Днес шведското правителство изказало пред ислямските държави съжаление. По повод карикатура на Мохамед, публикувана в един шведски вестник. Отказало да се извини, понеже карикатурата не била негово дело, и то нямало право да ограничава свободата на словото в Швеция.
Вече съм изказвал становището си на тема карикатури и опити те да бъдат забранени. Този път обаче ми се иска да поздравя шведите. Това се казва правителство. Всъщност, това се казва народ – защото той го е избрал такова, и той го поддържа такова с контрола си върху него. Изводите… да, за нас са си, ама няма да си ги направим. Ще чакаме някой друг да ни оправи, докато не се сцепим от оправяне, и не изчезнем.
Мислех да подкрепя свободата на словото и този път, и да препубликувам карикатурата, но като я видях, ми се отщя. Куче с главата на Мохамед. Сори, ама това си е чиста обида, просташка и директна, без чувство за хумор или кой знае каква позиция в нея. Съжалявам, но това няма да го подкрепя. Няма да забраня на който иска да го публикува, но аз няма да го направя. Имам своята свобода да не подкрепям подобни неща.
Толкова.
Свободата е нещо жизненоважно и никак няма да оспорвам това.
Сега всички са много чувствителни на тема ‘расизъм’ – всякакви квалификации на расова основа се считат за обидни, а в сащ и великобритания направо са незаконни. Но явно за хората в близкия изток самоопределението чрез вярата е много по-важно от това чрез раса. Замисли се дали ако една група хора толкова силно се самоопределя чрез религията си, дали подигравката с тази религия не е същото като карикатурите на евреи в нацистка германия или на негри с огромни устни в южните щати по времето на аболиционизма – неща, които ако някой си позволи да нарисува днес би бил буквално разпънат на кръст.
Нашето общество е почти също толкова неприязнено настроено към инакомислещите, тези, които си позволяват да не приемат моралните норми относно това с какво може да се подиграваме и на какво не.
Аз пък бих защитил правото да рисуват карикатури на евреи в нацистка Германия, и на негри в Южните щати. Определено бих бил възмутен от тези карикатури, и бих оплюл до дупка и тях, и авторите им. Но нека правим разлика между правото да изкажеш мнение, и мнението, което изказваш. Правото на мнение и изказване е свято, а мненията могат да бъдат всякакви. Включително абсолютно недостойни.
И и най-недостойните трябва да може да бъдат изказани. За да бъдат оборени умно, разбрано и аргументирано. Най-малкото защото иначе се превръщат в слухове, които никой не оборва, но пропиват по-незащитените умове. И внезапно на бял свят се пръкват армии щурмоваци, точно когато най не си готов да се опазиш от тях…
Затова и всяка група хора, дори тази, трябва да научи, че свободата да изкажеш мнение е свята. Имат пълното право да са обидени, и този път ги подкрепям в това. Но нека не изливат обидата си чрез опити за посегателство срещу свободата на словото. В противен случай ще застана срещу тях, колкото и да е справедлива обидата им – който отрича чуждото право на мнение, няма право на свое мнение.
Живях и работих 15г в Либия,където още от първият ден ме подлудяваха по пет пъти на ден,мегафоните на джамиите с”Аллах агбар”-Аллах е велик!Аллах е името на мюсюлманският бог.Няма да Ви разказвам колко зловещо ми звучеше всичко това, всеки ден.Не мога да Ви поиша как настръхна цялото ми тяло,когато за пръв път чух как ехтят в цялото протранство.Просто тръпки те побиват.
Постепенно с течение на времето,работата ми в екип с мюсюлмани и живота ми с тях и извън болницата започвах да свиквам с техният начин на живот и да се опитвам да проумявам техните обичаи,да се интересувам от религията им.Това беше неизбежно още с първият Рамадан,който се появи и всички започнаха много да се радват,защото настъпва времето на тяхното телесно пречистване с въздържание от храна,вода,секс и т.н.Идваха на работа сънени и неспали,защото по цял ден гладуват,а през ноща имат право на две закуски,едната след Залеза на Слънцето,другата в 4 сутринта преди Изгрева.Ставаха по-сеирозни,по-вглъбени.Свикнах мегафоните от джамиите да ме будят в 4 сутринта,което беше особено полезно по време на нощните ми дежурства,когато трябваше да се размърдам за сутрешните си задължения.Мюсюлманите са ми обяснявали,че те не само не отричат Исус,а го смятат за пророк като техният Мохамед,а над тях стои Бог,който се казва Аллах.Тъй като бях твърде боса по теология,понеже отраснах във времето на атеизма аз никога не можах да обясня на никого,понеже и самата аз не съм наясно как така Исус,роден от непорочното зачатие на Мария с Бог,в същото време се явява и Християнски Човеко-Бог!?Това,което узнах за Исляма е,че поне в тази по-млада религия има логика,докато в християнската като че ли има нещо сбъркано още от самото начало.О,не да не разбунвам духовете на просветените.Признавам си Аз съм невежа.Но колегите си научих,че исляма е мирна религия и учи хората на добри неща,наложи се и сина ми да изучава религии и то не само исляма,а и христянството,и будизма и т.н.