Бесен съм.
Преди не толкова много време писах тук, че няма да дам пари за тази кампания. За смайване, прочелите онзи запис ме разбраха. Благодаря им от сърце… Но в момента съм готов да експлодирам, още повече от тогава.
Откъснахме ли от залъка си? Откъснахме. (И аз, въпреки че писах обратното – продължавам да смятам, че не съм прав да го направя, просто не можех иначе.) Спаси ли това Дарина? Не. Защото докато се организира такава кампания, докато се съберат парите, винаги ще е късно. Тези, а и още много други болести, не чакат. За разлика от нас. Затова и получават животите на децата, а ние оставаме с гробовете им.
А ако тези пари ги имаше, заделени от държавата, щеше да е друго. Дарина щеше да има отличен шанс да оздравее – при навременно лечение на нейната възраст прогнозата е сравнително добра. Ако се бяхме мръднали, ако бяхме накарали политическата ни измет да не се къпе в разкош, когато деца мрат от рак, защото няма пари за лечение… Не са луди те, че ядат нашия зелник, и пилеят лекарствата за рак на децата ни – луди сме ние, че им ги даваме!
Сега имаме това, което заслужихме. Добре, че Дари няма как да се покаже от оня свят, за да ни попита къде сме били и с какво сме били заети. А някои може и да ни попита насън. Какво да й кажа? Че съм ходил на митинги ли? Че шепа донкихотовци сме се борили сами срещу дебелогъзието на един народ, и не сме успели? Оправдания…
Бесен съм.
И това е зрънце в полето, капчица в морето. Годишно хиляди деца умират от рак. И десетки хиляди възрастни – хайде, нас дъртите магарета вълци ни яли! Децата да се бяхме опитали да спасим поне. Щеше да струва само част от излишните луксове на властта. Да се бяхме мръднали да накараме тази власт да се засрами, или по-точно уплаши от гласа ни – тези в нея срам нямат, имат само страх… Днес – Дарина. Утре – Мими. Вдругиден – Пешко. Всеки ден. Десетки на ден. Ако тези пари бяха отишли за лечението им, поне половината щяха да са живи. Бездействието и безразличието ни убива деца всеки ден. Да се бяхме помръднали малко, а?!…
Всъщност, не “нашето” – защото има единици, които се борят. Бездействието и безразличието на добитъците. На тези, които си казват “Какво ми пука – моите деца са добре”. А утре техните деца лягат болни, и те внезапно почват да се интересуват, и да им пука, и всичко. И накрая стоят пред гробовете на децата си. Те – абсолютно заслужено, това им се полага. Малко им е, заради всички други деца, които са пратили в гроба с дебелогъзието си!… Дечицата им заслужават да живеят, горките – но добитъците заслужават да погребват децата си. Всеки ден – както всеки ден умират деца, погубени от тях.
Бесен съм!
Господи, как ми се иска хората и добитъците да има как да се разделят! Да не са държани в един обор, строен от хората измежду тях като за къща, и превърнат в обор от добитъците. Хората да живеят в къщата, която са си построили – добитъците да кибичат на студа. Хората да ядат каквото са сдобили с труда си – добитъците да мрат от глад. Хората да живеят, да се лекуват, и да са щастливи – добитъците да биват доени, стригани, драни и клани. Важно е!
Важно е, за да загробваме по-малко деца с лайнодушието си. За да знаем, че за каквото се преборим, ще си го получим, а за каквото не – няма. За да виждаме мъничко по-ясно, че животът на децата ни зависи от нас. За да можем всеки ден да виждаме как децата на тези, които се борят, оживяват и растат щастливи, а децата на тези, които само се оправдават, мрат. За да виждаме малко по-добре, че ако децата ни мрат, защото не сме изтръгнали от властниците ни средства за лечението им, убийците са не ракът или депутатите, а ние, лично. Че справедливо и спокойно можем да си ги разпределяме – “вие двамата убихте Иванчо, вие тримата – Димитринка”…
Бесен съм!!!
дано сега поне престанат със спама save darina…
Толкова по-лесно е да се организира кампания “Българската коледа” под патронажа на президента, след която с месеци да се трабмова по медиите колко много пари са събрани и с тях на детското отделение в Севлиево са закупени кувьози… Толкова по-лесно е да се организират кампании “прати смс, спаси дете”, с които кампании разни хора после да си правят PR-a…
Понеже работя във фондация и мога да кажа, че реално хората които помагат са тези които не търсят популярност и не искат да си правят PR. На медийния фестивал в Албена ще има дискусия на която ще бъдат поставени въпроси като – до колко са съпричасни медийте, могат ли те да се обединят около обща благотворителна кауза, възможно ли е без известни личности една кампания за набиране на средства за нуждаещи се хора да има успех и т.н.т.
Иначе жалко за Дарина, стана ми много тъжно, като прочетох поста.
А къде е шибаната държава, която събира данъците ни и която предизборно спекулираше със създаването на фонд за лечение на деца в чужбина???? Има ли поне един такъв случай???
Знам, че въпросите ми са реторични, но ние също трябва да се замислим, че с неучастието си в политическия процес оставяме властниците да си разиграват коня…
Лоши новини за Longanlon: “Няма да престанат!”. Казвам го с увереността на човек, който е създал този сайт и който “спами” всекидневно – защото съм родител и защото така съм решил за себе си. Твоята позиция също си е личен избор – питам се само дали си писал и до “Вивател” или някои друг мобилен оператор? Техните реклами са малко по-чести от нашите…
Григоре, и аз съм бесен. Ама много… В последните шест месеца не съм виждал често собственото си дете, щото се бях юрнал да спасявам “чужди”. Не се правя на герой, щото и не съм. Искам само да кажа, че гражданската позиция е хубаво нещо, но личната също е свещенна. Аз (и колегите ми доброволци от кампанията) направихме избора си – да помогнем с каквото можем на Даринка и семейството й, а сега вече и на други деца. И ние сме отвратени от държавата, от управниците, от мудността и бездушието им. Много! Но и сме наясно, че държава не се променя за ден-два, а тези деца – както сам си написал – не могат да чакат!
