И аз доскоро не знаех по какво може човек да намери сайта ми. След малко преглед на статистики обаче си съставих представата. Да я споделя ли?
Като изключим търсене по името ми, сайтът е неочаквано популярен сред търсещите информация за велосипеди “Драг”. (Преди към две години, в самото му начало, бях писал един запис със съвети за велосипедисти – последният коментар под него е отпреди само няколко дни…)
Едно до друго се мъдрят търсения по “Има ли бог”, и по “количка за сервиране”. Първото дължа на записите на тема има ли дядо Коледа, второто – на описанието на поредната Таласъмия, и на отношението на Любомир Николов към жълтите медии. Иначе, съседството на двете е весело. Навява ми разни аналогии…
Малко по-надолу срещам “linux torwalds blog”. Ей богу (има ли бог?), не знаех, че Линус има блог – още повече пък да съм писал за него. Срам!… А още малко надолу – “КРАВИТЕ ПРИ КОМУНИЗМА”. Чудя се кой ли е търсил това?! Може би някоя… хм… госпожица, която живее при капитализма?
Едни до други се мъдрят “Явор Колев”, “автостъкла”, “бабуин” и “борхес” (последното – с малка буква). Какъв поразяващ размах на интересите… Пак добре, де. Вчера, докато зареждах колата, някакъв момък енергично обясняваше на събеседника си: “Мама му да е*а, и аз съм тъп, ма тия трите са вдлъбнати!”. Не останах да изчакам да чуя кои са трите – не се нуждаех от друга подсказка. А вие?… Та, по-добре такива интереси, отколкото никакви.
За миналия месец класацията се води от “www.slovoto.bg” (честито на Иван Богданов, и дано всеки път води тази класация на повече места!), и от “народни танци” (пак лошо няма). Между тях и “взаимоотношенията на хората на Коледа” пък са се наврели “порнофилми”. По-надолу са в една компания Васил Левски, Висоцки и Явор Джонев. И аз да бях при тях, кашата надали щеше да е по-голяма… Малко настрани пък е Светлана Комогорова – защо не се е присъединила към компанията, питайте нея. Циркът завършва с “emule сървъри” – предполагам, че има нещо общо с Явор Джонев или Явор Колев, ама какво ли?…
За декември са били от особен интерес Валя Балканска (защо ли само тогава?), Дядо Коледа, пак народните танци, и… “хакер ли си”. “Keylogger” е в компанията на “kompyutri” (така е, като се примирява човек с шльокавицата) . А за ноември са се сблъскали “Бойко Борисов” и “антиглобализъм”. За октомври пък Добри Джуров се е намъкнал под Станислав Лем. Капакът обаче е “СЕКС с НЕГРИ”. Ъ?!…
Мерси. Не ща да чета повече. Кой знае какво още може да науча за това по какво ме намират хората…
Хахаха, това с кравите при комунизма ме разби 🙂
Моят блог го намират всички, които търсят съвети за това как се правят шперцове! И то само, защото писах за игра с крадец 🙂
Спомням си първото такова търсене, което почна да довежда хора:
“шперц конструкция”
Иначе тоя месец имаше сравнително релевантни търсения, довели до блога:
“екзистенциални проблеми”
“различни същества”
“интерактивни взаимодействия”
“Атанас Ласков”
Лошото е, че истински абсурдните, които са ме карали да се смея с глас, вече не ги помня 🙂
Аз пък съм изключително доволна от това, че народните танци са толкова търсени и не защото евентуално водят до моя блог, а защото означава, че все повече хора се интересуват от тях, а това изключително, ама ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ме радва 🙂 🙂 🙂 Дори разбрах, че групата на нашия хореограф се е увеличила доста и като знам, че и аз съм допринесла поне малко за това, съм мнооооооооого доволна 🙂
От доста отдавна не съм имал посетители, дошли след търсене за “фетишизъм” – бях писал един пост за някакъв тип в Уикипедия, за когото предпочитанията към нивото на окосмяване бяха признак за национална идентичност 😀 Най-откаченото от тези напоследък е “екшън книги уикипедия” – какво е искал да намери и понятие си нямам.
Дамм, страшничко е да се ровиш из статистиките… май има някои неща, които човек е хубаво да не знае за сайта си. Я вижте пример, който намерих в един друг блог… http://man.onmoon.org/archives/221
😀
И аз обичам да се забавлявам със стринговете. Понякога има весели попадения от рода на “искам дупе”. Като видя нещо такова отивам и аз в Гугъл, за да видя къде по ред се появява блога – дали е на първата страница с резултати или търсещия е ровил отчаяно, докато стигне до нас. Бях искрено учудена, че известно време “искам дупе” беше първия намерен резултат. Вече не е, за радост.
Хе-хе, това е нищо. Погледнете списъците на този тип…
Хехе, моят блог е още твърде млад, за да дава някакви добри статистики… все пак, откривам че Google търсенията по които са ме откривали повечето са смислени – Compagnie Malabar в София, Pentium-D (макар че поста по повод процесора беше хумористичен;-) и други…
Днес много ме разсмя факта, че вестник “Капитал” (онлайн изданието), ключова дума на 13-та позиция (вчера беше на 20-та) по която е откриван, е “порнo”:D
http://www.tyxo.bg/?ID=8565&show=keywords
Смехории… 🙂
Ххехехе, нали се намираш Това е важното 😉
Поздрави 😉
Е как защо не съм се присъединила. До първите двама скромността не ми позволява да застана, а третия просто щях да налетя да го бия, без да му обяснявам защо…
Току-що ме намериха по търсене за “kартинки с кръв” (k-то е на латиница), заради следното изречение в статията за ICO:
“едновременно с това е пределно ясно, че Йорда от плът и КРЪВ”
(имаше и КАРТИНКИ, които показваха ефирно изглеждащото момиче)
Ох, картинки с кръв… Ооо’кей… Иначе като цяло съм много доволен от Google, защото ме намират за доста релевантни неща.
Моят блог е още много млад и по това, че няма коментари разбирам, че никой не го намира. Трябва да почна да пиша за по-известни неща като Paris Hilton или например Пигментацията при кокошките. Хаххахаха.