Пълзящата бушонизация

– Ех, Григоре, Григоре… Какво си завдигал пара срещу депутатите? Мислиш, че те управляват тези, дето седят в Министерския съвет ли? И в Народното събрание?

– А кой?

– Едни трийсетина души, на които имената абсолютно нищо няма да ти говорят. Няма ги нито по телевизията, нито по вестниците, нито никъде… Никой не ги знае кои са и какви са. Те са, които казват какво ще става, и какво не.

– И като никой не ги знае, как така управляват? Явяват се на политиците като горящи храсти, или в гръцки тоги и с мълнии в ръцете? И с маски на физиономиите?

– Бъзикай се ти… Тези най на върха ги знаят кои са, или поне кои заповядват от тяхно име. Ама само те. И още малко като мен, дето това ни е работата. Не са глупави да показват на повече хора кои са. Какъв е иначе смисълът да са анонимни?

– Ами вие, дето това ви е работата, какво мислите? Такива скрити “кукловоди” са пряка опасност за държавата. По-страшна от всички чужди шпиони и подобни. Или се лъжа?

– Вярно е. Всеки ден го виждаме. Ама кой мислиш, че ни нарежда и на нас? И да има някой несъгласен, проблемът се решава лесно.

– Два куршума в главата?

– Ако няма как иначе, да. Но най-често не се налага – онези трийсетина са готини хора, хуманни. “Кой, ти ли ме критикуваш? Я ела тук. Вземи ей тия пари, завърти си бизнес, пооклепай се в меда… Ха сега ме плюй, ако искаш. Не щеш ли вече?”…

Кой знае вярно ли е. На събеседника ми наистина това му е работата, да знае тези неща. Но и да разправя врели-некипели на който някой ден ще ги напише в блога си, или в статия някъде, също му е работата… Дали ме е лъгал обаче няма значение. Има значение доколко казаното от него съответства на реалността.

Да, не знам дали “онези” са трийсетина, и дали имената им наистина са абсолютно неизвестни. Реша ли, сигурно ще намеря как да го науча. Засега обаче не ми е интересно. По-интересното е, че явлението реално съществува.

Дали винаги сме в едни и същи лапи? Не ми се вярва. Да, често политици от твърде “различни” политически цветове често се снимат по мафиотски яхти заедно, и дружно наливат данъците ни в гушите на едни и същи братовчедски фирми. Други политици обаче странят от тях, и пълнят гушите на други бизнес-кръгове. Едни политици са галеници на руското разузнаване – други получават задкулисна подкрепа от щатското или пък немското. Май имаме няколко различни мафии, точно както със синодите, БЗНС-тата и всичко останало. Е, плурализмът в този случай е хубаво нещо. 🙂

Проблемът е, че поне в една от тези мафии (а вероятно и в другите) се влюбиха в това, което наричам пълзяща бушонизация. На политическата сцена излизат други публични лица – еднократни бушончета. Дойде ли време за избори, се нареждат на политическата сцена като московски проститутки пред фаровете на джиповете. Онези зад тъмните стъкла си харесват, повикват, обясняват какво искат и какво позволяват в замяна.

След това се завърта медийната машина. На босовете на медиите им се спуска, от “лица за контакти”, кого да подкрепят и кого да плюят. Ако някой не слушка, я ще го ударят в лиценза, я ще му дръпнат рекламното килимче, я друго… Под топлия дъжд на славословията бушончетата разцъфтяват пред очите на гласоподавателите. (Гласоподавателите са идиоти. Преди вярваха в доброто БСП. После в доброто СДС. После в добрия цар. В момента – в добрия пъдар, нали него го поливат медиите да цъфти. Като и той изгори, ще има следващ…) Дойде ли времето за избори, узрелият бушон, опакован като менте апарат, е готов за откъсване и завинтване във властта. И гласоподавателят гордо го откъсва и завинтва, с убеждението, че този път е купил от пак същия продавач на ментета истинско нещо, и то ще работи вярно и почтено.

Естествено, бушонът има съвсем друго наум. От него се очакват милиардни приходи – не ги ли осигури, за толкова пари толкова пъти ще го застрелят, че ще може да си отлее паметник в троен ръст от куршумите. Плаща му се за труда… не, не с процент от осигуреното – как така ще бърка в джоба на кукловода? С възможността да краде за себе си свръх каквото трябва да открадне за кукловода. Както може. Примерно подчинените му, зам-министрите, имат тарифа – месец на поста струва примерно милион и половина. Те ще си го избият с излишък, от рушвети. Западните фирми да плачат колкото щат – не се ли заклатят еврофондовете, които са запазената територия на кукловода, по веригата няма да мине нареждане “този го пуснете без рушвет”…

Има и други начини за печалба, в зависимост от случая. Я реституция, я игрички, в които кукловодите не искат да рискуват да се месят… Начини много.

Бушонът следи имиджа му да не пострада много, към следващите избори още да не е изгорял, да има шансове и за следващ мандат. (Задържи ли се малко повече, придобие ли малко реална тежест, кукловодите пък бързат да му теглят ножа, по понятни причини. Внезапно, кой знае защо, медиите почват да поливат да расте друг бушон – и този, останал без живителните славословия, бързо изгаря. При нужда може да му се помогне с малко попарващо слънчице върху делата му.) И след като този изгори, новият бушон се подготвя да е узрял за следващите избори. Гласоподавателите… за тях вече казахме.

Лошото на бушонната система е, че истинските властодържатели не са публични лица – и съответно правят каквото истински властници, без значение избрани или наследствени, не биха посмели да си позволят. Негативите ги отнасят бушоните, а те са сменяеми… Затова и в бушонна държава неизбежно и неизменно се случва най-гадното. “Властта” върши безумни и безсрамни простотии, гази законите и тъпче хората, без да й мига окото. Хората (в най-добрия случай) сърдито пращат на избори провинилия се политик в девета глуха, но следващият внезапно отново е същият, служи на същите интереси, и се държи по същия начин… Изход като че ли няма – “всичките са едни и същи” (да ви е познат този израз?).

Бушонна държава ли е България? В някаква степен – не. Политиците държат доста лостове в ръцете си, и ако са достатъчно решителни, докато са на власт, биха могли да овладеят положението. Принципно. Но в една голяма степен – да. Не е нужно да си оракул, за да забелязваш, че едни и същи свръхбогаташи процъфтяват при всяка власт (чрез връзките си с държавата), че усещането “всичките са едни и същи” владее всекиго, и че политиците се държат в точно съответствие с бушонната теория. Както казва дядо на село, “ако изглежда като патица, кряка като патица и плува като патица… значи е патица.”

Може ли да се направи нещо срещу бушонизацията? Да. И не е малко. Писал съм неведнъж за това – пак ще пиша. Но ще е в следващ запис.