Кой ли от блогерите от тайфата не изпробва клавиатурата си на тема свободен софтуер, и свободно изкуство? Но тук намирам една новина, която ме възхити – създаване на свободно списание за медицина!
Сериозните списания за медицина са малко познати на широката публика. Като правило проблемите, които се дискутират в тях са високоспецифични, и добре разбираеми само за специалисти в съответните области. Езикът на статиите е тежък и труден за разбиране за несвикналия с научния стил на списване. Изискванията за публикуване на статии в такива списания са изключително високи, както към професионалността на темата и новостта на материала, така и към едновременно пълнота и голяма стегнатост на изложението, и отличен стил и точност на изразяване. Човек, който не е перфекционист по природа, има твърде малки шансове да успее да прокара своя статия в такова списание.
В същото време, тези списания са основният източник на медицинска информация. Те са, откъдето един медицински учен или пък практикуващ лекар с претенции за върхова подготовка може да научи стегнато и изчистено за новостите в медицината. По същество, в информационно отношение те са мястото, където се прави медицината като наука. Това ги прави изключително ценни за професионалистите. Същевременно, осигуряването на качествени материали е много трудоемка дейност. Правило е, че поне двама, често повече рецензенти с голямо име и ум трябва да се изкажат положително за една статия, за да бъде допусната тя до публикация – тоест, на една публикувана статия по десет, сто или дори повече биват изчетени, всяка от по няколко известни учени. А това е много труд на хора с изключително висока квалификация.
Всичко това прави издаването на сериозно медицинско списание скъпо. Въпреки че рекламите в тези списания струват бесни пари, те обикновено не могат да се издържат без абонамент за солена сума – толкова солена, че често е препятствие дори пред богатите лекари от най-развитите държави. А за не толкова богатите е непреодолима стена. Непреодолима до степен да е почти равностойна на юридическа забрана. Което в известна степен оприличава тези списанияя на несвободния софтуер или изкуство.
Друга прилика с тях е, че в последно време списанията възприемат все по-авторитарен подход към авторските права. Преди трийсет години почти нямаше списание, което да си позволи да поиска от автора на статията други права освен просто да я издаде. Най-елитните смееха да искат авторът в продължение на 3 или 6 месеца от излизането да не я публикува другаде… Сега вече много статии направо поставят като условие авторът да им предаде безвъзмездно абсолютно всякакви права върху статията си. Всеки достъп до нея впоследствие се продава скъпо и прескъпо. По-упорито и по-нахално, отколкото песните на поп-звездите или холивудските филми.
А пък информацията от тези статии е не развлечението ни, а – чрез познанията на лекаря ни – нашият живот.
Около медицинските списания има и друго противоречие. Рекламодателите им са обикновено фармацевтични компании, а това поставя списанието в условия на конфликт на интереси. Хем трябва да е безпристрастно и обективно, хем ако някое изследване в него даде лоши резултати за рекламодателя Х, лошооо! А този ефект, или дори само съмнението за него, вече са страшни. Те унищожават научната стойност на публикуваното в списанието.
Повече около тези съображения можете да откриете в уводната му статия. За мен тя беше откровение и в едно друго отношение – редакторите му очевидно са поклонници на свободния софтуер и свободните идеи, или най-малкото ги ценят високо. Прочетете мнението им за Уикипедия, и избора им на свободен софтуер за CMS. Най-сетне, обърнете внимание на открития им подход към публикуването – решението да се публикуват заедно със статиите и peer reviews, а може би дори коментари на читатели! Подобна откритост е непозната в света на медицинските списания. И, въпреки че познавам добре консерватизма и дебелоглавието на колегите си, се чудя дали не виждаме зачатъка на един нов проект, не по-малко полезен и славен от Уикипедия.
… Затова съм толкова въодушевен, че се създава професионално списание за медицина, което е изцяло свободно. Още не зная какво ще се случи с него. Нямам представа дали издателите му ще успеят да съберат прилична редколегия, още повече както амбициозно са решили и да не публикуват реклами. Може да не успее да поддържа добро качество. Може бързо да фалира. Може да не успее да придобие позиции в индекс на цитиране, и т.н… Но може и да успее, и да се закрепи.
