Така викаха на един популярен пациент на психиатрията в Медицинска академия.
Впечатляваше околните още на пръв поглед. Винаги с безупречен, ако и старомоден костюм, и с излъчване на авторитет и величие. Отлично образован и начетен, великолепно възпитан, той бързо ставаше център на вниманието във всяка компания. Не създаваше никакви проблеми на медицинския персонал, и се ползваше със свободен режим.
Знаеше отлично диагнозата си, и донякъде се гордееше с нея – неведнъж е заявявал с патос: “Аз съм случай на шизофрения без интелектуална деградация”. Инженер по образование, с великолепен, ако и доста странен ум. Седнеше ли да тълкува нещо, от една случайна дума можеше да ти изведе всички свещени книги на човечеството, а имаш ли търпението да го слушаш – и всички несвещени.
Умът му беше не само буден и остър, но и творчески. Имаше си собствена математика, собствена физика, собствени бройни системи, собствена валута и какво ли не още. От хубавички студентки и асистентки с удоволствие приемаше разплащания за речите си и в “чужда валута”, тоест български левове (или по-точно стотинки).
Проблемът му беше логиката му. Макар и най-често безупречна формално, тя често го отвеждаше в дебри тилилейски, недостъпни за никой друг. За него дебрите бяха слънчеви пътища, но околните се чувстваха оплетени като пилета в кълчища. И за капак на всичко, от време на време имаше проблясъци, способни да смаят всекиго.
Веднъж професор Шипковенски – един от корифеите на българската психиатрия, светла му памет – на лекция за шизофренията доведе Белия лъв, като пациент за демонстриране, и му посочи катедрата – да видим спецификата на увреждането му:
– Говори, кажи ни нещо. Разтълкувай на студентите какво те вълнува в момента.
Белия лъв тържествено отиде до катедрата. Застана на нея като кралска особа, и огледа аудиторията. Свали очилата си, внимателно ги изтри, сложи ги обратно и заяви сред пълната тишина:
– Какво ме вълнува в момента ли, другари студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите!…
Белия Лъв е христоматиен пример за биполярна шизофрения. Има един класически стар учебник по психопатология, зеленикав, чете се като научно-популярно четиво,
там има доста писано за неговия казус. Той например казвал, че “Любовта е аномалия на неравенство.”…направо да се замисли човек.
Моля дайте повече информация за този учебник. Живо се интересувам.
Година на издаване? Име? Колектив? Нещичко.
Bipolar disоrder не е шизофрения, макар че и двете са симптоматично подобни. При първото има добра прогноза (тоест има излекуване), а при второто няма. Впрочем, смятам че съвременнат психиатрия е боза, понеже класифицира нещата симптоматично, което предодвратява всякакво вникване в механизма на нещата. Юнг (на които съм фен), би казал че в тоя случаи селфа е доминирал егото, което вече води до психоза (но разбира се това е мнение на лаик). Юнг обаче е ненаучен, защото по дефиниция няма как да се провери или експериментира какво става в главата на някой.
Моето разбиране за доминиране на селфа над егото е, че това е когато човек се смята и държи като “велик” в ущърб на собственото си лично/егоистично добруване. И обратно – доминиране на егото над селфа би било да си сива безлична мишка седяща в сенките, която обаче е супер богата/преуспяла. Все едно CEO-тата на някои големи компании (или кой да е голям мафиот), чиито имена никои не е чувал.
Има друг такъв случай в началото на миналия век – “Императора на Сан Франциско”, който се самообявил за император на USA и започнал да ходи насам натам във хермелин и да плаща със собствена валута. Та всички ресторантьори приемали “валутата му”, понеже където и да се появял правел им правел сериозен бизнес :)).
Има и трети поглед над нещата, че всички тея неща са плод на някаква емоция изляза извън контрол. Тоест симптомите са опита на индивида да нулира емоцията. В случая на хора, които се държат като велики, може да се спори че това е страх от хората, тоест или е самовнушение “аз съм велик, и никой нищо не може да ми направи, та няма повод за страх” или е “сега ще се сдобия с много пари и власт, за да не може никой нищо да ми направи”.
И в двата случая има ескалация на болеста понеже и двата подхода водят до това индивида да не е част от хората, тоест усилва противопоставянето. И като му лепнеш етикет “луд”, или каквато и да е диагноза, и го сложиш в психатрия съвсем няма как да се излекува.
