Спасяването на Странджа

12 thoughts on “Спасяването на Странджа”

1. Вени Марковски June 30, 2007 at 12:01 am

   Председател на състава е бил Андрей Икономов, другият член е Иван Раденков (докладчик).
   Ето ти и цялото решение, заедно с особеното мнение:

   Производството по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) е образувано по жалба на Кмета на Община Царево срещу заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите ( Д.в. бр. 15/1995г.).
   С обжалваната заповед на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (ЗЗП)отм. е обявен Народен парк Странджа с площ от 116 136,2 ха, в който са включени територии от горски фонд с обща площ 83 072,9 ха и земеделски земи с обща площ 33 030,9 ха.
   В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е нищожна поради неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствени правила от административния орган при постановяване на заповедта – отменителни основания по чл. 146,т.2 и 3 от АПК.
   Жалбоподателят поддържа, че с обжалваната заповед е определена площта на защитения природен обект за цялата територия общо без да се обезпечат означаването на границите на парка на терена с трайни и ясно видими знаци съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ППЗЗП(отм.), която задължава административния орган границите на защитените природни обекти да се определят подробно в заповедта като на терена границите да бъдат отбелязани с ясни и трайни видими знаци.
   Липсата на яснота на границите на защитената територия особено за земеделските земи включени в парка, както и на план за управление на парка, начините и условията за извършване на определени дейности и строителен режим в обявената територия, нарушават правата на собствениците на имотите при стопанисването им и създават предпоставки за административен произвол при управление на защитената територия.
   Поддържа се също, че заповедта е постановена при нарушение на чл. 24 от ППЗЗП(отм.) – в процедурата по обявяване на защитен природен обект да се извърши проверка и проучване на място от предложителя, от лицата, коитостопанисват имотите и от представители на съответните общини като заинтересовани лица. Това нарушение в административното производство е довело до неизясняването на фактите и обстоятелствата, които са от съществено значение за административния спор. Изискването за изясняването на фактите и обстоятелствата преди издаване на административния акт е предпоставка и гаранция за обективност при събиране на доказателствата и е от съществено значение за окончателното решение на административния орган – за приложение на материалноправни норми от материалния закон ЗЗП (отм).
   Според жалбоподателя липсата на индивидуализация на терирорията е равнозначна на липса на предмет на волеизявлението на административния орган, което е съществено нарушение на административнопроцесуални норми и достатъчно основание за прогласяване нищожността на обжалваната заповед.
   Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, алтернативно поддържа, че жалбата е процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна.
   Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
   На основание чл. 155,ал.1 от АПК по делото са конституирани като заинтересовани страни „Краш 2000” ООД, Кирил Славейков Медаров, Филип Аниславов Спасов, Екологично сдружение „За земята”, Българска фондация „Биоразнообразие”, Сдружение „Асоциация на парковете в България”, Дирекция Природен парк „Странджа”, Национално управление по горите към Министерство на земеделието и горите, Никола Костадинов Гъндиев, Мария Христова Замгочева, Станка Анестиева Янакиева, Атанас Костов Пасков, Милчо Димитров Ставрев, Мария Димитрова Ралева, Ирина Костова Гъндиева, Мартин Бойчев Ганев, Асен Любенов Найденов, Александър Викторов Чаушев и „Логсървисис Ленд” ООД. – които са изразили становища по жалбата.
   Върховният административен съд като прецени събраните в административното и съдебно производства доказателства и становищата на страните приема за установени следните обстоятелства по административния спор:
   По допустимостта на жалбата :
   Недопустима е жалбата, когато е подадена от лице без правен интерес да оспорва административната заповед За да е налице правен интерес у оспорващия трябва комулативно да са налице две предпоставки – този интерес да е личен – т.е. да се засягат или нарушават законни интереси на жалбоподателя и да е пряк – т.е.субектът, който е адресат на акта да няма друг правен способ за защита на правата и интересите си.
   За община Царево като жалбоподател е налице правен интерес да оспорва действителността на административната заповед. Община Царево е юридическо лице съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и има право на собственост . Земите в защитената територия са част и от земеделски земи в землището на община Царево ( 6032 х.а. земеделски земи) и не е налице друг правен способ за защита на тези земеделски земи. Особеният статут на защитената територия определя дейностите които могат да се извършват в имотите, попадащи в съответната територия и налага известни ограничения на собствениците им. Независимо от обстоятелството, че административният акт не променя собствеността по отношение на тези имоти, за собствениците е налице интерес от оспорването на акта.
