– Как можаха, бе! Господ да ги убие! Додето само да взема отвътре щипките, и ни пране, ни леген, ни дявол! Как може, бе! Чумата да ги загроби!… – Възрастната жена реди сълзи и кълне с пълно гърло пред порутената къща. Не зная защо, но ми се приисква да я успокоя.
– Мога ли да ти помогна? Знаеш ли кои може да са?
– Как да не ги знам? Цял квартал ги знае, мамка им мръсна! Ония от оная къща отзад, триетажната. Дето по цял ден само киснат отпред и гледат кого да преджобят. Или ходят наоколо и паланджосват. Всичките сме пропищели от тях, ама оправия няма!
– Защо не се оплачеш на кварталния? Пратят ли им полиция, бързо ще ти намерят прането, то сигурно е мокро още. Хем и ще ги постреснат малко…
– Друг път! Ходила съм при кварталния пет пъти вече, и като пребиха Гошо, и като ни откраднаха масата от двора – не му пука. Вика – все сте цигани, оправяйте си се помежду си…
– Не е прав. Ако дойда и аз, и се застъпя…
– Няма смисъл, момче. Родиш ли се в катраня, той се не отмива. Така е то циганският живот, спасение няма. Бягай, върши си работата. Аз… съм свикнала. Благодаря ти за доброто…
Повечето къщички зад доскорошния ми офис са били изоставени много отдавна. Собствениците им са били изселени в панелени гета още в златното соц-време, но предвидените на тези места грандиозни строежи никога не са били започнати. И в изоставените къщи се самонанесли цигани – временно, докато не ги бутнат, все е покрив някакъв… Отначало е имало противоречия, “цигански работи” – но с времето нещата се уталожили.
Доскоро всеки ден минавах по няколко пъти покрай тези къщички. Денем около тях единствено някоя възрастна жена като леля Анелия ще излезе да простре или премете, или някое момиче с кърмаче в ръцете ще наглежда две-три годишните дечица в двора. Вечер по-големите деца пристигат от детската градина или училището, пак тогава се връщат от работа и жените, и се заемат с домакинството. Мъжете обикновено се прибират по-късно – кои от по-сериозна работа, кои и от някоя кръчма, но да срещнеш пиян по улицата е точно толкова рядко, колкото и в българския квартал отсреща. Можеш да ги видиш денем единствено в неделя следобяд, седнали на каре белот на грубо сковани пейки и маси пред къщите. Изкарали със здрава работа оскъдния корав къшей, си почиват, както умеят.
Подобно беше и положението с престъпността. Дори ако си жена, спокойно можеш да се прибереш нощем през квартала – не е по-опасен от другите. Може би дори по-малко – случвало ми се е да видя как някоя жена извиква, уплашена я от претичало куче, я от внезапна свада в нечий двор. Моментално по всички прозорци цъфват женски лица, и се понасят две тоналности. Успокоително гугукане към изплашената, и агресивен крясък срещу кучето, или свададжиите. И, пак за разлика от българските квартали, циганките нито за миг не се поколебават да изскочат на помощ на случайната непозната, грабнали точилка или кърпел. И да викнат и мъжете си – неохотни да налитат на бой, но вероятно способни да го направят при нужда… Целият квартал знае – тези може да са цигани, но са местни, не пипат, няма защо да се боиш да оставиш нещо без надзор в тяхно присъствие. Напротив, ще ти го пазят.
Изключението е една от къщите в квартала, напълнена с новонанесли се цигани като с хлебарки. Занимават се с описаното от леля Анелия – седят без работа по цял ден пред къщата, или се въртят навсякъде, слухтят и дебнат да ограбят нещо. Не подбират от кого ще крадат. Квартални и полиция са вдигнали ръце от тях, най-вероятно по нареждане отгоре. Уж да нямало проблеми с правозащитни организации. (Да бе, знаем колко са страшни тези правозащитни организации. За същата полиция, на която изкарат ли й чужди журналисти кирливите ризи, ходи да сервира ултиматуми на посланика им. Стига ядохме доматите с колците. Пазят ги, за да можем да се ядосваме с циганите, пък да забравяме истински големите цигании, тези във властта.) Олицетворение на думата “човешки отпадък”…
Повечето знаем, че няма по-различен вътрешно етнос от този. Има както много свестни и чисти, така и отвратителни престъпници. Само дето първите са скромни и тихи, и никой не ги забелязва, а вторите ги вижда всеки. И единици да са, пак дават цвят и вкус на всичко наоколо, като лъжицата катран в каца мед са… Но може би е крайно време да теглим една категорична черта. Да разделим роми от цигани.
