Пълзящата бушонизация – 3 (Бушоните – портрет и устройство)

Ако първата стъпка е да се научим, че бушонизацията съществува около нас, то втората е да се научим да разпознаваме, разбираме и предсказваме бушоните. (Те са видимата част от този процес – и, по този начин, естествена точка за въздействие.)

Бушоните на най-високо политическо ниво са лесни за разпознаване – по усиленото “поливане”, от медиите. (Особено тези медии, които доскоро са поливали други, доказани вече бушони. Ако сериозно мислите, че вестникът Х или телевизията У до вчера са били старателни популяризатори на който бушон им е наредено, а от днес отведнъж са станали независими пророци на истината… хм… май четивото по-нататък не е за вас. Ако пък не мислите така, надали ще ви е трудно да си направите списък от десетина медии, и като следите кого непрекъснато експонират и хвалят всичките, веднага да разпознавате бушона.)

На по-ниско ниво може да е по-трудно. При кметски избори могат да са от полза местни медии – ако са показали преди “бушоно-поливачески” характер, и особено ако собствениците им са с неясен произход на капиталите си и/или бейски маниери и навици, можете да се ориентирате по тях. В по-дребни социални единици, примерно фирми, е от полза директното идентифициране – ако собствениците са старателно пазена тайна, или официалният “собственик” си мени мнението като ветропоказател след разговори по телефона, водени с подмазващ се тон, си задайте въпроса “Мечката ака ли в гората?”…

Бушоните биват подбирани като правило с една точно определена цел – да вършат мръсотиите, с които кукловодът зад сцената не иска да си изцапа името. На високо политическо ниво – да крадат милиарди от джобовете ни. На ниско политическо, или на фирмено – да ни изцеждат като пране, в полза на джобовете на кукловода. Съответно, психологията им има много общи елементи; в рамките на съответната група те са буквално като клонинги.

Бушонът – кмет на неголямо населено място, или фирмен мениджър, е като правило брутален, агресивен и безпардонен. Той без никакво колебание орязва всякакви социални придобивки, или пък разходи на общината за свестни и полезни неща (освен ако не се изпълняват от фирма на кукловода, с 1000% печалба и мижав до нулев резултат). Подчинени, които посмеят да се възпротивят, в добрия случай биват уволнявани със задна дата, и последната заплата не им бива изплащана, без основание или обяснение. В не толкова добрия случай, или ако посмеят да си търсят правата или заплатата, в действие влизат отрепките сред фирмената охрана или дори направо еничерският отряд на кукловода.

На оставащите на борда също не им е лесно. Работното време бива увеличено, често с по десетина-петнайсет часа, с неадекватна или дори без никаква компенсация. Естествени загуби в производствения процес, които е нормално да бъдат покривани от предприятието, почват да бъдат удържани от заплатите на работещите “с цел намаляване на прахосничеството”, или друга подобна глупост. Често се обявяват “кражби”, които се удържат от заплатите на персонала (често след физическо малтретиране, което, естествено, цели не да разкрие крадеца – такъв просто няма – а да покаже на персонала какво ще му се случи, ако…). В държавните служби (кметства и пр.) служителите биват заставяни, обикновено със заплахи за работата им, да легитимират със себе си корупционни схеми (от които те най-често не получават нищо, въпреки че подписват документи, че са получили)… Списъкът може да бъде продължен едва ли не до безкрай. Написах колкото да даде представа за цялото.

Бушонът в по-голямата политика е безпардонен лъжец. Можете да го познаете дали лъже по това дали диша; в типичния случай ще предпочете да излъже дори ако му е по-изгодно да каже истината. Като характер и светоглед е идентичен с бушона от фирмено ниво; разликата е, че на фирмено ниво той държи тоягата (мениджърския пост), а на държавно ниво избирателите държат тоягата (бюлетината). Ако е глупав, дори налага в подчинените му звена съответни маниери, или прави дневни или нощни кориди с джипове, побои или гуляи в дискотеки, снимки с кукловоди или говорителите им по яхтите им, и т.н. Разчита на влиянието на кукловода в медиите, за да бъдат покривани от народа изпълненията му (те биват, но само за докато кукловодът не реши да го смени).

При подходящи обстоятелства тези роли могат да бъдат и разменени. Ако се чувства в силно положение, бушонът може да се прояви като брутален простак и на най-високо държавно ниво. (Класически номер на кукловодите, които искат да изгорят стабилизирал се и натрупал позиции бушон, е да му създадат усещане за безнаказаност, и после да го смъкнат чрез светлина върху глупостите, които е натворил.) Обратното, хитри бушони с амбиции за голямо израстване могат да предпочитат лъжите и интригите и на по-ниско ниво. (Успяват доста по-рядко, отколкото предполагат – бушонът се използва, за да бъде изгорен, а за изгорелия бушон виж по-долу.)

