Избори

Днес е ден за размисъл – само че аз пък ще агитирам за кандидат за изборите за кмет на община. Сега смогнах, сега ще вдигна глас. Това тук е моят дневник, ако и да е онлайн. Ще пиша в него каквото и когато си поискам. Ако някой смята, че може да му повлияя нежелано по този начин – предупреден е какво ще прочете по-долу. Нека спре дотук.

—

Живея в община “Оборище” – София. Към момента тук е кмет Пенка Арменкова. На балотажа за кмет утре тя е срещу Людмил Леонидов, кандидат на ГЕРБ.

Признавам си – не зная кой е Людмил Леонидов. Може да е свестен и достоен човек. Нито пък имам нещо против факта, че са го издигнали ГЕРБ (Бойко Борисов не ми е симпатичен, но това е персонално към него.) Но съм склонен да отдам предпочитанията си на Пенка Арменкова – и ще призова живеещите в община “Оборище” да гласуват за нея.

Причината е най-вече работата й като кметица досега. Пълномощията на общински кмет в София са скромни. Властта и ресурсите, с които се разпорежда, са почти никакви, а пък каквото и общинско да закъса в района, все той е на топа на устата. Но дори при тези условия смея да отбележа, че Арменкова свърши доста прилична работа. Намериха се спонсори за поддръжка на сума ти общински обекти. Понякога на комични условия – погледнете табелите “Един проект на ЕДИН ЛЕВ ИНС” около паметника на Васил Левски – но ги има. Не паднаха от небето, с много търчане и убеждаване стана.

Общинските проблеми като цяло се движат и решават – често с пропуски, често без достатъчно пари, понякога дори по не най-добрия възможен начин – но се работи по тях. Корупцията в общината е доста ниска – преди знаех за десетки случаи, за нейния мандат не съм чул за нито един. (Нищо чудно да има случаи, за които не знам, но впечатлението ми все пак е за повече чистота отпреди.) Прочетох и отчета за мандата й – да, на такива отчети работата им е да изглеждат предизборно добре, но този ми хареса.

А може би най-силният ми аргумент да гласувам и агитирам за нея е информацията, която предостави на Вени Гюрова по случая с опита реално да бъде приватизирана незаконно част от Докторската градинка. Без принципа на откритост и достъпност на информацията, който наложи Пенка Арменкова в община “Оборище”, и без самоотвержената помощ на чиновниците й, сега в градинката щеше да се издига поредното мутренско заведение, и почиващите си да се чудят къде да бягат… Нали искаме да дойде човек, който реално да се грижи за нас, и да си струва да бъде подкрепен? Ето човека. Намери се. Сега остава ние, гласоподавателите, да си мръднем заспалите четирибуквия, и да го подкрепим.

Не го ли направим – просто е. Значи не заслужаваме свестен управник. И дори случайността да ни прати такъв, ще го проспим, и ще си изберем друг – било непознат, било комунистическо политическо ченге, превърнало се “кой знае как” в крупен пост-соц-бизнесмен. И ще жънем после плодовете на лайнодушието си. И ще вием до небето как не случихме на управленци, ами са все едни такива, дето няма кого да избереш сред тях…

Придошла веднъж селската река, и водата заляла цялото село. Всеки се спасява както може, само попът стои на едно хълмче, до колене във водата, и се моли… Прегазили край него няколко селяни, хванали се за прът – да не ги повлече водата поотделно.

– Абе, ахмак такъв! Той и селяни с прът ти прати, и сал после ти прати, чудо стори и лодка да ти докара накрая – ти пръста си не мръдна! Бог дава, ама…