Не зная дали е истина. Човекът, който ми го разказа, се кълне, че е. И въпреки това ме съмнява… Но ще го разкажа, както го чух. Нека всеки си решава сам.
Има такова учебно заведение – Консерватория. И в него се изучават не консерви, а музика – за съжаление на живеещите наоколо… Там учел и нашият герой, състудент на разказвача. Много добър изпълнител, но абсолютен калпазанин като студент.
И никак не добър композитор. А изпитът по композиция наближавал… След няколко безплодни предизпитни дни, в предизпитната нощ юнакът хванал популярна партитура на Моцарт, и я преписал наобратно. Издрънкал я тихичко на пианото – харесала му. Ура! Имаме за утре надежда!
На сутринта героят ни гордо се явява на изпит с “композицията” си. Сочат му с подканващ жест пианото, сяда той, започва да свири – и след първите десетина такта комисията започва да се смее. С не особено весели нотки в смеха. Изпитваният ги поглежда въпросително, председателят на комисията му дава знак да спре, намества очилата си и пита:
– Колега, случайно да се казвате… (името на известен български композитор, класик на българската музика)
– ?
– Ако съдя по композицията ви, няма как да не сте той. Сигурно смятате да наречете творбата си… (име на произведение от въпросния класик)? – саркастично пита председателят.
Колегата си глътва езика. Ако има нещо, което да не е очаквал, то е да го обвинят в плагиатство. Ако само го скъсат, наесен пак има изпит, но при това развитие на нещата ще види изпит, диплома и прочее през много криви макарони един след друг… Не издържа, и си признава греха с обратното преписване.
Изпитната комисия го изглежда с недоумение, идва до пианото и се опитва да дрънка партитурата му наобратно. Още след първите няколко тона лицата им внезапно се опъват като кожа на тъпан. Без нито дума комисията се оттегля в съседната стаичка на заседание. След петнайсет минути повикват там и колегата. След още петнайсет минути той излиза от стаичката с тройка в книжката, дал тържествена клетва никога на никого да не спомене нито гък за случилото се.
(Ако някой мисли, че мъжете са по-малко клюкари от жените – лъже се.)
Много, много стар виц са ти разказали в нов вариант ;))
за съжаления намерих само един преразказ в Гювеч.бг
” Гласове за вица: 293, Добавен на: 24-03-2001
Изпратен от: в-к Стършел
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността.
– Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред…
– Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…:”
Не се и съмнявам, че е истина.
И вероятно далеч не е единичен случай. И не само в музиката.
Тия, дето драпат да се пишат велики, много често правят така.
@Gabo: Не се знае кое е първо – вицът или реалността. Както казва Бари Хюгарт, приказките имат по-яки плещи от фактите, и могат да носят по-тежък товар истина от тях…
@komata: Амбицията е голямо нещо… 🙂
haha 🙂 creative commons redefined 😀
Това е студентски мит:) Всъщност са ми го разказвали за Панчо Владигеров – студентът преписал наопаки симфония от Бетовен, занесъл я, а Владигеров победнял: “Ти що си преписал моята симфония еди-коя си, бе?!” Смятай откога шества този виц:) Както и друг, за Лимон Генов, преподавател в Химическия: мъчил много един студент, накрая го накарал да напише формулата на чая. А студентът попитал: “С лимон или без да е чаят?” Такива ми ти работи… Де шега, де на майтап, някъде може ид а е имало малко огън, за да стане тоя дим:)
По-достоверната версия на въпроса на професор Лимон Генов към студента е: “колега, какво е pH на чая?”, а подобаващия отговор бил: “с лимон или бе лимон, другарю професор”. И малко встрани от темата — знаете ли как се казва дъщерята на същия този професор Генов? Някакви предположения, ако не знаете?
Горкият професор – с такова име просто си е просел бъзика…
Есенция Лимонова Генова, преподавала е на мои приятели!!!
>”И малко встрани от темата — знаете ли как се казва дъщерята на същия този професор Генов? Някакви предположения, ако не знаете?”
Есенция Лимонова Генова
преподаваше на съквартиранта ми 😀
Ха,
с комата сме писали едновременно 😀
Иха, впечатляващо. Дори да не е истина, пак се посмях мъничко. 😉
Аа, студентски хумор.
Малко off – любимия ми студентски виц:
Палава студентка успява да сгащи доцент натясно и прекарва нощта преди изпита с него. На другия ден се явява с отаналите, усмихната и доволна, тъй като е сигурна в успеха си (сигурно е била свръхстарателна), а пък и доцента бил решил, че си е заслужила.
2 минути след раздадените върпоси, въпросната госпожица демонстративно става и подава бял лист, така че всички да видят как ще мине без грам зор. Доцента се вижда в чудо, но дори вечерните акробатики не могат да засенчат тая пълна липса на такт и академизъм, затова взима книжката и без колебание обявява, че ще пише двойка.
– Аха – мръщи се студентката на висок глас. – Сега двойка, така ли? А снощи ви беше хубаво с мен, НАЛИ?
Тишина в залата. Доцентът мисли известно време и пита:
– Пет стига ли?
– Стига!
– Добре.
Взима книжката, пише и я връща. Студентката излиза доволна от себе си, отваря и какво да види – написан Слаб (2) плюс банкнота от пет кинта 🙂
Е, честно, това ми е любимото 😀
Есенция Лимонова Генова!!!!! 😯 Тоя човек е нямал милост, за Бога!
Учителя ми по немски в техникума се казваше Май Априлов Сяров. Чудех се ако има деца, как ли се казват? :))))
а родителите на мои двама приятели бяха родени майката на 02.02, бащата на 08.03.
Аз също съм учил при Май Априлов Сяров до 1983. Дъщеря му се казва Анна-Мария Сярова
Носеха се слухове, че има син, който се казва Юни Май Сяров. Сяров Беше готин и не се вписваше много в представата за учитл по. онова време.