Затова ще продължаваме да се борим за събуждането на гражданска позиция (въпреки селянията наоколо), но дечицата ще са ни приоритет. Лично аз не виждам противоречие в това, нито в твоята борба и нашата.
И още нещо – вече съвсем лично. Дете не се спасява с омраза, само с любов!
Колко жалко за детенцето, а аз бях почти убедена, че ще се оправи… Жалко наистина…
Григи,
и аз много роптаех срещу този начин на помагане, защото той не решава проблема – дано сега всички пощенски активисти разберат за какво иде реч. Седиш си зад компютъра, препращаш съобщението, добавяш ред “Дано някой да помогне” и хоп – готово, съвестта е чиста и днес ти си свършил едно добро дело. Само нека някой да не бърка помощта по разпространяването на новина, както стана с малките тюленчета – днес получих съобщение, че тази кампания е успешна и една от големите японски корпорации ще преустанови тази си “дейност”, с което избиването ще намалее съществено. Това е ползата от мейлите – има такава – да, но случаите са коренно различни. И дори кампаниите “Спаси дете, изпрати смс” също са гадни. Само замазват съвестта и те успокояват, че с нещо си помогнал и продължаваш да си пасеш спокойно. Но проблемът си остава, защото не се решава по този начин.
Боже Господи – това е отвратително и още повече сравнено с лъскавите депутатски лимузини, чудя се само къде е сега г-н Марковски да внесе разяснения и по тази тема, че нещо ми липсва неговата непоклатима вяра в светлото бъдеще на българския народ, поведен по пътя на социализма, комунизма и справедливото разпределение на отговорностите и да ме успокои с това, колко добре живеят българите в момента, че аз пак се усъмних дълбоко в тази теория. Инак – благата не се разпределят по теориите на социалистическите проповедници, но все пак в модерно време живеем – концепциите се менят. Гхргрллгррррррр
Толкова е гадно, противно, тъжно и жалко.
Болни деца. Унищожена природа и бетон. Вип-Биг и прочие брадъри. Комиците. Слави. Азис. Избори. Чалга в душите.
Не се ядосвай. Това, което може да се направи, е просто да се дава пример, пък който от добитъка надигне глава от пашата и се огледа, може и да се светне, че нещо грандиозно е сбъркано.
Май единственото, което остана е да учим децата си да не са добитъци като нас. Изводът си е мой и за мене.
Бесен съм!!!
И аз като теб, Григоре.
Лошото е, че това замъглява погледа… От кръвта, която напира в главата.
Съгласен съм с позицията ти, че Правителство, Парламент и други държавни институции имат нужда от здраво разтърсване. Само че това е дългосрочна задача. Ако мислим трезво, без замъглен от бяс мозък, ще видим, че има още много полезни цели, които можем да постигнем в по-краткосрочен план. И те си заслужават усилието. Това не значи, че изоставяме ГОЛЯМАТА ЦЕЛ – децата ни да живеят в много по-добра страна.
Изненадан съм, че разчиташ на чудо – едно дете да умре и държавниците да се променят. Това няма да стане! Ако ще и 100 деца да умрат. И това не е основание за загърбване на дребните (според теб) проблеми. Не виждам как изпращането на един благотворителен SMS ще провали ГОЛЯМАТА ЦЕЛ. Напротив – колкото повече хора се държат като ХОРА, толкова по-близка е целта.
Една акция, или както искаш го наречи, има много по-голям шанс за успех, когато има ясна и постижима цел. Затова нашата групичка си поставя такива задачки. Например следващата е да се преборим „Фонда за лечение на деца” да проработи както се очаква. Може и да не знаеш, но миналата година са върнали в бюджета 1 300 000.00 лева (един милион и триста хиляди)!!! Явно няма нуждаещи се (шегичка).
За мен това е цел. Малка, частична, ама реална и постижима.
Що не вземеш да се включиш? Или тая тема не е достатъчно голяма за теб?
Опитвам се да разбера състоянието ти, но не успявам. Зная само, че ми е тъжно, когато си такъв вбесен, груб и изливащ гнева си върху тези, които не са помогнали. Аз не помогнах. И не се чувствам виновна. Можех да отделя от залъка си, мога всеки ден да го правя, защото има хиляди благородни каузи, които чакат донори. Правила съм го в други случаи. Но все по-рядко имам възможност. И зная, че много от хората наистина нямат възможност да отделят каквото и да е. Никаква. Че са потънали в дългове. Че откачат от притеснение за утрето, че децата им не завършват училище… Но не ги нападам с думи, защото зная, че това няма да ги промени, а още по-малко ще ги мотивира да станат други. Всъщност, не зная какъв е начинът, но не е тоя. Не ми се иска ти да се самонараняваш. Просто исках да ти го кажа.
Вече и сайта го няма …
http://save-darina.org/
Forbidden
You don’t have permission to access / on this server.
Additionally, a 403 Forbidden error was encountered while trying to use an ErrorDocument to handle the request.
Емиграция, иначе ще бъдем тъпкани цял живот, не от управниците, от стадото около нас.
@sol_lam, не че му адвокатствам на Григор, но доколкото разбирам той роптае не срещу хората, които не пращат смс-и, а срещу управлението, което е докарало здравеопазването дотам, че за да крета някак, разчита на смс-и.
