Днес прочетох в блога си следния коментар към предишния запис:
Crystal: Идеята ти докторите да си вършат работата надзиравани едва ли не от спец ченгета е меко казано абсурдна! Професията на лекаря и особено на хирурга е изключително отговорна, изисква специални качества и се доближава до изкуството. Не е работа за всеки и това няма смисъл да се коментира. Жалко и унизително е тези високообразовани специалисти да са принудени да дават труда си за смешни пари и при мизерни условия. Ако се приеме, че е възможно да има оправдание за деморализирането на един човек при упражняване на професията си (в смисъл да иска подкуп), то лекарите в България са най-оправдани.
Не искам да кажа, че одобрявам постъпката на д-р Пернишки, но всичкото това крещене по медиите и развяването му като да е най-черния и долен престъпник при наличието на такива мащабни злоупотреби, тънко и нагло замислени и извършвани от политиците и приближените им, и за които се мълчи, просто ме изкарва от кожата и ме отвращава.
Драги Crystal,
Не зная дали си лекар – аз съм, колкото и да ме е срам да си го кажа. Завършил съм Медицинска академия с отличен успех, бях един от най-добрите диагностици в курс от почти 500 човека. Зная за професията на лекаря (включително на хирурга) всичко, което има да се знае. Съгласен съм с теб, че е отговорна, макар и да съм малко скептичен, че изисква специални качества. Изисква просто необходимите познания, плюс добросъвестност; бедна ти е фантазията колко липси и на двете е скрила лекарската солидарност. Но не за това ми е думата.
Преди години стоях пред избор – дали да си направя компютърна фирма, или да постъпя на работа като лекар. Навсякъде, където имах възможност да постъпя като лекар, нещата стояха както със сина на моя познат – или натискаш болните за рушвети и даваш процент “защита” на шефа, или той те разкарва, за да назначи някой, който ще му дава процент. Ако направех частен кабинет, нещата бяха сходни – работех ли само в рамките на позволеното от закона (тогава) като заплащане, нямаше да мога да покрия изискваните от закона разходи. Искането на рушвети отново ставаше неизбежно.
А последствията от него? Българинът хич не обича да дава рушвети, било защото е стиснат, било защото няма парите. Не гоня ли тези, които не дават, никой няма да иска да даде. Значи трябва без рушвет да не върша свястна работа. И тъй като няма как да позная кои са стиснати, а кои наистина нямат, ще трябва да гоня наред.
И тези, които нямат пари, ще трябва да си тръгват, без да са получили помощ. Някои вероятно ще намират помощ при по-достоен лекар, други ще оздравяват от само себе си, трети ще се излекуват с пиене на лекарства наслуки. Някои обаче ще умират. Различен процент в различните лекарски специалности – при кожните болести малък, при хирургичните голям. Ако вземем един среден процент, се получава, че годишно по 30-тина изгонени ще умират.
И какво стана? Жоро Павето с неговите жалки 14 убийства ще е ангел небесен пред мен! Точната дума за мен ще е “масов убиец”. Към пенсионирането ми навярно на моята съвест ще лежи брой хора, сравним с този на съвестта на д-р Менгеле и други подобни благодетели на човечеството…
Помислих си хубаво. Огледах си опърпаното жилище. Помислих за приятелката ми – чудесно, свястно, но наплашено от мизерията момиче. За годините охолен и щастлив живот, които ще минат далече от мен, и няма да се върнат. За децата, които няма да мога да си позволя, за леченията на родители и роднини, които няма да мога да платя. И за още много неща, все хубави, и не всички само за мен…
И си помислих дали искам да ги имам. На цената на животите и здравето на хора, които не познавам. Които са търсили помощ от мен, за здравето и живота си, и аз съм им я отказвал.
Не беше лесен избор, но го направих. И си получих пожеланото. Изкарах години в мизерия; доходът ми все още е под този на средния български лекар. Много от здравето ми си отиде безвъзвратно. Леля ми загуби едното си око, оперирано от “хирурзи”, понеже не можех да си позволя да платя тяхната тарифа. Приятелката ми ме остави, не защото Германия й предлагаше повече лукс, а защото аз не можех да й дам прилично дори за България съществуване…
Но получих в замяна правото да съдя тези лекари, които са избрали рушветите. Без съжаление и милост. И няма да се откажа от него, нито ще позволя на някой да се опитва да ме спре.