   Тези устантовени факти обуславят правния интерес за защита на субективни права и интереси и установяват правото на община Царево да оспорва административната заповед на основание чл. 147, ал. 1 от АПК.
   Жалбата е подадена от надлежна страна и с оглед разпоредбата на чл. 149,ал.5 от АПК е процесуално допустима.
   Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения :
   С обжалвания административен акт, на основание чл. 19 и чл. 22 от Закона за защита на природата, отм. ДВ бр. 77 от 9.08.2002 г. (ЗЗП отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116136,2 ха, в който са включени територии от горски фонд с обща площ 83072,9 ха, описани по местонахождение, отдели и обща площ по съответните лесоустройствени проекти и земеделски земи с обща площ 33063,3 ха – от Община Малко Търново – 27030,9 ха и от Община Царево – 6032,4 ха. Със същата заповед са въведени конкретни забрани, ограничения и особени правила по отношение на строителен режим, устроиство на територията, стопанисване и ползване на териториите.
   Като основание за издаване на оспорения административен акт са посочени чл. 17 и чл. 22 от ЗЗП отм. Съгласно чл. 17 от ЗЗП отм., в редакцията му към датата на издаване на процесната заповед, за народни паркове се обявяват отделни кътове от страната, които се отличават с голямо разнообразие и красота на природата, имат важно научно, културно и здравно значение и са подходящи за ползуване като места за почивка и туризъм.
   В границите на народните паркове могат да се включват и други защитени природни обекти, които остават под определения за тях режим.
   Чл. 22 от ЗЗП отм., действащ към датата на издаване на заповедта е предвиждал, че природните обекти се обявяват за защитени със заповед на министъра на горите и горската промишленост след съгласуване със заинтересуваните ведомства, като заповедите се разгласяват на населението и се обнародват в Държавен вестник. Границите на защитените природни обекти се определят и се означават на терена с ясно видими и трайни знаци.
   По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Според заключението на вещото лице, съгласно направеното от Комитета по горите предложение за създаване на защитената територия, точна индивидуализация и граница на природен парк „Странджа” не може да се определи.
   Видно от заключението, в обжалваната заповед са посочени отдели от горския фонд, съгласно лесоустройствените проекти на съответните горски стопанства, с площ и граници. Установява се също , че сочените в заповедта 6032,4 ха земеделски земи от територията на Община Царево не са индивидуализирани и не са посочени с граници отделните имоти, попадащи в обхвата на тези площи, а картата на възстановената собственост и плановете за земеразделяне на землището на с.Варвара, общ.Царево са приети с Протокол от 25.01.1997г., т. е. след издаване на обжалваната заповед.
   Последното обстоятелство е отразено и в Удостоверение №267/13.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.Царево, от което се установява, че в картите на възстановената собственост няма отразени граници на Природен парк „Странджа, при което и в издадените решения за възстановяване на собственост върху земеделски земи няма отразени ограничения на ползването на имотите.
   Въз основа на споразумение №РД-50-178/17.09.2003 г., подписано между МОСВ и МЗГ е издадена заповед №45/03.06.2004 г. за назначаване на комисия, със задача да установи грешките и несъответствията при отразяването на Природен парк „Странджа”. Комисията е констатирала, че границите на парка не са отразени в картата на възстановената собственост на земеделските земи . След приключване работата на комисията, на заседание на 30.05.2006.г., границите на парка са отразени в цифровия модел на картите на възстановената собственост за съответните землища .
   С оглед на изложеното следва да се приеме, че в обжалваната заповед не са индивидуализирани земеделските земи, попадащи в обхвата на парка и не са посочени границите на защитената територия. Предприетите след издаването на обжалваната заповед действия по индивидуализацията на имотите, не съставляват част от административния акт или от процедурата предхождаща издаването му .
   Индивидуализацията на даден недвижим имот се извършва с посочване на неговото местоположение, граници, площ, трайно предназначение и начин на трайно ползване.
   В конкретния случай, с така посочените в Заповед №РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда и водите територии на земеделските земи, е невъзможно Природен парк „Странджа” да се индивидуализира като самостоятелен обект, включващ в себе си територии с еднакво трайно предназначение, а именно защитени територии.
