Писането: Музиката

Сюжетът е важен за една история – но не по-малко важни са темпото и ритъмът й.

Ритъмът е сърцето на организма, сглобен от думите на разказвача. Не бие ли то в такт с премеждията, не ускорява ли при тичане, не отпочива ли при сън, този организъм е със сърце на пейсмейкър – и вероятно и на системи и изкуствено дишане. Научете сърцето да бие според организма, усетете го вътре в себе си – и болният ще се изправи на крака, и ще се усмихне.

Представете си филм, в който фехтовалните дуели са озвучени с плавни адажиота, а пейзажните гледки – с хеви-метъл тип стакато. Колкото и добър да е сюжетът, няма да успява истински да предаде съдържанието си на зрителя. Същото е с литературата. Нека пейзажите текат сред спокойно, плавно, описателно слово, което тече като спокойна бистра река сред тучни красиви поляни, което грее като сутрешно топло слънце над меки зелени хълмове. Дуелите и преследванията пък са накъсани. Думите им – насечени, задъхани. Рязко завиват с героя, избягвайки куршумите. Спъват се с него, скачат пак. Замръзват зад ъгъла – миг на безвременност, дебнене кой ще сгреши пръв – и изстрел, и бяг…

Всяко действие си има ритъм. По-бързо е, или пък по-бавно. Ускоряванията и забавянията му са големи и плавни, или внезапни и насечени. Или изобщо непредвидими… Ритъмът трябва да се променя заедно с тях. Един филм най-често има отделни сценарист, режисьор, композитор, актьори… Писателят е всички тях за произведението си. И ако не се погрижи да бъде не само сценарист, но и композитор, в творбата му няма да има музика.

А музиката е съставена от гласовете на отделни инструменти. Нежният глас на флейтата, богатството на щрайх-оркестъра, призивните звуци на тромпетите, отсичанията на ударните… Мелодията има цялостна конструкция, свой план и “сюжет” – това е ритъмът на действието. Но този ритъм е безцветен без разликите в гласовете на инструментите, в израза на тоновете им, в игривостта или сериозността, радостта или тъгата в извивките им… В литературното произведение отделните музикални инструменти са думите.

Примери по учебниците – колкото щете. Само за алитеративното изразяване могат да се изпишат стотици учебници. За това как типът стих предава препускането на кон, или плискането на вълни, или повеите на бурята – също… Плискането на прибоя шурши и потраква с камъчета и черупки, прошумява към брега и се връща обратно, вълни плясват игриво и се смъкват обратно с тих шепот… Пропукването на огъня пръска искри, мъзгата в съчките весело съска, пламъците танцуват огнен танц…

Алитерацията и сложението на ударенията могат да предават не само звукови, но и визуални асоциации. Почти всеки асоциира битка с фанфарни кварти, а сън – с тиха, монотонна и успокоителна музика: ето каква алитерация е подходяща за съответното визуално описание… По аналогичен начин се описват аромати, емоции и каквото още поискате.

Разказвачо, озвучи творбата си! Превърни я не просто в редица думи, били дори и стих, а в песен. На писарите може да приляга и сухо слово, но истинските бардове пеят. И ако словата надживяват хората, когато се отпечатат в букви, то музиката им надживява хората, когато се отпечата в душите. Когато ги настрои на един тон, като камбани-сестри – звъннеш ли с едната, другата също пее с нея. И дори ако първата се счупи, втората продължава песента, и тя отеква в още души, и полита към безкрая и безсмъртието.