“Десет на минус девета”

(В превод на старогръцки – “нано”.) Така се казва новата книжка на Николай Теллалов.

Преди десет години, оглеждайки сергиите на “Славейков” за нещо българско, се натъкнах на неголяма книжка със заглавието “Да пробудиш драконче”. Купих си я с доста съмнения и опасения. Започнах да я чета с предусещане за скучно разочарование. А я завърших с този бесен, бликащ като фонтан ентусиазъм, с който съм чел най-любимите книги на детството си. Мамка му, не бях подозирал, че българин може да пише толкова свежо и интересно!

От този момент станах личен фен на Николай Теллалов. Издирвах под дърво и камък всичко от него, и го четях с настървение. А когато най-сетне съдбата ни сблъска и запозна, не пропусках удоволствието при възможност да си поприказваме за бъдеще и минало, за Космоса наоколо и за този вътре в нас, за перспективи и блянове, модерни летящи килимчета и древни космически кораби. Пътища на развитие на човечеството, конструкции на личностови схеми, кибернетични възможности и срещи с извънземни – единственото, което ограничаваше разговорите ни, беше липсата на време.

В сряда имах удоволствието да присъствам на представянето на “Десет на минус девета”. Вече бях имал удоволствието да прочета последната редакционна версия на книгата, и да разгледам новия сайт на Ники – drakonche.zavinagi.org. И въпреки че знаех какво се случва, пак ми беше удоволствие да чуя това-онова лично от автора, и да участвам в дискусиите. И тук ще кажа каквото казах там – че не мога да понасям Ники. Едно, защото по някакъв телепатичен път винаги успява да ми открадне идеите за писане, дори когато не съм ги споделял не само с него, но и с който и да е друг, и да ги напише преди мен. И второто, още по-страшно – защото ги пише по-талантливо и майсторски, отколкото аз бих могъл. 🙂

Не зная с какво ме грабна толкова “Десет на минус девета”. Може би с невероятно достоверното, логично и издържано описание на едно възможно нано-бъдеще – не утопично, не и киберпънкарско, без изсмукани от пръстите хрумки, до немай-къде реалистично. Може би със завладяващия сюжет – и най-философската и дълбока фантастика не струва много, ако не ти спира дъха, докато я четеш: храната трябва да е не само полезна, но и вкусна, била тя физическа или духовна. А може би и с ясното и добре защитено послание: човекът може да е смъртен, дори човечеството като цяло също, но човечност ще има винаги…

Добре де, стига съм ви дразнил апетита. На сайта можете да намерите откъси от книгата (а и от други негови произведения) – не са “най-доброто” от нея, тя цялата е добра. Ако сте на същия акъл като мен, нищо чудно да ви харесат. 🙂

(За край, ще издам и още една тайна. В момента Ники довършва една страховита, хилядостранична тухла, под работното заглавие “Слънце недосегаемо”. Предполагам, че всеки любител на “Да пробудиш драконче” и последвалите я книги ще чете тази в упоение. Но нека изчакаме и тя да бъде завършена, и да излезе…)