Тук опираме до ключовата част на серията за бушонизацията – кои са, и какви са кукловодите.
Кукловодите са тези, които командват “бушоните”. Те са скритите собственици на империите, чиято мръсна работа вършат “бушоните” – без значение дали “империята” е фирмичка за няколко милиона, или многомилиардна държава в държавата. Те са постоянните консуматори, които биват предпазвани от бушоните; те са маскираните зад маските-бушони.
Какви са най-добре говори фактът, че имат нужда да се крият зад някого. Често се твърди, че тази нужда е оправдана от богатството им, за да живеят по-безопасно, но това е лъжа. Който иска да ги отвлича, изнудва или заплашва, рано или късно ще намери път към идентичността им. Освен това, истинската заплаха за тях са не маниаците-единаци, а едрите им конкуренти – а те задължително имат ресурсите да разкрият противника си. Истината е, че се крият, защото делата им не предполагат да бъдат уважавани или търпяни.
По-конкретните примери са безброй. Кукловодите са, които се грижат в джобовете на тайно техните фирми да отиват милиарди, но за здравеопазване, образование или култура – жълти стотинки. Те са, които насаждат навсякъде корупцията, за да може всеки да е погазвал закона, и съответно да има с какво да бъде държан и командван. Те са, които разлагат като гангрена “имунитета” на държавата – полиция, служби за борба с организираната престъпност, разузнаване и контраразузнаване (от продаване на държавата се правят най-големите пари). А също и имунитета на обществото – те налагат като “лидери” изметта (и по този начин учат хората да бъдат измет, за да успеят), превръщат продажни подлизурковци в “културтрегери”, послушни тъпанари в “герои”… В “Архипелагът Гулаг” Солженицин нарича криминалните престъпници, пращани в лагерите заедно с политическите, най-често за да ги командват, “изпитана трупна отрова”. Кукловодите са особено рафинирани проби от тази отрова.
Имената им ли? Не ги знам, въпреки че се досещам за някои. Трудно ми е да си представя Васил Божков – Черепа извън списъка им. Собствениците на групировката ТИМ – също; никога не съм си дал труда да им запомня имената, но надали- е трудно да бъдат намерени. Бих се смаял, ако извън списъка е и Боян Радев – той беше “кръстникът” и на ВИС, и на СИК, и на почти всички други силови групировки (напоследък западна – може и да е изпаднал). Бих предположил, че в него или близо до него са и братя Ковачки – влиянието им върху енергетиката и някои раздели на тежката промишленост в България се доближава до това на ТИМ в зърнената индустрия. Бих се учудил, ако извън него са поне две публични лица – Стефан Софиянски (по данни на няколко различни източника третият по състояние човек в България), и Димитър Калчев (всякакви опити да си изясня колко точно е влиянието му са опирали в многозначително мълчание – а това вече е доста информативно). Най-сетне, направо бих се смаял, ако извън него е фамозният, безкрайно потаен за медиите и майстор в дърпането на конците о.з. генерал от “службите” Любен Гоцев. Да си призная, за него не бих се учудил да е начело на този списък – единственият, когото мога да сложа наравно с него в създаването на модела на нова България като царство на изметта и корупцията, е покойният Андрей Луканов.
Не съм си дал труда да науча имената им с точност, защото не мога да ги докарам до умовете на хората. Повечето традиционни медии са под контрола на тези хора, а пък блогосферата още няма влиянието да бъде сред големите български медии. И може би още повече, защото повечето хора като че ли не се интересуват особено от тези имена. Било ги вълнувало да не ги смучат като вампири, а не кои са точно… Но спирането на това смукане задължително минава през научаване на имената им. Затова и тези имена са толкова пазени.
Какви са тези хора? Откъде са попаднали в този списък?… Обществените мемета обикновено споменават или “тайните служби”, или зловещи конспирации, или бивши комунистически дейци, или какво ли не… Истина е, че хората от “службите” имаха около Промяната много по-добри позиции от повечето други хора да си присвоят големи суми, и с тях и с връзките си с други хора от “службите” да придобият силно влияние. Истина е и че висши партийни дейци на много позиции бяха другата категория хора, която имаше такива позиции. От цялото Политбюро обаче не повече от 5-10% (и то като правило деца или роднини) успяха да се вредят в “новата Номенклатура”; предполагам, че и сред “службите” процентът на влезлите в списъка на кукловодите надали е голям. Като че ли основната му част са хора, издигнали се чрез безскрупулност, продажност и/или бруталност.
Пък и, да си призная, малко ме вълнува дали кукловодът Х е бивше политическо ченге, бивш партиен деец или бивша мутра. Далеч по-важното от какъв е бил е какъв е сега.
