Засягал съм вече темата. Но ми се струва, че тогава не разчоплих достатъчно една от страните й.
Вудуистът, който желае да бъде Конник на някой от Конниците на Господа, го прави не от божествено почитание. (И вудуистите са напълно откровени по въпроса.) Прави го, за да се сдобие с обществено положение и признание. “През устата на Жак говори Легба, господарят на пътищата и посоките – грижи се за Жак, слушай го, бъди добър с него, иначе Легба ще ти отмъсти!”. Биологът би казал, че става дума за симбиоза – Жак предоставя на Легба физическо тяло, чрез което той да се изявява в реалния свят, срещу което получава част от авторитета му.
И тази част от авторитета е напълно реална. Ако ти не зачиташ Жак, Легба ще ти отмъсти наистина – другите му “коне” веднага ще съобразят какъв пример даваш, и ще се погрижат да превърнат теб в пример какво се случва с незачитащите Легба. Ако ти си “кон” на друго вудуистко божество, може и да не пострадаш много – събратята ти по “конничество” ще се намесят в твоя подкрепа (а насаме и ще те предупредят да престанеш да създаваш проблеми), и ще бъде спазарено примирие. Или пък, ако последователите и на двете божества са достатъчно глупави, ще влязат във война помежду си – която, както повечето войни, ще бъде спечелена от трети. Ако пък си просто нахалник без божествена подкрепа, тежко ти и горко – надали ще издържиш срещу ресурсите на божество…
Казано иначе, социалната среда поставя идеята за бога в положение на бог. Абзацът по-горе спокойно би могъл да се формулира и по следния начин: ако ти не зачиташ Жак, Легба ще ти отмъсти, понеже не зачиташ верния му кон. Ако си кон на друго божество, двете божества ще се разберат помежду си (и твоето ще те укроти), или ще започнат война (която, както повечето войни, ще бъде спечелена от трети). Ако пък си обикновен човек, тежко ти и горко – надали ще издържиш срещу ресурсите на божество…
Успялата да обедини около себе си хора идея винаги се оказва в обществото в положение на бог. Тя не е материално тяло, но подчинява на себе си хората, точно както личността на човек не се намира в никоя негова мозъчна клетка поотделно, и няма веществен израз, но подчинява отделните негови мозъчни клетки. Вървите по улицата с приятел, подхвърляте си шеги – но влезете ли в офиса, той се превръща в шефът, който трябва да те накаже заради проявената немарливост (а ти – в подчиненият, който ще изтърпи наказанието; действието може да е неприятно и за двамата, но не подлежи на съмнение или изоставяне).
Могъществото на идеята (бога) се определя от броя и влиянието на “конете”, които той язди. (Не искам да казвам “броя на вярващите в него”, за да не изплагиатствам Пратчет директно.) И всяко едно поне малко успешно божество се стреми да натрупа сили, като събира повече поддръжници, или/и издига спечелените вече на влиятелни позиции. Тези, които не го правят, биват изместени от по-агресивните, и отмират. Биолозите биха се усмихнали и биха казали, че за идеите обществото е вид екосистема, в която те търсят своите екологични ниши, и се провежда техният Дарвинов отбор и селекция….
За другото пък биолозите биха казали, че това са най-елементарни и нормални стадни (групови, обществени…) отношения, и че без тях не бихме могли да функционираме като общество. Ще са прави. Но това, погледнато откъм другата му страна, значи нещо важно: чрез приемане на определени социални роли в обществото, и неприемане на други, ние определяме пряко какво да бъде това общество. Че от нас зависи дали ще се кланяме на бог Честност, или на бог Рушвет. И т.н., и т.н…
Нещо повече. Какво е обществото ни? Аз не знам. Знам какво е моето общество. Нямам представа обаче какво е обществото на някое циганче от Лом, примерно – знам само че вероятно е доста различно от моето. С различни стойности, различни стратегии за добър живот, различни типове хора наоколо… С избора си на… хм, божество, ние избираме и в какво общество да влезем, и да живеем.
