Днес имах удоволствието да “просвещавам българския народ” пред микрофона на Дарик радио. Казано простичко, да участвам в следизборен разговор на тема “що стана на тия избори”, в компанията на Андрей Райчев и Стефан Мавродиев, и на водещата на “Челюсти”.
Не знам как беше откъм радиоапаратите, но откъм студиото беше много интересно. Горкият Андрей Райчев, като набеден за комунист, отнесе толкова обстрел от зрителите, че ми стана жал за него. Казаха се някои интересни неща (а по време на рекламите си казахме в студиото и още по-интересни). Най-интересното според мен обаче беше внесено на лист като новина, и водещата моментално го прочете в ефир:
“Току-що съдът пусна на свобода Валентин Димитров, известен също като Вальо Топлото, под гаранция, срещу сумата от 20 000 лева.”
Говорихме си после много неща, може би най-вече за това кога и как ще се оправи България. Мисля си обаче, че най-добрият отговор на този въпрос остана неказан. И, както всеки българин, с дошъл твърде късно акъл, бързам да го кажа. Ако не от трибуната на Дарик радио, от тази, която имам.
България ще се оправи когато:
1. Българите си зададат въпроса защо Вальо Топлото беше пуснат от съда от ареста в деня след изборите.
2. Дадат си отговора, и си направят изводите.
3. Вземат мерки това да не се повтаря повече. (Иначе от въпросите, отговорите и изводите файда няма.)
… И едно четвърто: когато започнат да постъпват така всеки път, когато политическата ни мафия се опитва да ги прецака.
Толкова.
Григоре,
отново показваш незрялост 😉
България ще се оправи не когато хората почнат да си задават въпроси и дават сами отговори, а когато хората просто престанат да се занимават с глупости, захванат се да работят здравата и приемат, че българите не са равни.
Прецакването не е от политическата мафия, както ти пишеш, а от това, че докато има толкова много балъци, ще се появяват и съотвените тарикати – било то под формата на бивши царе, бивши пожарникари или нещо друго подобно.
Защото всеки се оплаква, че малко му плащат, но никой не си признава, че малко работи.
И изобщо – защото след 18 години демокрация, все още може да прочетеш мнението на Митко Ганчев тук http://portal.bg/discus/messages/49/50.html?1020061825 и да видиш, че нещата малко (хич не) са се променили:
“Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. И веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!
Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.
Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…”
И проблемът с Вальо Топлото хич не е проблем на политическата мафия, а на това, че такава ни е системата – и с такава система, това са резултатите. Прокуратурата не може да си защити тезите, съдът пуска. Борисов твърди, че е зашлевил политиците, а не вижда, че е изкарал има-няма 400 хиляди гласа – т.е. едва 1/4 от всички гласове. И около 1/3 от живеещите в София, където при това едвам е успял да спечели над БСП. Едвам! И ти, вместо да се замислиш какво означава ТОЗИ знак, ставаш жертва като всеки обикновен гражданин.
Хайде да не прехвърляме собствените грехове на политиците. Политиците ни не са някакви извънземни – те са огледален образ на народа. Нещо повече – специално с появата на хора като Станишев, Борис Велчев, Кристиян Вигенин, Биляна Раева и още няколко става ясно, че все пак в системата може да има и пробиви. Но една птичка пролет не прави. И сам главният прокурор си е… сам…
Хе хе г-н Марковски, тая песен и при социализЪма сме я слушали, и сега пак ( а и 1984-а сме чели). Това е любимият поданик за всяко правителство – да бачка като кон и да не мисли. И за всяка неуредица, да смята, че той е виновен, че работи малко и трябва да опъва каиша по-здраво.
>”Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.”
Може би в средите, в които Вие се движите е така. Сред моите познати всеки гледа как да свърже двата края и няма време да мисли за глупости.
>”Прокуратурата не може да си защити тезите, съдът пуска.”
И как така става, че все не може да ги защити, когато става въпрос за хора, които са свили милиони, а за дребните риби много бързо ги защитава?
“Божо”, не важно какво е слушал човек и какво е чел, а как работи. Ако работи на принципа “Не мо’ат ми платят толкова малко, колкото работим” или “Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”, тогава няма смисъл да се коментира.
Айде пак старата песен. Стига вече. Стига сте се гаврили с хората , които си скъсват задниците от работа и си съсипват здравето за да ви пълнят гушите.
Та на Вальо Топлото и хората зад него от къде са парите, от хора които не работят ли?
@Божо: Няма смисъл, човече, яко “стара гвардия” си. Защо не си направиш фирма и не започнеш ти да ‘късаш гъзовете’ и да станеш неизмерно богат вместо другите, лошите богаташи, които ти скъсват задника? Замисли се, погледни вътре в себе си – току-виж разбереш за какво се говори по-горе.
