Малко по малко еколозите се успокояват. Вдигна се страхотен шум около Странджа. Сума ти медии осветиха въпроса. Ангажира се Върховна прокуратура. Министър Чакъров се закани. Кой ли не се изказа… Дали не е почнало междувременно строене с бесни темпове, не знам – може би очевидците ще разкажат. (Любопитен съм как е и на Иракли – нали и там Чакъров бил забранил всякакво строителство с временна заповед, както кметът на Царево Петко Арнаудов иска за Странджа.) Но поне се вдига шум.
И хората са доволни – най-сетне гласът им се чу. Имаме гражданско общество, или поне негови най-първи наченки. Имаме силата да задвижваме механизми, да спасяваме каузи, да се грижим за интересите си. Доживяхме. Стигнахме дотам.
Мисля си обаче друго. Протестиращите не бяхме милиони. Нито пък направихме кой знае какво. Как така толкова висши нива в държавата се задвижиха толкова бързо? Как така толкова медии внезапно отразиха протеста – включително медии, мълчали при толкова други, по-важни протести? Усещам тук пръста на някои от онези зад сцената. Толкова ли им е мила Странджа, та са се заели така? Че те си имат други, по-скрити и по-ефективни начини за действие.
Възможно ли е да съм параноик? Естествено. Но… как така тогава се оказва, че цяла медийна агенция е ангажирана – “Image Advertising”. Прави в подкрепа на спирането на строежите на Странджа неща, които струват много пари… Кой плаща? И какво ще иска да пие? Безкористни еколози ли са, готови да дадат пари за общото благо? Иска ми се да е така. Но реалността ме е научила да съм първо циник и скептик в подобни случаи.
Първото ми предположение е, че някой иска да спре отделните собственици да строят сега, за да може той еднолично да строи после. Как ще си го уреди – не знам. Но надали ще е трудно. Щом Петко Арнаудов можа да си уреди толкова лесно нещата, без да е някой от истински големите играчи, колко ли лесно ще е пък на тях? Арнаудов “спечели на своя страна” двама от тричленка. Истински големите просто ще си поръчат по телефона колкото членка си щат. Гореща и в собствен сос, ако искат. Който плаща, той поръчва музиката. А желаещи изпълнители из висшите ешелони на съда ни повече, отколкото дори из Народното събрание. Колкото и да не ви се вярва, че е възможно да има повече.
Има и други възможности, още по-грозни. А сигурно има още много пъти по толкова, за които дори не съм се сетил. Всички обаче си приличат по едно – някой използва протеста на еколозите, за да си напълни гушата. А в почти всички варианти Странджа накрая пак е или бетонирана, или превърната в бунище…
Не зная за другите, които протестираха. На мен не ми харесва да ме манипулират – а най-вероятно е станало точно това. Но няма да си взема действията назад. Сега попречихме на едни да бетонират Странджа. Утре, ако е необходимо, ще попречим на други. Не вярвам тази битка да има край – но съм готов да я водя, докато и най-тъпите не разберат, че Странджа е и красива, и изгодна каквато е. И докато не се откажат да я превръщат в поредния отпадък на цивилизацията… Предполагам, че и другите еколози мислят същото. Надявам се да мислят същото.
Ако първото предположение е вярно, следващите битки обаче може да са много по-трудни. Отмяната на статута може да стане тихомълком, без да разберем. А още по-лесно бетонирането може да почне и без нея, на принципа “законът тук е дебелината на вратовете ни”. Медиите може да внезапно млъкнат като гроб (или да почнат хорово да плюят по протестите), услужливите кметове – да започнат начумерено да забраняват протестите, а търпеливите МВР – да станат агресивни и сплашващи. И ще трябва да продължаваме да водим битките в тези условия, и да ги печелим в тях. Ще имаме ли бдителността да забележим, гласа да разкажем, силата да излезем отново?
Дано ги имаме. Иначе сега ще сме били глупаците, измамени, за да свършат работа някому. И когато се разрази друга свинщина, хората да си кажат: “Защо да се боря? За да ме изманипулират да свърша нечия работа, като еколозите със Странджа?”… И вместо да сме донесли чиста природа, ще донесем разочарование и отчаяние.