Понякога изборът не е много лесен, и навлизането в друго общество не става бързо. Но най-често става. Всеки знае случаи на деца, дори от много добри семейства, които попадат в наркоманска или криминална среда, приемат нейните ценности, и бързо се оказват в съответен вид общество… И обратното – вече неведнъж виждам как хора, живели в кошмарни условия, едва ли не по случайност успяват да потърсят други ценности. И приемат ли ги, това неминуемо ги среща със съвсем различни хора, притегля ги към тяхното общество, и постепенно ги измъква от старото – намира им нова работа, нов дом, и т.н… Казано другояче, има зли и добри богове, има равнодушни и състрадателни богове. Има и безхаберни, а и активно помагащи богове. Точно така реални, както сме и ние.
За някои хора сигурно това няма да е най-типичният поглед към света, а може би няма изобщо да е приемлив. За други обаче може да се окаже правилният начин да им бъде обяснено нещо важно. Написах това с надеждата някой такъв да го прочете, и да открие за себе си своята истина. Тази, която търси, и която е неговата си, а не красива пощенска картичка или скрийнсейвър, съдържащи зомбиращ бот.
Подобна идея срещнах в книгата на Вадим Зеланд “Транссърфинг на реалността”, препоръчана от приятел. Почетох малко от І част (отделна книга) “Пространство на варианти”. Прекалено езотерична е за вкуса ми, но истината е, че я запомних и дори ми помогна да си формулирам нещата в една критична ситуация. Той нарича твоите “богове” махала (мн.ч.) или махало (ед.ч.).
Това, което на разбирам, е защо търсиш Бог там, където го няма – в някаква лична “истина”. Е, има философски теории, че истината не е абсолютна, но кой здравомислещ човек би живял с тази представа? Какъв е този налудничав свят, където истината не е най-абсолютното нещо, дори никога да не можем да я постигнем?
И така, едно от истинските имена на истинския Бог е Истина. Другото е лъжа, а лъжата е от луакваго, както по традиция казваме в България.
Всеки знае, че другото име на Бог е Любов. Ако това се разбираше, нямаше да има коментари от рода на “Бог ни заробва”. Защото обичащият “господар” всъщност служи на обичаните от него “роби” и изисква от тях единствено да се обичат помежду си. Обичащите го хора му вярват и му доверяват най-съкровените си копнежи с ненапразната надежда да им помогне.
Звучи прекалено елементарно, за да впечатли развитите умове, нали? Затова “блажени са нисшите духом”. Не само интелект е условието, а и топло сърце.
Като следи от плужек откривам в общественото мнение дирята на комунистическата идеология: “научен комунизъм”, дрън-дрън . . . И ето го резултатът от набутването на “наука” там, където не й е мястото. Не че върховите постижения на науката не стигат пак до абсолютните истини и до идеята за Твореца. Човешката душа може да почувства Бога с “ума и сърцето”.
@Делибатова:
Всъщност любовта може да заробва и то как… В това отношение любимо филмче ми е “Търсенето на Немо”, в което рибката-баща се научава как да пусне сина си на свобода – на свобода от своята задушаваща закрила.
Любовта не е достатъчно условие за каквото и да е. Първо е нужно да знаеш как да бъдеш човек, и едва след това можеш да обичаш истински, човешки. А за да знаеш как да бъдеш човек пък трябва да знаеш как да не бъдеш животно.
Бих се радвал да съжителствам с котка, но не бих допуснал до себе си куче. Не мога да понасям кучетата с тяхната всеотдайна “обич” към Господаря. Не желая да имам каквито и да е отношения със същество, което не може да ме гледа по друг начин, освен отдолу нагоре и което никога не би могло да ме надмине.
Приятелю Жилов, наслаждавам се на написаното от теб и се съгласявам с всяка твоя дума. Учудвам се защо понякога се изказваш остро за православието, с което изглежда не си противоречиш. Да не следваш някаква инерция или пък си отблъснат от пошлата му обвивка. Зад привидната му същност се крие истинската. От човека си зависи какво ще открие.
Сигурна съм, че си чувал за свободната воля. Всеки от нас я има, но не се ли опитва цялото човешко общество да ни внушава обратното: “нищо не зависи от нас”.
С всичките си грешки и престъпления, все пак църквата е била длъжна да възпитава и насърчава израстването и уважаването на човешката личност. Не винаги се е справяла добре, но това е нейното предназначение. Пак от нас зависи дали ще го изискаме и ще го получим. Получаваме това, което сме заслужили. И знаеш ли защо? Заради свободата. Такава е нейната цена.
@Григор: Мисля, че ние винаги зависим (не зависят само може би лудите и мъртвите), въпросът е да изберем от какво зависим. Това е, което казваш, нали, или те разбирам погрешно?