Та, шизофренията е третият (грешен) подход към проблема със страха от хората: “Аз няма да изпитвам емоции, там и страх”. В крайните случаи това води до кататония, тоест липса на каквато и да е мотивация.
Би-полярния подход е биполярен защото има биполярност – селф срещу его. Нито едното от двете не може да победи, и повечето хора в тази позиция се люшкат между двете. Проблема произлиза не от наличието на селф и его, а от противопоставянето им. Ta именно страхът от хората е в дъното на нещата, понеже селфа е “човек, като всички останали хора”, а “егото” е индивид, тоест едното се страхува от другото.
Що се отнася до шизофреничният подход, имаше някъде анекдотичен случай как някакъв известен психиатър изкарал някакво момиче от кататония за 15 минути, след като с години била зеленчук. Седнал в същата поза пред нея и синхронизирал дишането си с нейното, а когато започнала да помръдва правел огледални движения. След 15 минути вече говорела и се движела, все едно че нищо не е било.
Това е сработило понеже той и е показал за 15 минути, че хората са като нея.
Рекапитулация (че много се разписах 🙂 –
Биполярноста (която или взема формата на маникални грандиозни делюзии или на психопатщина), шизофренията (която опит за откъсване от емоции) i ADD (attention deficit disorder, която е откъсване от реалноста и daydreaming) са производни на едно и също нещо – страх от хора.
ПС. ADD (пък и останалите) основно ходи по умни деца, понеже те овреме развиват индивидуалност, още докато са малки. И понеже повечето хора са “големи”, тоест различни от това което умното дете вижда в огледалото (нещо “малко”), следва усещане за различност от хората, което може да се превърне в страх от хората.
А и да, забравих – Белия лъв!
“- Какво ме вълнува в момента ли, другари студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите!…”
За да можеш да лекуваш луди трябва за имаш емпатия с тях, тоест да може да се поставиш на тяхно място и да разсъждаваш като луд. Останалото е вятър и мъгла.
References:
http://www.newscientist.com/channel/opinion/mg19426087.000-children-are-not-mad-or-bad-they-are-just-scared.html
@aquarius: ADD ходи далеч не само по умни деца. Аз, например, съм именно с ADD – и за разлика от огромния процент деца, не ми мина от само себе си през пубертета, а продължава и досега… (Без майтап – наистина е точно така.)
Веднъж в психоболницата,с.Церова Курия се случи да открием един от пациентите Христо Минчев,висящ на тръбите от парното,над един кладенец,където се събира водата от конденза.Висял си е там човека две денонощия,докато го открием и само напиването на параджията Рачо го е спасило от изгаряния,и евентуално удавяне.Всички усилия на целият персонал да го извадим от там бяха безуспешни.Човека в кататонен ступор,мълчи като ням и никаква реакция.След няколко часа безмислени и изпровани най-различни варианти , вече се мислеше да бъдат прерязани тръбите на парното и да бъде изваден,заедно с тях,което щеше да остави болницата посред зима без отопление и топла вода като крайно решение за спасяването му.
Положението изглеждаше безнадеждно.Зима,студ,кататонен ступор,оня човек с цвят на патладжан от студ…Главният лекар седна на снега и вече в безпомощност се обърна към един друг шизофреник Григор Щерев и му рече:
“Григоре,ако можеш,помагай!Ще изпуснем човека.”
Григор Щерев пристъпи към кладенеца и попита:”А бе,Христо Минчев,тебе кой те вкара вътре в кладенеца?”
Оня отвътре,отдаде чест и отвърна:”По заповед на генерала!” продължавайки да виси вкопчен на една ръка.
Григор Щерев,тропна с крак и рече:”По заповед на генерала на вън,ходом марш!”
Оня,много бързо и ловко излезе от кладенеца,отдаде чест на Григор Щерев/генерала/ и в стегната войнишка походка се прибра в спалното…Главният ни лекар,седна в снега,тупна се по главата и се разплака:”30г я учих тая психиатрия и за сетен път разбирам,че нищо не съм научил”.