   Чл. 25, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за защита на природата, отм., ДВ бр. 77 от 9.08.2002 г. (ППЗЗП отм.) предвижда, че границите на защитените природни обекти се определят подробно в заповедта за обявяването им и се отбелязват на терена с ясни и трайни видими знаци.
   Изискването, въведено с чл. 22 от ЗЗП и чл. 25, ал. 3 от ППЗЗП, границите на природния парк да бъдат определени е императивно и е задължителен реквизит на заповедта за обявяване на даден природен обект за защитен. Също така е и предпоставка за обективиране на границите на място, чрез отбелязването им на терена с ясни и трайни видими знаци.
   При това положение, дори да е налице извършена на място маркировка на границите на природния парк, то тя е извършена при липса на основание за отбелязването им, тъй като такива не са определени в самата заповед.
   От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин пълната липса на индивидуализация на земеделските земи, включени в територията на Природен парк „Странджа” и на границите на защитената територия, което от своя страна води до невъзможност обекта на заповедта да бъде индивидуализиран като цяло.
   Началната невъзможност обекта на заповедта да бъде индивидуализиран по признаците му, съдържащи се в самия административен акт, налага извода, за липса на обект, като предмет на властническото волеизавление на административния орган.
   На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 47, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), в изпълнение на своите правомощия министърът на околната среда и водите възлага изработването и внася за утвърждаване в Министерския съвет плановете за управление на националните и природните паркове.
   Видно от представения по делото План за управление на Природен парк „Странджа”, с приложени към него карти, същият не е утвърден по реда на чл. 47, т. 4 от ЗЗТ и не е влязъл в сила.
   С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на административният акт. Липсват доказателства, установяващи процедурата по обявяване на обекта за защитена територия да е инициирана по силата на валидно подадено предложение, съобразно изискванията на чл. 23, ал. 1 от ППЗЗП отм., участие на организации, стопанисващи обекта, съответно РИОПС – чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ППЗЗП отм., както и съгласуване с компетентните ведомства и организации, изброени в чл. 25, ал. 1 от ППЗЗП отм.
   Изложеното до тук налага извод за липса на валидно формирана воля на административния орган по отношение на обекта, предмет на Заповед №РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда.
   Доводът в жалбата, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административните правила, които са повлияли върху съдържанието на административния акт, е основателен.
   Административнопроцесуалните норми, регулиращи производството по издаване на административните актове са свързани с обективните изисквания на правоприлагане на материалноправните норми на ЗЗП(отм). При издаване на конкретната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1 от Закон за административното производство ( отм.) , изискваща да се установят фактите и обстоятелствата от значение за случая, защото без изясняване на необходимите факти и обстоятелства не може да се издаде действителен административен акт .
   Процесуалното нарушение е съществено, защото не се постига непосредствения разултат, който се цели с обжалваната административна заповед – защитата на посочения природен обект, което нарушение практически прави невъзможно изпълнението й .
   За конкретния случай следва да се изложат мотиви към кой момент се преценява действителността на административните актове с оглед на възражението, че с последващо административно решение през 2006 г. границите на парка са отразени.
   Обжалваната административна заповед е влязла в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник “- т.е. през месец февруари 1995 година. Заповедта е станала изпълняема след обнародването й и това обстоятелство налага извода, че действителността на обжалвания административен акт следва да се съобрази с изискванията на действащите към този момент правни норми.
   Промяната в правната уредба, настъпила след издаването на административната заповед не следва да се отразява на валидността на заповедта, защото последната след обнародването й е влязла във формална правна сила .
   Разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от АПК ( за субсидиарното прилагане на ГПК в административното производство) следва да се прилага при наличието на висящ спор, който не е решен с влязъл в сила изпълняем административен акт, а за конкретния случай е налице окончателен и изпълняем административен акт.
   По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че са налице твърдяните в жалбата доводи за нищожност на обжалвания административен акт , поради което следва да бъде прогласена нищожността му . Разноски в полза на Община Царево и “Краш 2000” ООД не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за направени плащания и размера им.
   Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
   РЕШИ:

   ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда, с която на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116136,2 ха.
   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

   Вярно с оригинала,
   ПРЕДСЕДАТЕЛ:
   /п/ Андрей Икономов
   секретар:
   ЧЛЕНОВЕ:
   /п/ Юлия Ковачева
   /п/ Иван Раденков
   И.Р.

   Особено мнение на съдия Юлия Ковачева:

   Не споделям извода на мнозинството на съдебния състав относно нищожността на заповед № РД-30/1995 г. на министъра на околната среда.
   С обжалваната заповед, издадена на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (отм.) е обявен Народен парк „Странджа” на площ от 116 136,2 ха, в който са включени територии от горски фонд с обща площ 83072,9 ха и земеделски земи с обща площ от 33063,3 ха, от които от община Малко Търново – 27030,9 ха и от община Царево – 6032,4 ха. По делото не е спорно, че териториите от горския фонд са индивидуализирани по местонахождение, отдели и обща площ по съответните лесоустройствени проекти. Посочената обща площ на земеделските земи от община Малко Търново съставлява площта на цялото землище на общината, което влиза в територията на парка. Спорен е въпросът относно индивидуализацията на земеделските земи от землището на община Царево, включени в територията на ПП”Странджа”и съответно – отсъствието на конкретно посочени по площ и местонахождение имоти обуславя ли извод за нищожност на оспорения административен акт.
   Процедурата по обявяване на природните обекти за защитени към датата на издаване на заповедта е регламентирана в чл. 22 и сл. от ЗЗП(отм.). В разглеждания случай, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП от Комитета по горите е направено предложение за обявяване на Народен парк”Странджа”, съдържащо описание на границите и териториите, които следва да попаднат в обхвата на защитената територия. Назначената за целта комисия по чл. 24 от закона (с участие на представител на община Царево) е съставила протокол, в който е конкретизирала териториите и съответно същите впоследствие са били инкорпорирани в съдържанието на оспорената заповед. Проектът на заповедта е съгласуван с ведомствата и организациите, в т.ч. с община Царево. Тук следва да се отбележи, че обстоятелствата, свързани с процедурата по издаване на акта следва да се разглеждат единствено в контекста на твърдяната нищожност поради липса на граници на защитената територия, доколкото възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила са относими към преценката за унищожаемост на акта и следователно – преклудирани с влизането му в сила. Съобразно заключението на вещото лице, към датата на издаване на заповедта не е била изготвена карта на възстановената собственост (КВС), т.е. земеделските земи са съставлявали общ поземлен фонд, независимо от започналата процедура по реституцията им. При това фактическо положение, посочването на обща територия от 33063,3 ха от землището на община Царево в заповедта, заедно със задължението територията на място да бъде маркирана с трайни отличителни знаци не обуславя извод за невъзможност да бъде индивидуализиран обекта на заповедта и то като цяло (в т.ч. и земите от горския фонд, които са предмет на самостоятелно третиране в акта).
   Нищожността изисква допуснати нарушения на правилата за компетентност на органа – издател на акта, на изискванията за форма, отсъствие на законова разпоредба, по силата на която да бъде издаден или издаването му при такива особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими дори и временно (до отмяната на акта като унищожаем) и при тези условия може да се изведе извод за липса на валидно волеизявление, респ. невъзможен предмет. В разглеждания случай, заповедта е издадена от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма и съдържание. След като заповедта съдържа определяне на общата територия на парка, конкретизирана в самостоятелни пунктове относно земите от горския фонд и земеделските земи, попадащи в нея, не може да се счете, че волеизявлението на органа е лишено от предмет и следователно липсва годен обект. Границите на защитената територия са били определени в съответствие със съществуващите към този момент данни за земите и горите, т.е. при спазване на нормативните изисквания, поставени в чл. 22 от ЗЗП и чл. 25 от ППЗЗП. Дори и да се счете, че по отношение на земеделските земи от землището на община Царево актът страда от порок, то същият е несъществен и не съставлява основание за нищожност. Аргумент за това се извежда от факта, че в одобрения ТУП на община Царево от 1998 г., са нанесени границите на земите, попадащи в територията на НП”Странджа”, а впоследствие, след издаване на заповед по реда на § 3 и § 4 от ПЗР на Закона за защитените територии за прекатегоризиране на НП”Странджа” в ПП”Странджа” е подписано споразумение № РД 50-178/17.09.2003 г. между МОСВ и МЗГ и с поредица от констативни протоколи са отстранени грешките и несъответствията. След приключване работата на комисията, на заседание на 30.05.2006 г. границите на парка са отразени в цифровия модел на картите на възстановената собственост за съответните землища. Следователно, не е налице изначална невъзможност да бъдат определени земеделските земи в територията на парка (като законът не изисква самостоятелна индивидуализация на всеки имот от общата им площ), а още по-малко на границите на природния парк.
   Предвид изложеното, считам, че жалбата на община Царево срещу заповед № РД-30/1995 г. на министъра на околната среда с искане за обявяване нищожността й е неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