@Делибалтова:
Да отворим кой да е православен молитвеник, какъв е общият елемент в молитвите там?
– аз съм грешен и по начало виновен, сам не мога да изкупя безмерната си вина
– аз съм безпомощен, нищо не зависи и не може да зависи от мен
– единственото ми спасение е да не живея за себе си, а за Теб
– Ти ще ми простиш вината ми, ако се смирявам и кая (но ще съм виновен, докато умра)
– Ти ще ме защитиш, запазиш и ще ми помогнеш (ако стоя в стадото Ти)
Като че ли единствено “Отче наш” е по-мек в това отношение… Макар че и там става дума за неизбежен дълг – всеки е длъжник.
И това е пример само с молитвите… Не се и съмнявам, че нещата подлежат на друго тълкуване. Но след като са ме рязали с кама, не ме изпълва с възторг това, че тя всъщност може да се използва за рязане на хляб. Евентуално.
@Жилов: Да, така е.
@Делибалтова: Николай Райнов е казал: “Вярвай, ако ще и в камък да е. Не камъкът ще те спаси, а вярата.”…
Григ, отново ми е неудобно да се включвам за трети път. Това е твоят блог и твои читатели го разглеждат. С извинение, но продължавам, защото стигнахме до същността.
Ако приемем, че така наречените “богове” са духовни същности (или твоето по-неутрално – идеи), съвпадащи с или отклоняващи се до противоположност на абсолютната истина (която аз наричам Бог) се съгласявам с теб. Тези духовни същности ни влияят и могат да ни обсебват, когато ги изберем. Категорично твърдя, че единственият правилен избор е истината. Безспорно – трудно е да я установим.
Смущава ме твърдението: “Могъществото на идеята (Бога) се определя от броя и влиянието на “конете”, които той язди”. Ако нещо е заблуда, колко дълго ще е могъщо, дори всички хора да го приемат. Масовостта спаси ли комунизма? Колко време хитлерова Германия беше силна? И колко пъти истината е давала сили на един човек да се изправи пред целия свят и да докаже правотата си, често дори с цената на своя живот!
И виж сега как изглежда цитата на Николай Райнов: “Вярвай, ако ще и в камък да е. Не камъкът ще те спаси, а вярата”. Като си стигнал до брилянтнияте изводи:
“Казано другояче, има зли и добри богове, има равнодушни и състрадателни богове. Има и безхаберни, а и активно помагащи богове. Точно така реални, както сме и ние.” и “от нас зависи дали ще се кланяме на бог Честност, или на бог Рушвет. И т.н., и т.н…”
защо отново затъваш в тинята?
Жилов, на православието хубавото му е, че почти няма задължителни неща. Получаваш съвети, ако ги търсиш и никой не те притиска да правиш каквото и да било. Можеш също да си казваш свободно мнението и изглежда се вслушват и го имат прдвид. Например казах на изповядващия ме духовник, че е неловко да му целувам ръка. Около година не стъпих в църквата, но когато отидох за мое смайване той предупреди вярващите да не му целуват ръката. И вече си е така, не знам дали само в този храм. В момента също си изяснявам с църквата един деликатен въпрос.
Единствената завещана ни от Христос е Господнята молитва, наричана и “Отче наш”. Не случайно си усетил разликата. Молитвата е разговор с Бога. Ти си знаеш какво да му кажеш. Някои хора се чувстват толкова грешни, че не смеят да се обърнат към Него. За тях е полезно да имат тези примери.
Подчинението е проблем и за мен, да не говорим за завещаното от някои апостоли изискване жената да се покорява на мъжа си. Христос поне не е казвал подобно нещо.
Дългът е неизменна част от живота ни, той е другата страна на човешките права. За мене е чест да ги имам.
@Делибалтова: Ако съдим по историческия опит, дори най-голямата заблуда е силна, докато хората вярват в нея. Силата на истината е, че е вярна, и че в някой момент хората стигат до нея. (Всъщност, някои стигат, а някои не; тези, които не стигат, страдат и губят силата си – това е целта на всяка заблуда; тези, които стигат до истината, остават силни, и така истината става по-силна от заблудата.)