А още по-важното е как да престане да бъде такъв. Защото нищо не съсипва обществото и държавата ни както кукловодството и бушонизацията. Страната ни е пълна с кривици за оправяне – но почти всичките са създадени или/и защищавани от кукловоди и бушоните им… За щастие, начини за борба срещу тях има.
Класическият начин за борба срещу кукловода е изваждането му на светло. Веднъж попаднал в светлината на прожекторите, той се принуждава да изостави бушонизацията и да действа легално, да играе по правилата. Което е и целта.
Помощ за това може да се получи от легалния бизнес – включително най-едрия, може би дори предимно той. Кукловодите, които действат на тъмно, могат да натрупат пари и/или влияние много бързо, и така да се превърнат в заплаха за установените бизнеси. Затова и бих очаквал всеки голям, установен и легален бизнес да търси тайно начини да играе срещу тях. Само глупавите феодали обичат да граничат с бързорастящи, потайни и агресивни съседи.
Друг помощник в разкриването на кукловодите могат да се окажат самите бушони – писах за това в предишния си запис.
Трети помощник биха могли да са журналистите, и източниците им на информация. Вярно е, контролираните от кукловодите медии няма да публикуват откритията им – но Интернет вече е медия наравно с най-големите, дори за България. Така че, колкото и да не го вярват, журналистите имат начини да помогнат на… всъщност, най-първо на себе си и децата си.
Най-сетне, голям помощник могат да са и многобройните хора, които по един или друг начин знаят кой точно на кого дърпа конците – и също мислят за бъдещето на обществото и децата ни. Поискат ли, винаги ще се намери начин как да хвърлят светлина върху тези тайни. И да помогнат най-сетне държавата ни да се пооправи малко.
По великденски казано – да възкръсне.
харесва ми наличието на решение (макар и трудно постижимо) и липсата на отчаяние в материала.
наистина най-доброто в случая е сънародниците ни да осъзнаят ситуацията, в която се намираме всички – за целта е необходимо тази серия от статии и по-точно знанията предлагани от тях да достигнат до широката общественост. елементарното им _разбиране_ от повече хора ще срине този модел на организирана престъпност.
в този смисъл се радвам на падането на тиражите и популярността на до болка познатите ни медии и нарастващия авторитет и достъпност на интернет като източник на сведения
Силни и верни констатации предлага цялата серия статии. Интересно и важно за мен ще бъде обаче ако авторът или интелигентните читатели на този блог могат да предложат съвет или идеи за изход от следната тежка ситуация, в която съвсем наистина изпаднахме аз и семейството ми. Ясно е, че своя роля в нея имат и бушоните, и кукловодите им.
На 06.04.07г, около 11 ч предиобед бях пребит в офиса на една местна строителна фирма, за да бъдем изнудени аз, жена ми и други нейни роднини да подпишем предварителен договор, обвързващ ни чрез висока неустойка (10 000 – 15 000 Евро) да строим безвъзвратно и неотменимо с впросната фирма. Става дума за наш имот, намиращ се в престижния морски квартал на Бургас – Лазур. Фирмата се казва – “Евробилдинг – инженеринг” ООД и вече няма съмнения, че са мутри, вероятно несебърски. Така и не разбрах как се свързаха с мен, един ден просто ми звъннаха по мобилния и ме поканиха в офиса си. Още на първата среща им заявих, че искаме писмена оферта и графична идейна схема, нищо друго. Казах, че ще се запознаем с предложението им, ще го обмислим и ако имаме някакво желание ще им съобщим. Освен това им обясних, че офертата и схемата са практика във всички нормални строителни фирми и че са необходими за да ги представим на бащата и сестрата на жена ми, които също имат права върху имота. Двамата собственици на “Евробилдинг” главни изпълнители на побоя, обещаха, че ще направят оферта. И при второто и при злополучното ми трето посешение обаче нямаше никаква оферта, даже направо си признаха, че нямат намарение да пишат такава. Вместо това на 06.04.07г. , извадиха пред мен чертеж за който обясниха, че бил окончателния работен проект (!!!), който бил толкова точен, че нищо повече не можело да се промени, по него щели да строят! Чертежът – проект носеше подписа на съпруга на влиятелна местна общинска архитектка. Бях смаян и ме побиха студени тръпки. А след като ми заявиха с остър тон, че са заплатили за “проекта” хиляди евро, останах без думи. Излизаше, че все едно сме ги набутали да плащат огромни пари за архитекти, измервания и т.н., ставаше страшно да кажа “не искаме да работим с вас”. И когато просто ги помолих да запишат на лист каква сума ще искат да им доплащаме, в случай че се наложи такова за квадратурата, превишаваща тази предлагана като обезщетение, изкрещяха, че се бъзикам и скочиха върху ми. Бях притиснат с бюра до стената, единия удряше отпред и се целеше в очите и лявото ухо и най-вече в главата, другия – отдясно също нанасяше удари най-вече в главата, третият натискаше бюрата в корема ми. Това бяха двамата собственици – Георги около 36г. и Мартин около 34г. и служителя им Станимир около 34г., последните двама са над 1, 86 м високи, над 90 кг, а първият, който бе основния бияч, е по-нисък но по-як. От другата стая дойдоха още поне двама и се включиха. Бях изблъскан в нещо като антре, където пред погледа на секретарка и други служители, след порой от удари в главата, крайниците и бъбреците бях бутнат по много стръмно и тясно, облицовано с мрамор стълбище с дължина повече от 5 м. За късмет успях да се хвана за стената.