   Reply ↓
2. Вени Марковски June 30, 2007 at 12:13 am

   Виж тук за повече информация, която събрах: http://blog.veni.com/?p=257

   Reply ↓
3. слави June 30, 2007 at 12:22 am

   Бяхме по-скоро около 200 човека, но то тва винаги е “на око”. Блокирахме Попа на два пъти, а в девет се натресохме и блокирахме и 5-те кьошета. Около 10 всичко беше свършило. Използваха се читави градски партизански тактики – разделяне на групи, които разсейваха малкото ченгета и се минаваше през рехавият им кордон (когато се опитаха да попречат на втората блокада на Попа), бързо разпространяване на информацията уста-ухо, изненада и т.н.
   Ченгета имаше доста малко (види се, че все още не четат в интернет) и бяха по-скоро объркани, отколкото ядосани. Явно се псуваха, че баш сега им се падна смяната:) Реагираха изненадващо бързо с регулацията на движението. Много беше яко как се събираха и разпръскваха блокадите – бързо и организирано. Само последната на 5-те се омърля малко накрая, но и там личеше неква форма на спонтанна оргатизация.
   Във Върна са били около 20 човека и са приключили набързо, в Пловдив май са били още по-малко, в други градове не знам.
   Тъпото беше, че май доста от хората които наблюдаваха въобще не разбраха за кво става въпрос. Следващият път май трябва да има повечко “позиви”:)
   А за сега за София следващият път се очертава в понеделник, отново в 7.30 на Попа. Целта може и да е Орлов мост.

   Рядко смислена вечер!

   Reply ↓
4. Никола June 30, 2007 at 10:48 am

   Защо Странджа не трябва да умре?