Замислих се, че очевидно г-н МАрковски явно не работи, както проповядва, щом има време да чете по блоговете и да пише такива дълги коментари. После обаче си дадох сметка, че не съм права – г-н Марковски работи и то много и очевидно добре му плащат по роднински – за възпяването на родата “Станишев, Борис Велчев, Кристиян Вигенин, Биляна Раева” и превъзнасянето й. Останалите са боклуци.
Такава ни е системата. Хубаво оправданийце и с това всичко е извинено. Ми г-н Станишев що не промени системата, как е толкоз добър и способен???
И още се питам защо г-н Марковски се вълнува толкова, щом не живее в България – доколкото знам? Елате тук господине, живейте тук и тогава раздавайте акъл и то само когато ви го поискат.
Престанете да заливате чуждите блогове с комунистическа, социалистическа и про-Станишевска пропаганда и помия. Имате си сайт, там си плещете каквото искате. Писна ми да ви чета блювочите…
@Дончо, мисля, че коментарът ти е абсолютно неуместен. Явно не разбираш за какво говоря.
Имам предвид, че не познавам такива хора, които само да си клатят краката и да пият кафенца – защото като чете човек писанията по вестници и като слуша пропагандата по телевизия и радиостанции ще остане с вепчателение, че в България хората основно това правят. Всъщност едва ли някой от четящите този блог ( и живеещи в България – от вън е лесно да се говори на изуст) познава такъв човек. Всичките ми познати работят поне по 10 часа, често без почивен ден, някои на 2-3 места, както и аз. Без значение, дали става въпрос за работници, служители, научни работници или хора със собствен бизнес и фирми – познавам от всички категории. Покрай блока, в който живея, кипи строителство, друг въпрос до колко законно, там в 6 часа зпочва работа и свършва често към 21-22 часа. Събота, неделя няма. Не познавам студент, който да не работи. И то работи, а не поработва! Е, това имах предвид. И после хора като г-н Марковски имат наглостта да раздухват отново мита за “мързеливия” българин.
@Божо: Приемам донякъде критиката ти. Но замислял ли си се някога дали това, които тези твои познати вършат, не може да се свръши за 4 часа? С цената на малко повече синхронизация, team work и желание за промяна?
Мога да се съглася, че масовият българин работи дълго. Но не съм сигурен, че работи ефективно. Производителността на труда – това е, което много ни куца. И сега ще кажа, използвайки твоя шаблон от по-горе: за да разбереш какво имам впредвид, трябва да поработиш извън България.
И още нещо. Далеч съм от мисълта, че хората четящи блози, са хора мързеливи. Най-вече защото в повечето случаи те са добре образовани хора, ползващи компютри и Интернет, и имащи интерес към публицистика. Има и тъпи парчета измежду тях, но са рядкост. Понеже нямам никакъв резон да вярвам че ти си от “рядкостта”, смея да си мисля, че приятелите ти също са работливи и съзнателни хора. И поради това ти и приятелите ти не попадаш в “представителната извадка”, когато говорим за явлението “как се работи в България”. Мисля, че ще намериш много примери за какво говорим, ако се замислиш как се правят нещата в другите индустрии. Иди където искаш – при частника или (особено) при все още държавно предприятие. На повечето места ще видиш непукизмът на работниците и чакането от заплата до заплата. Поне аз това помня отпреди 3-4 години, като гледам в каква посока се променя избирателната активност си правя извода, че нещата само са отишли на по-зле (откъм непукизма).
@Дончо –
Мдаа – за доста държавни предприятия и служби това продължава да е така. По-лошото е, че и в някои частни фирми е така – фирми, които явно нямат грижа за средствата, защото препират пари, прикриват друг “бизнес” и т.н.
Въпросът е защо е така? Там където си ти – в Дания ако не бъркам, предполагам няма разлика между държавни и частни фирми. Навсякъде хората са загрижени за хляба си, знаят че клиентът не е някой досадник, който им пречи, а е този, който им го осигурява. Защо у нас продължават да я карат по социалистически? Сложен въпрос, нали. И отговорът – “защото у нас ги мързи” не е удовлетворителен. Много от служителите на такива места работят допълнително и на другата работа въобще не показват “чудеса от мързел” – не биха ги взели на работа иначе.
@Таня, ето типичен пример за това, което говорих по-нагоре. Вие не сте доволна от нещо, но какво правите, за да го промените? Искате някой друг да го промени. Дали ще е Станишев, Симеон, Костов или Първанов е без значение, стига да е друг, а не Вие.
@Дончо – прав си, че хората у нас не работят качествено и ефективно. Работят ефектно – виж например каква работа вършат полицейските началници – все са навсякъде, където има “екшън”. Така се смях, като виждах, че Бойко Борисов отива да прави оглед на местопроизшествието. Кой знае колко горещи следи са се загубили по този начин, защото са чакали “генерала” да се появи.
