Lexmark E250dn под Linux

Преди два дни си купих такъв принтер. Офертата ме изкуши: има и паралелен, и USB, и мрежов интерфейс (мога да го давам временно като оборотен на клиенти с повредени всякакви принтери), и рекламирана поддръжка за Linux (включително любимия ми Дебиан – спокойно мога да го използвам и в офиса, когато нашият принтер е повреден, както в момента). Цената на отпечатана страница не е от най-ниските (касета за ок. 150 лева стига за 1500 копия, т.е. около 10 ст. на страница), но за не твърде интензивен печат е добра – а принтера успях да намеря за малко над 350 лева.

Проблемът започна, когато се опитах да го свържа в офиса. С предоставения от провайдера .deb пакет открих указание, че е подходящ за Debian 3.0 – т.е. woody, версия, излязла преди около 6 години. С надеждата, че ще става и за по-нови версии, го инсталирах съгласно указанията.

Инсталацията изискваше поне 2 командни реда: инсталирането на пакета (през dpkg), и пускането на допълнителен настройващ скрипт. Прогоних като досадна муха мисълта, че новак в Линукс вероятно би се поуплашил, и че е редно фирмен софтуер, с претенции за производителски, да е по-лесен за слагане. Още повече, че инсталацията интелигиентно добави в менюто на КДЕ програма за управление на принтера. Дотук – добре.

При стартирането й ме посрещна добре познатото на потребителите на Windows прозорче с “ти си червей под краката ни” ЕULA. Едва се сдържах да не подскоча от възмущение – тия за какви се мислят?!… След това се усетих, че допреди няколко години такива ултиматуми изобщо не ме смущаваха. Мда, определено Линукс ме е разглезил на тема свобода… Цъкнах нужната чавка, и продължих. Но вече се чувствах като западен турист в соц-държава, на когото учтив милиционер току-що е обяснил: “Тук, господине, не може да се говори срещу партийното и държавно ръководство. Това, че ви е забранено да се отклонявате от утвърдения маршрут, е грижа за вашето здраве и добруване…”

Оттук нататък обаче ударих на камък. Оказа се невъзможно да добавя опашка за този принтер – вероятно командите за добавяне бяха специфични за някоя версия на CUPS отпреди 6 години. Около два часа отдавах проблемите на лична некадърност, Мърфи и каквото още ми хрумна. Част от драйвера беше реализиран като скриптове – изчоплих ги открай докрай, но проблемът не беше в тях. Повечето от останалото беше, естествено, без изходен код, и стотици килобайта като обем – отказах се да го дебъгвам моментално. Посражавах се още известно време, но не постигнах нищо.

Същият провал ме очакваше и когато се опитах да настроя нещата през контролния панел на КДЕ. Драйверът не добавяше стандартен PPD в CUPS – вместо това го пачваше, за да прехване обработката, и я правеше вътрешно. Кипнах и зарових из сайта на Lexmark, за да търся PPD-та. Оказа се, че допреди известно време е имало… но вече ги няма.

На хоризонта започваше да се очертава гръмотевична буря. За щастие си удържах нервите колкото да поровя още малко, и търпението беше възнаградено. В сайта на Open Printing открих точно това, което ми трябваше – чудесен, напълно функционален PPD за Lexmark E250dn! Деинсталирах фирмения драйвер, и изтеглих този.

Оказа се, че разполага с чудесен, простичък инсталатор. Пак команден ред, но само една стъпка. Въпросите бяха еднакви с тези на фирмения драйвер до степен, доста надхвърляща обяснимото чрез случайна конвергенция (с думи прости, вероятно някой е крал идеи от другия… чудя се кой ли от кого). След това се оказа удоволствие да добавя през контролния панел точно нужния ми модел принтер… и просто песен да отпечатам пробна страница.

Добавянето през мрежов интерфейс се оказа лесно – принтерът си беше взел настройки през DHCP. Реших обаче, че искам да му задам статичен. Което ме сблъска с любопитна задача – на предния му панел има само няколко светодиодчета. Определено недостатъчно, за да може да се настрои IP адрес оттам. След малко търсене открих ръководство за мрежово настройване на Lexmark E320. Не е същият, но като няма риба, и ракът е риба.

Изчетох ръководството внимателно, след което се посмях едно хубаво. Оказа се, че единственият начин да настроиш IP адрес на подобен принтер, е… през мрежата! Като, ако нямате вече сложен адрес, на моменти се прибягва до трикове, извадени буквално от арсенала на кракерите (все още помня за какво точно веднъж бях видял да се използва техниката с асоцииране на MAC адрес с IP адрес чрез пряк запис в ARP кеша)… След слагането на адреса обаче настройката през telnet (telnet xxx.xxx.xxx.xxx 9000) е чрез удобно и интелигиентно меню, ако и не твърде графично.

Като цяло – да свържете подобен принтер под Линукс не е задача като за възрастната ми майка. Но ако не ви е страх от командния ред става, и работи добре. 🙂