Закрепи ли се веднъж, не бих се учудил инициативата да се разшири. Да проима и нови свободни медицински списания, може би специализирани по области. И – не може би, а дано, дано! – малко по малко научната медицина се върне отново към свободата, която цареше в нея някога, и която й даде богатство, дълбочина и много малки и големи открития. Открития, благодарение на които много от нас са здрави (а много са и изобщо живи). За да й даде нови и нови открития, и още здраве и живот на много от нас.
Стискам палци на създателите на списанието – и мисля дали нямам как да им помогна с нещичко! (Като начало – като пръсна вестта за тях.)
Време е за свободна наука!
Като малък по соц времето обичах да чета списание “Здраве”, после в първите години на прехода се появи първият здравен вестник “Medicus”, мисля че така се казваше и за когото се бях абонирал. В днешно време има много печатни издания с медицинска и фармацевтична насоченост. Изданието http://www.openmedicine.ca/ направено като блог ще е интересно за обикновените хора, интересуващи се от медицина при това както пишеш на достъпен език.
само извадено от контекста на фактите можем да си представим свободния полет, при който медицинското списание е свободно и медицината лекува. изначалните понятия са: химическата индустрия е единствен пълновластен господар на всичко свързано с медицина и манипулативно наричано “лекарство”, “лекар” и подобно. правилното определение на онези, които имат диплома по медицински науки, е инженер-химици, доколкото световното значение на думата инженер днес замества думата майстор. колкото и да си майстор, ако Ти се заповядва от криво място, резултатите не са повече здраве и живот. никой не може да скрие основните заповеди към докторите, фармацевтите и всичко свързано с обекта на въздействие на химическата индустрия: колкото повече страдания и смърт, толкова повече печалби, защото борбата с болестите е много по-доходна от лекуването на болестите, да не говорим за така наречените “хронични” заболявания – повреди в човешкото здраве, с които всички съвременни науки около медицината не са в състояние да се справят. и дори да е открит начин, той се премълчава – справка книгата на доктор хулда кларк, описващ пълно излекуване и последващо неповторение на всякакъв вид рак – нещо, с коет медицината се бори от много дълги години, но само се бори, без да надвива. смятам това не поврежда ничие високо мнение за който и да е професионалист, включително тези от медицинските науки, защото това не е свързано с майсторлъка, а с намерението и посоката на инструмента – в случая умението да бъде поправяно човешкото тяло – докато не се намери могъщ повелител, който да дава заповеди различни от тези на сегашния повелител, всичко друго е прекрасносветловиолетово, но не грее. изобщо не е случайно например как така се харчат милиарди жълтици у нас в последните четири десетилетия за борба с наркоманията която е главно медикаментозна зависимост или към синтетични наркотици, и няма никакви резултати от страна на държавно контролираните институции и техните посетители – всеки знае как наркоманите влизат в метадоновата програма за да се пречистят от боклука който им се продава – и как неправителствените инициативи използват световната практика като еталон за облекчаване на тези болни и постигат почти пълен успех – или някой си мисли че компрометирането на хора като качаклиев е както е описано от “неподкупните” медии? този пример е защото го знаят мнозина, а това, което беше премълчано е как биват измъчвани и умъртвявани зависимите в държавните институции, и как ги използват за опитни зайчета. друг факт от реалността около нас – всеки може да прочете как одържавеното здравно осигуряване (отново манипулация с именуването, защото то осигурява не здравите, а разболяните) постоянно отказва да помага дори на такива крайно нуждаещи се като раковоболните – ееее, как да сравня тази практика със светлия лъч на едно безплатно и достъпно списание, което иска да работи с висок професионализъм – та дори да са го прочели, харчещите парите ни за данък медицина пак ще си купят луксозо канцеларско оборудване и поредния високопроходим камион с дизайн за градски условия, наричан “джип”.. и как общопрактикуващите медици ще могат да обръщат внимание на пациентите си след като техният водач на професионален съюз е против използването на компютри защото има печатница за хартии, задължително продавани на всички доктори и които се попълват за половин час след две-три минути преглед на болните. преди химическата медицина българите са били по-здрави, и това е исторически проследимо. един от българските просветители го е показал на практика – събирал чутото от различни хора кой как се излекувал и написал три книги, известни днес като библията на здравето на българина – той май не е изучавал химическа, а традиционна медицина. поради неоспоримите резултати, постигнати от него, моят народ го наградил с титлата народен лечител – да, това е петър димков, преследван и тормозен от господарите на бате гойко и на симо ментата, повелителите на светлото минало, които днес печелят кървавите пари от нещастието и агонията на всички мои болни сънародници.