@Божо, аз работя по повече от 10 часа на ден, още от 1990 г. насам. Само че гледам да работя качествено. И затова мога да си позволя да заделям по няколко минути на ден за блогове – било да пише при Григор и на още 2-3 места, било за да пиша в своя си блог. В този смисъл,
@Таня, Вие сте много забавна, защото ме питате дали работя, дали – не. Това не е Ваша работа и ако го бяхте разбрали, можехте да си спестите няколко минути от Вашето време и да ги използвате за нещо по-добро. Например, аз не си задавам въпроса дали Вие работите нещо или по-точно, дали това, което вършите, може да се нарече работа. Този въпрос изобщо не ме интересува. Мен ме интересува човека, неговите възгледи и цели, начина на изразяване, думите, които използва; средствата, с които постига целите си и т.н. Вие сте един от тези хора и само с първите си реплики ми давате достатъчно информация за начина на мислене. То стига да се прочете, че ме съветвате да си пиша на моя блог, а не тук, за да разбера, че проблемът Ви е типичният за социализЪма. Защото при капитализЪма, Вие просто нямаше да прочетете каквото съм написал. Или, ако все пак го прочетете, нямаше да се занимавате да ми отговаряте, щом не Ви харесва. Както можехте да се досетите, аз не съм писал в този форум, за да си общувам с Вас, а с читателите, които ще разберат за какво се говори в статията на Григор. Ако Вие бяхте написали мнение като това на Григор, аз просто нямаше да го прочета, защото не чета Вашия блог, а чета неговия.
@Вени Марковски:
В случая съм съгласен с теб.
Обаче ми е много интересно, как става все така, че още от времето на BBS-ите, хората с все теб се заяждат? 😉
Господин Марковски,
Сега е 23:39 часа. Аз съм на работа. От около 12 съм тук. Пиша, докато си почивам. Понеже сигурно ще работя поне до 2-3 часа. Опитвам се да пиша възпитано и любезно, за да не замърсявам блога на Григор. И така, съвсем любезно ще ви кажа – елате да живеете и работите тук и тогава правете разсъждения, а още повече – обобщения, за българина. Уморих се да слушам колко много се работело в чужбина и как ние нищо не знаем. Вие сте направили своя избор. Няма да питам защо. Всички знаем. Но стига с това самочувствие на “излязал навън”, “видял свят”. Нямате право да давате мнение за неща, на които не сте пряк наблюдател. Искате ли да започна да Ви разказвам за Станишев и Вигенин? При това Ви мнение вече ме избиваше на смях. Много Ви моля, работете си ТАМ качествено и ефективно. Какво Ви интересува какво става ТУК? Това засяга само нас, които сме тук.
@Григор
Интересно ми е ти какво мислиш по въпроса. Защото аз мога да си задавам въпроси и да си давам неправилни отговори и какво от това? Имам теория, но понеже нямам никакви знания как работи системата мога само да градя конспиративни теории. Ако не си обвързан с някакво обещание ще ми е интересно какво мислиш лично ти по въпроса и какъв беше коментара на твоите събеседници.
На мен лично това ми приличаше на прфектно режисирана постановка за лансиране на Бат Бойко. Само че природната стихия направи звездния миг на Герб просто смешен.
Моите 5 ст.:
Българинът мисли, че големи пари се правят единствено от корупция и престъпност, защото гледа какво става наоколо. Почти 100% от големите пари в България са направени по този начин, и почти 100% от хората с тях не умеят да изкарват пари иначе. Спечелилите дори не с честен, а с поне законен труд прилично състояние, са единици – очевидно, изключението… С една дума – българинът мисли така, защото просто не е нито сляп, нито идиот.
Иначе, вярно е, че проблемът на България са българите. Обикновените, не политиците. Ако Станишев беше премиер на Франция, щеше да е вторият Митеран. Ако Костов беше канцлер на Германия, щеше да е вторият Кол. А ако Митеран и Кол бяха в България, щяха да са вторите Станишев и Костов. Защото французите и германците се чувстват граждани, тоест собственици на държавата си, а българите – поданици на властта в нея, тоест добитък.