Масовостта дълго време спасяваше комунизма, и му помагаше да цъфти, въпреки отвратителната му уродливост. Той пропадна, когато всеки започна да вярва в свободата и охолството на Запада – не си ли забелязала? Съветският съюз беше разгромен не от Рейгън с оръжейните му програми, а от Кенеди със свободите, които утвърди, и чиято истина жителите на комунистическите страни видяха. Хитлерова Германия прегази цяла Европа като на шега не с чудовищни военни ресурси, а с вярата на немския народ в Хитлер (идеологията му е истински привлекателна по тогавашните критерии – не знам дали го знаеш). И бе победена накрая с обединените усилия на целия свят, и чак след сериозното разколебаване на немците в Хитлер… Нека бъдем коректни към фактите.
А ако сме коректни към тях, тогава и стигаме до разбирането и оценяването на думи като тези на Николай Райнов… Всъщност, и без него стигаме далеч – не зная дали знаеш, но съгласно православния канон нежеланието ти да целунеш ръка на свещеника е в най-добрия случай неуважение към църквата и Бога, а в най-честия е хибрид между ерес и светотатство. Но ти не си се замислила за това. Свещеникът ти се е замислил, но също е разбрал, че нещо тук не е наред… А черквата има навика тихомълком да променя нещата на оруеловски принцип. Много скоро след като това разбиране стане общоприето, то ще е единственото съществувало някога, обичай за целуване на ръка няма да е имало никога, и по-старите ще се чудят на все по-бледите си спомени ли да вярват, или на каквото им казва реалността наоколо… Истината ще е победила, но на цената на… истината. Не съм съгласен на такава сделка.
@Григор: Прочетох и отбелязания линк към архива. Признавам си, че тази “картина на ролите” ми беше непозната досега. Но така представена ми харесва, защото дава още 1 начин за представяне реалността на божественото (съотв. на дяволското, понеже те така или иначе едно без друго не могат). Дава “механиката на взаимодействието” – а това е в крайна сметка главният процес в човешкия свят. И то на ниво идеи – от тях винаги почва всичко, независимо дребно или по-мащабно. Изобщо, намирам някаква връзка с източните философии на Дао (не претендирам да съм специалист, но…) – че Бог (Пътят) не еднозначен, не е еднопосочен, не е еднопластов, напротив, той е сборът от всички противоположности. Може би наистина всичко се управлява само от божественото, а дуализма и дяволското са измислени впоследствие – или за опростяване и улесняване на разбирането, или за манипулация (а те тия неща май също вървят заедно).
@Делибалтова: Не съм нито против християнството (ходя и на църква, макар че изповядвам най-вече собствената си интерпретация на Христос и учението му; не смятам, че го обиждам с това), нито против исляма, нито против която и да е конкретна религия; всички те са израз на търсенето на истината – и какво по-голямо доказателство, че истината е най-субективното нещо на света! Защото субективни са и понятията с техния пълнеж, и обясненията и допълнителната конкретизация на тоя пълнеж. Важното е, че търсенията са в 1 посока – а как ще се наричат нещата, не е толкова важно. Колкото до Истинската, Изначалната Истина, тя е познаваема, но вероятно не тук и не на нашия език.
А иначе, лично моето разбиране все повече и повече се приближава към даоизма – само защото ми се трува, че той съдържа всичко останало.
@Жилов: И аз не разбирам християнската доктрина като подчинение, виждам я по-скоро като израстване. Но има една доза смирение, с която всеки трябва да се въоръжи – и “Отче наш” наистина ми се вижда като думите, които най й съответстват.
А по отношение на кучетата – ти сериозно ли?? Аз пък точно затова най ги уважавам – защото имат точно оная смиреност и изначална способност за прошка, която май на хората ни липсва.
Вие (днешните християни от светско, демократично общество) виждате това, което искате да видите. Да кажем, ако в една страница на Библията пише нещо очевидно безчовечно, ограничено, авторитарно и садистично, а на друга пише “Обичай ближния си”, вие ще прочетете тази част, която ви изнася на вас. (Както впрочем е правено през цялата човешка история – в Библията и Корана може да бъде намерена мотивация за всякакви противоположни едно на друго действия).
По този начин е невъзможно да се покаже истинската същност на проблема с тези религии, защото вие осветявате това, което ви харесва, и затъмнявате това, което намирате за очевидно погрешно. Когато някъде има проблем, и аз го ударя, вие го премествате от другата страна. Когато отида от другата страна, вие го премествате обратно в първата или го скривате под масата.
Така не може да се работи.