Днес, 11 март, БГ-Фантастика мина хилядната си статия! Дело е на Светла (популярна в уикито като Sol lam). Честито и на нея, и на всички благословени, невероятни, невъзможни фенове, луди за връзване и едновременно по-нормални от нормалните, които направиха нещо невъзможно и непредставимо!
На тези, които го направиха – докато други, по-знаещи, по-именувани и по-величани, не си мръднаха пръста. На тези, които умиха лицето на общността ни, докато важните и знаещите лапаха мухите. На тези, които писаха и брисаха, мазаха и грешаха, и оправяха, и отново грешаха и пак оправяха, ядосваха се и се радваха, загробваха дните и нощите си, питаха се един друг за глупави дреболии, и малко по малко сътворяваха чудото.
Много е недоправено, или объркано, или необработено – но нещата летят като вихър! Докато пиша тези редове, се чувствам като Бенковски, докато е писал Кървавото писмо – на върха на еуфорията, неспособен да излея отведнъж каквото е в мен. Думите не ми стигат… Усмихвате ли се иронично? Ако да – смейте се колкото искате. Но не забравяйте, че този момент от живота струва повече от десетки години кретане, взимане на заплати, гледане на мачове и ракийки със салатки.
Да, дори от гледането на мачове, което е такава силна емоция. Защото зрителите мечтаят да са на терена, да тичат, подават и вкарват голове заедно с другите играчи – а аз съм там, и го правя. Аз в момента се прегръщам със съотборниците си след вкарания гол, а вие гледате радостта ни по телевизора, наречен “Интернет”. Помислете бих ли се сменил с вас, ироничните – и тогава се усмихвайте, ако можете.
Мислех си да напиша още много редове за мъдростта и глупостта, за глупостта на мъдростта и за мъдростта на глупостта… Няма смисъл. Който разбира, ще е разбрал вече всичко. А който не разбира, и след часове четене няма да разбере.
А играта продължава, и аз трябва да се връщам на терена – съотборниците ме чакат. За да имам след мача време да си почина, да се погрижа за хляба си, и – на последно място по ред, но на първо по важност – да спазя ангажимент, поет към скъп човек. Защото животът има и много други радости, и не искам да изпусна, или да не успея да дам на другите, никоя от тях.
До скоро!
🙂
Това е напълно достатъчно! Няма нужда да казваш повече неща. Аз съм щастлива, че така се случи – напълно случайно, статията за героя от колективния роман на децата от фентъзи-клуба в Казанлък да е хилядната! Те заслужават и занапред работата им да води винаги до прекрасно стечение на обстоятелствата. Благодаря ти за усилията и времето!
Страхотно :-)!
Но защо въобще имаше съмнения, че нещата няма да се развият точно така?
@komata: Ами защото съм видял купища чудесни идеи да се провалят заради безразличието на околните… Радвам се, че този път нещата тръгнаха!
(И продължават да се засилват.)