Да искаш от болните (или роднините им) рушвети е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Може би не най-голямото от финансова гледна точка, но едно от най-гнусните и аморални, които човек може да измисли. Слагам го наравно с шантажа на едновремешните политически куки “помисли си, деца имаш… да не вземе да им се случи нещо”. Това, че рушветът е бил поискан след операцията, нищо не значи (освен че е много рядък случай – обикновено си ги искат още преди операцията). Каквито и “логики” да се привеждат за противното, това са пари, купени с шантаж със здраве. Съжалявам – това е истината.
Не отричам, че политиците правят гнусотии за огромни суми – нито ги одобрявам. (Crystal, ти къде беше, когато се организираше митингът срещу депутатските мерцедеси? А после на втория митинг, на връчването на събраната подписка? Разкажи за поне един случай, когато ти си направил нещо срещу корупцията във властта, моля те!) Но не приемам да оправдаваме престъпленията на едни с престъпленията на други. Иначе утре, когато арестуваме министър Х, той ще ни отговори: “Аз само откраднах пари – я погледнете лекарите, които изнудват за пари болните със здравето им. Кой е по-черният?” И няма да има какво да му отговорим. Защото ще е прав.
Затова, Crystal, не приемам доводите ти. На собствен гръб съм доказал, че когато човек иска да не се превърне в измет, може да избере малко лишение пред много опозоряване. Че само от човека зависи ще се “деморализира” ли, или ще остане човек. И че оправдания за искане на подкупи няма, не може и не бива да има – защото оправдаем ли едни престъпления, трябва да оправдаем и други. И така стигаме точно до този вид общество, който политиците и приближените ни създават с финес и социално инженерство вече толкова години, и от което рушветчийството в медицината е част. Вземи си назад претенциите – с тях работиш не срещу престъпленията на политиците, а в тяхна защита.
Мястото на този “лекар” е в затвора. Ако другите “героини” и “герои” с престилки, които споменах в предишния си запис, наистина са имали предвид да го защищават с подобни доводи, и тяхното място е при него. Титлата “доктор” ще престане да бъде клеймо на позора единствено когато престане да бъде носена от такива личности.
И да, лекарите ТРЯБВА да си вършат работата, надзиравани от спец ченгета. Не че така е редно – просто дотам са я докарали. Не друг – самите те. С ежедневни хиляди геройства от сорта на изнудване за рушвети, мърляви лечения, безхаберие, гьонсуратлък и прочее. Съжалявам – сами са си го изпросили и заслужили, с дълъг и упорит труд. Не зная кой ще надзирава ченгетата, защото и те не винаги са чисти – но лекарите са доказали, че надзорът над тях е и необходим, и заслужен. Така че съм с две ръце за него.
Ако някой лекар е честен, и ми се сърди за тези думи – не е избрал правилния човек. Нека отиде да се сърди на тези, които са го поставили в това положение. Колегите му. И не само да им се сърди, а агресивно да ги натиска да зарежат рушветчийството. Иначе много има да се сърди, а ползата ще е никаква – причината ще си стои.
Моята, тоест на обикновения човек поддръжка за наблюдението над лекарите от ченгета – също.
Корумпирането е вид развращаване, който понякога вършим несъзнателно. Скоро обяснявах на една жена, която спря да ми говори, че да си платя билета от 50 ст. и да кажа на кондукторката да го задържи означава или фирмата превозвач да не плати всички данъци, или жената да краде фирмата си и да я науча да си върши работата нечестно, да прибира в джоба си и да разпространява това отношение. Питах я какво ще стане ако всички започнем така да нарушаваме закони и правила?
Изборът ти сигурно е бил много труден, още повече – бил си явно с отлични данни и това е била първата професия, която си харесал и изучил. Но мисля, че си преценил правилно – това е щяло да те унищожи морално. Когато трябва да направиш такъв труден морален избор е най-добре, поне и за мен бе така, да се откажеш от онова, което правиш най-добре в момента. А ето – виж, доказа, че си много добър и в толкова други неща! 🙂 Ако се беше забучил там, щеше ли да стане?
