Срещу полицейския произвол – 3

(Продължение от предишния запис.)

3. Unum testis – nullum testis.

Не, не означава това, което някои си мислят. 🙂 Значи: “Един свидетел не е свидетел”, и е основен принцип на римското право. (Но и другият превод не е съвсем грешен – тъй де, сам ли си, е трудно да се покажеш като човек с топки…)

Един от основните елементи в сплашването на привикания блогер е, че той е сам срещу полицейската машина. Дори ако знае, че всъщност срещу него е не полицията, а само групичка корумпирани, пак е трудно да е смел. Също, блогерът най-често не е юрист, и няма подкрепата на познания в правото. Това го прави уязвим на мъгливи юридически заплахи. Най-сетне, каквото и да му се случи в полицията, той няма начин да го удостовери, ако е сам. Оттам нататък, дори да не му се случи нищо особено, той вече е уплашен и податлив на обработка.

За да се избегне това, е нужно блогерът да не отива в полицията сам. Според мен (повтарям, не съм юрист – пиша това като база, която юристи да коригират до работеща и издържана тактика) добрият вариант е той да отиде там заедно с юрист, който поема ролята на негов адвокат, и с двама свидетели.

Ако блогерът има личен познат юрист, това също е някакъв вариант. Но по-добрият вариант според мен е юрист, който се е специализирал в този вид защита, познава юридическата материя в областта открай докрай, и е поел ангажимент да работи с блогери по защитата им срещу противозаконно сплашване от властите. (Блогерите имат с какво да му се отблагодарят.) Идеален вариант е, ако юристът е симпатизант на блогерските идеи, или дори също е блогер, и е нахъсан да се пребори (но не емоционален – емоциите често подхлъзват юриста).

Свидетелите е добре да не са обвързани с блогера роднински или организационно (включително да не са блогери) – иначе е възможно показанията им да бъдат оспорени с мотив пристрастие. Чудесно е, ако владеят стенография – може да бъде полезно при документирането на проведените разговори. Желателно е (както и за юриста) да са спокойни, немногословни, но решителни хора. Това създава психологическо излъчване, което подтиска “плашилото” (то има от какво да се плаши).

Добре е блогерите да имат още предварително някаква самоорганизация, която би позволила при нужда максимално бързо да бъдат подсигурени юрист и свидетели. Това ще рече предварително договаряне с юристи и свидетели, или избор между блогерите на свидетели и евентуално юристи. Задължително е да има договорени резервни юристи и свидетели – винаги се случва някой да се разболее, да е недостъпен или зает, или той да е привиканият, или да има привикани едновременно няколко блогери…

Юристът и свидетелите задължително отиват в полицията заедно с повикания блогер. Юристът е в ролята на негов адвокат. Той е, който трябва да изисква на него и на свидетелите да бъде подсигурен пълно присъствие навсякъде с блогера. Той е, който изисква удостоверяването на всичко, което се случва, и предупреждава за възможните последствия при отказ случилото се да бъде удостоверено. Пак той е, който трябва да пресича всеки опит на сплашвачите да вменят каквато и да е вина на блогера, и да търси и документира незаконното в тези им опити.

4. Документ – това звучи гордо!

Една от най-важните задачи на юриста и свидетелите е документирането на абсолютно всичко, което се случва по адрес на блогера. В идеалния случай, това предполага звукозапис и снимки, или дори видеозапис. Ако няма как, и всичко друго върши работа.

Юристът предупреждава всеки сплашвач, който има да каже каквото и да било на блогера, че иска да документира разговора чрез записващо устройство. Ако сплашвачът откаже да позволи документирането, юристът следва да го предупреди, че отказът му автоматично предполага презумпция за непълна законност в действията му. Че ако разговорът е в рамките на законното, и не нарушава права на блогера, няма никакви основания документирането му да не бъде позволено. Всякакви доводи като “не е разрешено” трябва да бъдат категорично контрирани – записът не се очаква да документира секретни шумове или гледки, разговорът спокойно може да бъде проведен на място, където такава забрана няма, и т.н.

Ако сплашвачът въпреки това откаже документирането, му се предоставя предварително приготвен документ, който документира отказа му, и това, че е предупреден за презумпцията за непълна законност, и от него се изисква да го подпише с трите си имена, датата, часа и мястото. Ако сплашвачът откаже, двамата свидетели подписват по указания начин документ, че сплашвачът е отказал документиране, че е бил уведомен и предупреден, и му е било предложено да удостовери съгласието си писмено, но е отказал. При този вариант, те продължават документирането на провеждания разговор в писмен вид (колкото могат).

Ако сплашвачът протестира и срещу това, юристът го предупреждава, че този му отказ вече е почти доказателствен, че разговорът е планирано да наруши права на блогера по непозволен от закона начин. Ако сплашвачът продължи да настоява, му се предлага да подпише по указания начин документ, който отразява отказа му, и предупреждението от юриста. Ако откаже, двамата свидетели подписват по указания начин документ какво той е забранил, за какво е бил предупреден, и какво е отказал да подпише. След това подписване (не преди него)! юристът предупреждава сплашвача, че при това положение свидетелите ще бъдат принудени да възпроизведат с максимална точност разговора по памет, и ще го направят и удостоверят с подписите си веднага след приключването на разговора.

Ако сплашвачът се опита да конфискува изготвените и подписани от свидетелите документи, юристът го предупреждава, че това е превишаване на правата му, и пряко нарушение на закона, за което в съда ще бъде възбудено отделно дело срещу него като персонален извършител. Предлага му да подпише документ, който отразява действието му и предупреждението, което е получил. Ако сплашвачът откаже да го подпише, свидетелите подписват документ, който отразява намерението, предупреждението и отказа му. Ако въпреки това той продължи да упорства и конфискува документите, юристът го предупреждава, че след като свидетелите възпроизведат по памет и удостоверят надлежно както проведения разговор, така и всички документи, които той е конфискувал, те след това ще подпишат и документ, който отразява неговото нарушение на закона и конфискацията на материалите, и след това ще участват в изготвяне на фоторобот на външността му, за да послужи в делото срещу него.

Ако сплашвачът не се е възпротивил срещу някакъв начин на документиране на разговора, при възможност се изисква от него той да удостовери с подписа си, че разговорът е документиран пълно, точно и вярно (когато наистина е документиран така). Ако откаже да го удостовери, двамата свидетели удостоверяват пълнотата, точността и верността на документирането, както и отказа на сплашвача да ги удостовери, чрез подписване на подходящ документ.

Изключително важно е всяко предупреждение на юриста да бъде спазено в пълна степен. При какъвто и да е отказ за документиране от страна на сплашвач, дори ако после разговорът е минал образцово приятелски, задължително всичко се документира от свидетелите. Ако сплашвачът си позволи конфискуване на документи или подобни действия, задължително срещу него се възбужда съдебно дело; търси се както наказателна отговорност за превишаване на правата му, така и обезщетение за нанесени морални вреди и причинени неудобства на блогера, и евентуално свидетелите и юриста. (Обезщетението е важно – и юристите трябва да ядат.)