“Ром” е етническа принадлежност. “Циганин” е манталитет, и произтичащият от него начин на живот.
Много роми са и цигани – но доста не са. (Ако един ром има свястна работа, чист е и се държи културно, ще го различиш ли лесно от обикновения българин? Не винаги. Сигурно имате познати, за които и не подозирате, че по произход са роми.) Нямам точна статистика, но не-циганите определено не са малко… А пък има цигани, които не са роми (въпреки че се изкарват такива, за да се ползват от малцинствени протекции). От български или турски произход са, но са… цигани. Неоспорими.
С циганите имаме купища проблеми – но с тези роми, които не са цигани, нямаме. Или поне не повече, отколкото с българите, турците или евреите. Категорично бих подкрепил мнението полицията (не гвардия кафяворизци!) да вземе крути мерки срещу циганите. Но бих добавил условието да не ги бърка с ромите. Може в доста случаи двете да се припокриват, но не са едно и също.
Така че – нека правим за в бъдеще разлика между роми и цигани.
Хайде не казвай на хората как да се наричат. Д-р Чирков примерно се чуди от къде е дошла в българския език тая дума “ром” и казва “Аз съм си циганин – такъв съм се родил и такъв ще си умра”.
хубав текст. наистина, излишна е класификацията. на мен думата циганин си ми харесва. и аз ще постна по-късно нещо за циганите/ромите, като се оправи сървърът на wordpress. какво съвпадение. снощи сънувах блога ти, макар че не го чета редовно 🙂
@Langanlon: Че аз не ги заставям. Ако щат.
@lyd: Трябва да има по-сериозен начин да се прави разлика между едните и другите.
Аз като значение на думата “ром” знам единствено название на алкохолна напитка. На руски, немски и испански названието на тази народност звучи подобно на българското “цигани” с малки разлики. И те не са тръгнали да си променят езкиа. Освен това не виждам нищо обидно в думата циганин, както и в думата българин между другото – знам, че има съседни народи, които използват “българин” като обида.
Не мисля, че трябва да се делят циганите на цигани и “роми”, а на добри и лоши хора, каквито има във всяка друга народност.
А аз си мисля, че двете думи са използвани просто като средство за по-лесно обозначаване на класификацията.
Много добър текст, с който мога напълно да се съглася.
Цигани си е правилната дума на етноса Григоре. Племето от което произхожда са цингани. Това роми го измислиха в сегашни времена някои умници, че циганин станало много нарицателно и вече се обиждали някои като ги наричат цигани. Заради разните епитети от рода: “Циганска им работа”. Само дето вече много често се чува и “Българска му работа”. Макар че и циганите са българи защото живеят България. Прав е Божо. Правилното делене е на добри и лоши цигани. А това ром измислена работа, като македонската. Ама за нея не й е тук мястото 🙂
Интересна тема, лесно ме накара да се замисля за неща, за които не бях мислил скоро.
Grigor, tsiganin si e tsiganin, naistina tova “rom” go izmisliha edni hora…
Ima strashno dostoyni tsigani.
Az slyap li sam ili nezryasth?
Hehehehe….
Taka e to…
Има достойни,вероятно…,но ром си е хубава напитка иначе,изключенията подтвърждават правилото,а то е че са цигани и то гадни,сами си го правят да е така,ние да му мислим!
Не мога да си спомня в какви ситуации, но определено съм чувал обидата “Ей циганин..”, отправена от българин към българин. Ясно е, че за нас тя има насадено някакво обидно значение и така към циганите като цяло отношението е негативно. Аз лично ще ги наричам ‘Роми’ защото самите те казват, че наричани така не е обидно за тях. Това е просто израз на чисто човешко уважение. Защо трябва да наричаш някой, независимо какъв е, със дума от която ти е ясно, че му става обидно? Това е.
