Срещу полицейския произвол – 2

В предишния запис се опитах да окуража тези, които ГДБОП сплашва, за да ги превърне от достойни граждани в поданици (да не кажа в добитъци). И обещах да напиша и как можем да се борим срещу това.

Първото, и най-важно в борбата ни, е да знаем – ние не вършим нищо лошо. Ако сте призовавали към вандализъм, масово насилие и други подобни, указанията по-долу няма да са ви от полза. Вместо тях ви препоръчвам урок за същността на демокрацията, от едно изречение: “Демокрацията не ви дава наготово всичко, от което имате нужда. Тя просто ви дава възможност да се преборите за него по легален път, без насилие и престъпления.”… Ако в историята на 20 век е имало непредставима отначало победа, това е победата на Индия срещу Великобритания в борбата й за независимост. И тази победа беше постигната. Мирните средства, дори в не дотам демократични условия, се оказаха по-могъщи от оръжията и силата.

Второто, което трябва да знаем – полиция, която служи на страната и народа си, няма нужда да сплашва гражданите му, и да ги кара да се откажат от гражданската си активност и будност. (Напротив, тя би трябвало да поощрява гражданската активност – всяка една полиция на света е с вързани ръце без помощта на гражданите.) Ако по време на граждански протест са извършени престъпления, тя може да повика и разпита участници в протеста, за да може да установи извършителите. Но няма нужда да сплашва никого. Има такава нужда полиция, която е корумпирана, и се бори да стъпче законните права на гражданите, за да бъде в услуга на частни лица, като правило престъпници. Полиция, която е в нарушение на духа, а най-често и на буквата на закона.

Не съм юрист, и не съм напълно уверен, че съветите по-долу дават гарантиран успех. Пиша ги като някакво начало, от което с помощта на юристи да бъдат изведени правила и начини за действие, които вече да са гарантирано съобразени със законите, и да вършат работа. Разчитам на обратна връзка от юристи и юридически грамотни хора, за да ги направим истински действащи.

1. Обръщане на условията.

Тактиката, която използват сплашващите полицаи, е проста. Блогерът бива привикан в полицията, сам, където среща един или повече овластени полицаи. Те знаят името му, в течение са, че той има блог и пише разни неща в него, и той може да види, че на масата лежи негово досие. Сервират му юридическа словесна мъгла, която звучи обвинително и заплашително. Всичко това излъчва посланието: “Ти си пред смазваща сила. Ние сме държавата. Ти си червей под краката ни. Ще изпълняваш каквото ти кажем, или ще те стъпчем.”

След известен разговор, целта на който е блогерът да осъзнае посланието, и да се изплаши, следва обработката. В различните случаи тя може да е различна. От блогера може да се поиска той да подпише някакъв сплашващ и евентуално обвързващ го протокол. Ако бъде преценен като по-податлив, е възможно да започне (не задължително още на тази среща) обработка , която цели превръщането му в “помощник на реда” (превод: доносник). Възможно е той да бъде разпитван, за да бъдат изкопчени сведения, или компрометиращи твърдения за други блогери или участници в прояви на гражданска съвест. (Внимание: такива твърдения могат да бъдат пробутани от негово име в протокола за разговор, който може да му бъде даден да подпише накрая – ако ви сервират такъв, проверете внимателно дали наистина сте казвали приписаните ви реплики.)

Всъщност, както казах, полицията няма изгода да сплашва будни граждани – ако го прави, това е форма на корупция, в служба на нечии, най-често престъпни интереси. Знаейки това, можем да обърнем обстоятелствата – не блогерът да трепери от “плашилата”, а те от него. Можем също да обърнем резултата – вместо желания от поръчителя на сплашването резултат (наплашени и притиснати граждани) да има нежелан от него резултат (извадена на бял свят много и пълна информация за нещата; наплашени, притиснати и срещнали проблеми изпълнители на сплашването; засегнати интереси на силни играчи). В крайна сметка – да постигнем ситуация, в която нито полицията да смее да изпълнява поръчки на престъпници за сплашване, нито престъпниците да смеят да го поръчат.

2. Стратегиите – тяхната и нашата

Тъй като действията по сплашването обикновено не са напълно законни, или чисти от корупция, извършителите им разчитат:

а) да останат неидентифицирани, или като минимум имената им да бъдат бързо забравени;

б) ако нещо бъде запомнено, то да не бъде документирано по начин, който да бъде неоспорим пред съда;

в) дори ако нещо бъде документирано, нещата да не стигнат до съд;

г) дори ако нещата стигнат до съд, да не се вдигне много шум и да не се създаде интерес към делото, който би попречил то да бъде решено под натиск от поръчителите на сплашването.

д) ако се стигне до съд, съдиите да бъдат подкупени или притиснати от сплашвачите или поръчителите им да решат делото в тяхна полза.

е) сплашваните да не направят нищо, което да повдигне въпроса на прекалено високи нива, или пък да навреди на интересите на сплашвачите или покровителите им.

Съответно, нашата стратегия е точно обратната:

а) всички извършители на сплашването да бъдат идентифицирани с пълна точност

б) всяка тяхна дума или действие да бъде документирана по недвусмислен и съдебно неоспорим начин

в) задължително срещу тях да бъде възбудено съдебно дело, и да бъде поискано наказание, което еднозначно да подсигури, че няма повече да сплашват никого (като минимум освобождаване от работа, а по възможност и разследване за корупция)

г) да се подсигури такова медийно покритие на случката и делото, което да направи невъзможно то да бъде решено под натиск от сплашвачите или техните поръчители

д) ако въпреки това подкупни съдии решат делото в полза на сплашвачите, то да бъде обжалвано (с още повече медиен шум) пред по-горна инстанция, и подкупността на съдиите да получи достатъчно медийно изложение, за да бъде урок за съдиите от по-горната инстанция

е) да се предприеме всичко възможно, което би навредило на интересите на сплашвачите, или тези на поръчителите на сплашването (включително като се засегнат интереси на високопоставени и силни играчи на вътрешната сцена); да се направи много повече, отколкото се смята за достатъчно, за да не успеят да го овладеят мерките за контрол на положението, предприемани от сплашвачи и поръчители.

Ще продължа в следващ запис – този вероятно вече е уморил и търпеливите.