Кой е Азис, знаете. Известен е на почти всеки българин. За разлика от умението да пишеш нещо различно от името си – него към 40% от младите българи, според разни проучвания, не го владеят. (Учителите получиха ли увеличението на заплатите, за което стачкуваха?… Но това е друга тема.)
Мадона надали я знаят чак толкова българи. Щяха да я знаят във времената отпреди да вдигнат заплатите на… пардон, обещах, че ще зарежа темата. Ама извън България я знаят доста народ. Може би защото не е наша. Ама нищо. Нашата Мадона е Азис. И нашето умение да пишем е пак той. Вече написа една книга. Очаквам скоро да почне и буквари да пише. И ВУЗ-овски учебници после…
Холи Доли вероятно също я знаят доста българи, макар и не колкото Азис. А почти всички са й чували прочутата песничка, ако и да не знаят какво са слушали. За неосведомените – тя е анимационна магаричка. Творение на фирма за телефонни рингтонове – тоест, сестриче на Лудата жаба. Да не кажа близначе, за целта на упражнението.
Интересното е, че Холи Доли се пада роднина също така на Азис, и малко по-далечна и на Мадона. Не защото всичките пеят – това не прави изпълнителите роднини. А с факта, че са последователни стъпала на една и съща еволюционна стълба.
Това пък какво ще рече ли?
Първото стъпало от стълбицата, нейната маймуна, е Мадона. Тя е жив човек, и нищо човешко не й е чуждо. Притиснат ли я твърде зловещо разни разпространители, къса договорите с тях, и не можеш нищо да й кажеш. Гласът й си е неин, славата й си е нейна.
Да, ама ако си разпространител, няма да си щастлив от това. Разпространителите са, които взимат лъвския пай от продажбата на изкуство, дори това на най-известните и силни чрез славата си звезди. Да ти дръпне килимчето Мадона означава да изгубиш пари, дето десет нови Мадони ще създадат, и сто налични ще изчезнат безследно. Пък не можеш да го направиш.
Защо не е лесно го е казал още Уилиам Гибсън. Известността, това да си звезда, е вид валута. Валутата, която купува умове и души. Красотата, която печели сърца. Валута, по-ценна дори от парите. Валута, която се подчинява на всички правила, на които и другата – пазарни закони, инфлация, отпечатване, изземване от обръщение и т.н. и т.н… Но това пак е отделна, и дълга тема.
Номерът с тази валута е, че се намира в ръцете на талантите, които я пораждат. А както всеки едър бизнесмен знае, талантите са вид добитък. Резултатите от дарбата им не се полагат на тях, а на едрите бизнесмени, и затова трябва да бъдат издоявани от тях до капка, най-старателно. Учени, инженери, дизайнери – всички те са в обора, на яслата, под доилната машина. Да се оставят резултатите от таланта им в техните ръце е, хм, да го кажем културно, безотговорно. Те трябва да бъдат в ръцете на авторитетни и отговорни корпорации, или поне хора.
Да, ама певците не щат да влизат в тази схема. Хората се вманиачават по Джон Бон Джоуви или Битълс, а не по Сони БМГ или ЕМИ. И тази най-важна валута, влиянието върху умовете и сърцата, се оказва в ръцете на талантите, които я създават. Безотговорно и недопустимо положение, нали?… Ето затова еволюцията, тласкана от социо-икономическите Дарвинови закони, продължава напред, изоставяйки Мадона назад.
Следващото звено от тази еволюция, нейният питекантроп, е Азис. Ако някой случайно си спомня един мой стар запис (а и другаде това е разисквано нашироко), всъщност “Азис” не е име – истинското му име е Васил Боянов. Псевдоним ли? Уж да, ама не.
