Ако потребителите и хакерите се разделят като общности, те ще имат съответна специфика. Вероятно повечето хора биха казали: “Не ми се чете за бъдеще малковероятно”. Но съществуват достатъчно реални ситуации, в които се извършва подобно разделение. Такава е например всяка една ситуация, в която някъде извън едно общество съществува възможност за по-добър в някакво отношение живот – динамичната, хакерска част от членовете му се изтегля натам, и изоставя статичната потребителска.
Беглите модели показват, че в съвременни реални условия е оптимален по-висок процент на хакерите в една общност (примерно държава), отколкото обикновено се намира средностатистически в нея. Твърде висок би дал негативен ефект, но като правило проблемът е не как оптимумът да не се превиши, а как да се достигне. Не ми е известен случай, когато оптимумът на съотношението е бил надминат в дадена държава.
Също, реалните примери никога не са чисти – те просто показват общества с малко по-висок и общества с малко по-нисък процент на хакерите. Дори това обаче вече е някаква база, на която да могат да се правят изводи.
Класическият исторически пример е притегателността на Рим за жителите на средиземноморския екумен. Основан по същество от бегълци, отначало Рим е единствената в района република – място, където ти вече не си поданик на някой тъп и зъл деспот, а свободен гражданин, когото почти никой не може с пръст да бутне. Когато тази слава се разнася, по-динамичните хора от близките общности започват да търсят преселение в Рим – а хакерството е трудно делимо от динамичността. Резултатът е, че в Рим концентрацията на хакерите се качва, докато в околните общности се качва процентът на потребителите.
Логичният резултат е, че динамичността и иновативността на Рим (и във военно, и в търговско, и в административно-управленско отношение) започва далеч да превишава тази на околните общности. С времето това превъзходство пък довежда, естествено, до завладяването им от Рим. Казано другояче, Рим побеждава и завладява другите чрез социалната си формула: по-висок процент на хакерите.
Да си гражданин на Рим по това време е символ на статут, охолност и свобода. Част си от най-великата държава, позната на историята; където отидеш, всички те гледат отдолу нагоре; гласът ти избира сенаторите, които управляват държавата, и целия познат свят. Повишеният процент хакери логично е донесъл преуспяване на обществото им. То вече спокойно може да си позволи да задоволява гражданите си икономически и духовно (“хляб и зрелища”) при сравнително нисък принос на тези граждани към икономиката.
Точно тази формула се оказва и смъртта на Рим. Задоволяването на потребностите, съчетано с липса на широко поле за изява, довежда до създаване на силна и социално влиятелна потребителска общност. Хората свикват да приемат потребителските социални модели, и да подтискат или да не използват хакерското в себе си. Като резултат, при смяната на поколенията съотношението хакери към потребители за Рим спада, докато околните народи са принудени от мизерията и нуждата от оцеляване непрекъснато да “хакерствуват”. Скоро те настигат и надминават Рим като процент хакери, и римлянинът става пословичен пред околните като “тъп потребител”.
Интересното е, че превръщането на Рим от република в империя съвпада доста точно по време с момента на пречупването на хакерската тенденция и излизането на преден план на потребителската. Вероятната причина е, че хакерите обикновено са много по-ангажирани политически от потребителите. С нарастването на процента на потребителите ангажираността с проблемите на властта и свободата спада, и Октавиан Август вече може да се обяви за император без страх от тежки неприятности с обикновените римляни.
Точно същият модел бива повторен в по-нови времена от САЩ – от създаването им като държава, та до сега. Отначало те са държавата на свободата, в която всеки може да постигне успех – и привличат всички свободолюбиви, авантюристични, изобретателни, динамични… с една дума, хакери от Европа, а и от други части на света. С времето те забогатяват, и започват да дават все повече място на механизма “хляб и зрелища”. Съответно, започва традиция на бавно потребителизиране. Ако тя не бъде овладяна и обърната от управленска мъдрост или слепия късмет… този филм вече ще сме го гледали.