Няма смисъл да ви разказвам за полиция и т.н. , всички можете да си представите какво съм чул и видял там.
Вчера 12.04.07г. от полицая, разпределен по моята преписка в I-во РПУ Бургас, разбрах, че посочените по-горе “строители” са наели местния адвокат на мутрите за да води срещу мен дело за клевета. Въпросния адвокат е от “тежката артилерия”, ползва връзки по всички високи нива на местната съдебна и МВР власт, видни мутри дължат свободата си и на него.
Въпросът е какво да се прави оттук-нататък. И може ли изобщо да се (на)прави нещо.
Или мога просто да чакам да дойде и моя ред да вляза един ден в черната хроника. Да се превърна в каренце в нечий вестник.
@zosimax: Не зная дали кукловоди и бушони имат тук общо – биячи с фирми достатъчно. А спасението по въпроса според мен е светлина върху нещата. Колкото се може повече шум, колкото се може повече медии, ходене по всички вестници и публикации в тях, задължително медицинско за побоя, задължително даване под съд на побойниците, и непрекъснато шум и пак шум в медиите. Снимки на договора и снимки на медицинското в медиите, адвокат с мерак да се занимава с такъв случай, и готовност да съдиш тези двама до нива, където влиянието на адвоката им вече не се простира. Надали е баджанак с Върховния съд, нали?
Не зная какво би направил ти. Аз на твое място бих продал този имот, ако е нужно, но бих се снабдил с парите, които биха ми купили това тези хора никога повече да не ме тормозят (а вероятно и не само мен). Те са хиени – налитат където усетят слабо и уплашено. Където има категоричен и решителен отпор, подвиват опашки… Осмелили са се да те бият именно защото си се държал като възпитан и наплашен, като са те мотали. Ако още първия път, като не си получил офертата, беше действал категорично, надали щяха да посмеят. И сега ще се опитват да те плашат как ли не – трепне ли ти окото дори веднъж, си загубен… Прави си изводите.
От мен: НИКАКЪВ гювеч за тях. Ако са успели да те накарат да подпишеш, в иска си обявяваш, че е било насила, заради побоя, и не само не го потвърждаваш, но прибавяш и това в иска си като точка за обезщетение – насилие с цел рекет, или както се нарича юридически. И, разбира се, задължително другите правоносители да не подписват нищо, в никакъв случай, за да не получат право онези да строят. Съдене, ако трябва до Брюксел и обратно, ако трябва до старини. За всяка нова заплаха от тях с разправа – нов иск, за нова сума, веднага, без никакво разколебаване. Недай боже пък да ти пратят пак биячи – още искове, този път за суми, с които да си купиш целия квартал “Лазур”, пак без никакво разколебаване. Редно е да осигуриш и себе си, и децата си, и внуците от това… Покажеш ли се слаб и сговорчив, си загубен (най-вероятно включително физически). Срещу хиените оцеляват не сърничките, а булдозите.
Григор благодаря за незабавния отзив. Разбирам те.
Само дето при мен нещата винаги са били така поставени, че никога не съм действал по друг начин освен категорично. И точно поради това ми се нахвърлиха в пряк и преносен смисъл.
Не знам дали стана ясно, аз самият съм юрист. Знам и мога, но трябва да те уверя, че сам никой не може да излезе срещу тази стара 17-годишна и добре смазана машина. Нима мислиш, че “смелостта” на тези момчета идва от мускулите им!? Уви, идва от кукловодите, подпиращи ги в гръб. От главни и районни архитекти, общински съветници, заместник кметове, председатели на комисии и още знайни и незнайни фактори.
