.”
Терзание на FELIX: Обичам, когато някой изплюва камъчето, Григ! Благодаря ти за това
откровение! Добитъка – за мляко, месо и кожи!
—————
Финален акорд на Григ: “Докато сме обвързани в общо, глобализирано общество… Bang!”
Троле… Виждам, че мразиш комунистите, глобалистите и обратните, но явно най-много мразиш тези, които си задават въпроси. Които се съмняват, които не приемат наготово нещата, които дълбаят и развалят хубавата истина и правилният ред на нещата.
Виждам и, че се опитваш да вкараш Григор в някакъв образ, и после да атакуваш образа, който сам си направил. Това без съмнение е удобно, макар че не е съвсем логично, но – забавлявай се.
Григоре, не разбирам защо производителите биха имали интерес от това да се разделят прослойките. В един свят на потребление онези, които не се движат по правилата му би трябвало просто да попаднат в изолация и да трупат негативите от това. Те не биха могли да създадат своя собствена икономика, не биха могли да действат, без да се включат в машината. Хакерите си имат Linux, Firefox и т.н., но това не може да се разпростре върху всичко. Аз съм принуден да правя безсмислени разхищения и да печеля пари за тях по чисто социални причини.
ОТГОВОР НА ТРОЛА:
Съгласен съм, че в подхода ми има твърде много бруталност, за което дължа извинения. Напълно си заслужавам да ме нарекат ТРОЛ. Но за времената, в които живеем, не приляга никаква деликатност. Докарали сме я до ръкопашен бой. Ще запита някой: защо ръкопашен бой точно с Григор? Наистина – Григор видимо съвсем не е подходящия човек, с когото да си разменяме шамари. Той е и достатъчно възпитан, за да се въздържа от каквито и да било интеракции с мен – трола. При това, Григор е наш – изключително много наш! Той грабна сърцето ми със своите статии във връзка със свинщините, които фашистите от издателството при в-к “Труд” вършат, за да ликвидират поне част от нашето национално културно наследство ( ако засега не могат да се справят изцяло с него – ОТВЕДНЪЖ ).
Истина е, че се опитвам да вкарам Григор в някакъв образ, който да бъде “боксова круша”. Но това съвсем не ми е за забавление. Изобщо – цялата тази работа никак не е забавна. Действията ми, обаче, колкото и нелогични да изглеждат, си имат своята логика. На мен ми е нужно да протегна показалец и да заклеймявам – дори сочейки към един съвсем абстрактен обект. Далеч по-щастлив ( и по-ефективен ) бих бил, ако имах пред себе си истинските виновници, но тях ги няма. Умеят много добре да се прикриват и да се правят, че не съществуват. Дори някои от нас да знаят кои са те, повечето наши съучастници, понасящи ГОЛЯМОТО ОСКЪРБЛЕНИЕ, са до такава степен безхаберни, че въобще не вярват, гдето някой друг им е виновен и търсят вината в себе си. Следователно, нещата трябва да се изкажат – НА ВСЯКА ЦЕНА: дори чрез пожертвуването на Григор, чиято единствена слабост е, че вместо да се крие като въпросните плъхове, застава с открити гърди, разкъсал ризата си пред “дулата”. Той не бива да ми се сърди – ние с него в случая просто сме нещо като актьори на сцената. Аз му казвам: “Хей, Григоре, ти защитаваш “нестандартните”, за които сме приели – кой знае защо – да ги наричаме “хакери”. С тези свои действия, ти Григоре, наливаш вода в мелницата на онези, които са заинтересовани да толерират всичко нестандартно, за да прикрият зад него цялата своя подлост! Внимавай, Григоре, в картинката!” Е, ние знаем защо актьорите играят на сцената. Те се нядяват, че театърът им ще бъде посетен от най-различни хора, пред които ще бъдат изречени някои поучителни истини. Тъй че на сцената актьорите може и да кръстосват шпаги, но в живота те би трябвало да хранят топли приятелски чувства – като истински професионалисти.
———————–
А сега – нещо друго. Жилов не разбира защо производителите биха имали интерес от това да се разделят прослойките.