Друг съвременен пример е България след промените – около 10-15% от населението, които вероятно представляват над 50% от хакерски настроената му част, емигрират в чужбина, в бягство от проблемите тук. Резултатът е миграционно потребителизиране на останалата тук част от българите като общество, с всички логични последствия. Един достатъчно либерален социален договор би могъл да спре негативите на тази тенденция, по 2 механизма:
– подобряване на инвестиционните условия, забогатяване и привличане обратно на емигрирали българи, и на външни имигранти с висок хакерски потенциал
– намаляване на социалната осигуреност и едновременно с това подобряване на възможностите за реализация на активните, и по този начин стимулиране на проявата на хакерски динамизъм.
Както и да е. Надявам се дадените примери да са илюстрирали реални ситуации, в които различното съотношение на потребители и хакери дава различен ефект върху перспективите на общността.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=fantasy&Number=1941246981
(разбира се, в горното има асумпция/дефиниция че кракерите “хакват” за лични облаги, а хакерите за благото на обществото)
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=poroci&Number=1945237360&page=&view=&sb=
(басня за успешно социално хакерстване. не, не е игумена или главния свято-книго-писач. хакера е нощният пазач – главният заподозрян изпратил телеграмата/вируса 🙂
Григор Гачев, ти си фрий-масон, нали? Идеите, които проповядваш, са подчертано “зидарски”… Силно съм предубеден по отношение на фрий-масонството, защото то лесно “хамелеонира” ( при необходимост ) в своята противоположност, но цялото твое изложение за хакерско-потребителската поляризация на человеческото общежитие е впечатляващо и ще добавя, че последните няколко твои статии – с продължение – ме изпълниха с безгранично задоволство.
Прощавай, че по някое време се намесих в твоя “Монолог на Хамлет”, преструвайки се на Дездемона!
@k.: Малко не съм съгласен, че хакерите са конформисти – всъщност, убеден съм в обратното. От което и тръгва различието ми с автора на статията…
А за социалното хакерстване – веднъж бях свидетел на следната случка:
Във фирма, където работех, ми препратиха едно съобщение, което описваше нов, изключително заразен вирус, който поврежда работата с дългите файлови имена. Указанието беше да провериш на компютъра си за някакъв файл, и ако го има, да го изтриеш в Safe Mode… Не знам защо, но отказах да го направя, за наказание за което администраторът във фирмата ми изключи компютъра от мрежата – да не заразявам останалите.
След още ден-два историята се разбра. Вирусът се оказа, естествено, съобщението – то се разпространява и размножава чрез дупка в защитата на задклавиатурните устройства, и поразява компютъра пак чрез тях… Набеденият файл именно отговаря за работата с дълги файлови имена. (И понеже бях единственият във фирмата, който не си го беше изтрил, над сто души се изредиха да си го копират от мен, всеки с надеждата, че като дойде лично, няма да го забележат околните. Така си получих наказанието за случайния проблясък на интуиция…)
@FELIX CULPA: Да си призная, аз и досега не знам какво точно е фрий-масон. Ако са някакви, дето се събират на тайни или явни събрания, и решават на тях съдби, различни от тези на бирата и яденето на масата – определено не съм. Ако е нещо друго – поясни, за да знам дали съм.
(И в “Хамлет” спокойно можеш да се намесиш, преструвайки се на Дездемона – но не те съветвам да го правиш в “Отело” 😉 )
да, трябва да е “конформисти” в кавички – тоест привидни такива (както и в цитираната книга на р. шекли – там е описано едно такова общество където нормални “граждани” влизат в ролята на агенти на “ДС” в момента в които се появи няква заплаха за обществото )
Фрий-масоните, Григорий, са такива едни хора, които са дълбоко убедени в правотата на възгледа си, че успех могат да имат само онези човешки индивиди, които ( както ти сам ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАШ МАЛКО ПО-ГОРЕ ) са принудени – от мизерията и от нуждата да се оцелява – непрекъснато да “хакерствуват”. Обикновеният обществен лидер (който не е фрий-масон: нека допуснем, че този сорт лидери все още не е напълно изгинал ) би разчитал на това, че социалната мотивация у индивидите би се дължала на елементарния стремеж на всяко живо същество да живее добре, да има пари и свободно време ( сиреч – да не му е чужд и малко мързел ). Но това е подход, който ни отвежда към концепцията за “ПОТРЕБИТЕЛЯТ, доминиращ в света”.
