Валутата, наречена доверие

Този запис би трябвало да започне с въведение от около петстотин страници теория на валутите и финансите. Ще ги прегазя в два-три абзаца, и ще продължа от средата на никъдето.

Валута (разменна единица) може да бъде всяко нещо, което или има пряка потребителска стойност (първична валута), или може да бъде разменено срещу нещо с такава (вторична валута). Парите са много удобни, но не са задължителни – както кило домати струва един лев, така един лев струва кило домати; на теория би могло да се разплащаме в домати.

Парите са добри заради универсалността и удобството си, но все пак са вторична валута. Ако има първична валута със същата универсалност и удобство, тя ще е по-важна. Също така, парите покриват един аспект на размяната – а има и други аспекти, където биха могли да оперират (и оперират) други валути, които могат да са по-важни. Нека огледаме един от тях.

По какво решаваме дали ще сключим една сделка, и с кого ще я сключим? Икономистът веднага отговаря – по това колко ни е изгодна, по съотношението цена към качество. Но това е малко опростен подход. Той не отчита няколко важни неща.

Ще сключим ли твърде рискована сделка, дори ако цената изглежда изгодна? Ще участваме ли във финансова пирамида, дори ако обещава 35% месечна лихва? Аз лично не бих го направил. Условията изглеждат изключително изгодни, но нямам доверието в контрагента да ми достави обещаното.

Или ако ми предлагат два автомобила с еднаква цена и характеристики, но единият е BMW, а другият – напълно неизвестна марка от третия свят, бих предпочел BMW. Бих очаквал тяхната кола да е много по-здрава и трайна. (А и, честно казано, бих им вярвал повече, че описаното като параметри на колата е истина.)

Още примери – колкото щете, но няма смисъл. Очевидно е, че ключът към една сделка – а сделките са в основата на икономиката – е дори не толкова изгодната цена, колкото доверието в контрагента. Авторитетът му в твоите очи е валутата, която “купува” желанието ти да работиш с него. Колкото повече е авторитетът на контрагента, толкова повече си съгласен да му платиш в сделката.

Доколко авторитетът определя цената? Изцяло. Аз съм съгласен да платя на контрагента си не според качествата, които той приписва на стоката си, а според качествата, които аз вярвам, че тя има. Ако той не се съгласи с моята преценка, или не намери начин да повдигне авторитета си до ниво, при което бих му дал исканата от него цена, сделка просто няма да има.

(Точно същото важи и при продажба. Ако не съм убеден, че купувачът ще ми плати цената, или той иска да ми я плати в някаква рискова валута, аз ще завиша цената, съобразно спада в преценката ми на неговия авторитет. Ако примерно преводът на парите не е гарантиран, и клиентът е в юрисдикция, под която не мога да си ги прибера чрез съд или другояче, ще откажа да сключа сделка с него.)

Съответно, контрагентите търсят начини да повишат авторитета си, за да получат по-добра цена. Дават гаранция на стоката си, или пращат безплатни, качествени мостри от нея; сертифицират се по програми за качество; взимат референции от някой, на когото бихме вярвали. Или пък използват банкови механизми, които гарантират, че те ще извършат плащането… Средствата са много и разнообразни, целта – една: повишаването на авторитета им като контрагент.

В момента на сключване на сделката ние всъщност плащаме не получаваната стока, а авторитета на контрагента си. Стоката впоследствие може да промени този авторитет, и да повлияе на цената при бъдеща сделка. Но сегашната сделка винаги е пари срещу авторитет – или, още по-точно, авторитет срещу авторитет.

С други думи – авторитетът е вид валута, точно както доматите. Но за разлика от тях, той е универсална валута. Всъщност, той е може би най-универсалната валута, която има как да съществува. Има страни, в които не се работи и с най-разпространените световни валути – но страна, в която механизмът на авторитета не работи, няма.

Авторитетът покрива повече диапазон от парите и във времето. Парите са изобретение на няколко хиляди години, но механизмът на авторитета работи откакто има дори най-примитивна търговия. Също, особено съвременни общества като това на свободния софтуер са базирани на него – “стоките” там са общодостъпни, и хората или организациите се оценяват единствено по авторитет.

Тясно погледнато, авторитетът не се яде. Но по-широко погледнато, авторитетът е и гаранцията, че ще бъдеш нахранен. Било че ще получиш обещаната стока (или пари), с обещаното качество, било дори просто че ако закъсаш, другата страна ще се погрижи за теб. Така че авторитетът има универсалността на парите – просто механизмите за контролирането му не са така добре развити, както са тези за парите.

Дори така, икономически зони с огромен оборот често са изградени предимно на авторитет – примерно класическата якудза. Отиваш при тях с проблем – те ти го решават, ако проблемът не е много над твоя авторитет по начало. Не ти искат нищо. Но когато пък те после дойдат за услуга, трябва да я направиш (влязъл си в дълг – трябва да го платиш). Парите там са… хм, презряно средство, до което се прибягва в краен случай.

В сравнение с парите, авторитетът има някои особени качества, предимства или недостатъци в зависимост от гледната точка:

• Обвързан е с ценностната система и моралните стойности по-тясно от парите. Процентът на хората, които не са заслужили авторитета, който имат, е доста по-малък от процента на хората, които не са заслужили парите, които имат.
• По-трудно се търгува, и е по-тясно обвързан със създателя си. Трудно е да прехвърлите авторитета си на друг, независимо от причината. Не можете да го продадете, или предадете по наследство…

Особеното в тези качества е, че силата на изявяването им зависи от средата. И тук идва връзката с предишните ми записи – за хакерите и потребителите. В система от потребители авторитетът се държи твърде подобно на парите – той лесно се продава, прехвърля, и връзката му с моралната и ценностната системи е колкото връзката на парите с тях. В система от хакери разликата е много по-силно изявена: те разчитат не на чужди, а на свои преценки, и подбират източниците си на доверие. При тях авторитетът е силно обвързан с ценностната система, и труден за търгуване.

В предишен запис споменах, че пазарните стратегии на продавач на пазар на потребители, и на продавач на пазар на хакери, са различни. Продавачът на пазар на потребители има изгода да инвестира в купуване на авторитет – например в създаване и разпространение на умели социално-инженерни реклами. Този подход му излиза по-евтин, отколкото да създава авторитет… Продавачът на пазар на хакери има изгода да инвестира в създаване на авторитет (да го купува на този пазар му излиза по-скъпо) – например да подобрява реалното качество на продуктите си.

(Не мога да се сдържа да не отбележа, че по този начин различните типове консуматори получават всеки каквото заслужава.)

Реално, пазар на авторитета съществува не от вчера – и противно на първата идея, този пазар далеч не винаги работи по неморални начини. Много банки например предлагат като услуга да гарантират пред доставчик плащане от страна на клиент (те пък вече си преценяват дали имат доверие на клиента, или ще му поискат парите предварително) – по този начин те позволяват на клиента да си купи от техния авторитет за пред доставчика. Или пък търговската верига Х въвежда качествен контрол на стоките в магазините си, като по този начин позволява на производители, които я снабдяват, да си купят от нейния авторитет пред клиента (и междувременно създават този авторитет)…

Истинският пазар на авторитета обаче вероятно тепърва ще търпи развитие. Но за това ще пиша някой друг път.