Познавам много българи, които ги мързи да си мръднат задника. Нормално е да не взимат прилични заплати. Но познавам и много, които се скъсват от работа, и пак не взимат прилични заплати – очевидно рецептата на Вени важи за Ню Йорк, а не за България. (Между другото, Вени, не зная дали си гледал пресконференцията на БСП – аз видях на нея това, което очаквах: Станишев и Овчаров един до друг, кой от кой по-ухилени и щастливи. При положение, че предизборно играха сценки за балъци. Ако този Станишев е “новото”, какво е “старото”? За Велчев си мислех други неща, а от Вигенин и Биляна Раева представа си нямах, но ако казваш, че са същите като Станишев, ще ти повярвам, ти си осведомен в тези кръгове…)
@Дончо: Съгласен съм, че българинът не винаги работи ефективно. Но и съм си задавал въпроса защо. Повечето неефективност в конкретно моята работа в крайна сметка произтича от законови и нормативни неуредици, които пък се коренят в определени нужди на нечии гуши. Друга част се корени в това, че някои хора са вложили в някои бизнеси големи пари, но ако бяха изкарали през живота си и една стотинка заслужено, нямаше да ги “стопанисват” така нехайно към клиента. Или ако бяха в условия на реална конкуренция, а не на охраняван чрез лобистки или противозаконни средства монопол. С други думи, порочният кръг се затваря.
@basstoon: Казвал съм неведнъж какво мисля по въпроса. За мен Бат Бойко е подготвяният в момента бушон, който трябва да смени наличните, вече почти напълно изгорели.
Интересното е, че сега ще можем да проверим много лесно докъде се простира властта на “кукловодите”. Андрей Райчев каза в студиото, че досега никой не е плюел активно и организирано по Бойко, защото никой не го е възприемал като реална опасност (не знам дали е прав), но че отсега нататък няма как да не го възприемат като опасност. Съответно, големите играчи ще са длъжни да открият огън по него (тоест, екипи хора с медийно влияние по цял ден да се занимават единствено с това да го калят). А “кукловодите” ще трябва да го пазят от това каляне, защото са инвестирали доста в подготовката му за бушон. По интензивността на калянето му в медиите ще можем да преценим доколко кукловодите контролират политическите централи. Ще се радвам, ако са започнали вече да им поизпускат контрола – неизбежен етап е, въпросът е само ще дойде ли бързо, или ще се забави.
А за изборите – там пък Стефан Мавродиев се изрази точно: денят след изборите беше за българина ден за размисъл. Защото българинът винаги мисли след като гласува, а не преди това.
За самия българин пък не ми се говори. Рискувам да повторя вече писани тук неща, и то с още по-остър тон.
Случайно ли пропусна да си отговориш на първия въпрос? Или в прав текст: “Защо пуснаха Топлото 1 ден след изборите?”
Тоя бушон (по твоята терминология) Вальо Т, си изигра ролята, изборите минаха, до следващите има време… сега го пускат и лека полека ще изчезне от общественото внимание. Всяко чудо за 3 дни. Сигурно е, че не са намерили всичките му сметки и сейфове, ще си отживее той след годинка две, като го забрави стадото.
Чудя се има ли някой тук да вярва, че тоя е краднал сам, само за себе си и т.н. ?!?
Нали с пари като тия неговите се спечелиха толкова места от БСП и ДПС (особенно 2 те).
А България ще се оправи когато вместо стадо овце, я населяват граждани.
Демек няма да е в нашия живот.
Рибата се вмириства от главата, така са казали хората и аз съм съгласен с тях. Цялото ни държавно управление се гради върху пожелания – като изберем еди кой си, той, щото е съвестен ще работи за България. Всички се надяваме на съвестта на един или друг политик. Такова нещо като съвест няма. Всъщност има, но хората бързо си променят съвестта, както им е угодно – справка Съда и Вальо Топлото, Овчаров и началника на следователите. Да не говорим за съдиите. Даже направете справка със себе си – но бъдете откровени ;). Как да действаш спрямо роднина или приятел? Е в тоя случай съвестта ни леко се огъва и вече не чувстваме проблем, особено ако няма да има последствия 😉 Не може да се гради нещо само върху това. Трябва да има няколко общи прости обективни правила, които да бъдат в основата на всичко. Не говоря за законите, щото те са нито са прости нито обективни.
Например: Държавните служители трябва да са задължени да си вършат работата – ако полицай спре шофьор за превишена скорост, трябва задължително да го глоби, иначе не си върши работата и трябва да бъде уволнен. Друг вариант – прокурор минава по Славейков и вижда, че се продават пиратски дискове, веднага или най-късно на другия ден трябва да заведе дело срещу хората там, ако не го направи – значи не си върши работата и трябва да бъде уволнен или най-малкото наказан. Просто трябва някой да свидетелства, че го е видял на площада. Или пък ако на държавен служител някой предложи пари или подаръци, трябва веднага да докладва и това да се запише, и само в тоя случай служителят може да казва еди кой се опита да ме подкупи. А не както е сега след 6 месеца, че и години си спомнят как някой им предлагал пари – това си е според мен клеветене – след като не е докладвано навреме – така че тоя също трябва да си ходи. И да бъде съден за клевета.