Роналд Рейгън не е първият, казал: “Спечелена завинаги свобода няма. Цената на свободата е непрекъснатата бдителност.” Но е човекът, станал известен с тези думи. Благодаря му за тях от сърце. Дано имаме мъдростта да ги разберем, и силата да ги приложим.
В какво се изразява ангажираността въпросната медийна агенция?.
Ако знаете подробности, разбира се.
Иначе верятните им мотиви за намеса в проблема ПП “Странджа” могат да бъдат два:
– идеалистичен – действителна защита на парка, чрез безплатен личен труд;
– търговски – работа в полза на заинтересовано лице срещу заплащане.
Не отхвърлям първата вероятност и то не защото съм прекален оптимист. Просто и това го има в живота. Млади хора, местни хора (имам превид област), със спомени за приятни мигове, прекарани я на див плаж, я по пътеките на Странджа.
Що се отнася до втория мотив, и той е напълно възможен. Предпочитам първия мотив, но не се плаша от втория. По една проста причина – ако Странджа запази статута си на природен парк, твърде трудно е някой да може да строи незабелязано. Така че парка (което е и целта) ще бъде запазен.
По-скоро заинтересованото лице, вероятен възложител на медийната агенция, е собственик на хотели, които са извън територията на парка. И се стреми да събори конкуренцията на вилното селище край Варвара. От което, лично на мен не ми пука. Същественото е статута на парка да се запази, за да не забръмчат резачките из Странджанските гори. Което още не е сигурно. Въпреки изявленията на изпълнителната власт.
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2695§ionid=5&id=0000901
ето тук ще срещнеш сродни души …
Следя работата на неправителствените организации от доста време – донякъде служебно, донякъде от личен интерес. Имат забележително развитие, особено във връзка с Натура 2000. Според мен природозащитните организации по-директно от всички в България контактуват с граждански структури в Европа, активни са и естествено искрени, тъй като са по правило млади. Те са образовани, знаят как да се борят, имат съдействието на европейските си партньори. Може би най-забележителното е, че ги обединява обща идеална ценност – опазването на природата. Те наистина се обединиха за общи действия, въпреки конкурентните интереси за финансиране на проектите им – рядко виждано у нас явление. Изградиха истинска мрежа – жив рецептор за всяка нередност в цялятя страна. И повярваха, че могат да направят нещо. Успяват, слава Богу! Включително защото са доста ориентирани в родното и международното законодателство, в работата с институциите и обществеността.
Не се страхувам, че някой ме манипулира, когато единодействам с тях. Правя това, което съм убедена, че трябва да се прави. Ако не съм съгласна с нещо – дискусията винаги е отворена и за моето мнение и въпроси.
Кое ли добро дело е било извършено без слабите ни човешки душици да се изкушат и от по-другите наслади, но такива сме си и ни е трудно да се променим. Ако търсим лошото, ще го намираме, дори да го няма. И като не сме ангели нищо общополезно ли да не свършим заедно?
@Алеко: И на мен ми се иска да е така. Уви, българската практика обикновено показва по-лоши неща.
@aquarius: Отлична статия. Пак почвам да си мисля за нуждата хората и добитъците да бъдат разделени…
@илюминатите: Надали. Още не съм с официална диагноза. И понякога страховете ми имат нещо общо с реалността…
@Делибалтова: Напълно съм съгласен – трябва да се опитваме да вършим свестни неща. Да, страх ме е да не би да успяваме, защото някой силен ни е впрегнал да му прекараме каруцата. Но знам и че опита ли се да ни подкара по път, който върви в обратна посока на нашия, няма да се дадем лесно… Просто предупреждавам – може и това да се случи, и е добре да бъдем готови.
гачев – визирах дискусията под статията, която беше точно по темата ти.
поредният протест в софия е за утре сряда 11ти:
http://www.panda.org/bg/index.cfm?uNewsID=108740
каквото и да сторят алчните, носете странджа в сърцето и в ума си. аз го правя от дълги години, откакто разбрах, че мога да ходя върху огън, и в музикалната ми колекция за вечни времена седи една от най-трудните и най-красивите български песни – калиманку денку, която е пак част от странджа. чиято култура е помогнала на мургавите и къдрокоси наши морски съседи да преминат от бронзовата епоха в желязната.