“Азис” е запазена търговска марка на поп-фолк империята “Планета Пайниър”. Ако Васил Боянов посмее да се нарече Азис някъде без разрешението на Митко Пайниъра, може да бъде съблечен гол. (Във финансов смисъл. Иначе досега сигурно да го е направил.) Името Азис, и всички песни, които му принадлежат, са собственост на Корпорацията. Конкретният изпълнител е просто вдигнат отнякъде, и му е нахлузена маската на славата. Маска, изтъкана от реклами, стайлинг, грим, клюки и светски блясък. Която може да му бъде съдрана от главата в момента, в който на Корпорацията й се прище.
В този смисъл, Азис е полупродуктът на еволюцията. Вече не е изцяло реален, жив човек, който сам може да определя волята си и да договаря приходите си свободно – но все още зад него стои реален и жив човек, който в известна степен може да си позволи това. Ако не прекалява, спокойно могат да му бъдат подхвърляни трохи от трапезата, и маската му да бъде доизлъсквана грижливо.
Какво ще стане, ако прекали ли? Няма да е лесно да бъде подменен с друг изпълнител на ролята “Азис” – все пак се изисква физическа прилика. (Гласът е много по-лесно да бъде подсигурен.) Но не е невъзможно. Не зная виждали ли сте едни големи транспаранти с Азис и Китаеца, не помня какво рекламираха. Е, рекламират го, ама не са Азис и Китаеца – техни “двойници” са, и то в оригинал не твърде приличащи им. Реклама, стайлинг и грим. Ако “оригиналите” станат твърде непослушни, може така и да не разберем за подмяната – или по-точно да разберем, ама по начин, който ще ни накара да не ни пука. Не е трудно. Оня педал Азис го подменили с друг? Бе дреме ми на … фритюрника. Прибавяме към вече даденото малко клюки и светски блясък, и маската вече е на по-послушна глава.
Както виждаме, Азис е изпреварил Мадона по корпоративно-дарвинистката еволюционна стълба на популярните изпълнители. Все още обаче не е достигнал “цивилизованост”, тоест пълна удобност. За тази цел е нужно повече.
Това е Холи Доли. Анимационен образ, леко усъвършенствана версия на Лудата жаба. Герой, който е точно така реален в умовете и сърцата на потребителите – но не съществува юридически, няма никакви човешки права, няма воля или право на защита, и е 100% собственост на Корпорацията. Нулев риск нейното мнение да е различно от каквото Корпорацията реши да е. Нулеви изненади. Перфектният добитък. Даже инат няма.
Всеки един ингредиент, който съставя Холи Доли, е заменяем неограничено. Аниматорите. Дизайнерите. Композиторите. Музикантите. Дори гласовите изпълнители. Лудата жаба, ако сте внимавали, пее в различните парчета и албуми с лееекичко различни гласове, ако и доста подобни – наблюдателен и придирчив потребител би забелязал, съвършенството на владеенето над ума и сърцето е нарушено. Гласът на Холи Доли също се синтезира на база човешки глас, но е обработен с куп трикове, които да го стандартизират – с тия трикове и аз да й изпълня песните, ще прозвучат по точно нужния начин. (Затова споменах, че тя е усъвършенствана версия на Лудата жаба. Ако Жабата е кроманьонецът, Homo sapiens, то Холи е съвременният човек, Homo sapiens recens на тази еволюция.)
Ето как най-важната на света (погледнато в не най-непосредствена перспектива) валута се оказва прибрана и управлявана отговорно от отговорни единици. Доскоро тя беше приоритет на потенциално непредсказуемия добитък, но вече разумът на човека почва да взема мерки за прибирането й под контрол.
Интересен е още един елемент във феномена – корпорациите, които са се усетили най-рано и най-добре за необходимостта от този “еволюционен преход”, са именно свързаните с мобилните телефони. Тези, които държат бъдещето. (Наричаме века си компютърен, но кой е най-разпространеният компютър на света? Към какво еволюира всичката електронна техника наоколо – калкулатори, органайзери, часовници, радиопарати, уокмени, дистанционни, дори компютри? Кое е “устройството за всичко” на близкото бъдеще?) А това гарантира, че подходът ще бъде пренесен успешно в бъдещето, и че ще бъде разширен и възприет със скоростта, с която се възприема всичко, свързано с мобилните телефони.