Жилов, глобализмът е опит за революция – също каквито бяха Великата Френска Революция и Болшевишката Революция в Русия. Имаше опит и за Нацистка Революция в Германия, която се увенча с неуспех. Същото може да се каже и за Болшевишката Революция – неуспехът я постигна окончателно в един по-късен етап, на който и ние бяхме свидетели. Ние не можем да бъдем съвсем сигурни и че Френската Революция е била съвсем успешна. Английската Революция, която е най-стария опит, има най-дълготрайни последици – и до наше време, – но тя просъществува половинчато, претърпявайки ред метаморфози, благодарение на британската ловкост и гъвкавост. За нея също може да се каже, че не е напълно успешна. Всичките тези революции са предизвикани все от един и същ “генератор на катаклизми”. ( Не търсете “генератора на катаклизми” сред евреите – те също са жертви на тези налудничави експерименти: те даже в по-голяма степен от нас, защото винаги се усещат първи и поради туй НЯКОЙ се опитва с много ярост да им захлопне устата! )
Е, добре – а как правят революциите си многовековните експерти в тази област? Първата им задача е да разслоят людското общежитие НА КЛАСИ, като една от класите се обяви за революционна и носеща “новите и прогресивни” идеи, а друга ( т.е. другите, всички останали ) биват квалифицирани като ретроградни и заслужаващи пълното им заличаване от историческата сцена. Глобализмът днес смуче от пръстите си “класови противоречия”. Понеже не се е подготвил за лекцията, която възнамерява да изнесе пред човечеството, той хаотично се сеща за “нестандартните”, които биха могли да изиграят ролята на “прогресивната класа”, и за “потребителите-еснафи”, които са “мракобесници и в кръвта си”… В това отношение предишните революции бяха много по-добре обмислени. Маркс раздели човечеството на “зли експлоататори” и “унизени пролетарии” ( сиреч – индустриални работници ). На Ленин даже му се видя малко и включи твърде произволно към пролетариата и “безимотното” селячество, в резултат на което след това трябваше насила да правят селяните безимотни. …Пък и да ги поизтребят. Хитлер от своя страна раздели “стадото” на “арийци” ( въпреки че германците са толкова арийци, колкото аз съм австралийски абориген ) и не-арийци – сиреч, всички онези, които ръкомахат, когато се обясняват или пък предпочитат да говорят с пълна уста, тъй че да хвърчат трохи и слюнки на два метра пред тях. Ако се върнем още по-назад във времето, ще видим как по някое време най-прогресивни във Франция се оказали търгашите, а най-големи човеконенавистници – “разкапаните от сифилис” аристократи. И т.н., и т.н.
Та затуй, значи цепенето на стадото на “тънкорунен елит” и “шугава мърша” е действие от първа необходимост.
И за да не ме уличи някой в “конспиративни теории”, ще добавя, че революциите се предизвикват съвсем не от “конспиративна мизантропия”, а от най-елементарен интерес: от време – навреме е нужно да се предизвикват трусовете на някоя нова революция, защото тогава настава смутно време, през което “пчеличките” биват зашеметени, за да може по-безнаказано да се центрофугират препълнените с мед восъчни пити от “пчелина”. И така – до следващата революция, когато “питите ще бъдат отново пълни”…
Целият запис е интересен, но изглежда до голяма степен почива на идеята, че всеки производител е длъжен да избира между единия или другия “сегмент” и не може да продава и на двата.
А всъщност е напълно възможно един производител да създаде две (или повече) напълно различни марки и целенасочено да скрие връзката помежду им. Така репутацията на едната марка няма да влияе върху другата. Човек дори да има “хакерско” мислене, в главата му обикновено е постулирано тъждеството “марка = производител” и той рядко се пита кой всъщност стои зад продукта.
Освен това напоследък вместо за пазарни “сегменти”, често се говори за пазарни “мехурчета” – наричани така, защото бързо се пукат. Продукти и подходи, които вървят днес, след няколко месеца могат да се окажат съвсем неадекватни.
В крайна сметка производителите предлагат това, което се търси; за всеки има по нещо. Затова не съм съгласен с аналогията с монополизма; при наличието на монопол купуваш това, което има, на цената, която ти кажат. А дори стереотипния “потребителски добитък” не би приел такива условия.
