Потребители и хакери: Социални роли в смесено общество

Тази част изглежда лесна и проста за описване – но не е.

Още преди споменах, че начинът на мислене на потребителя е начинът на мислене на член на стадото, докато начинът на мислене на хакера е този на (потенциален) водач на стадото. Резултатът е, че във всяко едно общество досега хората, които го управляват и водят (реално – марионетките и “бушончетата”, които ръсят глупости пред камерите, не се броят), са хакери като мислене.

По неизбежност са хакери – и като мислене, и като действие – всички революционери, всички борци за свобода, всички наистина добри пълководци… (Което ще рече – всички хора, с които се гордее която и да било страна по света. Не ми е известна страна, в списъка на героите на която да има дори един потребител.)

Хакер е също така всеки откривател и изобретател. Преди споменах, че хакерът е доморасъл Айнщайн, а потребителят – убеден нютонианец. Вярно е и “обратното” – Айнщайн всъщност е доморасъл хакер. (Точно както и Нютон – той е хакер като мислене, въпреки че последователите му са потребители.)

И тук хакерството също си има черната и светлата страна. Хакери са Хитлер, Сталин, Берия, Менгеле – но и Алберт Швайцер, Януш Корчак, Солженицин, Сахаров, Леонов… Какъв е Тома Аквински – теологът, в който се кълне католицизмът? Кълне се в него, защото именно той въвежда човечността и доброто като примат на Божието; допреди него за такъв примат е смятана посветеността на Бога, аскетизмът и дори ненавистта към неверниците – тоест, той е тежка категория хакер. (Оказва се, че този термин е валиден дори в църковно-религиозен контекст!)

Хакерството съвсем не е свързано задължително с размахване на шашки и отсичащи решения. Един от най-великите хакери, живели някога, според мен е Махатма Ганди – човекът, който показа на дело как ненасилието може да победи насилието, как с мир може да бъде прогонен колонизатор. Надали някой преди него е вярвал сериозно, че това е възможно – но той го повярва, и увлече във вярата си цял огромен народ, и го постигна. Погледнато като постижения приживе, и Христос, и Мохамед, и Буда просто бледнеят пред него.

Всеки един новатор е хакер по неволя, независимо в каква област е надхвърлил досегашното. Маймуночовекът, открил огъня, вероятно е най-великият хакер в цялото съществуване на човечеството (или на маймунството – границата е неясна, както заради постепенността на прехода, така и заради доста от резултатите му).

И какво? Излезе, че потребителите са ненужен баласт… Вероятно всеки се сеща, че не е точно така. Но може би не всеки може да дефинира с какво точно те са от полза.

А то е, че изключенията са изключения, и имат смисъл, само когато зад тях стои правило. Хакерите са тези, които съзират от мачтата новите земи – но потребителите са корабът, който трябва да бъде обърнат и да поеме курса. Корабът, без който хакерите няма да доплават до новите земи… Хакерите може да са мозъкът на обществото – но те не могат без него. То може без тях, поне за кратко време (всеки е виждал как чудесно добрува човек без мозък).

Потребителите са стабилизиращият фактор в общността, базата на тезауруса й. Те не са острието на ножа, но са дръжката му. Не са мозъкът на организма, но са червата и органите му – уж не особено нужни, а всъщност осигуряващи оцеляването му чрез съществуването си. Те са масите, които революционерът увлича след себе си, и са хората, които със скучния си труд построяват катедралата, проектирана от гения-архитект. Те са баластът в кораба – мъртва маса, без която обаче той подскача по вълните, управлява се трудно и капитанът му не постига много.

Хакерите са динамизиращият момент в машината, наречена общество. Потребителите са стабилизиращият й елемент. Хакерите са зъбните й колела, потребителите – корпуса й. Без потребителите хакерите лесно ще разкъсат обществото си в различни посоки; потребителите са лепилото, което ги слепва и удържа в едно цяло, в което те могат да си сътрудничат. Съществуват оптимални съотношения (различни за различни ситуации), при които балансът между двете страни е най-продуктивен.

Надявам се, че вече ролята на двете страни в едно общество е що-годе описана. По-нататък – в следващ запис.