Това е още една от историите, които научих покрай дядо ми – неизказано благ човек, спечелил пълното доверие на всички съкварталци.
Бях на четири-пет години, когато един ден у нас внезапно влезе чичо Радко – наш съсед. Стар ерген, главен счетоводител в голямо соц-предприятие, и добър познат на дядо ми. Като го видях, направо се стреснах, въпреки безгрижната си възраст. Колкото коса му беше останала, всичката стърчеше като бодлите на таралеж, и физиономията му изглеждаше, все едно е видял всички караконджоли, Торбалани и други плашила на детството ми. По-късно се сетих, че и още нещо ме беше изненадало – нямаше му я цигарата. До тоя момент без цигара в устата не го бях виждал никога.
Отиде право при дядо, и го помоли да поговорят мъничко. Като невъзпитано и любопитно хлапе, аз пристигнах да си играя точно зад гърбовете им, и се заслушах.
– Бе то отначало уж нищо, бай Григоре – тъкмо разправяше чичо Радко. – Направи ми впечатление, че като повървя малко, и ме заболява кракът. Спра да си почина – отмине ми. Тръгна – след малко пак ме заболи… Седмица, две така – почнах да се плаша каква е тая работа, дали не е нещо лошо.
Отивам аз в поликлиниката, взех си час, изчаках на опашката. Като влизам вътре – кой мислиш, днеска в приемната? Стоянов. Да, да, същия, дето е по-лют и от мексиканско чушле. Седи на бюрото и пише там нещо. А-ха да се върна – ама ме видя, проклетникът.
– Сядай, не се фръцкай. Няма къде да избягаш. И разправяй какво ти е.
Разправям аз – той капка внимание не ми обръща. Привърших – продължава да си пише, все едно ме няма. Таман реших, че не ме слуша, той внезапно пита, без да вдигне глава:
– Колко кутии на ден?
Зяпнах аз в първия момент, след това се сетих – тая мойта ще да е нещо от цигарите, по това е познал.
– Зависи. В спокоен ден към три кутии някъде. Ама дойде ли годишното приключване, и по стек на ден е отивал…
Стоянов продължава да си пише, все едно не ме е чул. Мълча си и аз – добре, че поне не крещи, и това го има… Пак по едно време, пак без да вдигне глава, вика:
– Хубаво. От днеска ги спираш.
Седях аз нещо време, без да мога да повярвам на ушите си. След това устата ми като че ли сама рече:
– Докторче бе, ти си луд бе! Как така ще ги спра от днеска, три кутии на ден?!
В следващия момент се сепнах, и се присвих. Оня обаче, ако щеш вярвай, не избухна. Честно. Продължава да си седи и да си пише, все едно нищо не съм казал. Писа нещо време, след това, пак без да ме погледне, пита:
– Петдесет лева имаш ли?
– Ами… имам. Защо?
– Срещу “Пирогов”, на гърба на карето, има един санитарен магазин. Отиваш, и си купуваш две протези за крака, до коленете. Че чух, че ще поскъпват…
—
Този следобед чичо Радко остави цигарите.
Силна история. Много!
По 3 кутии не помня да съм пушил, но по 2 на ден си изпушвах беше редовно… Отказах цигарите когато осъзнах, че мога не само да си пия кафето без цигара, а и да ми харесва. 🙂
Григоре, ти пушиш ли?
Силна история наистина. И ми хареса традицията, че си кръстен на дядо си Григор.
@Michel: За мен е просто весела – може би защото физиономията на чичо Радко още ми е пред очите 🙂
@Siff: Сподели как си го осъзнал – много пушачи ще са ти благодарни!
@Дончо: Не пуша. Не можах да се науча – много кашлям. 🙂 А за традицията – така е то, традициите са голямо нещо 🙂
Както казва една позната: “Че какво трудно има в отказването на цигарите? Отказвала съм ги хиляди пъти.”.
Не коментирам отвъд това. Тютюнопушенето е страшен бич.
Eneya
, това изречение се приписва на Марк Твен, а и сигурно е негово…
Евала на лютия Д-р! Това да имаше некой Киплинг да го развие на разказ.
Аз бях пушила над 10 години, когато ги отказах благодарение на една книга. Има я в нета, може да се изтегли. Не зная мотивира ли по същия начин текстът, когато се чете от екран, както когато държиш книгата и разлистваш хартиените страници, но който иска и му е писнало, да си я изтегли. Само да добавя, че над 7 години дори не съм помисляла да запаля цигара след отказването, а и стана много лесно. Алън Кар “Не пуша вече!”
@Бобсън: Киплинг – където са западняците. Тук, в България, уви – аз.
@sol_lam: Браво! 🙂 Дай линк!
На мен пък ми е адски трудно да откажа цигарите. И ще ви призная защо – причината е, че никога през живота си не съм пушил.
Абе майната му, ще взема да ги откажа, пък да става каквото ще.
Ей го на, отказах ги. Лесно, нали? 🙂
Аз бях пушила над 10 години, когато ги отказах благодарение на една книга. Има я в нета, може да се изтегли. Не зная мотивира ли по същия начин текстът, когато се чете от екран, както когато държиш книгата и разлистваш хартиените страници, но който иска и му е писнало, да си я изтегли. Само да добавя, че над 7 години дори не съм помисляла да запаля цигара след отказването, а и стана много лесно. Алън Кар “Не пуша вече!”
моля дайте линк!!!Пуша по 2 кутии min на ден…а съм едва на 18
Hi to all. If somebody has an Allen Karr`s book “Не пуша вече!”, could you send it to me please? (e-mail alexander161@yandex.ru). My bulgarian friend wants to stop smoking and looking everywhere for it. If somebody needs a russian version of the book, write to me.
http://tracker.p2pbg.com/index.php?page=torrents&search=%D0%9D%D0%B5+%D0%BF%D1%83%D1%88%D0%B0+%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5&category=0&active=1
Книгата е качена тук… Аз също отново я изтеглих, защото моята изчезна някъде по трасето от желаещи да не пушат… Видях, че още се продава, цената е 16 лв., което за един пушач са около 4 кутии цигари, струва ми се…