На “зидарите” такава постановка на проблема не им е задоволителна – те смятат, че за човешкия прогрес е необходима и ДОЗА НАСИЛИЕ, ПРИНУДА. Когато се събират в своите смехотворни “храмове” БЕЗ ПРОЗОРЦИ, те извършват там едни общо-взето маймунски ритуали, които обаче въздействуват върху психиката им по такъв начин, че ги сплотяват за осъществяване на задачите, които ще стоят пред тях, когато излязат от своя “храм”-пещера и се озоват на улицата, в кафенето, на работното си място, в държавното учреждение ( където заемат възлови позиции ), или в Парламента, където кротичко успяват да прокарат такива закони, които да съответствуват на идеите им. А идеите им са такива, че в тях доминира мисълта за НАСИЛИЕТО и за ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ ОСЪЩЕСТВИ ТОВА НАСИЛИЕ: в твоя случай – “хакерът”.
Помисли си: всичко онова, което ти си написал тук – И КОЕТО НА МЕН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО БИ МИ ХАРЕСВАЛО, ако си го бяхме казали с теб на четири очи, – е призоваване към “хакерска” саморазправа с потребителското стадо. Но това е зов за нова революция, а като казах по-преди: когато ние, “зидарите”, започнем да моделираме поредната си НОВА РЕВОЛЮЦИЯ, длъжни сме изрично да посочим, КОИ ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗКЛАНИ и КОЙ ЩЕ БЪДЕ ОНЯ, КОЙТО ЩЕ ВЪРТИ КАЛЪЧКАТА…
Да бъдеш, или да не бъдеш –
НЕ в това е въпросът,
а в нещо друго:
КОЙ РАВНОВЕСИЕТО НА СВЕТА
ЩЕ НАРУШИ…
( Из “Монолога на хакера Хамлет” )
@felix ся и ако цитираш къде точно григор призовава за хакерска саморазправа със стадото, революция или кланета цена няма да имаш 🙂 аз такова нещо не забелязвам в написаното.
@FELIX CULPA: Пак се опитваш да ме видиш като това, срещу което се бориш. 🙂 Само че, повярвай ми, то е абсолютно различно от това, което обсъждаме в този блог. Не зная дали го усещаш, но пак влизаш в ролята на Дездемона (за щастие, не в “Отело” 🙂 ).
Защо наистина не направиш свой блог, където да обсъдиш тези теми? Тук… не ми се сърди, но май никой не съумява да се настрои на твоята вълна. Аз се опитвам, но или съм твърде различен, или твърде глупав – не смогвам… Пробвай с хора, които са по-близки до твоята визия и цел.
@FELIX CULPA: Само между другото, книжовната българска форма е “франкмасони”. Самите те се наричат “свободни зидари”.
дааа, както виждам, тукашните интернетбригадисти не спят – те никога не спят, ако използваме техните свещени текстове, хехехе.. типичното за тях лепене на етикети, винаги обслужващи поръчителя, а не самия бригадист, отклоняването от основната мисъл – а тук тя е като как със съвременните термини можем да прочетем успешнните практики за високоорганизирано общество преди нас или заедно с нас, и кръвно мразени от варварите – онези, дето са по-нискоразвити от повечето и не ги бива да правят нищо друго, освен да крадат и да рушат. онези, които подобно на животните се борят само за храна и за територия, онези, които и до днес подобно на животните живеят в дупки, изровени в земята и покрити с клони – така наречените “землянки”, онези, които не владеят никакъв друг вид отношения, освен боздуганната политика. неслучайно предишната най-технологична цивилизация на земята – китай – е запазила през вековете си една поговорка – “злото идва от север” – и даже е помолило опитни и можещи хора за решение. “съединете си укрепленията бре” им казал бал-цали/хитър-петър, и те построили най-голямата преграда срещу варварите, възможна тогава – _великата_китайска_стена_. така запазили политическата и икономическа стабилност и продължили своето културно развитие. днес около варварите отново е издигната преграда, отново от най-напредналата цивилизация, само дето можем да я онагледим не като стена, а като похлупак, затова можем да спим спокойно, напук на примитивномислещите и техните питомци.
ха-ха 🙂