Пълзящата бушонизация – 2 (Случаят “Амотера”)

Бушонизацията нанася най-страховити вреди на политическо ниво – но съществува не само на него. Много бизнеси са и високо доходоносни, и легални, но на цената на катастрофа за имиджа на този, който се занимава с тях. Изкушението за “бизнесмените” в тези области да се поучат от примера на политическите кукловоди е огромно.

Да вземем например неотдавнашния случай с акцията на ГДБОП срещу големите торент-сайтове. Възбудена и спонсорирана, по неофициални данни, от фирмата “Амотера”, която продава авторски права на филми. Изгодата за “Амотера” от тази акция е ясна на собствениците й (и на други хора, които не се замислят върху реалността или не са запознати с нещата) – значи предприемането й е оправдано в техните очи. (Дали е реално оправдано, е друга тема, без отношение към бушонизацията.)

Проблемът е, че провеждането на акцията задължително ще доведе до нежелани ефекти. Големите торент-сайтове може да са любимци само на тесен кръг съгласни с политиката на “плащай ми за каквото не е мое”, но акцията срещу тях, в този си вид, е погазване от държавна служба на закона и нарушаване на правата на потребителите, с цел бизнес-изгода на частна фирма. Нормално е масовият потребител на Мрежата да е възмутен от нея. Рискът от обратен негативен ефект върху собствениците е много висок – кампания срещу тях в Мрежата, бойкоти на други техни бизнеси, и т.н. Ако са известни, не биха посмели да я задвижат – загубите може да надхвърлят очакваните печалби.

Но не са. Собственик на “Амотера” е офшорната фирма “Амотера лимитид”, регистрирана на Вирджинските острови. Това не само й спестява известно количество данъци (не кой знае колко голямо – България няма с тях спогодба за избягване на двойното данъчно облагане), но и удобно скрива истинските собственици. На теория, легален начин да се научи кои са няма. Нито ако са спонсорирали газене на законните права на потребителите, нито ако продават права върху филми, за които не притежават права, примерно.

Анонимността е голямо удобство, когато действията ти смърдят на незаконност и непочтеност. Издирваш примерно устат простак, готов на всичко за пари и власт над един офис хорица, и го слагаш начело на фирмата. В ролята на… естествено, бушон. Той старателно ще лае по всеки, и ще доказва колко добър пазач е – в кръвта му е. Ще изцежда служителите до последна капка пот, ще се фука, ще гъзарее… Този тип хора са удивително еднакви – всеки ги е виждал, няма нужда да ги описвам подробно.

Ключовият детайл е, че те никога не разбират, че са бушони. Стане ли много напечено, добрият чичко собственик идва, и изритва възмутено гадняра-мениджър. За масово въодушевление на възмутени клиенти и странични лица, фирмен персонал и всички останали. Никой не си задава въпроса – абе тоя толкова добър чичко как назначи на работа толкова гаден мениджър? И дали следващият мениджър няма да е пак същият? Без значение дали защото чичкото е твърде наивен, и всеки го лъже, или защото всъщност е още по-голямо леке, и такива мениджъри му трябват (как да прецениш, като не го знаеш дори кой е?). Крайният резултат е същият…

Е, изгорелият бушон си е получил заслуженото, и наивниците сме щастливи. Царят умря, да живее царят. Новият с гаранция ще е по-добър, ще е истински апарат, няма да е бушон, нищо че е от същия продавач в същия магазин за ментета. Нали? Бравоо! Блажени сте, ваше е царството. Небесното. Земното е на лукавия, там не посягайте, там е мръсно, няма да ви е хубаво…

“Амотера” е само един от примерите около нас. Наоколо е пълно с бушони и скрити зад тях големи консуматори. Всеки собственик на малка фирма ще ви каже колко пъти за последните няколко години му се е наложило да сменя напълно изправния и работещ касов апарат, защото е излязла наредба за подмяната им с по-нови (задължително внесени от един и същи монополист). В случая бушонът е Министерският съвет, като колективен автор на наредбата. А скритият консуматор… пробвайте да се сетите кой е. От три пъти, като за начало.

Тази задачка е лесна. Малко по-трудна може да е задачата “чий бушон е Вальо Топлото” – но не е нерешима. Ще се въздържа от изброяването на още дълъг списък подобни задачки – сигурен съм, че всеки наоколо може да изреди списък, дълъг листове. Но ще препоръчам на всеки да си направи такъв списък. Не е нужно да отгатва чии са бушоните, достатъчно е да ги забележи в картинката. И не за някакви “действия” по него – а като упражнение.

Първото и най-важно от всички. Това, което цели да ни научи, че около нас има бушони, и че са много. И че е добре да ги разпознаваме, защото крият зад себе си тези, които тъпчат многокатни гуши от джоба ни, докато ние си броим останалите в него стотинки.

Защо започвам с “бушонизаторите на дребно” ли? Защото обикновено не си изпипват работата така добре, както тези на едро, и са по-лесни за учене на техен гръб. И защото бушонизаторите на едро скапват живота ни най-отгоре, на ниво държава – но тези на дребно го изпълват със скапаност и на всички по-долни нива. Смрадта почва да се носи не само от триъгълника псевдоготически сталински сгради в центъра на София, а отвсякъде… Спокойно – няма да пощадим и големите. Ще стигнем и до тях.

Има и следващи упражнения, и неща за учене. За тях обаче – по-нататък.