роми има в град рома (рим на български). пак там, в град рома, и до днес не е открито нито едно писмено, археологическо, архитектурно, каквото и да е друго културно или генетично доказателство за това, че там някога са живели цигани. според неясни сведения, те били изгонени от индия. дори и там днес те живеят по-мизерно от местните, което показва наследствена предразположеност към определено поведение. затова без да натрапвам мнението си другиму смятам, че римляните и циганите са две напълно различни категории хора по всеки признак. който иска, може да продължава да нарича циганите римляни, негова си работа.
Ти казваш: “Ром” е етническа принадлежност. “Циганин” е манталитет, и произтичащият от него начин на живот.
Мне. Не си прав. “Ром” е политически термин. Политкоректност.
Циганинът си е циганин, ескимосът си е ескимос, негърът си е негър. Това е.
Я погледни на нещата от друг ъгъл:
“Афроамериканец” е етническа принадлежност. “Негър” е манталитет, и произтичащият от него начин на живот.
Много афроамериканци са и негри – но доста не са. (Ако един афроамериканец има свястна работа, чист е и се държи културно, ще го различиш ли лесно от обикновения американец? Не винаги. Сигурно имате познати, за които и не подозирате, че по произход са афроамериканци.) Нямам точна статистика, но не- афроамериканците определено не са малко… А пък има негри, които не са афроамериканци (въпреки че се изкарват такива, за да се ползват от малцинствени протекции). От американски или друг произход са, но са… негри. Неоспорими.
С негрите имаме купища проблеми – но с тези афроамериканци, които не са негри, нямаме. Или поне не повече, отколкото с американците, латиноамериканците или евреите. Категорично бих подкрепил мнението полицията (не гвардия кафяворизци!) да вземе крути мерки срещу негрите. Но бих добавил условието да не ги бърка с афроамериканците. Може в доста случаи двете да се припокриват, но не са едно и също.
Така че – нека правим за в бъдеще разлика между афроамериканци и негри.
@SuperCow: За кого е трудно да различи стандартния афроамериканец от другите стандартни американци? :-)))
А иначе, думите значат каквото влагаме в тях, и това дава социалните си ефекти. Класика по въпроса – “!984”, обяснението за новоезика, и заменянето на “равни” с “еднакви”.
В нашия случай имаме етнос, който е застанал на кръстопът (и хората в него, всеки поотделно, също). Имат ли как да запазят етническата си принадлежност, но не и “традиционните й ценности”? Ако принадлежността и ценностите вървят заедно, очевидно няма как: двете са неделими, за тях дори думата е една. А тъй като с етническата принадлежност се раждаш, значи е невъзможно, предателско и т.н. да се откажеш и от въпросните “традиционни ценности”.
Затова е нужно да има две различни думи. За да знаят тези простички хора, повечето от тях не учили философия и формална логика, че едното не е другото. Че можеш да се родиш “от боята”, без да си длъжен да си… циганин.
Освен ако, разбира се, не предпочиташ сегашното положение да се запази и занапред.
Аз бих казал, че “циганин” е етническа принадлежност, а “мангал” си е начин на живот. Има много “мангали” в нашата държава, особено тия с номера като С 6666 СС.
Нормалните цигани по нищо не можеш ги различи от останалите, ако живеят чисто и не правят мангалски работи. Мангалите, за сметка на това, са наистина като лъжицата катран в кацата с мед.
Познавам една циганка. По произход. И съм благодарен на късмета си, че я срещнах и че мога да я наричам приятел (не, не търсете нищо друго тук). Когато разбрах за произхода ѝ, бях втрещен. И много неща ми се пренаредиха след това в главата.
@Дончо: С циганите е малко като с българите в Западна Европа. Докато можехме да идем там единствено като престъпим правилата им, те виждаха от нас, естествено, само престъпниците… Същото е и с циганите. Докато се опитваме да ги загърбим, и се “запознаваме” единствено с тези, които ни ограбват или изнасилват, е нормално да мислим за тях така. Истината идва, когато се запознаем и с тези, които не идват при нас насила.
А за думите – да, думите са въпрос на подбор. Важното е да се прави разлика между двете неща.