Ето сега естествено, щото нямаме такива правила, управляващите и съдиите си правят каквото им е угодно – щото е наш човек – пускат Вальо Топлото, а уж ставаше дума за няколко милиона в сейфовете. Човека с една хвърчаща фактура за 450000 евро се уреди – тя даже не е отразена в счетоводството на тоя дето я е издал.
А за българите и работата: има два типа българи според мен, едните работят яко винаги, и другия тип: пак работят много, но само ако няма друг начин ;).
@Морфиус: И на мен ми се е случвало да правя изказвания като твоите от типа “А България ще се оправи когато вместо стадо овце, я населяват граждани.”, но обикновено след 2-3тата ракия и по-скоро от раздразнение, а не, че го мисля сериозно.
А всъщност какво изкаш да кажеш с това изречение? Звучи ми сякаш си се отчаял от положението тук, вдигнал си ръце и да става каквото ще. Не ставаш ли по този начин и ти част от стадото овце?
@Григор: Уважам мнението ти, но и при теб ме учудва едно изречение: “За самия българин пък не ми се говори”. “Българин” е много общо понятие. За кои точно българи не ти се говори? За тези, които не гласуват/ за тези, които гледат да си живуркат пред телевизора/ за тези, които се сцепват от работа/ за тези, които гледат как само някоя далаверка да завъртят/ за тези, които се “изкопаха” за чужбината и т.н. и т.н.
Не смяташ ли, че когато трябва да се изкажеш (или потенциално можеш/искаш да се изкажеш) с по-остър тон за някоя група, трябва да я дефинираш първо достатъчно точно, разграничавайки я от другите групи по основни характеристики?
Морфиус и Григор – не приемайте горното като заяждане, наистина ме интересува гледната ви точка и отговорите на горните въпроси.
За съжаление го мисля съвсем сериозно… де да беше от 3 големи.
И този процес ще е дълъг бавен и мъчителен, като прехода на евреите до обетованата земя.
Защо мислиш са ги водили докато измрат всички помнещи робството?
Прав си, вече съм вдигнал ръце и понеже не ми харесва да съм част от стадото сигурно ще се помотам още малко пък ще си събера багажа.
Неприятно но факт.
@basstoon: Пуснаха Вальо Топлото 1 ден след изборите, защото не беше удобно да го пуснат преди тях. Щяха даже тия, дето не гласуват, да видят каква всъщност е играта, и можеше да се активизират.
@Морфиус: Имам огромна благодарност към Доган – че изнесе на бял свят механизма как в България гласове се правят с пари. Тоест, партиите (и по-конкретно БСП и ССД) имат нужда от Вальо Топлото, защото от него идат парите, с които се купуват гласовете за тях. (Парите за гласовете на ДПС идват от Булгартабак.) Останалото са логични следствия.
@mick: Според мен нещата никога няма да се оправят, ако разчитаме хората да търсят да оправят най-напред себе си. Красиво пожелание е, но не става. Много повече бих вярвал, че нещо ще се промени, ако хората разберат, че не държат ли политиците здраво, политиците им изпразват джобовете и т.н. И че няма добър цар, добър пъдар, добър еврокомисар и прочее приказни герои, които да го вършат вместо теб – или ти го вършиш, или политиците ти изпразват джобовете. И т.н.
@Огнян: Писнало ми е от тези българи, които си търсят оправдания, за да не гласуват (или за да не мислят за интереса си, преди да гласуват). Това сума ти други българи да са се “изкопали” за чужбината го дължим на тези. Не на мръсните политици, лошия комунизъм, лошия капитализъм и прочее – на добитъците, които не си мръднаха пръста, за да бъдат зачитани за хора, а не за добитък. Те заслужават единствено доене, стригане, дране и клане – съжалявам, иска ми се да не беше така, но е обективен факт. Лошото е, че и другите, които на всички избори доказваме, че заслужаваме нещо друго, сме в един кюп с тях – и получаваме същото.
Всъщност, в България има две партии – партия на тези, които гласуват (като мислят за интереса си), и партия на тези, които не гласуват, или го правят без да мислят за интереса си (или си продават гласовете срещу кебапчета и дребни банкноти). Досега винаги изборите е печелила втората партия, и държавата ни е каквато тази партия избира, и заслужава. Много ли е странно, че тези от първата партия един по един губят надежда и бягат другаде, по-надалече от втората партия?
Всичко това го мисля непрекъснато, и без нуждата да съм на 2-3 ракии. Ако ги изпия, сигурно ще си вдигна багажа оттук. А ако стадото не почне да се вчовечва, нищо чудно да се вдигна и трезвен. Никой нормален човек не стои безкрайно в обора с добитъка, и не търпи да го доят, стрижат и колят, когато махне ли се от обора, почват да го гледат като човек (ако и емигрант). Рано или късно силите му свършват, и опитите да превърне добитъка в хора секват…
Това е, което мисля.
