“Ролан Гарос” и общинските избори

Знаете ли кого подкрепя публиката на “Ролан Гарос”?

Французите? Близо е до ума, но не.

По-силния играч? И това е близо до някои умове, но също не.

По-атрактивния? Още едно близо до ума, но невярно предположение.

Подкрепя губещия към момента играч. За да гледа мача по-дълго време… Просто си гледа изгодата. Почти всичко са отишли там, за да се радват на мач, а не за да спечели по-силният, по-атрактивният или дори техният. Така че това е разумната им стратегия.

Какво общо има това с българските общински избори ли? Многото близки до ума, но грешни отговори на въпроса “как да избера за кого да гласувам”.

Много българи гласуват за “моята партия”. Те живеят с илюзията, че тази партия ще ни оправи (в илюзорния, а не в реалния смисъл на думата). Твърди се, че еднодневно подслушване на разговорите, водени в партийните върхушки, лекува от тази илюзия завинаги. Но уви, върхушките си ги водят скрито. Поне истинските разговори.

Други гласуват за обещаващата най-много мед и мляко партия, което е още по-наивно. Която и партия да дойде на власт, ще разполага с все същите ресурси. Който обещава повече, с много голяма вероятност просто лъже повече. Тоест, това обикновено е начинът да подкрепите най-безсрамния лъжец. Ако след това и очаквате да не ви ограби най-качествено… ще го повярвам.

Трети, като по-хитри, гласуват за по-окопалата се в икономиката партия (която обикновено е на власт в момента). На принципа “сегашните мухи са се напили вече с кръв, а дойдат ли други, ще са гладни”. Учебникарски пример за “хитрата сврака – с двата крака”: аз досега не съм видял портфейл или банкова сметка, които да са прелели и да не побират повече.

Четвърти пък, като по-идеалисти, гласуват за по-чистите и свестни (поне като имидж в медиите) хора. Трудно ми е да им се сърдя – и аз съм бил от тях. Но честните и свестни хора не винаги са добри управленци (макар че при корупция, фрапантна като нашата, май всеки некорумпиран е по-добър управленец от наличните). Да не говорим че имиджът в медиите често няма много общо с реалността, особено по въпроса чистота и свястност…

Според мен човек има нужда държавата му да бъде управлявана свястно, а не от “неговата” партия – точно както има нужда хлябът, който си купува, да е свестен, а не да е от “неговата” хлебарница. Ако е клисав, ползата, че е от свои хора, е единствено в случаи на разбиване на монопол – и дори тогава за максимално кратко време, според мен… Да, много хора вярват, че името на “тяхната” хлебарница е гаранция за хубав хляб. Икономическата реалност обаче е доказвала безброй пъти, и продължава да доказва всеки ден друго – качеството на стоката се дължи не на твърдата подкрепа на потребителите, а на натиска на конкуренцията. Ако Х държи монопол, или почти монопол, хлябът, или софтуерът, или какъвто и да е продуктът му, ще е клисав. Това е положението.

Точно същото е в политиката. Докато на власт е една и съща мафия, която сменя марионетки като изгорели бушончета, няма конкуренция, и хлябът е не просто клисав, а за изхвърляне. Затова често подкрепям в тази ситуация властомани като Иван Костов или Бат Бойко, ако и да виждам много добре що за… политици, да го кажем учтиво, са. Който е с амбицията да бъде не бушонче, а главен шалтер, няма да се спогоди със сегашната мафия. И ще има надежда да възникнат различни центрове на властта, между които да има конкуренция.

Дотук – добре. Но всевластен Бат Бойко ще е точно толкова монопол, колкото и всевластна ДСарско-мутренска мафия. Може да бъде полезен за мен, дребния човечец, само при едно положение – ако властта, която е получил, е на кантар, и конкуренцията диша във врата му. Ако от изборното поражение го дели минимална разлика, и всяка негова недозагриженост за мен рискува да му я изяде. Тогава, и само тогава той непрекъснато ще се напъва да доставя качествен продукт. Колкото и да вярваме иначе, това е, което реалността е доказвала безброй пъти, и продължава да доказва всеки ден.

Какво е реалното положение? Въпросът е единствено дали Бат-ман ще вземе изборите още на първия тур, или ще е на балотажа. Дори да се стигне до балотаж, победата му ще е разгромяваща. Така че е по-разумно човек да се погрижи конкуренцията да го доближи максимално.

Коя е конкуренцията? Ако живеем в света на лакардиите, основният му конкурент ще е сигурно Митьо Пищова или пък Юлиана Дончева. (Оп-паа. Пищова май беше кандидат за друг град. Все тая, в света на лакардиите такива подробности като различни градове са прекалено дребни.) В реалността възможните конкуренти са двама – Мартин Заимов и Бриго Аспарухов.

Личните ми впечатления от Мартин Заимов са, да бъдем пак културни, не твърде добри. (Не са лични – признавам.) Казано откровено, не знам дали в България има лудница, в която да не може да се намери по-добър управленец от него. С валутния борд, не мога да оспоря, се справи. Но като гледам изявите му в предизборната кампания, не разбирам как е успял. Всъщност, не разбирам как успява да си върже връзките на обувките. Да, има блог – но без да съм сертифициран експерт, бих предположил, че го пише някой друг. Не мога да повярвам, че този от блога и онзи от екрана или радиото са един и същи човек… Най-доброто, което бих могъл да кажа за него, е “добродушен наивник”.

Впечатлението ми от Бриго Аспарухов е точно обратното. И неговият блог вероятно го пише друг, но защото звучи прекалено тъпо като за него. Съобразителен, изобретателен, действен и манипулативен е до дупка. Абсолютно вярвам, че е склонен да върти цяла държава на пръста си, та камо ли един град. Ако беше по-добронамерен и свестен, щеше да е идеален прототип за лорд Ветинари… И точно там му е проблемът. Струва ми се, че изрази като “бивше ченге няма”, и “кука е не професия, а манталитет”, са измислени конкретно за него. Само че “ченге” и “кука” не в смисъла на полицай, или дори разузнавач, а в смисъла на бивш ДСар, на един от строителите на Системата – такава, каквато беше наистина.

Мартин Заимов? Разсмива ме. Не ща такъв кмет. Ще оплеска какво ли не… Но пък Бриго Аспарухов направо ме плаши. Такъв кмет още повече не ща – в състояние е да открадне и съсипе абсолютно всичко. Има както ума и връзките, така и целоживотната подготовка и професионален манталитет. Ако искате да видите как изглеждат кукловодите, които сменят иззад кулисите политическите бушончета, погледнете Аспарухов. Той е едно от много малкото публични лица от тази категория хора. И си правете изводите за останалите. А, като гледам на какъв хал е държавата ни, дори на фона на безнадеждно изостаналата от нас преди години Румъния – и как ще управлява София. Умно, интелигиентно, без изцепки и издънки, право към дъното точно по разписание… Не, благодаря. Предпочитам Мартин Заимов. (Още повече като се има предвид, че няма да му се наложи да бъде кмет, а само да диша в гърба на Бат-ман. С това все ще се справи някак си.)

Това е и моят избор – за кого ще гласувам за кмет. В преценката ми влизат и много други фактори, но ако опиша всички, само лудите ще дочетат този запис докрай. (А аз ще съм за лечение от графомания.)

Надявам се да съм отговорил на разните въпроси – за кого смятам да гласувам, и по какво го избирам. Поне отчасти. Направете си и вие вашата сметка – за да не е денят за размисъл, както обикновено в България, след изборите.