Срещу полицейския произвол

От няколко дни вече чувам от най-различни места, че блогери, писали за бъдещи протести срещу бетонирането на Странджа, биват привиквани в полицията, и карани да подписват разни предупредителни протоколи. Ето разказа на Мишел Бозгунов. Вероятно има и други, за които още не зная.

Когато го чух за пръв път, още мъгляво и неоформено, си рекох, че вероятно някой уморен следовател отбива номера. Скоро обаче стана ясно – ГДБОП се опитва целенасочено да сплашва блогерите, вероятно по нечия поръчка. Не смее да ги арестува или предаде на съд, защото не са направили нищо противозаконно. Но се опитва да използва достъпните й административни инструменти за всяване на страх. Дано мине.

Това обаче е и самопризнанието им, че нямат право на друго. Словесната юридическа мъгла, която сервират на привиканите блогери, не би издържала в съда. Всеки нормален съд ще признае правото на граждански протест, включително ако не е разрешено, след като не е сторено нищо лошо – и ГДБОП го знае. Така че не се бойте, колеги по блог – могат да ви плашат, но не могат да ви направят нищо. Мантрата им е “Страшни сме – треперете!”. Но ако можеха, щяха да си позволят много повече – а не си го позволяват. Защото и правото, и истината, и дори силата са на наша страна.

(Не мога да се сдържа да не отбележа контраста между сплашванията на ГДБОП и усмихнатите полицаи, които охраняваха протестите. Тези момчета, неотклонно дресирвани и промивани в службата си да изпълняват заповеди, вътре в себе си бяха на наша страна – въпреки че заради нас бяха изкарани да стърчат по жеги и студове, в извънработно време. И не го криеха. Продължаваха да бъдат хора. Ако не от друг, нека вземем пример от тях.)

Често кълнем България, че позволява такива полицейски произволи. Да, произволи са. Да, гнусни и неприемливи са, и не бива да ги позволяваме. Но истината е, че се случват и в най-демократичните страни. И някои страни са свободни не защото полицията там не смее да посегне на достойните граждани, а защото те се обединяват и й дават отпор. Защищават страната и свободата си от държавата и правителството си.

Преди време в Ню Йорк имаше случай, затъмнил според мен по скандалност сегашната хайка срещу блогърите. Участници в демонстрация (а и случайно попаднали наоколо хора), културно и кротко попитали как могат да излязат от полицейските кордони, били насочвани от любезен полицай по уличка, на другия край на която ги очаквали озверели униформени побойници и арестантски камионетки. Като капак на нещата, полицията беше дала тези хора под съд след арестуването им, въпреки уверенията, че просто са минавали покрай демонстрацията. С лъжата, че нападнали и били полицаи. Имаше “бити полицаи”, “разпознали биячите”, и т.н. гнус… Спесението дойде от снимките и любителските филми от прозорците на околни сгради, документирали какво точно се е случило. След като очевидци ги представиха на съда като веществени доказателства, полицията стана още по-нахална, и се опита да заплашва смелите фотографи – но когато някои бяха и излъчени в медиите, всички обвинения срещу арестуваните и срещу очевидците бяха оттеглени светкавично и безусловно.

Не зная дали САЩ са демократична страна. Но определено са свободна страна. (Под Буш и това е под въпрос, но да не издребняваме.) Не заради хуманистичната им конституция, и още по-малко заради разбрана и гледаща си работата полиция. Заради солидарността на американците. Защото знаят – не помогнеш ли днес на закъсалия, утре няма кой да помогне на теб. Заради тяхната активност в помощ на изпадналите в беда. В този конкретен случай – защото не се уплашиха, и не се огънаха пред страховития NYPD… Урокът си е за нас.

Първото, и най-важно нещо – нека не се боим! Могат да ни привикват, да ни сплашват, да ни карат да подписваме протоколи, изровени от тоталитарното минало. Но не вършим ли нищо лошо, не могат да ни спрат. Видели ли сте осъден, защото е написал за граждански протест? Не вярвам да видите. Случи ли се това, България ще срещне далеч по-безцеремонен ултиматум от ЕС, отколкото срещна Австрия, когато избра неонациста Йорг Хайдер. И този ултиматум със сигурност ще е свързан с удар по най-болезненото място на българските управленци – еврофондовете: има и други лакоми за тях… Така че няма да посмеят.

Нека продължаваме да пишем за гражданските протести, и да посрещаме плашилата без колебание. Всички гадни видове държави – комунистически, фашистки, псевдодемократични – държат хората в подчинение не със силата си, а със страха, който внушават. Победим ли страха, плашилата ще си тръгнат. Иначе трябва да си тръгнем ние. По-добре те!

Може да правят каквото щат. Може дори да арестуват и затварят незаконно, или по закони, гласувани от услужливи бушончета. Не се ли уплашим и от това, продължим ли да демонстрираме, без да се боим, ще трябва да си идат. Силата им е в нашия страх – не се ли боим, те са безсилни срещу нас. Те разчитат да уплашат мълчаливото мнозинство, и чрез страха да го привлекат на своя страна, или поне да го извадят от играта. Но ако не се уплашим от нищо, правотата ни ще привлече мнозинството на наша страна. Знайте: уплашите ли се – предавате не само борбата ни за красива страна, и достойна държава. Предавате и всички други, които не са се уплашили.

Да не се уплашим вече не е малко. Но можем и нещо много повече – да се борим срещу полицейския произвол. С напълно законни и демократични средства. Не написах този запис още вчера, за да сложа ред в главата си, и списъкът им стана огромен – ще го пусна в следващия, или поредица следващи записи.