Нищо не оправдава лекарите и ниския им морал и ако продължават така, хората ще ги мразят повече и от адвокатите, журналистите и депутатите.
@Светла: Интересното е, че след като се “отказах” от медицината (а тя наистина ми е първа и неугаснала любов), не съм спирал да я практикувам нито за ден. Непрекъснато роднини, приятели, познати, дори случайни хора имат нужда от помощ. Ако им взимах пари, сигурно вече щях да съм си създал успешна частна практика… Не мога. Срам ме е.
Не знам защо. Не виждам нищо лошо в това да вземеш разумна и нормална цена за труда си, когато си частен лекар (аз се оказвам в такава роля). Просто… в свят, в който е тъпкано с “лекари”-рушветодерци, трябва да има и някой, който пък да помага без пари. Не знам защо мисля така. Може би заради баланса, или що ли. Не знам и защо съм решил, че ще съм такъв. Може би защото не разполагам с друг лекар подръка… Просто е така.
Не съм лекар, но баща ми е хирург, а също и още двама мои много близки роднини. От дете съм свидетел на безкрайната отдаденост на баща ми към професията и съм убедена в неговата безкористност и морал. Многобройните спасени от него пациенти с години продължават да изпитват вътрешна потребност му се обаждат и да му благодарят отново и отново за това, че ги е възвърнал към живот. И искам да уточня, че повечето от тях са бедни, обикновени хора, от които няма какво да получиш, освен искрена благодарност.
Далеч съм от ласкаещата мисъл, че баща ми е единствен по рода си. Има много достойни български лекари, които вършат работата си БЕЗ да искат рушвети. И го правят защото за тях медицината е не просто занаят, а страст и призвание.
Отново искам да подчертая: аз не защитавам д-р Пернишки, но не мога да се съглася с крайното мнение, че е срамно и позорно да си лекар. Струва ми се несериозно. Нещата не са само черни или бели.
Предния ми коментар (пък и този) е по-скоро емоционален предвид факта, че баща ми е лекар. Предполага немалка пристрастност, която си признавам.
Ни най-малко искам да звуча претенциозно, просто ми се стори несправедливо…
Respect.
@Crystal: Наистина е несправедливо – щом баща ти е такъв, бих се гордял да му стисна ръката.
Потърси обаче вината за това отношение към лекарите като цяло не във вестителя, а в причинителя – лекарите, които изнудват пациентите за подкупи. Докато ги има, ще има и мнения като моето… И да, то също е емоционално – повлияно е от това, че хвърленото от рушветчиите върху лекарската професия петно е и на моето лице. А мисля, че не го заслужавам.
Ако искаш, покажи мнението ми на баща ти, и го питай дали не съм прав. Ако наистина е достоен човек, няма какво друго да ти отговори. Уви… Това да е срамно да си лекар е доведено от конкретни хора. Те са, на които всъщност се гневим и двамата.
Напоследък, когато се коментира темата за рушветчийството и гьонсуратлъка на лекарското съсловие, да кажеш добра дума за тях звучи като новина. Преди време имах Джи Пи – млад и способен лекар, който освен, че никога не си е искал рушвети, отказваше да взема таксата – 1% от минималната работна заплата. Обясняваше, че се чувства неудобно, защото от Здравната каса получава достатъчно пари заради пациентите си. Логичното следствие е, че вече не е Джи Пи, а с лекарската си диплома стана представител на някоя си фармацевтична компания. Няколко години след това го срещнах и изглеждаше в много по-добро материално положение… Искрено се надявам да е запазил моралната си чистота.
Григоре, знаеш ли кого ще засегнеш с написаното от тебе и в двете теми? Ще засегнеш онези лекари и техни близки, които имат себеуважение и достойнство. Другите, които вземат подкупи или прикриват некадърните и корумпираните, най-много да ти се изсмеят. Когато се заговори за чест, засяга се само този, който я има, смятам, че ме разбираш…
Лекарите са хора, а хората са си хора, има ги и добри, и лоши, и честни, и престъпници, всякакви. Същото се отнася и за учителите. И за ченгетата. И за всички. Всяко обобщение е несправедливо по презумпция.