и да не забравяме защо бандитите бетонират българия –
защото самодоволните късопомнещи наивници отново гласуваха реална власт за тях. за онези, които правеха затвори за деца (бойчиновци например), и крадяха от българските деца всяка година по един месец робски труд (принудителен и незаплатен) от времето за учение. които продължават да практикуват родовообщинния строй (шуробаджанащината). тези гласоподаватели нямат никакво право да определят кой прав и кой крив – те вече са се съгласили с палачите.
към госпожа делибалтова – много топли думи към организираните, вероятно е така да изглеждат нещата на книга. само дето още помня въстанието на западните софиянци срещу отровените минерални води на банкя, овча купел и горна баня (така наречената подземна минерална леща в суходол) – бях там и нямаше никакви организирани институции, нито зелената партия, нито зелените патрули, нито пилещарите, нито за земята, никой. пак така всички организирани мълчаха като наакани дечица когато широкоозъбеният стефан софиянски посече две трети от живите дървета на софия. видях и това, защото всеки ден минавам с велосипеда по алеята с тополите, която дава лицето на софия – никоя друга столица на този континент няма тополова алея. ами другото негово постижение в моя вреда – помирисвал ли е някой пластмасово-бидонения въздух в единственото на света метро без вентилация – а имаме астматици още от четири годишни. никой зъб не обелва срещу отровните блата и макси-комарите-мутанти, виреещи зад прехваления софияленд (отново стефансофиянщина и отново пълно мълчание на организираните), където всички си водеха малките деца да бъдат надупчени и заразявани от макси-комарите; никой от организираните дума не казва за сивокожите всеядни бозайници с големината на мъжка обувка, живеещи в хамбарите под територията на цялата градина около ндк – единствената градина в българия без детски колички – кой е луд да подложи детето си на ухапване от плъх? знам за тях, защото цял живот карам велосипед и гледам колко често мият около ндк – не е заради това, че е партийноконгресен център, както е бил построен по начален замисъл – а заради премазаните сивокожи разносители на пандемия в центъра на софия, където всички идват и разнасят. и не само природозащитниците мълчат, ами и всякакви медици – ето как ни опазват те от пандемията на плъховете в храстите и под решетките. чувал съм ги и съм ги виждал, защото по някой път минавам по светло и сядам на открито без храна в ръката, за да съм сигурен за здравето и живота си. пред тези прекрасни условия за живот кърлежите на изток от руското посолство и около хотел хилтън са като малка капка в морето от мъка, което съм принуден да газя всеки ден. принуден от действията на онези, дето страдат от синдрома на катеричката, и на следващия ден са отново готови да бъдат мамени със същите стари номера, които им прилагат вече няколко десетилетия. онези, които мълчаливогласуващо позволиха да бъде извършено най-голямото масово убийство след втората световна война – клането в сребреница на 11.07.1995., извършено по заповед на социалистите-комунисти. да, това не е в софия, и не е в българия. а точно до българия. при съседите.
ето и къде да прилагаме електронната демокрация – в случая за странджа без бетона на комунистическите мутри:
http://www.bgpetition.com/strandja/index.html
Вместо параноичен, лично аз предпочитам оптимистичен поглед. Според мен на всеки интелигентен човек му е ясно за какво става дума, а за журналистите се предполага, че са интелигентни и смятам, че затова реагират позитивно на цялата кампания. Предпочитам да не обмислям вероятни схеми на заинтересованост под една или друга форма. Може протестиращите да не сме били милиони, но това е било така само защото останалите не са били достатъчно мотивирани да излязат на улицата, не защото не са мислели по същия начин.
Извинявам се, че за втори път се натрапвам във Вашия блог по една и съща тема. Потресе ме прочетеното тук:.
http://www.optimiced.com/bg/2007/07/13/strandja-to-speak-or-not
На фона на това осъществяване на “1984” през 2007, всякакви останали предполагаеми опасности от злоупотреба с недоволството на парко защитниците, са детска препирня.
@Алеко: Зная за написаното, но още не съм съчинил подходящото по въпроса. Надявам се утре да успея да го довърша, и да го пусна… Да, възмутително е. Но от възмущаване полза няма – има полза от методи за действия.