Морфиус,
сайтът си работи – вероятно е бил проблем с хостинга.
Марфа,
ропотът е срещу всички нас, които според разбиранията на Григор, мълчим, когато виждаме золуми, защото “нали нас не ни засягат”.
Проблемът е не само в Дарина, а във всяко едно дете, което се губи. Но също така и в хората, които умират по пътищата в катастрофи, предизвикани пак от нас (аз самият съм бил в два челни удара, за щастие – без жертви; вторият беше по моя вина – защото спасявах хората в колата, идваща насреща ми!); в докторите, които не извършват операцията, защото нямат медикаменти или не са получили подкуп; в шофьорите на автобуси, които карат бараки, спиращи в някоя река в Сърбия; и т.н., и т.н.
Проблемът е, че 18 години след 10-и ноември, в България все още няма реално действащо гражданско общество. Но не защото няма граждани, а защото хората вършеха 45 години тази работа насила. А насила общество и задружие не стават. Ленинските съботници убиха желанието да работиш на полза роду без пари. И сега никой не иска да погледне извън вратата на апартамента си. Затова обществото ни… го няма! Има общественици, има индивидуалисти, но общество, което да се хване и да свърши нещо заедно – няма. Няма и да има.
Нещо повече – когато някой се хване да върши нещо без пари, всички го гледат с подозрение, един вид – има далавера някаква. Когато някой предложи идея в България, първото, което чува е: “А, тая няма да стане”, след което му наливат вода от десет кладенеца, за да обяснят защо. И си губят времето, вместо да използват същото това време, за да допринесат тая работа да стане.
Уви, това е положението. И не са ни виновни нито депутатите, нито министрите, нито мерцедесите им.
Виновни сме всички ние.
Вени,
НЕ са само съботниците, цялата политика на комунисти и социалисти е така измислена, че да създава страхливи овце.
И аз стигам до извода, че няма и да има… е изхода е ясен.
@Longanlon: Срамота!… Да, спам е. Но поне сега да се беше засрамил малко!…
@Marfa: Не роптая срещу управлението – крещя срещу хората! И срещу тези, които пращат смс-и, и срещу останалите. Защото едните се опитват да си изплакнат съвестта за стотинки, а на другите даже не им пука, че е кална. Вместо да се хванат и да направят нещо, което да свърши истинска работа.
@Димитър Димитров: Държавата си е на мястото, скъпи приятелю – прави каквото й разрешаваш. Ти не си – защото не си се поизпотил да й обясниш какво искаш от нея, на език, от който тя ще разбере. Не се опитвай да натопиш други за своята отговорност.
@Таня: Пощенските и други активисти ще разберат още по-трудно от неактивистите – защото си мислят, че вършат нещо, от което има полза. Ако някое дете случайно оцелее, си го вписват като актив, отишлите си ги почистват от съвестта си набързо, и продължават да произвеждат оправдания за масова употреба. Които, като бъдат измерени в живота на спасени деца, се оказват със стойността на бял шум…
@Емил Хурмузов: За тази цел бих се преборил с удоволствие. Да, в сравнение с това да бъдат осъзнати които хора все още стават за нещо, и тя е само оправдание за масова употреба – милион-два са смешни суми на фона на това, което властниците ни харчат за луксовете си, и не са и пукнат петак пред това, което бива заделяно за гушите на братовчедските кръгове. Но все пак има правилна насока – да включи в работа не стотинките, които сме в състояние да откъснем от залъка си, а някаква частичка от милионите, които даваме за данъци, за да вършат точно тази работа. Все пак е някакво начало, колкото и смешно и символично да е на фона на каквото реално трябва да се постигне… Кажи с какво конкретно да помогна.
Не съм съгласен обаче, че двете цели не си противоречат. Твърде много хора смятат заделените от тях стотинки за свършена работа. За оправдание да не се мръднат да притиснат който трябва да престане да тъпче в гушата си милионите, извадени от джобовете на същите тези хора. Само че стотинките и едно дете я спасят, я не – милионите са, които могат да спасяват стотици и хиляди деца. И се получава така, че заради едната видима Дарина, или Пенка, или Христинка жертваме живота на хиляди по-малко видими… Дано съм обяснил ясно. Вчера отмина, но още ми е трудно да се изразявам от емоции, когато опра до темата.
@Морфиус: Този извод вече го разбрахме. Аз обаче не можах да разбера, като си си го направил вече, защо си още тук? Ако не знаеш как да се махнеш, кажи – ще те науча. А ако имаш някаква причина да оставаш – изплюй камъчето. Така само шумиш.
@Пламен Петров: Сърцето ми е с твоето, Пламене – но умът ми сочи друга посока. А сърцето иска само опрощение за вината, и покой за гнева си. Умът е този, който търси резултат – излекуване за децата… Тук и се разминаваме – написах на Емил по-горе къде точно. Не е вярно, че двете насоки на действие не си пречат – пречат си, макар и не изцяло. Често си помагат. Често са съвместими. Но има неща, в които си пречат – и в тях човек трябва да знае кое да избере.
Избереш ли “да спася пет деца” пред “да спася хиляди”, не очаквай от мен добра дума. Да, няма да е същото презрение и омраза, като към добитъците. Но няма да те призная за човек, който е направил каквото е могъл, който е преследвал резултат за децата, а не лично успокоение. И ще сложа личния ти избор на почти същия рафт, на който слагам личния избор на добитъците. Дано не стане така.