Това за търпението си ми го казвал и на мен, помня. Много те обичам, да знаеш, и имай предвид, че понякога си страшно несправедлив. Какво можем да направим с тебе, освен да пишем в интернет? И кого засягаме с написаното освен хората, които и бездруго мислят като нас и които са малцинство? Колко далече трябва да отидем, за да постигнем нещо реално? И наистина ли трябва да платя цената на правото да “дръпна спусъка”? Наистина се надявам на отговор.
За да не изглеждам отстрани странно, позволи ми да пусна линка:
http://spidersport.com/forum/viewtopic.php?t=3921
Izvinqvam se za shliokavicata na avtora, no universitetskata sistema me ogranichava ot kum durpane na kakvito i da e programi (flextype).
Iskam da dopulnq komentarite s tova, che i moqt bashta e xirurg – urolog. Praktikuva profesiqta si ot nad 15t godini, zapochnal e ot nishtoto, raboti bez pochiven den (12h); ikliuchitelno otdaden kum rabotata si. Pacientite, koito kakto tezi na bashtata na Crystal, sa horica ot selata – xora dosta ogranicheni ot kum finansova gledna tochna, no vse pak XORA. Obajdat mu se chesto, idvali sa ni na gosti mnogokratno sus sulzi na ochi – sulzi ot radost. Vinagi sum se vuzxishtaval na bashta si!
Iskam da kaja, che vinagi q ima i drugata strana. Jalko che mnozinstvoto sa korumpirani, no takava e realnostta v BG. Bashta mi mnogo puti mi e obqsnqval, kolko se vloshavat neshtata s godinite – bolnicite, uslugite predlagani tam, parichnite vuznagrajdeniq i statusa na pacientite, razbira se. Verigata ot nedugavost zasqga i BG zdraveopaznaveto, koeto e neizbejno. Dano s vlizaneto ni v EU kriteriite v upravlenieto na bolnicite se podobrqt.
@Ивката: Да, има и такива. И не зная дали го е накарало да изостави лекурането по-доброто заплащане, или срама от това, което вършат много негови колеги…
@Ани: Да, зная кого ще засегна. Точно затова пиша така. Да, не съм справедлив. Но нямам избор. Гьонсуратите може да ги промени единствено страха от спецченгето зад рамото им и гостоприемството на затвора – затова подкрепям тази позиция.
А обобщавам на едно място всички лекари, защото в този случай е редно. Защото и честните и чисти лекари са си заслужили да бъдат сложени, макар и с уговорка, при “докторите” (в смисъл на рушветчиите). С какво ли? С това, че ги търпят, а не ги чистят активно. С това, че позволяват за председатели на лекарски съюзи и етични комисии да бъдат избирани хора, които са напълно несъвместими нито с лекарството, нито с етиката. Със същото, с което обикновените “не гласувам, защото няма за кого” са заслужили да ги управляват политици като нашите, че и по-лоши – с търпението си, с бездействието си, или с недостатъчното си действие. Съжалявам за директността – но, колкото и да уважавам честността им, ще ги водя като “доктори” и занапред. Или ще се вдигнат и ще се разграничат от тази система – като я съборят, като я напуснат, като направят нейна алтернатива – или ще продължат да заслужават да бъдат титулувани презрително “доктори”. НЯМА кой друг да го направи – или те, или никой. Скатаят ли се, значи това заслужават.
(Вероятно се досещаш – това е не лично мнение, а обективно положение. Аз може да изповядвам и защищавам всичко. Докато обаче не се промени реалността… реалността няма да се промени. Това е.)
Какво можеш да направиш ли? Това, което правя аз. Можеш да гледаш с презрение всеки лекар, който не се е преборил активно да изчисти лекетата от професията си. И когато някой лекар почне да ти намеква за рушвет, веднага да се съгласяваш, и да му водиш или Икономическа полиция, или НСБОП, без никаква милост. Лекар-рушветчия е масов убиец – обяснил съм защо. Колкото милост можеш да имаш към Жоро Павето, и да го пазиш да не го арестуват, толкова трябва да е и към лекаря-рушветчия.
@veff: Нещата няма да се подобрят с влизането в ЕС. Европейците не се вълнуват от положението в нашите болници. А и да се вълнуваха, не биха го променили – щом ние го търпим, значи ни харесва, а щом ни харесва, те защо да се месят?