И понеже стана дума, аз гласувах… а вие?
Може да е на принципа на по-малкото зло, но направих някакъв избор, а не оставих избора на строевоподготвения електорат на Доган, на купените с/у 10-100 лева цигани, на блеещите по всичко що хвърчи или червените кхмери.
А оправданието е като задника, всеки си го има… и мирише!
здравейте будни и незаспали мои мислещи братя! няма да пиша равно и с препратка към всяко име, защото времето не чака: пуснаха оня щото пере парите на партията на човекомразещите; а тя си е построила доживотно пристанище тук – плячкосване за гузните дечица, безплатни привилегии на всеки притежател на документа “активен борец срещу капитализма” – последното такова удостоверение е било издадено през август 89та на деветнадесетгодишно същество; прокуратура от сталинскочекистки вид, за да може винаги обикновените да са виновни до доказване на обратното, абе всички са го живяли тоя буламач. и законът за изборите важащ днес е направен да не можем да избираме с гласоподаване. само че това синът на някогашния разузнавач “венцел райч.” не го казва, щото си има завършен цикъл на комплекс за управление над мисълта и поведението – социологична агенция, печатарница и радиостанция, в която бяха назначени на работа деветгодишното му дете и сина на тогавашния министър за опазване от култура “абраш.” – явно това са най-надарените след щерката на шефа на съвета за електронна цензура, която и тя оттам тръгна в своята зашеметяваща кариера на водеща клюкарско (жълто) предаване.
доколкото господин “венко марк.” – внук е сега в други условия, не може да има и сянка на съмнение, че работи както го правят тези наоколо, и за да не изглеждам и аз “обалъчен” от така внимателно посажданото от неговите любими предшественици отрицателство към себе си и околните, ще погледна неговото състояние от добрата страна – той може и да пее с носталгия към светлото минало и да ни обяснява че “ж. вид.”, “с. станиш.” и “и. кост.” са един дол дренки, независимо че само един от тях промени законите тук така, че да се върне на българите онуй, което човекомразещите им откраднаха след втората война и сега половината жители от едно голямо витошко село са милионери с големи къщи например, обаче и той, и госпожа “масл.” и кумирът на развлекателната музика на някогашната голяма комунистическа държава “алла пуг.”, всички те имат здрава сегашна връзка не с най-неплодородната територия на земята, за която някогашен велик китай казал “злото идва от север”, ами със сегашния връх на човешкото развитие и като култура, и като икономика, и като гражданско общество. другояче казано, когато венко заработи в северноазиатския интернеткоординатор, а не в северноамериканския, и когато масларова и пугачова си направят луксозните къщи в мурманск вместо в маями, тогава и единствено тогава ще може околните да приемат изговаряното от тях за валидно (думата “вярно” е емоционално украсена). а дотагаз ще гледаме какво са правили – например когато някой говори че работи по много и качествено, веднага се сещам дали не ми е известно някое събитие описващо това – обикновено нямаме такава опитност, но не и сега – същият този изгони първия интернеткафеджия на българия още на първия месец с думите: “много работиш, докъсно оставаш”; качеството на работа личи очевадно след загубата на контрола над собствената фирма пионер в доставка на интернет-услуги, превзета от някакви прекупвачи на компютърна техника, дето и хал-хабер си нямаха от това що е това свързани компютри и дали се яха или се яде. но както казах по-преди, условията се менят и поведението и мисленето на човека също. например през февруари 89та направихме компютърна фирма и за три месеца без една стотинка банков заем, при тогавашните високоорганизирани удушвачи на свободната инициатива, при тогавашните рушветчии получаващи и държавна заплата, без никакви връзки (известни като “шуробаджанашката система” и по същество отразяващи най-напредналите отношения при родовообщинния строй и комунистическите общества), та за три месеца направихме компютърна мрежа по-добра от тази, произвеждана от тогавашния абсолютен монополист – заводите за компютри построени в селото на главатаря. толкова за някогашните легенди колко сме били индустриални и научни – пък и баба ми е копала и жънала на къра само на ръка, а не както по кинопрегледите с големи машини ухилена като “ст. соф.” след като се измъкна от отговорност за отравянето на минералните води на софия. тогава бяхме девет човека, само един хардуерист и само трима програмисти, другите бяха организатори, сметководи или управители, и още тогава работех по 14-17 часа на ден, докато политическата поръчка на човекомразещите не разтури и унищожи тази миниатюрна и високоефективна свободна инициатива, направила за смях голямата витрина за самообожествяване на главатаря и неговите господари.