За съвсем личното – прощавай, ама ще те контрирам с горчилка. Твоята, и на колегите ти, и на хилядите, дето помогнаха, любов – тя малка ли беше? А не успя да спаси Дарина. Защото гробокопачите й бяха повече… Затова ще имам омразата си към тях. Ще ги бия, както мога и с каквото мога, докато или не прогледнат, или не се уплашат. В името на тези хиляди деца, дето мрат тихо и безшумно, без да научим. Трябва да има някой, който да се отнесе към убийците им както заслужават. Поне един…
Григоре, алтернативите не са шумене.
А те са 2 … твоята и моята, останалото е за поста с добитъка.
Знам как става… имам и достатъчно практически познания да се изхранвам и тук и там, приеми, че имам лични причини да изчакам още малко.
Но да се боря сам с овчедушието и ядящите зелника вече нямам нерви и желание.
Григоре, point taken, както се казва 🙂
Баси, адски съм съгласна с теб :/ Ех, честит 1 юни на всички деца и дано направим така, че колкото се може по-малко от тях да имат такава злощастна съдба. Какво ще стане зависи единствено от нас.
@Морфиус: Защо тогава не реализираш някоя от двете? Т ърсенето на оправдания защо не вършиш нищо е именно шумене.
@Marfa: Не ми се сърди, но “Дано направим така” според мен е стрелка към пътя “шумене и мучене”. По другия път се върви с “Днес направих еди-какво си”, или “Кажете с какво да помогна на дело”, и ако предложеното не ти хареса, със собствени инициативи.
Не ви ли е срам,щото мене ме е срам,прочетете си пак писанията и ще разберете защо,ако не разберете…,никой не може да ни помогне и бог да пази децата ни.
Pingback: защото така ми харесва « полетът на костенурката
моят коментар ще излезне ли? снощи не щя. ето пробвам пак:
в блога си писах за твоя текст. моят се казва “защото така ми харесва”.
нямам информация как се разпределят парите, взети от данъкоплатците. който е наясно с цифрите, да вземе да обясни – горе-долу колко са децата, които миналата година са се нуждаели от пари за скъпо лечение, на колко лева е възлизала нуждата. после да ни покаже и как държавата е изхарчила парите. всеки от нас вижда неразумни държавни харчове. но докато не знаем точните суми е доста несериозно да говорим.
нямам информация и кой и как би могъл да бъде подпомогнат от държавата в такава ситуация. някой ако е наясно с нормативната уредба и пр. да обясни. иначе звучи доста несериозно.
искам да знам какво григор лично е направил за каузата, която описва тук. смята ли го за най-правилното и ако не, срамува ли се.
искам да знам дали григор има деца.
искам да знам как ще се чувства когато някой му каже, че той, григор, трябва да се срамува, защото не е помогнал както е най-редно на едни деца, и сега възмездието ще го настигне и неговите (на григор) деца ще умрат.
искам да знам дали григор има визия как да бъде разрешен проблемът. ако има, бих се радвала да я сподели с нас.
чудя се дали григор иска проблемът да бъде решен. предполагам, че ако иска, би се радвал да намери съмишленици. григор вероятно е наясно, че ако наречеш някого “добитък”, не можеш да храниш големи надежди да го направиш съмишленик.
чудя се колко хора вярват, че ВСИЧКО зависи от тях, дори и спасяването на дете, страдащо от сериозно заболяване. колко хора мислят, че когато става въпрос за оцеляване, всичко зависи от наличността на пари. по тази логика милионерите би трябвало да се безсмъртни, предполагам.
препечатвам коментар от моя блог – мой отговор към марфа:
марфа, мисля, че направиха преди 2-3 години такъв фонд, но ако още съшествува, то никой не го рекламира. спомням си, че мой приятел търсеше начин да разбере как да му удържат от заплатата всеки месец и пр. и май нищо не можа да намери. тогава си говорихме, че се вдига доста шум за спорадични кампании, по националната телевизия не рекламира непрекъснато държавният фонд. и сега не знам има ли такова нещо или няма. мисля, че тези, които апелират за такъв фонд – да речем ти и григор, бива да проучите въпроса и да ни известите 🙂
опс! ето един такъв фонд:
http://www.cfld-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=28
какво се случва с него?
ето и текста ми по въпроса:
Има най-различни кампании за набиране на средства за лечение на деца, които се нуждаят от скъпо-струващо лечение. (Само децата ли го заслужават и какво се случва с възрастните е друг въпрос).
Имаше една голяма кампания за момиченцето Дарина. Беше успешна. Сега се използва като база за събиране на помощи за други деца.
Много неща се изписаха за това. Повечето бяха гневни. Особено след смъртта на Дарина тези дни. Едни обвиняваха държавата. Други безразличните граждани. И така нататък.
Не следя внимателно публикациите около тази кауза, но Марфа се възмути, че нямало държавен фонд, който да помага на тези деца и аз си спомних, че такъв всъщност беше създаден. Мой приятел търсеше информация преди някоя и друга година как може да му удържат от заплатата за този фонд и нищо не намери. Възмущавахме се защо не го рекламират системно по националната телевизия и пр.
Ето това трябва да е този фонд. Тези, които искат да помогнат и са прегърнали тази кауза, могат да разберат повече за него и ако го намерят за надежден, да ни кажат на останалите. После да помислим как може да се рекламира, как да му се оптимизира работата и пр. Сега не ми се мисли подробно по тези въпроси. Надявам се с това да се заемат активистите на каузата. Аз после мога да помогна за популяризирането и пр.
Предлагам да не се караме, кълнем, критикуваме и пр. Ами да свършим някаква работа – кой колкото може и иска.