Същото, по друг начин: представи си човек, който живее в къща, пълна с боклук до коляно, от която смърди, та се не трае. Но когато го попитат защо не си я почисти, той отговаря: “Защо пък точно аз?”, или “И да почистя, то пак ще се изцапа”, и други подобни. И чака и чака Някой Друг да дойде да му измие чиниите и всичко останало… Колко желание ще изпитват околните да му помогнат? И колко ще му повярват, че той “не може” да си почисти, въпреки че това си е неговата къща? С какво име ще се ползва, и т.н.?…
Питай баща ти какво е направил той лично, за да не са нещата такива. В момента, в който отговори: “Ами аз какво мога да направя?”, разговорът е свършил – баща ти е един от хората, направили нещата такива. С мълчанието и бездействието си. Съжалявам, че трябва да го кажа – така е. Колкото по-бързо го разбереш, толкова по-бързо ще имаш начин на мислене, който евентуално би могъл да бъде основа за промяна на нещата. Дотогава има как да е основа само за “Защо пък точно аз”, и “И да почистя, то пак ще се изцапа”.
Накрая, за кирилицата: не знам кой те е излъгал, че за кирилица трябва FlеxType. Аз се занимавам с поддръжка на компютри, и от наблюденията си стигам до извода, че FlexType ти трябва единствено за да си имаш проблеми с кирилицата. Ако си под Windows, той си има вградена чудесна, съобразена със стандартите кирилица – единственото нещо, за което го уважавам. Ако си под Linux, за него FlexType няма (и слава богу – неговата кирилица също е чудесна).
Голяма грешка Григоре, обиждаш цялото съсловие за нещо за което то не е виновно.
Причините за корупцията в него както и на много други места са ни добре известни на всички, но никой не реагира (освен с приказки). Смятам, че както отношенията лекар – пациент са двустранни, така и защитата трябва да е такава – не е коректно да искаш само съсловието да се защитава, трябва да бъде защитено от всички, както и това на учителите – защото те са умишлено натикани в дъното… с какви цели мисля е ясно на всички!
Не, приятелю. Обиждам част от това съсловие, за нещо, за което тя е виновна – и следва да бъде в затвора, защото вината й е в здравета и животи на хора.
Обиждам и останалите от това съсловие, защото си мълчат и подкрепят престъпниците. И по такъв начин им стават морални съучастници.
Как така едни могат да не взимат рушвети, а други не могат? По-бедни ли са другите, или що?
Срамота!
A защо не осъдиш и тия около тях дето си мълчат, дето си мълчат за издевателствата на министри и здравна каса, за мизерията и подигравките със здравеопазването?
Или очакваш в посрана система само за едната чест, медиците да останат ангели…
Обратната връзка къде е?
В това общество, в тая “държава” е нормално и лекарите да са такива, докато не се промени манталитета и обществото не можеш да очакваш само лекарите да са над него.
По две причини:
1. Корумпираните министри бъркат в джоба ми. Корумпираните лекари бъркат в здравето и живота ми.
2. Все трябва да започна отнякъде. Иначе ще си остана с пожеланията – както целокупното българско ста… тоест, народ.
Е да но по типично лекарски стил опитваш да лекуваш симптомите, а не причинителя за болеста 🙂
Бъркането в джоба е еднакво за всички.
Почването както казах, трябва да е от причинителя.
Абсолютно правилно,в закона е казано че бездействието към престъпление е съучастие и друго,когато хванат някои лекар да взeма пари как така всички медици излизат в негова защита?
@Морфиус: Ако ме убедиш, че ниските заплати на лекарите оправдават пазарлъка за рушвети на цената на здравето и живота на пациентите им, ще се съглася, че лекувам причинителя, а не болестта. Да си призная обаче, не вярвам да успееш.
@иван дачев: Не съм специалист по закона, още повече че той днес е един, утре – друг, според както изнася на поредния кукловод… Но знам, че изнудването на болни за рушвет е престъпление по моята морална скала – и че всеки лекар, излязъл в негова подкрепа, бива задраскан от моя списък на хората, които заслужават това име. И на които не бих пратил Икономическа полиция с абсолютно чиста съвест.
Няма да те убеждавам нищо, я виж статията в днешния стандарт – за Поршетата дето ще ги правят линейки, аз няма какво да убеждавам повече.