и понеже винаги съм помагал на другите да знаят повече, та да ги мамят по-трудно, ето моите пет пари към основната тема на разговора – докато не овладеем на съзнателно ниво старите номера, с които ни перат мозъците, ще има винаги високоинтелектуални хора, които са омотани и не виждат ясно както basstoon (авторът на името перфектно и изящно обновява атрофиралите английски йероглифи) и не са смело откровени пред себе си като таня:
в киберпространството на много места съществува електронен документ дето лесно се намира и е написан на разбираем английски. той имунизира срещу контрол над мисълта и разбира се не е всемогъщ, но за остарелите технологии прилагани тук работи безотказно. по него учебник “лаврентий бер.” – другарче на “йосиф стал.”, обучавал студентите в една отдавна фалирала държава как да превземат други държави без да пращат въоръжена армия там през повечето време. дукиментът се казва брейнвашинг менюъл и е подписан от писателя-фантаст рон хабърд. като вид четиво той е продължение на изследванията на учени като иван павлов върху поведението на животните – помните предполагам кучето на павлов дето му потичат лигите след като му светнем лампата пък не му даваме мръвката. в по-нови времена тези умения биват обявени за наука, наричана невролингвистично програмиране – ами ето затуй у нас нямаше развитие на роботиката, що да се харчат пари за високоразвита машинна наука като можем да обалъчим людете и да ги програмираме като и вместо машинки да правят каквото им изкомандваме? зер контролът над мисълта не е само в армията, полицията и пропагандата.
както всеки разбира от писанията ми, аз цялото време съм бил тук, у нас, в моята родина, в моя роден град, иначе отдавна да съм станал преподавател в наса или нещо от сорта. един от хората, тръгнали след мен, написа най-ефективния алгоритъм за компресия на говор в реално време и отиде да учи в американското “меи” – тогава, когато интернет-телефоните можеха да работят минимално на скорост 14400 знака за секунда, той постигаше същото или по-високо качество при няколко пъти по-ниската скорост от 2400 знака за секунда – а тогава интернет и другите световни компютърни мрежи се използваха от обикновените хора през телефона и устройствата бяха толкова бързи – 2400 и 14400. друг един мой близък тук беше принуден да проектира печатни платки на правец16 с едноцветен монитор – отиде на оня свят (по-добрия, дето е на другата страна на глобуса) и веднагически изучи холография, един от начините за записване на много в малък обем. затова опитах да направя компютърен студентски клас 91ва година тук в софия, да можем тук да имаме условията, но тогава на власт в университета бяха политическите помагачи на човекомразещите – тези, дето рисуваха светлото минало докато возеха моите изстрадали сънародници като добитък към лагерите на смъртта, ибо нискоразвитите в мисленето същества не са способни да управляват големи групи от хора, нито фабриките им, нито училищата им, нито лечебниците им, дето правилно са преименувани на болници, и единственият начин за употреба на заграбеното от знаещите и можещите е като се използва робски труд – никой не може да ми изпере мисленоето и спомените за това, как тук в моята страна и държава моят народ беше изнудван да дава детски роби – незаплатен принудителен детски труд, забранен от конституцията приета след исляма.
затова е редно след като ни омайват по определен начин, да имаме антидота и ако искаме да го употребим за да не страдаме неусетно, неразбираемо и еуфорично. прочитането на по-горе указаната книга помага да различаваме на съзнателно равнище онуй, което бива инжектирано направо в несъзнателния разум, и съответно помага да имаме правото на валиден избор да задействаме или не своите собствени инструменти за оценка сравнение и защита. иначе винаги ще пеем песента че сме мърши, ама как така сме имали втората най-висока средна заплата на континента преди тук да полазят слугите на човекомразещите? как така след исляма сме имали третия в света най-висок икономически растеж? ето как – ние сме предприемчив народ с култура и идентичност, и не сме живели както някои като икономически несвободни люде – справка една несъществуваща днес квазиимперия. искаше ми се цялото време да ви спестя тъжното, но никога не съм спирал да говоря истината. все пак измъдрих един цитат от песен на мой познат преподавател в софийския държавен университет:
“…от дунав до бяло море
от дрина до черно море
марица ми каза
че вардар й казал
където е текло, там пак ще тече…”