Психологията на бушона е психология на хиена. Мечтата му е той да коли и беси всичко наоколо, и няма нищо против да лиже задници като част от работата. (Тези два критерия са, по които бива избран. От свестни хора с достойнство бушони не става – и тези, които си търсят бушони, го знаят; освен това, те много трудно понасят идеята да работят със свестен човек с достойнство. Още един критерий за разпознаване на бушона, ако сте близо около него.) Където види по-слаб, той налита и захапва; където види по-силен – пълзи и скимти, и се опитва да го издебне в гръб.

Важен белег на бушона (основен критерий, по който го избират) е да не разбира, че е… бушон. Да се надява, че на кукловода му трябва мениджър на собственоста и/или публично лице, и да си въобразява, че с достатъчно еничерстване ще е негова дясна ръка, докато не успее да го преметне и да му вземе мястото. (Но не разбира, че ако на кукловода му трябваше човек за небушонни цели, той щеше да е в края на списъка.)

Бушонът знае, че е избран сред десетки други подобни, но не подозира, че е избран не по колко хитро е метнал кукловода, а по колко го е подценил. (Оттук едно важно следствие: бушоните могат да са хитри, но са късогледи глупаци – кукловодите обаче не са, за изненада на много хора.) Ако бушонът знае, че му предстои изгаряне, и се готви за него, изгарянето ще е много по-трудно и рисковано за кукловода. Затова и досетливите и предвидливи бушони са голяма рядкост, и обикновено се срещат в ситуации, в които кукловодите не са имали голям избор.

Основно правило на кукловодите е никога да не използват изгорен (независимо от кого) бушон повторно. Такъв бушон знае какво вероятно го очаква, и се готви – кукловодът рискува с него. Изключения се срещат пак когато кукловодът не е имал особен избор, или употребата е в различен бранш, където бушонът си вярва, че няма да е пак толкова лесно да бъде изгорен, или пък просто е толкова глупав, че не е научил нищо от първото си изгаряне. (Гошо Тъпото например беше използван като бушон поне десетина пъти, на различни нива и в различни браншове, всеки път успешно – не зная дали друг е достигнал този рекорд.)

Ако бушонът иска да избегне изгарянето, трябва да е много по-хитър, отколкото кукловодите му предполагат – а те винаги предполагат с известен запас. Необходимо е да знае абсолютно всичко за кукловодите си, да има за тях достатъчно компрометиращ материал (пак със запас), да е подсигурил всичко това да се срине на главите им, ако с него се случи нещо, и те да нямат как да избягнат това, и най-вече да е научил и натрупал всичко това незабелязано от тях – нещо, което е много трудно за постигане.

Единственият известен ми такъв в голямата българска политика е Филчев, при когото ключов в откриването и събирането на компрометираща информация пост се съчета с подходяща психология (параноидни наклонности; писал съм как те способстват за печеленето и задържането на властта в реално недемократични структури), и груба грешка на кукловодите му (подцениха го тежко, и то точно заради психическите му отклонения). Резултат: не му ли кефне нещо на Филчев, видимите пред медиите бушони на високо ниво се въртят като пумпали и правят еквилибристики, не само неразбираеми, но и трудни за вярване от масовия българин, за да не му скършат хатъра.

Съдбата на бушоните е като правило каквато заслужават: газене на околните, и за благодарност – изгаряне и изхвърляне. Това радва пострадалите, но не решава проблема им: докато кукловодът дърпа конците, задължително ще има нови бушони, и те по нищо няма да се различават от старите. Единственият начин нещата да се променят е кукловодът да изпусне конците, или да бъде изкаран на светло. И един удобен помощник с добри позиции в това начинание са… бушоните.

Бушонът е удобен помощник срещу кукловодите по две причини. Първо, той има много повече информация кой е кукловодът и къде е уязвим, отколкото средностатистическият избирател. И второ, той е много по-глупав и некадърен в бушонизацията и кукловодството (по това е подбран): ако успее да овладее нещата и да поеме реалната власт в свои ръце, той няма да може да прави качествени бушонни изпълнения, и бързо ще се окаже на светло. (Нещо като стария Ленинов принцип “колкото по-зле, толкова по-добре”. 😉 ) Недостигът на готови за завинтване качествени кандидат-бушони, и по-добрата подготовка на наличните срещу изгаряне, пък може да улесни изкарването на светло на кукловодите.

Затова е добре да се помага на бушоните (и настоящи, и потенциални) да осъзнаят в точно каква позиция са, и какво ги очаква. Когато това разбиране стане популярно, то ще бъде подкрепено и от опита на бушоните, които не са му вярвали, или не са взели достатъчно и навременни мерки. Бушонизацията като стратегия е основана на поддържането на дистанция и изолация на бушоните от кукловодите: когато дистанцията и изолацията бъдат намалени, бушонизацията като подход започна да е несигурна и слабо ефективна. А това работи в полза на избирателите, фирмените служители и т.н. (Което ще рече – на тези като мен, и като който вероятно би чел тези редове. 🙂 )