Хора умират всеки ден. Не мисля, че всички трябва да се чувстваме виновни за всички смъртни случаи. Знам, че сме особено чувствителни когато става въпрос за деца, но прекалените емоции не помагат да се свърши кой знае какво.
Айде, успех на активистите, които ще дадат начален тласък. Ние с каквото можем ще помагаме.
@lyd: Ето ти отговорите:
Лично съм помагал преди около година да се организира един митинг срещу даването на няколко милиона за нови луксозни лимузини на разни политици (които вече си имат “стари”, на по 2-3 години, луксозни лимузини, купени пак с нашите пари). И съм поискал тези пари да бъдат дадени вместо това за болните от рак. Свидетелството – в блога ми.
(И на продължението на митинга – също. И на двата дойдоха по 20-тина души, въпреки че за продължението беше оповестено по половината национални масмедии… Тогава си изработих този възглед – че който не се бори, заслужава неговите деца да умират от рак, както пък сега умират децата на някой, за който не му пука. Още преди да съм и чувал за Дарина… И лично оттогава, при всяка възможност, казвам на хората – не помагате ли в такива мероприятия, заслужавате на вашите деца да се случи каквото се случва на другите, които лишавате от помощта си.)
Смятам го за най-правилното – много повече от благотворителните инициативи. Защото ако започнем да контролираме политиците си както трябва, всяка година в правилната посока ще отиват десетки милиони, задължително събирани от нас като данъци. А благотворителността ще събере еднократно, и твърде късно, по някой и друг милион, отделен с мъка от оскъдния ни след данъците залък. (Но ще връчи на много добитъци индулгенция – да смятат, че с дадените лев или два за SMS-и са направили нещо, че няма нужда от повече, че са сторили каквото са могли.)
И по тази причина не се чувствам виновен – поне не толкова, колкото трябва да се чувстват нищо ненаправилите. Аз се опитах да се преборя. Нека се чувстват виновни тези, които през това време бяха “на работа”, “заети”, “не обърнали внимание”, и т.н. Ако техните деца се разболеят, нито ще са на работа, нито ще са заети, нали? Но сега ставаше дума за някаква абстрактна Дарина, нейде на някакви непознати… И за мен тя беше абстрактна – не знаех че съществува, и и до днес не познавам родителите или приятелите й! Но излязох от работа. Направих за колкото ми стигнаха силите.
Деца нямам – но един ден се надявам да имам, и да растат здрави. А още повече се надявам, ако случайно се разболеят, натискът на данъкоплатците да е накарал политиците да разпределят данъците в интерес на данъкоплатците, а не на гушите си. И за децата ми да има достатъчно пари, и навреме, за да бъдат излекувани. Чакам ли на благотворителни инициативи, децата ми ще идат при Дари. Затова правя и пиша всичко това.
Ако някой ми каже такива неща, ще го попитам какво той лично е направил. Ако е направил повече от мен, ако се е потрудил повече, ще му призная, че е прав да ме обвини. Ако ли не се е мръднал, но ме обвинява, учтиво и културно ще го нарека добитък. И ще престана да обръщам внимание на мучането му. Правото на обвинение към бездейните се получава с действия. И когато го получиш, и видиш зад него очите на умиращите всеки ден деца, то се превръща в твое задължение.
Да, имам визия как да бъде разрешен проблемът – като на населението се обясни достатъчно ясно, че или ще са хора, и ще контролират съдбата си, или ще са добитъци, и децата им ще мрат. Надявам се това да събере достатъчно хора – отначало колкото да дадат пример на добитъците и на колебаещите се, а след това и колкото да принудят политиците да вършат работата, за която са избрани. Да, ще иска много широко, и много дълго и търпеливо повтаряне. Но ще стигне.
Съмишленици с добри думи съм търсил твърде дълго – към петнайсет години вече. Откакто се отказах да бъда частен лекар, защото с позволения тогава от закона приход нямаше да мога да се издържам, а ако натисках болните за рушвети, по двайсетина-трийсет годишно щяха да мрат. (Джак Изкормвача? Жоро Павето? Хуманисти, с техните жалки по десетина убийства!)… Намерил съм символична шепичка. Разбрал съм, че българинът разбира нещата, когато го хванеш за гушата и му ги кажеш с преки думи в очите. И смятам отсега нататък да правя това. Който има срам, да се оправя. Който няма, да се фръцка и да хленчи, чи с него се държали некултурно. И да продължава да убива деца с бездействието и лайнодушието си, с идеята, че така ще заслужи по-културно отношение.
И се чудя докъде хората са готови да стигнат в опитите да намерят оправдание за лайнодушието си. Да, за някои деца ще е извън силите ни да ги спасим, дори с всички пари на света. И да, някои пък ще оздравеят дори без помощ, или със съвсем малко (и сигурно после някой ще си ги запише като актив). Но голямата част ще бъдат излекувани ТОГАВА и САМО ТОГАВА, когато за това бъдат осигурени достатъчно средства. Не случайни милиони, събрани с хиляди мъки с благотворителност – десетките милиони от данъците ни, събирани всяка година, които е редно да бъдат заделени за това, но сега отиват в на Бацо гушата и на Картофа на братчед му фирмата… Толкова далече ли е от ума, че трябва да го обясня изрично?!…
“… Сами си замесвайте хляба,
за да го имате,
за да не го просите…
Хляба наш насущний дай си го сам.”
Радой Ралин
Taka e.Намират пари за корветим самолети, снаряди, учения, борба с какво ли не и кой ли не.Всъщност преразпределят парите ни.И в медицината е такаправят лечението на рака с такава цена и го набутват в такава посока, че да е безнадежно и скъпо.