Не вярвай на самостоятелното справяне.
За пример ще ти дам това, че от 5 години водя трудово дело за незаконно уволнение от приватизирана от местни протежета на Йордан Цонев голяма строителна фирма, бивш монополист в морското строителство. На първите две инстанции приключих в рамките на 6 месеца, във ВКС – едва преди месец разбрах, че делото ми е било насрочено за края на 2007г. И двете инстанции отмениха заповедта за уволнение, но за разлика от първата въззивната отхвърли изцяло имуществените ми претенции за обезщетения на няколко различни основания. При това положение – само благодарение на едно превишение от 50 лв в общия размер на съединените имуществени искове ми позволи да отнеса въпроса пред ВКС. В противен случай делото приключваше на местно ниво и за мен оставаше единствено утехата, че съм отменил заповедта и съм пил една студена вода, за това че по воля на работодателя не бях снабден с нужните документи и не можах да се регистрирам с право на обезщетение в бюрото по труда, не ми бе върната трудовата книжка, не ми бе заплатен неползвания платен отпуск и няколко заплати. За да отхвърли всичките ми имуществени претенции окръжният съд беше приел, че след 6 мои лични посещения при работодателя (вкл. и със свидетели) и искания на документите и дължимите ми суми, след още толкова посещения със същата цел на нарочно упълномощен от мен адвокат, след задължителни предписания на Инспекция по труда все пак работодателя ми бил осигурил документите за регистрация в бюрото по труда и 3 – 4 дена преди крайния срок за регистрация аз съм имал обективната възможност да се регистрирам и затова не ми се полагало обезщетение. Отхвърлянето на другите обезщетения е обосновано с отхвърлянето на посоченото. А всичките отхвърляния са направени само за да не мога да извадя изпълнителен лист, каквато законова възможност съществува, ако бяха уважени имуществените ми искове. Да споменавам ли, че адвокатка на работодателя е момиче, което за кратко време смени членство в СДС, НДСВ и Новото време, и от бивш юрисконсулт на държавната фирма “Слънчев бряг” АД вече е адвокат, в чийто списък на клиентите въпросното дружество е само едно от имената. През същата държавна фирма са минали и директорствували през различни години някои от най-близките на Данчо Ментата бели якички – момчета като Миро Севлиевски и уволнилият ме Васил Илиев, който кукловодът му Цонев преди време безуспешно кандидатира от листата на СДС (Костов) за кмет на Бургас. Докато ги осъдя аз ще забравя за какво е всъщност делото.
И ако случаи като моя остават самостоятелни индивидуални битки войната не може да бъде спечелена. Трябва общ фронт. Трябва кампания. Ако сам пиша и шумя скоро ще доскучея, ще ме вземат на подбив, ще досаждам.
Не вярвам на самостоятелното справяне. Затова и ти предлагам да вдигаш шум – и в нета, и извън него. Имаш помощта ми.
Не бих застанал на някоя страна преди да науча фактите за случая. Не съдете пребързано г-н Гачев.
Благодаря ви, г-н Anonymous. Малко повече факти можете да намерите в коментара, който току-що написах към специално посветения на темата запис. Предполагам, че ще ви убедят.
знам ги тези момченца от евробилдинг инжинеринг.Мръснички номерца и удари под пояса-така работят.Горко на този който им се върже на приказките.Но ще си намерят майстора
До zosimax:
Напълно случайно търсейки съвсем друго нещо попаднах на този блог и се зачетох, стана ми интересно.Приятелю zosimax, без докачение но ти 100% сам си виновен за всичките ти мъки и проблеми!Без да ми се обиждаш!Още повече, че както казваш си и юрист на всичкото отгоре!Как още на първа среща не си могъл да прецениш и разбереш, че насреща си имаш не атомни физици от БАН, а мутри…?Извинявай ама ти сам си се наврял в тия лайна!Толкова ли се свършиха фирмите, че баш до тия мутри да допреш бе?!Не знам какво да те посъветвам…Наистина много кофти ситуация!Пък не мога и да ти помогна с нищо, мога само да ти съчувствам!Но пък мога да ти помогна с приятелски съвет!Съветът ми е:ТЕРМИНАЛ 2.Надявам се че го знаеш къде е?Продавай каквото имаш(движимо и недвижимо имущество) дори и на малко по-ниска цена и си бий камшика в чужбина!Взимай жената, децата и родителите си и в чужбина-дано децата ти да са още малки, че по-лесно да се приспособят и адаптират към чуждата държава и да имат възможност да имат далеч по-щастлив и успешен живот от твоя!Струва си-поне заради децата ти…!
Успех!