Извинявам се за отсъствието два-три дни.
@Жилов: Виждаш ли, обществото ни е базирано на механизмите за взаимодействие между производители и консуматори. (Същото може да се каже и по много други начини; някои създават впечатление за абсолютно различно нещо; нека се спрем за удобство на този.) Механизмът на въздействие между консуматор тип “потребител” и производителите, ориентирани към него, е различен от този между консуматор тип “хакер” и производителите, ориентирани към него.
Оттам се създават трудно решими разлики. От пазарна гледна точка, за потребителите хакерите са някакви дето говорят и вършат неразбираеми неща, и пречат на “нормалното” пазаруване с шантавите си изисквания. За хакерите пък потребителите са идиоти, които им пречат да получат каквото искат. И двете групи имат изгода да се разделят една от друга… С производителите, ориентирани към двата различни типа, е точно същото: в единия случай работи механизмът “всичката пара в свирката, договори се тайно с конкуренцията, и ярем за купувача”, в другия – “произвеждай свестни неща, бъди колега с купувача и над-иновирай конкуренцията”. Работата на всяка от двете групи както й е изгодно бърка в здравето и бизнеса на другата. Тоест, изгодата да се разделят двата пазара е както за продавачи, така и за купувачи – а това показва силна обществена тенденция.
Реално, това е трудно да стане, защото няма рязка граница между потребители и хакери: в чист вид те почти не съществуват, и много хора съчетават в значителна степен елементи и от двете. Ако обаче тенденцията получи изгодни за развитие условия, може да се създаде тенденция хората да си избират една от групите и да се самоопределят към нея. Следва относително затваряне и самоизолация на двете общности, развиване на различни пазарни, а оттам и социални механизми, ценности, култура и в крайна сметка – тезаурус… Това е, което имах предвид.
@chernobyl: Напълно си прав – производителят спокойно може да маркетира по двата различни механизма за двете общности, дори с точно един и същи продукт, под две различни търговски марки! Но различните изисквания на общностите неминуемо ще развият продукта в две различни посоки. Ако например това е пиано, следващата версия за хакери неминуемо ще е супер-мулти-електроорган, а за потребители – iPiano (http://mobbit.info/item/2276). Това пък ще изисква от производителя два различни девелоперски подхода, като следствие – два различни екипа, и в крайна сметка или два различни производителя, или два различни клона на един.
Пазарните мехурчета са слой над пазарните сегменти. Мехурчетата принадлежат на определен сегмент, изключително рядко на повече от един; те се появяват и пукат, сегментът остава… А за монополизма: точно това е спецификата на потребителя – той позволява да го монополизираш дори когато всъщност не си монополист. Изнася ли им на iPod-маниаците да не могат да си свирят купените песни където си поискат? Не. Купуват ли нови до скъсване? Купуват. Очевидно такивата условия се приемат охотно.
@FELIX: Нямам проблеми с образите и диалога. Имам обаче сериозен проблем с нещо друго.
В дикусията си ти напълно изместваш темата. Ние си говорим за отношенията между потребители и хакери – ти се намесваш и започваш да обясняваш как различните, начело с хомосексуалните, ще затрият света. Да, нещата могат да се погледнат като театър – но докато в момента тук играем “Хамлет”, ти идваш и почваш с роля от “Отело”. Напълно естествено е да не те разберат, и да те освиркат, дори ако си най-добрият на сцената – тук публиката е дошла да гледа “Хамлет”, защото разбира от него и се вълнува от него.
Имам по-добра идея. Защо не си направиш свой блог? Така ще можеш да имаш публиката, която се вълнува от тези теми. Дори коментарите ти, като ги гледам, са по-скоро блог-записи – готов си като автор. Вместо да те ругаят, защото се интересуват от друго, ще можеш да имаш пълноценен контакт с читатели. Тук… хм… просто обсъждаме други неща.