Лицемерието и сатанизма са световна доктрина
мисля, че трябва да се намери юрист, който да предложи под каква форма да бъде внесено такова предложение. не знам какво трябва да е -проектозакон ли, нещо друго ли, не разбирам.
после да се започне гражданска кампания. всеки от нас може да агитира в своя кръг от познати. може да се вдига шум и в медиите в това време.
а формата, чрез която да се убеждават и информират хората трябва да се обмисли добре. аз продължавам да мисля, че не върви да им се караш и да ги засрамваш. така хората се настройват отрицателно. въпреки това, могат да направят това, което искаш от тях, но само ако в момента ги е страх от теб, защото си в силна позиция. а ти не си.
засега мога да ти предложа следното:
ти проучи каква е законовата база в момента и какво може да се превърне в нормативен акт и как. ако имаш някакви проблеми с това, казвай конкретно какви са, за да може и други да помогнат. тия работи не ги разбирам и нямам време тепърва да ги уча, но може да се намери някой познат или непознат 🙂
после аз ще се включа да измислим стратегията за популяризиране. това го мога 🙂
ами това е. айде кой каквото има като конкретно предложение, да го казва, че да се върши работа.
за тоя съществуващ фонд какво мислите? все пак е нещо, което може да се използва, предполагам.
и още нещо, не може на населението да му показваш абстрактно, общо, по принцип. това става в конкретни проекти, като този, например. когато хората успеят веднъж, започват да гледат по друг начин на нещата. но не можеш да разчиташ, че всички ще са активни като теб от самото начало и така до края на света, и ако не са, ще им се караш.
А пък аз да си псуан тука това, дето го бях писала в блога на lyd по тоз повод:
“Ами аз нямах точно такава идея. Това е някакво нерекламирано и световно неизвестно нещо, в което участваш, ако и когато се сетиш.
Моята идея е друга – всеки месец се удържа минимална сума, 0,50 лв. от заплатата ти и се внася във фонд., нещо като здравна осигуровка SE. И ако, не дай си Боже, се разболееш така, че да ти дотрябва трансплантация на костен мозък или нещо друго, което е толкова скъпо, че не можеш да си го позволиш, ти се отпускат пари за лечение.
Идеята може да се доразвие: сключва се договор между Министерството на здравеопазването и да кажем свястна клиника за костно-мозъчна трансплантация в Израел. Примерно говоря. Човек, пази Боже, се разболява. Установява се, че му е жизнено необходима костно-мозъчна трансплантация, тогава по живо по здраво, човекът заминава на операция в Израел. Не само децата боледуват, родителите им също. Майката на малкия Петърчо също може да заболее от левкемия, на нея също може да й се наложи да й се прави костно-мозъчна трансплантация. Само че при една такава система ще се избегне унизителното просене на пари по телевизията.
Представете си един милион работещи за един месец дават 0.50 лв. Това са половин милион лева само за един месец! Нали ми схващате мисълта? И няма да пращаш смс-и, на които в себестойността им е включена и таксата към мобилния оператор, а върху крайната сума се удържа данък, няма да има лотарии като българската коледа под патронажа на куцо и сакато (ейт тая история с патронажите винаги ми е била крайно неясна. Какво като е под патронажа на президента? Т’ва ко променя? До ко води? Какво помага това за крайната цел, освен че подобрява имиджа на “патрона”? А?), в които лотарии да се решава, че Иванчо може да замине за еди къде си за бъбречна трансплантация, а Марийка може още да почака за черен дроб.
На страницата на фонда за лечение на деца чета, че през 2006-та 28 деца получили възможност за лечение. А останалите? А възрастните? Родителите на децата? А хората, които още чакат, докато съберат средства за лечение, както чакаше и Дарито, вместо да отидат да се лекуват докато още не е станало прекалено късно?
Значи, извинявам се за дългия си пост, бая дълъг стана, наистина, но една страна, която не инвестира в здравеопазване и образование, не след дълго ще бъде населена с болен и неграмотен народ.”
А иначе по подобен повод бях писала тук
Не се отричам от думите си. Твърдя, че това състояние на принудителна просия, до което се докарват тежко болните хора, се поддържа изкуствено и целенасочено. Иначе как ще правим кампании “Българската коледа” и ще се кичим после, че под нашия патронаж или квото е там са събрани 1 млн. лева? Като по един друг и значителено по-лесен начин само за година могат да се съберат поне 12 млн. 😐
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Дарина си отиде - 2
Познавам Лора, сестрата на Дарина. Когато чух за смъртта на детето се разплаках. А сега, когато прочетох какво са написали някои хора в този форум, направо съм потресена. Отвратена съм от тези писания. Вие имате ли си представа за какво говорите, какво всъщност е смъртта на едно тригодишно дете? Осъзнавате ли невъзвратимостта на случилото се? И как може да спорите, да наливате от пусто в празно, каква е ползата от всичко това? Възмутена съм от определението “добитъци”. И как е възможно да казвате /отнася се за Григор/ – “нека децата им да мрат”? Не знам на каква възраст е Григор, но като чета какво е написал, със сигурност мога да кажа, че той няма реална представа за живота въобще. И си мисля, че точно неговата съвест май е най-гузна. Смъртта на едно дете не може да бъде повод някои хора да си чешат езиците. Това е недопустимо. В случаи като този с малката Дарина всеки помага с каквото може. Не знам от къде идва тази озлобеност в Григор, но има една думичка – човещина – мисля, че би трябвало всеки да знае смисъла и.
@Anonymous: Отговорите – подред:
Да, имаме представа. Да, осъзнаваме невъзвратимостта на случилото се. Точно затова и спорим и говорим какво можем да направим, вместо да кажем “Колко тъжно”, и да продължим да преживяме.
