Днес си дадох сметка, че вече от 4 месеца съм се амбицирал най-сетне да довърша този разказ, а все нямам време да го работя. И че ми е писнало да открадвам по минута-две, за да го прегледам за някоя забравена правописна грешка или несполучлив израз… Обявих го за завършен (докато не ми хрумне обратното), и го публикувах на страницата с разказите.
(Да, знам. Най-късно утре ще са ми хрумнали куп важни добавки и корекции. Мърфи никога не спи. А на мен не ми пука – ще ги нанеса, и толкова.)
В няколко отношения този разказ ми е експериментален. На времето, след като превеждах Гибсън, много ми се искаше да напиша някакъв киберпънк – но няколкото ми опита се оказаха жалки подражания… И в този на много места влиянието на серията за Агломерата си личи ясно, но поне на пръв поглед е една идея по-поносим.
Друго интересно е, че се опитах да реализирам разказа като семиотична машина. Или поне да си направя експеримент дали това е възможно, и по силите ми. Уви, не мога да се похваля с успех – КПД-то й е под 0.1% (в смисъл, че надали и 1 на 1000 читатели би успял да завърти семиотичната машинария вътре… признавам си, пишман и зян съм). Но поне се пробвах.
Засега разказът е лицензиран под CC-BY-SA 2.5 – но мога да сменя лиценза за в бъдеще, след като излезе 3.0. (Обмислям смяна и на лиценза на целия сайт към CC-BY-SA 3.0.)
Това е най-хубавият разказ, който съм чела от теб до сега.
@sol_lam: Киберпънк. Мрачен и черен…
Много добре се е получило, браво! Удават ти се тия работи!
Любопитно ми е по каква причина избра да повръща точно в жълто и черно?
“През мрака ще стигнеш до светлина”. Образите ти са много интересни, особено този на Хари… Грозното също си има своята естетика и понякога в нея има много по-големи откровения, отколкото в естетиката на красивото.
@itilien: Благодаря 🙂 А причината да повръща в жълто и черно: при пренастройката наноботовете би трябвало да увреждат предимно възприятията, нали там им е таргетът; при увреждане на зрителното възприятие от тип разбъркване на стимулацията на клетъчно ниво се измества цветовото възприятие. Цветната обработка отслабва и се замазва повече от черно-бялата (еволюционно е по-нова), затова и черното; цветовете се сливат до един общ, който е жълтото… Оттам.
@sol_lam: Хари е резултат от презумпцията, че доброто е естествена природно-еволюционна тенденция. Създаден като военен робот с висок IQ, той неизбежно забелязва, че заповедите имат цели. В търсенето си как да удовлетвори целите най-добре, той стига до извода, че трябва да има една най-висша цел, и го споделя с групата, която го е разработила. Корпорацията не може да позволи да се разбере идеята, че силен не-човешки разум автоматично стига до идеята за недопустимост на война, насилие и прочее; оттам и нуждата от “стерилизиране на контактната област”. А действията и развитието на Хари като личност са просто резултат от случилото се, естествена еволюция на нещата.
Е… именно сега е моментът да попитам – как може такъв киберпънк да е мрачен:)?!!!
Невероятно!!!
@sol_lam: Ми мрачен е – поне за мен. 🙂
@Божо: Боя се, че е доста вероятно. Като гледам накъде е тръгнала еволюцията на корпорациите, в условия на глобализация…
>”@Божо: Боя се, че е доста вероятно. Като гледам накъде е тръгнала еволюцията на корпорациите, в условия на глобализация… ”
Точно това имах предвид. Невероятен е начинът, по който си го написал. Иначе е много реалистично. Прогностиката от времето на Жул Верн се е базирала на екстраполация на съществуващите условия. А сегашната реалност и тенденциите за развитие уви не вещаят начин за разминаване с едно подобно бъдеще.
Евала, бате, рулираш с тея лафове! На 100% кефиш!;) Я дай още за “семиотичната машина”, pls.
@Божо: Спокойно. Нещата не са чак толкова черни (или жълти 😉 ).
@zonko: Идеята на семиотичната машина тук е да генерира неограничен брой различни смисли, много повече, отколкото обемът на разказа би могъл да побере. Реализирана е адски зле – нужен е човек с много голяма култура и много остър интерес какво е вложено като смисъл в разказа, за да заработи – но принципно я има. Пробвай да си отговориш примерно дали има връзка между това, че кафенето, в чието мазе си сменят имплантите е на улица “Боян Радев”, и последния абзац от дисертацията за боклука…