   Тиха. Красива. Непозната.
   “Когато Бог решил да сътвори Странджа, се усмихнал. И от тази божествена усмивка тя се родила.”
   Това гласи една от легендите, които също с усмивка може да Ви разкаже всеки един от няколкото хиляди жители в тази част на България.
   Природният парк “Странджа” е обявен през 1995 година и е най-голямата защитена територия в България.
   Обхваща площ от 1 161 km2 – 1% от територията на страната.

   Показателен е фактът, че през далечната 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България – Силкосия. Освен него на територията на природния парк има още 4 резервата – “Тисовица”, “Средока”, “Витаново” и биосферен резерват “Узунбуджак” и също така 12 защитени местности, архитектурен резрват – с. Бръшлян, фолклорен резерват – с. Българи, множество архитектурни, културни и археологически паметници.

   Основни реки в парка са Велека и Резвая
   Р. Велека е дълга 147 km и извира от турска територия. Навлиза в България през красив скалист пролом с много меандри при с. Моряне. Там реката е силно зашумена, със скалисто дъно и много бързеи с типичен планински облик.По-надолу тя приема многобройни притоци и става широка с много лъки и се влива в Черно море чрез красив естуар, който при пълноводие се разлива и залива крайречната гора, придавайки й типичен лонгозен характер.
   Река Резвая е по-малко позната. Като гранична все още е под строг режим на посещение. Тя също извира от турска територия под в. Махияда и събрала водите на някои от притоците си поема към Черно море в скалисти брегове, зашумени с вековни гори и виеща се в красиви меандри достига до устието си при с. Резово.

   В геологично отношение районът на парка е много интересен с разнообразни скални видове. Тук си дават среща седиментни, метаморфни и магмени скали. Могат да се видят туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти, варовици, мрамори и гранити. Западната част на парка е изцяло заета от обширен скален карстов район. Многобройни са пещерните образувания, цепнатините и пропастите, много от които са все още непроучени. Цели масиви и склонове са оформени от мощни скални образувания, скалисти проломи и пропасти.

   Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие, което е изключителна рядкост в Европа. В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. От тях 15 са балкански ендемити, 2 странджански ендемити, броят на реликтните растения е 49. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на Бъкгария”. Единствено тук в Европа се срещат уникални растителни видове, характерни за Кавказ и Мала Азия.

   Слабо урбанизирана Странджа планина е рай за дивите животни, които живеят и се развиват в уникална среда, слабо повлияна от човека. Заедно с прилежащото крайбрежие странджанският район е най – богатия на животински видове в страната. В парка са установени 65 вида бозайници – 75% от общия им брой в България! 6 от тях са в Червената книга.

   Впечатляващо е и птичето богатство в парка. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica и поради това броят на птиците е 261вида. Само на гнездящите е 124, от които 17 са включени в Червената книга.

   Сред безгръбначните са установени 195 ендемити, от които 4 локални и 80 български, а реликтните видове са 34. Земноводните и влечугите са 32 вида, от които 18 защитени.

   Гръбначната фауна е представена с 261 вида и е най-богатата в България. Ихтиофауната присъства с 40 вида /в това число 6 ендимита/. В крайбрежните черноморски води вероятно все още се среща тюлена-монах /Monachus-monachus/, който е вписан в Българската и световната червена книга.

   Без съмнение Страджа е най-голямото природно богатство на България. В международен план ПП “Странджа” е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги; и световно значение по отношение на бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.
   Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Нека не допуснем това малко останало късче от рая да загине, заради човешката алчност, която не познава граници!