Накъде ще избие всичко това? Не знам. А и да знаех, какво от това? Понякога важното е не да знаем, а да мислим. Най-малкото защото знаенето, особено с точност, на бъдещето, е трудна работа. И мисленето е трудно, де, но е по-нужно. И по-постижимо.
Поне за тези българи, които все още могат да напишат нещо различно от името си.
Азис изобщо не е музикант на Пайнер и никога не е бил.
В груба грешка си за Васко – той сам се продуцира. Освен че има невероятен глас, костинбродският славей е велик шоумен и гениален продуцент. Без да е учил каквото и да е, Васко се продуцира сам – и с невероятен успех, както всички виждат. В известен смисъл продуцентският му талант е по-голям от този на Митко Димитров – Пайнера, защото димитровградският чалга император има висше образование и дълги години работи като инженер преди да тръгне да покорява попфолка. А Васко… Васко няма и средно образование. Ей на такива като него по америчко им викат “self made man” – човек, който сам се е направил.
на Холи Доли не съм попадал, но щом е като лудата жаба, мога да си представя за какво иде реч. Жабата “изгря” с ремикса на Axel F, любимо позабравено парче от 80-те. Еволюционно надали се различава от Мики МАус, само къде е триизмерна и издава гадни звуци 🙂
Aзис е в Съни мюзик, пее версии на сръбски хитове и оригиналното в него са тоалетите и PR-a
може би има някаква “виртуализация” на поп звездите, но надали картинката ще замени живия човек някога. маймунското в нас говори, имаме нужда да подражаваме на някога. в много стилове въобще няма певец, но те не могат да се наложат
направо е абсурд да сравняваш Пайнер мюзик и BMG
Хм, че защо да е абсурд?
Леле, Григоре, защо ли ме хваща страх от това, което пишеш?…
Наскоро една учителка писа, трябваше да прочета текста й. Гледам “БЕИ”. Какво е това, – питам щерка ми. – “Сигурно е искала да напише “БЕЛ” – Български език и Литература…”
Мнооого любезно питах учителката… Отговори ми жената…
Било Български език и История… Термин било…
Ние като не знаем термини… :-)))
@Вени Г.: Той сам се е направил, въпроса е на какво се е направил :). Пази Боже синът ми след време…
Много абсурди има в горния материал, но според мен точно това му е целта. Абсурди, каквито има и в цялото гробище, наречено българско образование. С главни гробари учителите, които все искат и искат. А като им дадат, намират нашенски фирмички, които да обзаведат/ремонтират/откраднат даденото. Рибата се вмирисва откъм главата, нъл тъй?
@Дончо: “С главни гробари учителите, които все искат и искат.”
С това не мога да се съглася.
Че сегашните учители не са стока е така (да кажем 90-95%, защото познавам и такива, които много съвестни и способни, но те не могат да изгреят над общата маса).
Обаче тенденцията за унищожаване на образованието не е от вчера. Още по социалистическо време учителската професия не беше особено престижна и учители с малки изключения ставаха тези, които не успяваха да се класират другаде на кандидатстудентските изпити.
(“Абе, ахмак, ти ли ще ми кажеш какво да правя! Баща ми е тенекеджия и кара ситроен, къде с тоя трабант си тръгнал да ми даваш акъл!”)
След “промените” тая тенденция се задълбочи съвсем. За капак са непрекъснатите реформи в образователната система, целта на които е да се перат пари, а не да се подобри образованието, конкурсите за учебници, кой от кой по-некадърно написани, хаосът, който се подържа непрекъснато.