Определението “добитъци” наистина е възмутително. С мекотата си. Точното е “убийци”. Защото ние сме, които убиваме тези деца, с лайнодушието, овчето търпение и бездействието си. И това е, с което лайнодушните и бездействените са заслужили децата им да мрат – с това, че убиват с бездействието си чуждите деца. Справедливо е да получат каквото са дали.
На 41 години съм, и имам твърде много представа от живота. И да, съвестта ми е гузна, защото не съм направил достатъчно, за да бъдат тези деца живи. С това, че съвестта ми е гузна, съм заслужил правото да бъда озлобен към тези, които съвсем нищо не са направили (SMS-и за 2-3 лева са нищо), а съвестта им не е гузна. Защото я нямат. И използвам това си право.
В случаи като този с малката Дарина е добре да помагаме не с “каквото можем”, а с каквото ще й даде здравето и живота. Разликата между двете са извиненията, с които добитъците мислят, че ще скрият лайнодушието си.
А човещината е свято нещо. Например човещината към умиращо дете. Именно защото те задължава да кажеш някои неща на убийците му право в очите.
цитат: “…Бесен съм!…” и още цитат: “…Господи, как ми се иска хората и добитъците да има как да се разделят…”
ами те едни дето се имат за богоизбрани отдавна се държат с останалите от целия свят като с добитък, имат си тайни събрания на тайни организации с тайни решения засягащи явното сегашно и бъдещо положение на всинца ни, а на мен това не ми изнася. затова казвам за всички, дори за комунистите, нищо че са бавноразвити: и те са хора. а най-ефективното разделяне, което светът познава, е било правено в средата на двадесети век в две държави, управлявани от социалисти – националните социалисти в германия и болшевишките социалисти в несъществуващата вече държава сесесере (изговорено по тяхната си граматика). правено, обаче не просъществувало дълго и прекратено с усилията живеещите по целия свят. комай разделянето на хора и добитъци (гулаг, аушвиц, хатин, белене, днешните лагери за палестинци, най-дълго просъществувалите концентрационни лагери апропо) не е особено привлекателно за множеството от живеещите днес на земята, хмхмхм..
за невинно умрелите – основната причина са медицинските заплатополучатели – моя интернетпозната майка и съпруга умря на 42 поради нахаканото и пренебрежително отношение на високопоставен корифей от раковата болница в софия, баба ми умря при втория си инфаркт защото спешна медицинска помощ не пристигна изобщо, а аз съм жив и здрав защото не използвам медицинско обслужване. и това е не заради дресираната апатия и безотговорност на мнозина, а поради явната икономическа изгода за медиците и техните господари – индустриалната химия: борбата с болестите е много по-доходна от лекуването на болестите. затова милиарди жълтици биват пренасочвани от джобовете ни за луксозни канцеларски условия на медицинските чиновници, прикрити зад грандиозните байряци “борба с наркоманиите”, “борба със спин”, “борба с рака”. така е от десетки години, и броят на наркоманите, раковоумиращите и спинозните не намалява, а расте – кому е изгодно? изгодно е само за медиците и техните господари, не и за страдащите. добре работещите по цял свят солидарни здравноосигурителни фондове бяха извратени у нас пак от медици със социалистически манталитет – тук здравната каса бе одържавена и вместо утеха за раковоумиращите купува луксозни лимузини и златообсипани чужбински екскурзии за главатарите си. за да се разгранича от всеки, който е привързан към тукашните и сегашни медицински благодетели и техните социалистически апостоли, ще продължа да раздавам знанието, което премахва рак от цялото тяло, както и някои други болести, за които модерната медицина и всички дъщерни науки имат ясноизразена безпомощност и енергично нежелание:
повече от десет години – от деветдесет и втора – има публикувана книга за лекуване (не задържане или забавяне на увреждането) на рака и най-вече профилактиката му. има я и на български, но това е едно от най-прикриваните и премълчавани неща от съвременните медици у нас. адресът, на който има електронен вариант на книгата, е “http://radionic.hit.bg/HClark.html”; физическият адрес на автора на книгата и много други електронни адреси има на “http://radionic.hit.bg/thecure.html”, и разбира се има български превод на книгата, според която дванадесет лева на ден помагат за спасяването на човешки живот при раковоболните, а не страховитите суми, определяни от алчните титуловани професионалисти, печелещи от бизнеса със смъртта. средствата за профилактика и лечение са евтини и се намират навсякъде. достъпни са за всеки жител на земята, дори в най-бедната държава на европа, която е на второ място по демографска катастрофа след световния шампион по умрели от спин – лесото. там всеки трети умира от спин, а тук всеки четвърти бива прогонван от онези, които го опазват от здраве, образование и работа. за да бъде постоянно недоволен и озлобен, та да може лесно да го манипулират – ментално естествено, никой вече не размята червени ленти по ръкава и пушки в ръцете. но това не може да се оцени от манипулираните – само от онези, които са прочели за имунизацията срещу мозъчно пране – brainwashing manual на ron hubbard. да, и за мен са много силно впечатляващи думите “очите на умиращо дете”, само че никога не забравям за необявената война на моторизираните срещу нормалноходещите, в която умират по две паралелки от нормалноходещите българи всяк година.
написах това с ясно съзнание и добра воля след повече от четиридесетгодишна практика да се грижа за “инвалиди първа група с придружител” и цялото време съм страдал заедно с тях от медицинското обслужване тук и сега. нямам гняв към медиците – те толкова могат, нямам гняв и към техните адвокати – на тях за това им плащат, нямам гняв и към наивниците, които мислят че като се появим веднъж-дваж по масмедиите и като покрещим на площада, някой ще се стресне – те толкова са пораснали ментално. имам съчувствие, състрадание и готовност за помощ. защото се имам за българин, а те до един са човеколюбещи.