Децата учеха всички религии без да се дава приоритет на нито една,като естествено поради ислямският характер на държавата най-подробно се изучаваше исляма.Но това,което ме впечатли у мюсюлманите беше,че те се отнасяха със същото уважение към християнството,като почитаха и Исус,с уточнението,че е пророк,а не Бог и винаги,ама винаги преди мен знаеха кога е рождество Христово,кога е Воскерсение Христово и те вярваха в това.Те ме подсещаха кога трябва да меся козунаци и да червя яйца и да си призная за първи път месих козунак именно там,в мюсюлманската страна,по молба на мюсюлманите.Това,на което не можаха да ме научат у дома,християните ме научиха в чужбина мюсюлманите.Няма да пропусна да кажа,че когато настъпше Аид,а/три дни празници след Рамадана-гладуването или пречистването/ винаги,ама винаги съседите мюсюлмани първи чукаха на портата,още в ранни зори и носеха панички с агнешко месо,нарязано,омесено с лук,лют червен и черен пипер,сол,поръсено със зехтин,готово за фурната.В същото време мъжете тъкмяха огъня на вън,запушваха скари,но никой не хапваше,докато не раздаде половината си агне на съседите.Много агнета се изядоха за тия 15г и не само на Аида,но най-хубавото беше,когато стъкмят огъня.Че като зацвърчат ония ми ти мръвки и като опнат рогозките,и привлечени от миризмата всички съседи,всеки с паници,пълни с месо се събират заедно.Насядат в кръг на земята,върху рогозките,пият чай,разговарят,пекат и плюскат,децата пременени с най-новите си и хубави дрешки като кукли,а бе,Празник!И не плюскането е останало в спомена ми,То е само повода,а общуването между хората.Ние не умеем да общуваме така естествено и спонтанно помежду си,за съжаление.Там ме научиха и на търпение,и на толерантност.Начиха ме на нещо много важно,на което помня,че баща ми искаше,но не успя да ме научи-да поздравявам хората учтиво,познати,непознати.Да бъда любезна,усмихната и ведра.Когато се завърнах тук имах чувството,че съм попаднала в зверилник.Ама да не се отплесвам,че темата е дълга и друга…
Не знам как биха се чувствали авторите на карикатурите,ако видеха свот Бог по начина,по който са изобразили чуждия.Вероятно щяха да се хванат не за перата,а за кобурите…
Пропуснах нещо много важно- ръкуването!Там е нормално да се ръкуваш с непознат.Помня колко неловко се чувствах отначало когато всеки,който ме спреше,за да ме пита нещо преди да ме заговори ме поздравява и задължително подава ръка за ръкуване.Много се здразнех отначалото и бая време мина докато сама се отърся от нежеланието си да докосвам непознати.Нямаше на къде да се мърда.Хората идват,поздравяват,ръкуват се.Сетих се,че ръкуването е нещото,което дава първа и вярна информация за човека,който стои пред теб и полека лека преодолях отчуждението си от хората и свикнах да ги приемам като близки,макар и непознати.И чудо!
После сама преценявах кого да допусна и кого да отблъскна от себе си,по едното ръкуване само.
Ръкуването е много важно в общуването между хората.
Григор,поздравявам те за позицията ти,която е и моя.Направих си труд да разкаже по-вече от личният си опит с другите,различните от нас хора,мюсюлманите,които имат същите болки,същите проблеми като нашите и за мен е ужасно глупаво,но в същото време и твърде опасно да се всява раздор между народите на верска основа.Подхвърлените искри на подобна вражда много лесно биха прерастнали във световна война и именно тя би била най-пагубна за човечеството.Нямам представа дали съществува статистика,от която да се вижда броят на християни и мюсюлмани в света,но е достатъчно човек да си помисли къде са концентрирани природните залежи от петрол и диаманти и т.н., каква религия се изповядва там и броят на населението в тези географски области и не само на “карикатуристите” може да им се стъжни,но и цялото християнско воинство.
И като се знае,че там управляват диктатури или монархии,или слаби републики лесно може да се сети човек,че за ония хора там Бог е всичко и над всички.За него те умират с убеденост,защото в нищо друго земно не вярват.Тези хора имат нужда да бъдат разбирани,а не обиждани.
За туй те поздравявам още веднъж за позицията ти и убедена съм: уважение му трябва на Човека,а не вражда,и “Който сее вятър,жъне бури!”
Тъкмо обруленият български народ откъм управници и природни бедствия,наводнения,пожари и никаква икономика най-малко има нужда да си туря сам прът в колелето,което и без това не помръдва.Народ,който има армия от наемници,,които служат не на интересите на собствената си държава и народ,а на чужди интереси,и България е разграден двор…Да не викаме нещастията,защото те никога не идват сами.
Подигравката и обидата със светините на огромни маси хора не е случайна,а целенасочена. Ясно е,че те са подклаждани от интересите на група хора,на т.нар.военно.промишлен комплекс,който има нужда да реализира производството и печалбите си. Аз не приемам такова предизвикателство.Не съм готова нито за куршумите им,нито за ракетите им,нито за бомбите им.
Обичам живота и никак нямам нагласата с глупост да дам път на агресията,насилието,войната.