В тая картинка и учениците и учителите са жертви, с тая разлика, че учителите имат собствени средства да издевателстват над учениците – курсове и т.н.
Но такава ситуация има и при лекарите и навсякъде където дадена група хора са поставени в зависимост от друга.
Но не може да се очаква професионализъм от хора, които по начало не са за тази професия.
Та за да се оправи образованието освен да се спре хаосът в образователната система трябва да се вдигне и престижът на учителската професия.
Но образованието и науката се смятат за излишни от власт имащите в България.
@Longanlon, Вени Г.: Не зная защо съм запомнил Азис като субект на Пайниър. Но си спомням, че преди 4-5 години бях чел някъде споразумението, с което “Азис” се регистрира като запазена търговска марка (но не на Васил Боянов). Оттам нататък, дали е търговска марка на Пайниър, Съни мюзик и т.н., няма значение за тезата на записа. (А дори да беше сам собственик, колко още изпълнителски имена са търговски марки било на Пайниър, било на друг? Азис щеше да е изключението, което потвърждава правилото.)
@Виктор: Това, че езикът еволюира, не е проблем. Проблем е, когато грамотността регресира…
@Дончо: Там е работата, че той сам се е направил на това. И с правене на това щеше да стане поп-фолк звезда, даже ако грачеше като гарга…
@Божо: Вярно е, че по соц-време учителската професия също не беше престижна – но имаше грамотност. Защото учителите, макар и някои от тях некадърни и ограничени, като цяло мислеха как да научат учениците си на нещо, а не как да им изгребат джобовете.
Същото важи за медицината. Наскоро мой състудент, който работи от над 10 години в Испания, беше тук, да си вземе някогашни документи от ИСУЛ. Питам го – как е там, много ли е различно от тук? Той отговаря – като техника и оборудване е същото, каквото е тук, такова е и там. Като отношение към болните обаче разликата е от земята до небето. Ако един-единствен лекар си позволи отношение към болен като стандартното в ИСУЛ, на следващия ден цялата му болница ще бъде закрита, и цяла Испания ще шуми по въпроса с години. Там такова отношение е непредставимо – нито в болницата за клошари, нито в болницата за цигани, нито в болницата за наркомани… Абе, още един вариант на принципа “с търпение всичко се постига”.
А за образованието и науката – според мен управляващите ги смятат не просто за излишни, а за вредни. Въпреки доказания вече факт, че и образованите могат да бъдат идиоти по електорални въпроси, и да избират такива управляващи (най-вече с неучастието си).
“Култура ми,Янко” като рубрика върви вече няколко години в едно популярно тв предаване.
Мисля,че пародийната простащина,която се излъчва не постига желаният ефект,а по.скоро става модел за подражание,без да подценявам интелигентността на младите.По скоро на авторите.В последните две десетилетия у нас преобладава именно пародийната простащина,не само в политиката и културата,но и като начин на живот.Всичко е простащина,всичко е пародия.Като че ли някой си е поставил задачата да доведе този народ до пълно опростачване,затъпяване и изпростяване.Поздрави на Грирор за статията му и особено ми хареса заключението,че не е важно да знаеш, не е по възможностите на отделен индивид да обхване с ум необхватното,но ума трябва да може да мисли.И със статията си той казва именно това: не е важно да знаеш кой е Азис,Мадона или Холи Доли,още пък по-малко,коя фирма представляват,а да прецениш защо ти ги натрапват като медийни герои и едва ли не ги дамгосват като типични представители на поколението.Не искам за никого от нас някой ден да кажат,ами той е невероятен човек,кадърен специалист и т.н.,живял по времето на Азис.Нямам нищо против самият Васил Боянов,който е великолепен сам по себе си и интересен персонаж,но нека да не бъде превръщан в типаж.За себе си аз така схванах статията на Григор и го поздравявам още веднъж,дори и да има разминаване между неговата идея и моите разсъждения.Ако греша,Григор нека ме поправи.:)