Израстнала съм близо до Турската махала,където живееха и турци,и цигани,и българи.Учехме заедно,родителите ни работеха заедно.Живеехме много задружно.На Велкиден аз раздавам яюца и козунак,на Байрама те черпят агнешко.Ей,като се сетя колко агнешко съм изяла в другата махала…пък колко порязаници с хляб,сол,червен пипер и олио от циганите.Точно до долният двор на къщата ни се намираше един хан,още от турско,в който живееха турци,но повече цигани.Една голяма порта,и като я преминеш огромен двор с калдаръм.Да етажа с вътрешни чардаци,астми и цигани,и много врява.Като сега е пред очите ми циганката,бабата на моето другарче,седнала по турски на земята,постлала пред себе си бохча,наредила сол,пипер,олио и хлябове.И ни вика да хапнем.Като прегърне оня ми ти хляб,опряла го в едрата си пазва и ножа реже ли реже порязаници,не може да ни насмогне..а хляба мек,топъл трудно се реже,и каквото нарязала,нарязала,другото чупи на комати…ах,леле..по сладък хляб не помня да съм яла.Като ни нареди край себе си българче,турче,циганче…лапаме като невидели,а тя нарежда”Трохи на земята да няма.Хляб е това.Събирайте трохите в шепа и тука на бохчата.Хляба беше 15ст,но не е било заради парите,а заради уважението към хляба и труда на човека.Че като дръпне една реч.”Хляб е това,чоджум.Шъ го уважавате.Я кажи,ти бе,откъде иде хляба?А?От земята,чоджум и от ръката на Човека.Знаеш ли колко човеци трябват,за да излезе един хляб?И да не мислиш,че искам хляб и готово.Дай мангизите,на ти хляб.То на магазина тъй,ама не е баш тъй в живота..Няма хляб наготово.Трябва работа,дето се върши от човек.”Ще мине някой покрай тумбата и ще рече”Како Ахмедце,стига си опявала на децата,ма.Хем ги храниш,хем ги гълчиш”,а тя отвръща:”Глей си работата,комшу,не ги гълча,ами им обаждам да знаят,че да им е още по-сладко като ядат хляба,че да се научат да уважават и хляба,и човека.Хайде, сега отивайте да си отръскате тумбаците с топката,че скоро ще Ви викнат за вечеря.И да ядете,ей.Да не рекат после майките Ви,у циганите ядете,у дома не щете”.Махва с ръка,оправя забрадката,събира бохчата с трохите и се запътва към курника,да ги хврли на кокошките да не иде хляба зян.
Благодаря,че ми припомнихте тези блажени времена,когато нямаше роми,а цигани,които се стремяха да се внедрят в обществото,което не беше твърде любезно към тях.По стечение на обстоятелствата последните 15г от живота ми преминаха в чужбина.Като се върна в града ни комай от всичките ми приятели са останали само турците и циганите.Кой се преместил в друг град,кой в друга държава,кой се споминал,кой не може да ме познае или се прави,че не ме познава.Циганин и турчин никога няма да те подмине!Никога няма да се направи,че не те позни,не те знае или че не те вижда.Ще се спре,ще се ръкува,ще ти разкаже за себе си и за теб няма да пропусне да пита,за семейството….хубави хора.Много ги обичам и уважавам.Не деля хората на етноси,а на добри и лоши.Един простичък тест.Поздравете непознат българин и му вижте реакцията.Поздравете непознат циганин и дружбата почва!Никога няма да Ви забрави.
@Ружа: Благодаря ти за този разказ. Дано повече хора да го прочетат и да го запомнят. Защото и аз помня подобни времена, само че на село, отпреди повече от 20 години. Случвало ми се е неведнъж!
Григоре, помня бях чел тук критични думи от теб за политическата коректност…
Сега усещам, че я подкрепяш, явно на емоционална основа.
Думата роми/ром (едното е в Италия, другото алкохол) не е нищо друго освен поредния опит на някои хора/организации да трупат активи на гърба на чуждото нещастие и да създават точно такова чрез противопоставяне.
А политиците ни само това чакат, противопоставяне… да изтискат максимума от принципа – разделяй и владей.
Освен това, повечето цигани са идеален електорат, гласуват с/у дребни материални облаги… или според волята на тартора на групата/клана което предразполага политиците да толерират мангалитета.
