Чета из новините интересни неща. Руснаците пратили към Северния полюс експедиция, включваща специална миниподводница за големи дълбочини. Целта им била да установят дали подводният хребет Ломоносов, който пресича Северния ледовит океан на няколко хиляди метра дълбочина, не е част от руския континентален шелф – и съответно, дали Северният ледовит океан не се полага да бъде руска икономическа зона. Взели проби, забили руския флаг на дъното на Северния полюс, и т.н.
На тяхно място аз лично бих изчакал с флага, поне от кумова срама…
Месец по-късно пробите неоспоримо доказали, че хребетът Ломоносов е част от руския континентален шелф. Какво следва от това, вече знаем. А, забравих да кажа, че се очаква теренът там да е по-богат на петрол и газ и от Персийския залив. Доскоро нямаше как да се бучнат сонди, все пак Северен ледовит океан. Ама откакто ледовете почнаха да се отдръпват (както е тръгнало, нищо чудно до двайсетина години да видим пълни размразявания през лятото; тая година за пръв път в историята Северозападният проход беше напълно размразен), става по-лесно.
Чудя се на друго. На толкова хиляди метра дълбочина силни течения на практика няма. Дъното навсякъде е покрито със стотици метри (в най-тънкия случай) утайки. На борда на миниподводницата сигурно са имали стотици метри дълга сонда, с която да вземат пробите. Големият брат всичко може!
Още по-странно е другото. Подводен хребет, минаващ по океанското дъно (и дълъг хиляди километри), има как да бъде част от континентална шелфова плоча колкото планина има как да е долина. Поне докато геоморфологията, геологията и в по-далечен план теоретичната физика са валидни… Но, както вече казах, Големият брат всичко може. Рече ли – подводните централноокеански хребети стават части от континентални плочи. Вече имаме опит как прави от пустините градини, и как побеждава икономически капитализма…
(Интересното е, че най-възмутено протестираха срещу това канадците. Доскоро ги имах за единица за гьонсуратлък, когато се опре до претенции в Северния ледовит океан. Вярно е, руснаците ги сложиха не в джоба, а в подгъва на бельото си. Ама все пак, като ти е нацапано четирибуквието, не се катери на най-горния клон да крещиш…)
Къде е моят проблем с това ли? А, никъде. Просто си мислех, че Големият брат, заедно с групите съветски учени, е останал в историята. Че едно правителство бушмени другаде се опитва да го имитира в стил “историята се повтаря само като фарс”, и че го настига във военно-агресивен план, но в другите не се очаква да го доближи скоро. И че това е краят му…
Май обаче не съм познал. Групите съветски учени са налице. (Вярно е, титуловат се руски. За срам на народа, създал половината световно върхово изкуство, и постигал не знам колко пъти невъзможното. А пък аз ще се прекръстя на Рокфелер, че да стана милиардер…) Големият брат – и той е налице, непрекъснато го усещаме. Засега по цената на горивата оттам, заплахите на тема да не пипаме съветските военни паметници (кой твърдеше, че Русия не е СССР?) и здравата и нерушима връзка между езика на Първанов и седалищните части на Путин. Утре – може и по други неща. Имаме прецедент. С дългогодишни последици…
Капакът на историята е една публикация за България в руски вестници – и по-точно последствията й. Някаква журналистка ли, порнозвезда ли, била тук и написала подигравателно какви пияници, мижитурки и в същото време русофили са обикновените българи. (Дотук нищо кой знае какво – и в България, уви, човек ще намери огледалните й образи. Всяко стадо си има мършата.) Един-два български вестника публикуваха учудени или обидени мнения. И… няколко “български” журналисти (на прима виста се сещам за Велизар Енчев) избълваха по тези вестници помия, от която и въпросната журналистка сигурно би повърнала… Логично е, мисля си. Колкото е по-голяма една подлога, нормално е да побира толкова повече лайна, и да може да избълва толкова повече смрад.
Изобщо, май в момента гледаме как мечката играе хоро у съседите…
Големия брат, малката сестра…
Човешките отношения, законността, политиката – всичко това винаги се е определяло от обществения договор, от върховенството на закона и и общият интерес, от идеята, че обществото като цяло е по-силно от отделния индивид и той е нужно да се съобразява с правилата му в някакви граници.
В отношенията между по-големите държави подобни неща няма, тъй като няма и сила, която да ги наложи. Поради това международната политика винаги е била и винаги ще бъде като клетка с гладни плъхове – където става въпрос за територии, петрол, влияние, там не съществуват правила, там понятия като срам и такт са непознати. Там всеки гледа да изяде другия, всеки драпа с нокти и зъби, със всички налични му средства, да се домогне до целта.
В този смисъл на правителството на Русия им дреме на дедовия дали някой мисли действията им за нахални или пример за гьонсуратлък – те недвусмислено изявяват претенциите си и защитават интересите на страната си и прекрасно знаят, че никой няма да дръзне сериозно да им попречи.
Не си прав за това с континенталната плоча. Има няколко такива плочи, които се местят постоянно върху мантията и разломните линии фактически са граници. Наречени са континентални, защото обикновено всяка от тях носи по един континент. Затова е много възможно руските учени да са прави. Това, което аз не разбирам е какво от това, че залежите са в тяхната плоча. Не виждам логика в такова разделение.
Всеки, който отива някъде за пръв път, макар че това не е негова собственост забива флаг, оставя вимпел, – полюс, дълбочина, планета и т.н. макар, че юридически това не е негово или на страната му. Нищо лошо.
Ние също като нация сме демонстрирали амбиции за Антарктида 🙂 – нищо лошо.
А доминираща световната наука част от съветските или руски учени останаха в Русия още от времето на Елцин – нищо лошо. Как – с пари и политика.
Една държава отстоява стратегически интереси, както ги разбира – макар и в Северния ледовит океан – нищо лошо. Пак с пари и политика.
Една държава си защитава военните паметници, там където е оставила кости – нищо лошо. С политика и пари.
Защо и нашата държава не прави това, в нашите мащаби и в нашите разбирания. И тя има интереси, оставила е кости на войници тук и там, и тя има наука.
Дал си отговор – използваме само едни органи в създаването на здрави и нерушими връзки и традиции и в политиката .
Излиза, че е лошо, това което прави Русия – за нея не е .
За нас – не знам.
@Longanlon: Разбира се, че има предостатъчно, които ще дръзнат да им попречат – от големи, като Щатите или Англия, до по-малки от нас, като Естония. Пред тях Русия и не претендира чак толкова нагло. Безпардонността е запазена за пред гъзолизците.
@Боян Юруков: Доколкото зная, Ломоносовият хребет е типичен средокеански хребет, по централноокеанска разломна линия. По средата на целия Атлантик примерно, от Гренландия до Антарктида, също минава такъв. И това изключва въможността да е част от континентална плоча: континенталните плочи са блокове, които са в движение – не е възможно от някоя да стърчи тънко и дълго парче, с времето ще бъде откъснато или въобще смазано. (В английската Уикипедия всичко това е описано много стегнато и ясно.)
@nv: Това, което прави Русия, е добро за нея в краткосрочен план (и лошо в дългосрочен – ако не действаше толкова безпардонно, антируските настроения в бившите съветски колонии, тоест Източна Европа, щяха да са много по-слаби). Лошото е, че това, което правим ние, е лошо за нас. А най-лошото е, че го правят хора, които ние сами сме си избрали…
Хайде да видим колко ще дръзнат да противоречат повече от формално…