   * чувствайте се свободни да разпространявате този текст, както намерите за добре
   ** http://www.bgpetition.com/strandja/index.html
   *** http://assets.panda.org/img/original/stranja_horiznew.jpg

   Reply ↓
5. Никола June 30, 2007 at 11:11 am

   http://e-vestnik.bg/1484/

   Reply ↓
6. Таня June 30, 2007 at 1:05 pm

   Много съжалявам, че не успях да отида на този протест с черните очила и колелата – никой не ми се обади по телефона, а в интернет не съм влизала. Вчера мернах нещо по новините /бяхме на гости та затова гледах телевизия волю-неволю/, но реших, че не съм разбрала правилно, а днес – като видях какво става по блоговете, не можех да повярвам, а то всъщност можеше да се очаква в страната на говедата. Ми то наистина няма какво да се каже повече.
   Мислех си, Григи, да направим един списък, може би сайт за подобни хотели и местенца с огромното лого “Не ходете там, защото…”, този сайт да има банери по всички блогове и да се разработи на чужди езици и да се разпрати по чужбина и навсякъде, където може. И в него да пише примерно:
   1. Не ходете в “Златна перла”, защото заради нея съсипаха природен резерват и бяха отрязани еди-колко-си дървета.
   2. Не ходете в Банско, защото заради него съсипаха еди-колко-си хектара от резервата Пирин.
   3. Не ходете в хотел “Мерилин”, който краде чужди снимки и лъже /за това разбрах от сайта на Евгени Динев/.
   4. Не ходете в еди-кой-си хотел в Иракли, защото заради него съсипаха това прекрасно място…

   Не може ли за Странджа да пишем на агенции като СНН, на немските телевизии, не знам – нещо трябва да се направи. Аз не разчитам на корумпирани министри да обжалват – те го казват това само за да отбият номера.
   И така. Нещо такова. Сайт, който аз бих си сложила в подписа на мейлите, които пращам. Нещо такова. То разбира се ще е постфактум, когато множество дървета ще са отсечени и прекрасни места затрити от лицето на Земятау за огромно съжаление…

   Reply ↓
7. Григор Post authorJune 30, 2007 at 11:59 pm

   @Вени: Благодаря за полезната информация!

   @слави: Повечето култура, и по-възпитано поведение (напр. блокиране по за малко, колкото за демонстрацията) може да допринесе много за каузата.

   @Никола: Чудесно представяне!

   @Таня: Идеята за сайта за хотели и прочее, заради които е съсипана природа, си струва. А протестът – следващият вероятно ще бъде в понеделник, от 19:30.

   Reply ↓
8. Michel July 3, 2007 at 1:29 am

   Ето още за “Странджа” и импровизираните протести:

   1. http://www.optimiced.com/bg/2007/06/30/civic-protest-to-protect-strandja-park/

   2. http://www.optimiced.com/bg/2007/07/02/civic-protest-to-protect-strandja-followup/

   3. http://www.optimiced.com/bg/2007/07/03/civic-protest-to-protect-strandja-monday/

   И нека Странджа бъде! 🙂

   Reply ↓
9. taralezh July 3, 2007 at 6:58 pm

   На 4 юли в 19,30 ч. пред Президентството.

   Reply ↓
10. Julia July 4, 2007 at 12:43 am

    Здравейте,

    Бях на първия протест, продължението пропуснах, но за 3-тата част (пред Президентството) имам идея (изпратих я в optimiced.com, а сега и тук).

    Всеки, отиващ на протеста, да вземе по едно парче YTONG (тези тухличките за бързото строителство, дето масово се използват в момента) и на принципа на миналите протести – в даден момент всички си отиват с тухличката и я поставят на мястото на “блокадата” – в случая пред президенството. По този начин за минутки ще се изгради доста зрелищна и красноречива инсталация под носа на тези, които позволяват да се строи на кой каквото му хрумнало. За да е по-ясно на тези, които ще гледат, може да се добавят и лозунги във връзка с незаконно строителство и т.н. След известно време, всички тихо и кротко си прибират тухличките.

    Със сигурност трябва да се има предвид, че подобна акция най вероятно би разгневила ченгетата доста и е можеби по-опасна от предишните. Така че в случая се поема и по-голям риск за протестиращите.

    Това е от мен, ще се опитам и утре да дойда.

    Reply ↓

11. Pingback: Странджа

12. fragile July 6, 2007 at 2:13 pm

    http://www.zazz.bg/play:808caae2 филм за Странджа…

    Reply ↓