Ужасът на интелекта

Днес препоръчах на един познат да гледа “Мълчанието на агнетата”. Не го е гледал досега. Но претендира, че филмов злодей не може да го уплаши. Че всичките са едни плоски, измислени и тъпи… Убеден съм, че няма да претендира повече. Поне не искрено.

Всъщност, с какво толкова смразява Ханибал Лектър? Определено не със страховита физика или външност. Нито пък с психопатия – другият психопат във филма, Били, е още по-изкривен и ненормален. Не е дори с човекоядството си – във филмите на ужасите обикновено всичко наоколо плюска хора, и най-често това наистина повече разсмива, отколкото плаши. Най-малко пък със съчетанието от тези – един човекоядец в края на краищата задължително е психопат. Голяма работа, както се казва.

Всъщност ужасяващото е неговият интелект. Точната дума за него е гений. Но с изкривена и осакатена личност. Затова и действа на околните като змия на птиче – усещаш направо в костите си, че пред него си безпомощен. Умът му може да направи с теб каквото пожелае, и нищо не може да те опази – решетки, белезници, армия полицаи… Забелязал съм, че твърде умните хора често всяват инстинктивен страх у околните, дори ако са добронамерени. Е, той не е.

И в същото време е елементарно разбираем. В състояние е да съчини най-неочакван план, и да го изпълни перфектно. Реагира мигновено, и предугажда околните с лекота. Действията му могат да бъдат непредсказуеми. Но мотивите и желанията му са ясни на всеки, който не се бои да погледне в него – и съответно решенията му са обидно предсказуеми. Колкото и да ги крие той, с интелекта на гений. (Признавам си, възхищавам се на Томас Харис. Разработил го е безупречно от логическа гледна точка, абсолютно достоверен е психологически. Като правилно написан софтуер е – проявява качества и стройност, дори неподозирани може би и от автора.)

Простичкото в тази предсказуемост е, че не го ли настъпваш по мазолите, и той няма да се интересува от теб. Ако нещо друго не го настъпи по мазола, и насочи към теб…

АКО НЕЩО ДРУГО НЕ ГО НАСТЪПИ ПО МАЗОЛА, И НАСОЧИ КЪМ ТЕБ.

Тук е ключът от бараката. Лектър би бил безопасен поне за тези, които не влизат с кални обувки в живота му, ако не беше изкривената му личност. (Отделно, ако не беше изкривен, не би бил чак така опасен и за тези с калните обувки.) Заради нея обаче всеки и всичко може да го приведе в действие, така лесно, както да дръпне спусък. Е, този път куршумът е с толкова изместен център на тежестта, че най-вероятно ще убие обратно стрелеца. А пътем и неопределен брой други, виновни с това, че случайно са се оказали наоколо.

Геният на Лектър донякъде блокира управляемостта му, но не може да намали задействаемостта. (Както отлично показва вторият филм, “Ханибал”.) Нещо повече, Лектър отлично знае тази си слабост, и влага гениалността си, за да не позволи да го управляват (“И защо точно ми те праща шефът ти, агент Стърлинг?”). Но въпреки това не може да спре.

И това е завършващият елемент в страховитостта на Лектър. Той е не просто интелигиентно зло, или активно зло – а зло, което действа дори без повод от твоя страна. Нещо, което нарочи ли те, няма спасение – и няма как да се опазиш да не те нарочи. Защото това дори не зависи от него.

А това последното вече е урок, и то не за самия Лектър. На филмов герой колко може да му пука от каквото го няма в сценария?… Само че ние не сме филмови герои, поне така ми се иска да мисля. Живи хора сме, и можем да избираме, и мислим самостоятелно… Урокът е за нас – докъде може да ни доведе дефект и изкривяване в личността ни. Особено ако не сме гении. (Защото повечето май не сме.)

А изкривявания и дефекти по нас колкото щеш. Хората, които нямат очевидни, лесно използваеми дефекти в личността си, са твърде малко, поне между познатите ми. Но познавам достатъчно хора, които са превърнали в цел на живота си отгатването на дефектите на околните, и използването им за лични цели. (Което също е сериозен дефект и изкривяване в личността – но тези хора намират начин да се самоубедят, че то е хитрост, ум, по-високостоене в хранителната верига, или каквото там културата им може да предложи като евфемизъм. И действат, с ханибал-лектъровско незачитане на околните.)

Наскоро четох в една статия за експеримент. Свързването на незащитен срещу атаки компютър (Windows, не-ъпдейтнат) към Интернет води до пробиването и “зомбирането” му за средно десетина минути. Човешките “ботмастери” не са толкова пъргави, но не си ли “фикснеш бъговете”, рано или късно те намират. Да не говорим пък колко по-често те намират епизодични използвачи, или пръстите на Случайността.

Така че за Ханибал Лектър… Не зная защо, но изпитвам искрена симпатия и съчувствие към него. (Което, ако беше реална личност, можеше да ми струва някой орган – но не е, така че не ме плаши.) Най-малкото заради урока, който ми преподава – колко важно е да пазя себе си, да се грижа за личността си, за да не се превърна в негово подобие. Сигурно по-тъпо, но… също толкова тъжно и жалко като човек.