разбира се, това не мога да подмина – за местообиталището: не са най-заслужили и най-ефективно допринесли тукашните – хора като джон атанасов, дан колов, николай гяуров, милчо левиев, климент денчев и много други с български корен са повече полезни за българия и българите отколкото например този вчера дето го срещнах – прикриваше се зад картина с образа на национален герой, пък не знаеше кой е спасил родната къща на героя от разрушение и го обявяваше за комунист, защото лично говорещия бил цитирам “съветски възпитаник”. може и да не беше с ума си след толкова години в това износено и с изпран мозък тяло, но светна злобно с очи като чу друго мнение – от мен – че левски е бил борец за граждански права и е строил гражданско общество и не е комунист. това се случваше пред погледите на пазачите в държавното радио в софия, дето през етера се говореше за отворени врати послучай празника, ама пазачите отпъждаха повечето поканени и поискали да дойдат, добраха се до чакалнята само четири-пет – ето пример за подменена реалност: в радиопредаването всичко е розовоидеално, на практика мен ме заплашваше да ме пребие някакъв порестарял образ на светлото минало задето не исках да козирувам на заповедта да призная българина васил иванов кунчев за комунист. съответно пазачите гледаха мен страшно, а не сториха най-професионалното в случая – да повикат линейка с двама яки санитари да проводят този болен човек до обществена сграда с тапицирани стаи. пазачите добре, все пак те правят възможно най-доброто, на което са способни, ами директорката на една от двете програми, като опитах да й кажа какво е станало, докато обявеното предаване закъсняваше типично в “хепи-соц”-стил и малцината подмамени от поканата посетители биваха тормозени чакайки края на същото предаване? бях моментално прекъснат с категоричното бягство от отговорност за стореното над мен на територията на командваното от нея време и място – абе казвай по-бързо щото тука са едни автори на книги дето трябва да раздават автографи.. не взех автографи, най- разбрах какво е в днешно време подмяна на реалността от онези, дето се кълнат че са професионалисти. за изпроводяк се появи с вълнообразна походка и колебателен стоеж някакъв мътно гледащ и фъфлещо сричащ индивид, който след няколко мъчителни опита успя да сглоби фрази за изгонване на невлезлите още поканени посетители на държавното радио софия. реших да го подканя да се представи – а да, всички до един нарушаваха законодателството към днешна дата, и директорката и пазачите, никй нямаше табелка с името и длъжността на горната дреха – та тоя каза че бил игнат фъ-фъфъ, после разбрах че не бил пъдар, какъвто искаше да се покаже, а бил обикновен критик или нещо от сорта с многогодишна практика в същото радио. и понеже веднъж видях какво водят моите въпроси, реших да не го питам “не е ли рано в 13 часа да се наквасите така, господин цивилен полицай”, ами излязох и продължих по пътя си, без да мога да поговоря с писателите, защото съм задължен по закон да съдействам на полицията, а тамошните полицаи ме гледаха с ясна покана в погледа и физическия контакт за колкото може по-бързо разделяне между държавната институция и гражданина на същата държава.
всичко това нямаше да се случи ако онези, дето след измерване имат повече акъл от средното, не бяха омотавани – поне двадесетина от моите уважавани познати говореха като в хор – абе дай да го водим тоя като стане кмет какво ще направи – аз да не съм секвоя с хилядагодишен срок на годност да ги чакам всякакви да се излагат по много пъти та да си изработя правилната позиция на мислене и после да започна да вземам решения, които след няколко поколения може и да дадат резултат? тоя дето се фръцкаше по игрищата за голф и по кьорсофрите в посолства и хотели го видяхме вече – пази свято интересите на работодателите и на спонсорите си, но не и моите и вашите, обикновените данъкоплащащи и детераждащи и безусловно работещи за пенсионния фонд, за медицинската организирана група и за всички дето смучат вимето_на_държавния_бюджет, както чух алкохолизирания “стеф. мавр.” да ломоти в една театрална кръчма до жълтите павета преди няколко години. някога точно по този начин са търпяли един социалист да се покатери във властта – името му е адолф и е бил водач на националния социализъм, и всички знаем колко и какво е правил заедно със своите съюзници от болшевишкия социализъм. а тук вече ни се иска да забравим първия на света за двадесет и първия век мобилен концлагер, когато по повод на една циганско-циганска война български граждани бяха натикани в камион за возене на коне и разкарвани по българия вместо да бъдат изолирани причинителите на тази гражданска война – рекетьорите и изнудвачите. дааа, започвам да разбирам оня, дето седял под едно дърво и след като получил просветление, казал: знанието носи тъга. и пак да цитирам моя близък поет с китара, дето организира курсове за ограмотяване сред третокурсниците по българска филология:
“…а после ми разказа за езика
как гъркът със топлийка го бодял
но дядо ми изучил е псалтика
и винаги на български е пял…”
@Григор и Морфиус
Хм, така като чета какво сте написали се вижда, че ви е писнало бая (както и на мен и на много много други), но в същото време се забелязва и огромно количество енергия, живец и желание. Дали ще ги насочите към “стягане на багажа” или оставане тук си е личен избор на всеки, но все пак – хубавите неща стават бавно. Ето ти Григоре – бил си в радиото, изказал си си мнението и много хора са те чули и са се замислили. Това не е малко.