“…Това пък ще изисква от производителя два различни девелоперски подхода, като следствие – два различни екипа, и в крайна сметка или два различни производителя, или два различни клона на един…”
Е, да, но в крайна сметка парите ще отиват на едно място. И практиката показва, че колкото по-сегментиран е пазара, толкова по-високи цени са готови да плащат купувачите. Съгласявам се, че схемата е предпочитана и от двете страни – едните си трупат паричките, другите получават точно това, което искат.
Но ако разбирам правилно, обвиняваш потребителите, че не са “гъвкави” и като се хванат за нещо, не го пускат. Аз им имам повече доверие и смятам, че когато им се предложи по-добра алтернатива, те веднага я захапват. Разликата е, че “хакерите” отиват още по-далеч: ако не им се предлага алтернатива, те си я създават сами. Щото могат. Но, както знаем от вица за влака: не всичко, създадено от хакери, става за обикновения потребител 😉
@chernobyl: Наистина е така, но ме вълнуваше друг аспект – вероятността за разделяне на двата социума. Всичко написано се върти около нея, и е погледнато през тази гледна точка.
Много добър пост!
Браво и мерси за него :]
към феликс и всички, които са готови да приемат подобна позиция на мислене: да обвиняваме друг и да мислим с крайни категории е изключително лесно и е симптом на незряло мислене – така наречения детински модел на мислене, и при още един ясен такъв знак ще публикувам дословно всички признаци на детинско мислене – и тук не говорим за детската романтика, а за недоразвмеитост в отношенията с околните, която е за мое огромно съжаление генетично имплантирана в изолираната българска общност след половин век мрак и кръвнина. казано с обикновен език – на кривата ракета космосът й пречи. без да познавам феликс и без да имам нищо лично против него, бих го попитал: феликсе сине майчин, григор направи първия фантастичен и фентъзи бибиес на континента, а Ти какво стори за културното повдигане на другите в тяхна полза и без да ти се плати, та си готов така лекомислено жестоко да го “пожертваш” – дори името му изговаряш по дълбоко вкоренен небългарски модел, а това в по-развитите общества си е директна обида – някъде далеч в неплодородни земи, където управлява кривокрак белезникав криминално субсидиран самодържец-полицай с мъженствена фамилия, може и така да му казват на григор, но тук сме друго, тук имаме култура! – и елементарната етика повелява да наричаме някого така, както той сам се е определил.
а сега един пример, който за мен е хиляда и сто процента валиден и затова реален – нявга, га бяхме млади, имаше фидонет – световна компютърна мрежа, ориентирана към развитието на личността, а не за търговия и реклама както интернет. там григор каза нещо, което ми е записано с огнени букви в съзнанието (разбира се цитирам по смисъл) – че когато се изпеят всички песни и се изрецитират всички стихове ще има нужда от създаването на нови светове (мисля че темата тогава се беше завъртяла около виртуалната реалност), и когато овластените, знаещите и можещите решат да избират, ще погледнат не другаде, а към световете описани от толкин. и днес това се случва – има лорд ъф дъ рингс онлайн. някои може да имат днешните китайци за братя, аз определено не, и не мисля че те са синоним за ниско качество – не и след тридесет и повече годишна практика да продават на пазара на най-развитата днес човешка общност – в началото на седемдесетте години миналия век един техен първенец отишъл отвъд океана – _на_изток_ (това за всички дето се кланят на източното) – и изпросил правото китайска продукция да се продава на тамошните пазари, в резултат на което китай започнал да потъва много по-бавно и и до днес има стабилен икономически растеж между пет и десет процента годишно като вече покрива такива високи изисквание като тези на половинмилиардния съюз на нашия континент. като за край бих цитирал франк хърбърт по темата за икономическите отношения, писано някъде в поредицата на дюн: “… дълга е историята на неограничаваното търсене на познания, пораждащо нежелана конкуренция. силните на деня искат наличието на “безопасен хоризонт на изследавнията”, даващ възможност за разработване само на онези продукти и идеи, които могат да бъдат контролирани, като най-важното е да позволяват на инвеститорите от своя приятелски кръг да задържат по-голямата част от печалбите…”.
Pingback: Често задавани въпроси » Blog Archive » 2006 - годината на хакерите. A 2007 ?