Вудуизмът – религия на бъдещето?

(Оригиналното заглавие на този запис беше “Съществува ли Дядо Коледа – 3”, но реших, че е време за смяна.)

Всъщност, какво се знае за вудуизма? Освен че бодат кукли с игли и зомбират хората? 🙂

Реално вудуизмът възниква на Хаити през 19 век, като секта на християнството. Създаден е от робите – потомци на докарани насила африканци, и носи силния отпечатък на старите племенни вярвания.

Според него, Бог има – Гран Мет – само че той е твърде голям, твърде далече и се грижи за важните неща – да се въртят планетите, да светят слънцата, и т.н. За по-дребните неща, като примерно хората, се грижат специален вид ангели – така наречените Конници на Господа, неговите наместници на земята. Които, противно на първоначалната представа, яздят не коне – а хора.

Конниците на Господа нямат тяло, те са духове. Затова, за да общуват с хората и т.н. материални неща, им е нужно тяло – което добрият вярващ им предоставя, като им дава възможност да го обладаят и използват като свое. (Оттам идва и вудуистката пословица: “Християнинът се моли в черквата, за да се докосне до Бога; вудуистът танцува пред черквата, за да стане Бог.”) В замяна, те дават на добрия вярващ късмет, помагат му в живота… с една дума, грижат се за послушното добиче. Казано директно и без много срам.

Кои са тези Конници, и какви са ли? Каквито следва да се очаква при този произход. Барон Събота – господарят на гробищата. Огун Ферай – богът на войната. Легба – господарят на кръстопътищата. Маман Бригите – портиерката на отвъдното… Все едни такива, колкото симпатични, толкова и безкористни с добичетата си. Логични творения на суровия, безмилостен и реален робски свят. Богове, създадени от роби за “своя употреба”. (Което има хиляди интересни последствия – но това е друга тема.)

Когато Конникът обладае коня си, обладаният започва да говори и върши разни неща от негово име. Казаното и сторено е, естествено, свещено. Ако е истинско – вудуистките свещеници, хунганите, преценяват това зорко. Опитите за преструвки се толерират точно колкото следва да се очаква (повече е излишно, а по-малко просто няма как).

Освен тези преценки и ръководенето на молитвите и “обяздванията”, хунганите се грижат и за друго важно нещо – защитата от бокорите. Бокорът – това е зъл магьосник, вудуисткият вещер. Именно той е, който прави прословутите вуду-куклички (“симпатична магия”), и зомбира нещастните жертви… За процеса на зомбирането като фармакология и социопсихология може да се прочете в Мрежата доста. Така че предпочитам да почопля тук други аспекти.

За пръв път се сблъсках с нуждата от информация за вудуизма, докато имах удоволствието да превеждам “Count Zero” на Уилиам Гибсън. Ако случайно не сте я чели, вудуизмът там е важна парадигма в бъдещето – единствената религия, която върши работа на практика. Благодарение на това, че в ролята на Конници се явяват анонимни ИИ-та. А пък са си харесали точно вудуизма заради бруталната му практичност, подходяща за общество от роби, готови да дадат всичко срещу надеждата да получат каквото Господарят прецени.

Прерових тогава доста инфо по темата. Едно изненадващо, брилянтно есе открих у (иначе фантаста) Виктор Пелевин – “Зомбификация”. Няма да го преразказвам – аз го помня добре, а който не го е чел, по-добре да чете Пелевин, отколкото мен. 🙂 Пелевин използва там термина “зомбификация” като обозначение за “обяздването” на хората/добитък от Конниците/Богове. В конкретния случай – идеи, длъжности, каузи, позиции.

Та, дойдохме си на думата дали съществуват Дядо Коледа, Бог и дяволът. 🙂 Само че, както последните двама имат аспекти далеч извън тези на първия, така в цялостната картинка има пък още други аспекти.

Като начало, всяка една фирма, учреждение, и изобщо всякаква социална групировка, е вид вудуистко общество. Предавайки се на волята на Шефа (Командира, Началника, Вожда, Местния Бабаит, ненужното да се зачеркне), по същество поставяш себе си в ролята на “кон”, а него – на Конник. В момента, в който това “предаване под волята” премине определена граница, имаме класически вудуизъм, само наречен с друго име – “служебна изпълнителност”, “военно подчинение”, и т.н. Това само между другото, като част от картината.

Глобализацията изтрива границите между хората – но тези граници са резултат от повече или по-малко естествено социално групиране, на самоосъзнаване като принадлежност към дадена група. И когато други неща започнат да тежат повече от националността – американецът Лоурънс Лесиг ли ми е по-близък на мен лично, или българинът Димитър Калчев? – започва прегрупирането. Преосъзнаването на своята идентичност като част от по-голямо цяло. И прегрупирането съгласно това осъзнаване.

Нищо ново ли? Тъкмо две неща. Важни.

Едното – че с националността си се раждаш, но възгледите и ценностите си ги избираш. Зависят от теб. На чия страна ще застанеш, решаваш ти. А това е вид свобода. И е МНОГО важно – но това също е друга тема.

И второто – че заради прегрупирането това асоцииране с идентичност ще е средностатистически много по-силно, отколкото е предишното. Особено когато старата роля на държавите започне да се губи, и те престанат да бъдат силната, определящата социална групираща структура. Казано другояче, е възможно някои или повечето хора да бъдат по-крайни в определението си отпреди. И това също е огромна тема, но също друга.

А моята сега е, че това “самоосъзнаване” по същество е вид вудуистко обяздване. А доколкото зомбификацията на жертвите на бокорите, и обяздването от Конниците на Господа е в същността си едно и също – затова и бокорите са толкова зли фигури във вудуизма, те един вид се обявяват за богове – то е вид доброволна и с желание зомбификация. (Не случайно Пелевин използва термина, за да обозначи именно “официалния” вид обсебване във вудуизма.)

Във вудуизма, обяздването на “коня” и предаването му под властта на Конника може да бъде само пълно. Иначе не се брои – ти си “непослушен кон”, Конникът ще предпочете друг, по-послушен. Колко естествено, просто и логично. И как недвусмислено показващо, че създателят му мисли за хората единствено в контекста на роби, добитък. Дали Конникът ще се казва Аллах (както би си го представил някой ислямски фанатик), или Шефа (на групировка мутри), е без значение. Все в кюпа.

Представете си сега едно свръхкорпоративно бъдеще. Кошмар, в който корпорациите са всемогъщи, а отделните хора – прах под краката им. (Назовете една подходяща първа стъпка към него… 🙂 ) Какви отношения между Кон… Корпорациите и обикновените хора очаквате да се създадат? Какво се очаква да бъдат като реален статут обикновените хора?

И коя е единствено логичната религия за това бъдеще, с или без Гибсънови анонимни ИИ-та? Както казват хората от миналото, има ли коне за яздене, ездачи винаги ще се намерят. И без значение води ли се официално като религия изобщо, или се нарича както ви хрумне… или както хрумне на някой мъдър “социален проектант”? (Здрасти на Иван Попов! 🙂 Май тази тема е нещо като ключова точка на твърде много визии!)

Толкова засега. Не знам обаче дали няма след някой ден да последват и още продължения.