Починалият поет преди 2 години,Николай Колев,чийто земен път приключи в психиатрията в с.Церова Кория,ВТърновско
/възможно е някой от Вас да е гледал представянето му в предаванията на Кеворкян,който издаде и стихосбирката му/ ми е разказвал за срещата си с Белият Лъв в психиатрията в Белене.Той разправяше за Белият Лъв като за страшилище.Става дума за последните години от живота на Белият Лъв,когато се е състояла срещата между тях в психиатрията.Николай,който на младини е тренирал бокс още щом видял Белият Лъв му мацнал едно ляво круше и се е започнал кървав бой на живот и смърт.
Едвам са ги разтървали,но Николай твърдеше,че е победил Белият Лъв,защото Слънцето отдавна е било влязло в него.Не,не го е убил,а очакваше да умре от раните,причинени му от Слънчевото “изгаряне”.Не след дълго чухме,че Белият Лъв е починал.
Николай непрекъснато говореше,че българите напразно са се отказали от Бога на Слънцето,който е техен и докато българите не се върнат към своя Бог -Слънцето,България ще гори в пламъци.Миналото лято пророчеството му почти се сбъдна.:)
@Roujkabg: Това за “по заповед на генерала” направо ме съсипа от смях 🙂
А за Белия лъв – не съм и подозирал, че е бил такъв побойник. Наглед беше много кротък, интелигиент тип човек…
Григор,работила съм в Психиятрии като мед.сестра и съм пълна с такива интересни случки.Понякога прозорливостта и другата логика/понякога много по-желязна от нашата/просто поразяват.С удоволствие ще ги разкажа някой ден,докато не съм ги забравила,но…обещах си да си направя блог тази година и ще имаш удоволствието да ги четеш при мен,когато блога ми стане факт.:)
Поздрави Ружка
@roujkabg: Ще чакам с нетърпение да направиш блога си. 🙂
Е, дотогава докато си направя блог или някой ми помогне да го направя, ще съм ти гост, дано само не досаден 🙂
Много се боя,че не съм способна да правя нещата нормално.Не се чувствам пълноценна. Имам усещането ,че винаги стъпвам накриво и никой не одобрява и не разбира това което правя. Чувствам състрадание към себе си ,в случаите, в които не е гняв заради някакви пориви да се докажа по aбсурдни начини ,които не водят до целта-дори и в елементарни начинания..Преди упорито се борех да докажа ,че по моя начин нещата стават по-добре..Сега тъна в апатия и имам усещането ,че просто не мога да надскоча собствената си непълноценност и не се погаждам с другите- точно заради това ,че не МОГА КАТО ТЯХ..Не ме е страх от хората ,а от това че са прави и отношението им е отражение на собствената ми некадърност и неспособност..Не защото не мога да зауча техните модели на поведение, а защото съм програмирана различно..Как да преодолея това чувство ,че не ставам, просто не ставам..Или изпадам в агресивни състояния на демонструране на превъзходсво ,за да се самосъхраня като значима или се самонаранявам..Избирам грешни партньори ,не се явявам на изпити целенасочено..Обличам се зле..Ако не сте се оплели в мислите ми -споделете някакво решение..За първи път намирам логика в поведението си- чрез написаното от вас..Нужна ми е диагноза ..
@Анечка: Диагноза не се поставя по Интернет. Нужен е сериозен разговор. Ако сте от София, удобно ли е да се видим някой път? Пишете ми на grigor (в) gatchev.info.
Думите се формулират по-лесно в Интернет..Не съм от София.Има ли начин да обсъдим проблема онлайн..
@Анечка: Добрата диагноза става не с точно формулирани думи, а с личен контакт. При него лекарят може да забележи много неща, които не се виждат онлайн, и могат да са ключови за диагнозата. Така че, ако идвате към София, това е най-добрият начин. Ако не, е-майлът ми е по-горе.
А имате ли друга информация за Белия Лъв ? Чух за него от един приятел и ми стана любопитно,а той не можа да ми обясни по-подробно за неговите възгледи. От този приятел разбрах че е бил излючително интелигентен и е имал интересни теории Ще съм Благодарна на всеки които има допълнителна информация.
@Slavi: Почти не. (Но предполагам, че из Нета може да се намери.)
Най- подробната информация която намерих за Белия Лъв е тук. Изключително ми е интересно да разбера още подробности за неговия случай. Ако ви попадне нещо, моля споделяйте! : )
Май имаше книга с писани от него неща: Спомням си – “Еврибоди най-после свободен, каза космосът на Белия Лъв”. Или нещо подобно