Още отначало бе много вероятно, че Дарина ще умре. Много бе малка, а в такава ранна възраст работи кармата много яко. Похвално е, че се отзоваха толкова хора – това показва човещина. От друга страна е безсмислено. Този път – “Единственото спасение е безумно скъпа операция в чужбина” – не води доникъде. Даже и ако се запаи животът, качеството му е под всякаква критика. Пътят е друг – да се заздравят родителите (младите хора са 3-4 поколение ваксинирани, интоксикирани от неправилно хранене, отровени от химия) и децата да се гледат природосъобразно.
Иначе звучи добре – удавникът се хваща и за сламка. Обаче това е опасна тенденция. Де да ставаше с пари, всички богати хора щяха да са здрави. Аз личко съм готов да плащам надница на някой да прави лицеви опори вместо мен, ама не става! Не е въпрос само на пари – ще ми се да попитам, а какво се е случило в живота на това дете и семейството му, преди да се открие болестта? С какво е хранено, лекувано, ваксинирано? Доколко родителите са били наясно с рисковите фактори и как са се опитвали да ги преодолеят?
Аз помагам на децата да растат без химия – в това открих призванието си на детски лекар. Работя с хомеопатия, суперхрани, добавки, тахионна енергия и всякакви холистични методи. И виждам, че много хора са хем невежи, хем суеверни, когато става дума за здравето им. Слушат докторите – една група хора, които живеят доста по-кратко от останалите, и които на всеки няколко години си менят вижданията. А в много държави са част от една безмилостна машина за пари. И ето резултатите.
@Peter Nay: Не мога да отрека, че наистина много хора са хем невежи, хем суеверни, когато става дума за здравето им…
Не знаех, че Дарина я няма….така вярвах, че ще я спасим…
Здравей, приятелю,
Недокосната съм била досега от подобни възможности за общуване, но напоследък започва да ми се налага по волята на съдбата или както го наричаш да търся най-доброто решение за трите деца на мой приятел, който взе, че умря!
Ами сега! Аз съм на 50 години, имам си две деца на 32 и на 21 години, имам си прелестен внук на 20 месеца, имам си законен съпруг, който точно по същото време си доведе съпруга от Русия и си се пържа в мойта си нажежена какаманга като всеки един от нас…
Пиша ти, защото моя приятелка ми изпрати сайта ти може би точно защото вижда прилика в подхода ни към живота?! Не зная дали е така, но импулсивното действие е налице. Да видим дали ще мога да го изпратя това писание все пак…
От 4 месеца насам си блъскам главата как да помогна реално на трите деца и опипом и на практика се получи едно скромно общество, което някои наричат
шеговито “фондация “Савчо”. Не твърдя, че сме направили кой знае какво досега, но е факт, че имам подкрепата на няколко здравомислещи, успяващи хора и това ми дава страхотен кураж! Разбирам, по-скоро изживявам другарството на практика какво значи – готовност да споделяш своя път със събратята си по общия път! Велико усещане! Велико!
Едва сега почвам да разбирам какво е приятелство, другарство, взаимопомощ, самоотверженост! Звучи ли налудничаво? Нека да звучи налудничаво! Нека да смайва обикновения разум с непонятно предизвикателство! Нека думата ДРУГАРСТВО да зазвучи в социума, в ефира, в електронното пространството – мрежата е факт даже и за бабата!
Ами сега??? Какво да кажа? Че оттук-нататък предстои еди-какво си ли?! Че откъде ли да зная какво ще стане или пък какво са ни намислили?! Нямам хабер!
Ами сега?! Да лягаме да мрем?! Хайде, бе! Ние сме силни хора, ние имаме жива сила и разполагаме с действителни инструменти за живеене – това ми прилича на безспорно вярно! А това, че не сме на “Ти” с живота и смъртта, също ми изглежда безспорно! Ако сме на “Вие” с нещо, да не кажа на “Тях”, то е точно с въпросите за живота и смъртта – ние просто си умираме от страх! От страх да живеем и от страх да не умрем!
Аз лично изпадам в ужас при мисълта за смъртта на децата ми и внученцето ми! Откачам! Ала за другите хора, за другите деца, за себе си?! Студено сърце, хладно, никакво… И обичам ли ги наистина Моите деца, щом не ми е жал за мене си например?!? Да си вярвам ли в голямата си загриженост, че не жаля себе си всъщност?!?
Въпроси от подобен род си задавам 25 часа в денонощието и отговорите идват и си отиват с всеки миг такъв, какъвто е мигът – веднъж така, веднъж иначе… И разбирам, че смисълът на въпросите е в самото им задаване – та нали отговорите на въпросите са заложени в самите тях!!!
Харесва ми твоят огън, другарю! Допада ми куражът ти да действаш! Задушливият газ на емоциите няма как да не си го издишаме – без това няма вдишване, няма истински живот без гадости, без паяжината на фалшивия морал, без очакванията собствените ни палачи да ни помилват! А сладката миризма на кръвта ни трепти в ноздрите им меко, ароматно – телевизия гледаш, нали?
И какво да правим все пак?!? Ами да се упражняваме да се обичаме – себе си и всички останали край себе си. Докато почнем да гледаме на съществата наоколо като на част от себе си, за да стигнем до реално съчувствуване на другите същества – тях ги има все пак, нали?!
Ако си взел решение за конкретни действия, които не противоречат на моите чувства, бабата е насреща! Телефонът ми е: 0888253161, Евелина
Pingback: Пещерата на неандерталеца » После дойдоха за евреите…