Ако ще коняк да ги кръстят, това няма да промени нито един циганин към по-добро или по-лошо… най-много още една дума в нашия език да добие негативно значение.
Самите цигани от край време си се наричат цигани, а ако ще ги отличаваме по манталитет има хубава думичка – мангал (съответно – мангалитет), пасва чудесно и на циганите с мироглед на хиени и на повечето (да не казвам – всичките) ни политици.
Проблемите на/със циганите няма да се решат като ги преименуват… те ще се решат както тези на/със българите – когато те самите решат, че искат да ги решат.
@Морфиус: Не я подкрепям на никаква основа. Просто правя разлика между едните и другите – има и двата вида.
Dumata “Ciganin” se otnasia do nai-starata migracionna vulna na tozi etnos. Horata prinadleja6ti kum tazi vulna ne govoriat ezika ROMANES i sa po4ti bulgarizirani v kulturno otno6enie. Te sa CIGANI, kato prof.Chirkov.
Dokato ROMITE, osven 4e govoriat ezika ROMANES, se otkroiavat i s konservativno- patriarhalnite si tradicii.
Ne6to mnogo ste zabludeni po materiata, i osobeno otnosno poniatiata i realnostta za tozi etnos.
Мерси, че ни светна. Ние нали ядем доматите с колците, та не знаем кои какви са, за миграционни вълни не сме и чували, нито се замисляме откъде са дошли, и такива работи…
O4evidno ne ste 4uvali, 6tom pi6ete naizusteni teorii. Sega ostava da si izberete koi sa vi po-nelicepriatni- ciganite po bg podobie ili romite? Iasno e, 4e si tursite vinovnik za problemite.
Ами хайде тогава светни ни. Като начало, откъде идват тези миграционни вълни?
Ako 4ete6 i porazsujdava6 malko, niama na4in da ne ti svetne. Ot emocionalni izblici niama polza.
Cigani e subiratelno nazvanie i se otnasia do niakolko blizki etni4eski grupi proizhojda6ti ot India i Iran. Tehnite migracii sa se slu4vali po razli4ni pri4ini i prez razli4en period ot vreme. Cigani e imalo v Persia o6te prez 2 vek sled novata era. Nai-rannata vulna e napulno vuzmojno da pred6estva nahluvaneto na pra-bulgarite na Balkanite.
Neotdavna experti ot ‘Norfolk Archaeology’ otkriha cigansko DNK v Anglo-Saksonski skelet, 4iato data shokira istoricite i mediite – 11 vek. Tova otkritie izmestva vremeto s o6te 500 godini nazad. Predi se smiata6e, 4e ciganite sa pristignali v Anglia predi 5 veka, a se okaza, 4e o6te v 11 vek sa imali intimni kontakti. Kum 8 vek ciganite masovo sa navlezli vuv Vizantiiskata imperia. Zapisnao e, 4e prez 8 vek blizo do Trakia , Athanasia e razdala hrana na 4ujdenci nare4eni “Atsingani”, koeto v prevod ot grucki ozna4ava “Gadateli”. Prez 803 godina ciganite sa pomognali na imperatora Nikifor. Niakoi bg ciganolozi su6to tvurdiat, 4e v na4aloto na 9 vek v Trakia e imalo cigani.
V Bulgaria cigani e imalo vekove predi Osmanskata Imperia, neosporimo dokazatelstvo za tova e fakta, 4e turcite nari4at zavarenite v Bulgaria cigani “Yerlii”, koeto na turski ezik ozna4ava “Mesten”. Poslednata ciganska vulna vliza v Bulgaria prez 14 vek- edna 4ast kato pridrujava6ta , a druga 4ast kato obslujva6ta turskata armia. Ekspertite sa susredoto4ili vnimanieto si imenno na tazi ciganska vulna i tvurdiat, 4e tiahnata kultura e mnogo shodna s kulturata na Punjabite ot Severna India i 4e te prinadlejat kum kastata na voinite. Kum tiah sa se prikrepili i hora ot kastite na zanait4iite.
Niakoi Ciganolozi sa na mnenie, 4e ciganite sa bili v dreven Egipet, predi da otidat v India.