МВР и Съюзът на писателите

(Последните дни изостанах здравата със събитията. Моля за извинение.)

За споразумението им: нищо ново. Мили родни усмивки от старите ленти. Очаквам всеки момент да прозвучи от някого известното на поколения българи бай Тошово “Ха-ха-ха!”…

Ей този коментар на Иван Бедров по въпроса ми хареса. Браво, Иване!

… Като се замисля, полицаите наистина заслужават някакво признание за труда си. Докато между тях обаче има такива, които заслужават съд и затвор, полицията ще се ползва със славата и авторитета на… милиция. Някогашната.

А за Съюза на писателите… Да предложа име за първия сборник в подкрепа на МВР? “Априлски сърца” е утвърдено име, с традиции в българската литература. Защо да не е “Априлски сърца – 2”? Или “Майски сърца”, примерно? Добре звучи. Веднага подсеща хората за какво става дума.

И още едно предложение имам. Дали да не помогнем на писателите? Тъй де, блогерството си е половин писателство. Да понапишем това-онова. Не само за онези, дето ритаха Чората, и онези, дето не си мръднаха пръста да спасят живота на битите шведо-иракчани. Безименният Катаджия отдавна се нуждае от паметник неръкотворен. Безименният Началник на Районно, и той – особено в раздела за борба с наркотиците, автоджамбазлъка, домашните обири… абе, където го погледнеш.

А бойците на тихия фронт, дето четат блоговете ни, пък направо поредици романи заслужават. Така и така ни четат, поне да се радват. Може дори да драснат някой коментар, да помагат за достоверността. Героизмът им заслужава да бъде запомнен и възпят. Стига сме ги карали да се занимават с глупости като наркодилърите, престъпността, корупцията, националните предателства на политиците ни, и други дреболии. Страшен вътрешен враг борят те, ама хората не го разбират. Дайте да ги възпеем, да отворим на хората очите!