Не бях смогнал да гледам филма до тази неделя. И тогава не успях, но получих линк към него в мрежата – и гледах колкото можах да издържа.
След разказите на познатите ми бях готов да видя какво ли не. Олющени стени, необгрижени деца, мизерия… За това, което видях, не бях готов.
Мислех си, че просто няма такова нещо, което като го видя в този филм, да ме учуди – да не говорим пък да ме смае, или пък разгневи повече от обикновено… Това, което видях, нямах силите да го догледам.
А дойдоха и още парченца от историята около това. Преди тях бях бесен до степен да не мога да си намеря място. След тях… не зная. Прекрачих някаква граница.
Ако не сте гледали филма, гледайте го – но бъдете готови за много повече, отколкото очаквате. Човек трябва да е много обръгнал на филми на ужасите, за успее да го догледа… Това е, което става в България. Под крилото на нашето социално министерство, и на министър Емилия Масларова.
Гледахте ли го вече? Ако да, как ви звучат думи като “престъпна небрежност”, “нехайство”…? Единствената дума, която за мен е близка до реалността е “геноцид” – и тя също отразява голите факти на преживяемостта на децата, но не и ужаса от студеното безразличие към съдбата им.
… Добре. Да кажем, че министърката просто не е успяла да “огрее” навсякъде. Проблемно министерство, с много задачи – чудовищно е, но принципно е възможно. Позор е за нея, но поне не е обвинение в умишлено престъпление срещу деца… Идват журналистите от ББС, снимат филма, излъчват го по ББС. Министерството, и министърката, научават за положението на нещата в Могилино. И реагират… как?
Министърката за нула време устройва показ как всичко в Могилино е съвсем наред, как има съвсееееем дребни проблемчета, които бързо се отстраняват, и т.н. От заснетия поръчков репортаж ясно се вижда колко набързо, и колко временно са били замазани нещата – а на моменти и колко внимателно са снимали журналистите, и въпреки това не са успели да прикрият докрай истината… Това е и последният журналистически екип, влязъл в дома в Могилино – от този момент заместничката на Емилия Масларова престава да издава разрешения на журналисти да снимат там.
(Откога станаха нужни разрешения, за да се снима как управниците ни си вършат работа? Сигурно откогато и за да протестираш срещу тях…)
Филмът обаче е излъчен в Англия, а там живеят и достойни хора. За нула време оттам пристига сформирала се буквално от нищото група състрадателни британци, които носят храни за децата в дома. За да бъдат те захранени, и спасени от гладна смърт. Специални храни, предвидени за съвземане на крайно изтощени деца… Познайте какво става с тях? На групата е отказан достъп до дома – това вероятно лесно сте се сетили. Отказани са им и храните. Познайте с какъв мотив. Ако не можете да познаете, всъщност, си задайте въпроса има ли значение. Какъвто и да е мотивът, геноцидът си е геноцид.
Капакът е едно разкритие, което научих днес съвсем случайно, и което за мен лично беше още една стъпка отвъд онази граница. Още няма документални доказателства, в такива случаи са трудни за получаване – но се оказва, че Министерството на социалните грижи е сключило договор с в-к “Земя”. Журналистите от вестника да пишат ласкателни репортажи за министерството и министърката му, а пък то им плаща за добре свършената работа.
С парите, събрани от нашия джоб. За да има храна за деца като тези в Могилино.
Колеги журналисти от “Земя”, гледайте филма! Да видите от чии панички са извадени парите, срещу които славословите Масларова! Сребърниците на Юда са по-достойно заплащане, Христос може да е бил бог, но поне не е бил дете!…
… Все още съм под контрол. Няма да призовавам за разстрели и линчувания, това не са средства на цивилизован човек. Но декларирам официално – на следващите избори ще гласувам безусловно и без колебание за тази партия, която обещае да даде Емилия Масларова под съд за предумишлено убийство на деца, или каквато е аналогичната юридическа формулировка в нейния случай. Ако ще да е Атака – ще гласувам за тази партия!
Защото партия, която не възнамерява да направи това, ще е по-вредна и опасна за България от всяка, която съм видял до момента. Ще е партия, която смята да остане безучастна, когато уморяват от глад децата ни. Дам ли гласа си за такава партия, ставам съучастник в Могилинското престъпление.
Солженицин казва в Нобеловата си реч (по памет): “Писателят е, който има ключа от умовете и душите на хората около него – затова и той носи отговорността за начина, по който биват използвани тези умове и души… Ако танковете на страната ти са опръскали с кръв пролетта на нечий чужд площад, петна от тази кръв остават по лицето на писателя, завинаги. И ако в полунощ са удушили в леглото му верен и истински приятел, по дланите на писателя остават синини от въжето.”
Благодаря ти, Писателю – казал си го по-истински, отколкото аз бих могъл. Призовавам, настоявам, заклинам всеки блогер, всеки журналист, всеки писател, всеки, който има дори една капка съвест и човечност, да декларира официално това, което декларирах аз. За да не остават по лицата и дланите ни петна и синини от мизерията, страданието, немотията, смъртта на децата от Могилино.
(И на умиращите от рак деца, за които няма пари за лечение, но за луксозни лимузини за министрите и депутатите ни е имало. И колко ли още други…)
… Утре, 11 декември, от 11 часа в Централния военен клуб (добре известен на всички посетители на Опънфест) Емилия Масларова ще закрие Европейската година на равни възможности за всички. Не ми хрумва по-подходяща личност за закриването на такава година – но точното попадение не ме трогва. Смятам да си направя един импровизиран плакат, и да отида там отпред, за да поискам оставката й. Мирно, кротко, възпитано, но и абсолютно категорично.
Ще го направя самостоятелно, без да организирам никого в своя подкрепа, и без никой да организира мен. Просто ще отида, и ще изразя мнението си като гражданин. Ако други смятат да дойдат и да направят същото, аз нито съм им организатор, нито съм ги канил, така че не се чувствам отговорен за действията им. Всеки има право да изразява гражданската си позиция както реши.
Ако ме арестуват… ще си проличи по липсата на следи от мен в Мрежата след това. (Ако всичко е наред, най-късно до вечерта ще съм пуснал или нов запис тук, или коментар под този, като минимум.)
Всъщност, направо се надявам да го направят. Едно, че ББС вероятно с удоволствие ще се заинтересува от случката, а може би и не само те – управниците ни прекрачиха напоследък доста граници. Вероятно ще се наложи да ме освободят твърде бързо – и това ще е урок за по-страхливите, че да те арестуват не е толкова страшно… И друго, че някои арести са по-достойни и от най-скъпоценния орден. Те са доказателството, че си бил достоен човек в труден миг – и гаранцията, че няма лесно да се превърнеш в свиня. И минаването през тях е пътят към силата да останеш достоен човек докато те има.
Григор, … забравих какво исках да напиша… Обаче те виждам пред военния клуб. Благодаря ти…
Плямпало. На никого не му пука за тези деца. Доказателство: 1) Техните родители. Изоставили са ги. 2) Всички останали. Никой не ги е осиновил. 3) Такива като тебе. Опитвате се да накарате Масларова да се грижи за тях, докато вие самите никога няма да го направите. Обърканяци сте. И/или лицемери.
Григоре,
Още не съм гледал филма — не знам, дали ще издържа… 🙁
И не знам, дали проблемът е в Масларова — ако не е тя, утре ще дойде друг също толкова безотговорен като нея… Виж Румен Петков — пука ли му за нещо? Май не… У нас се сменят кметове, депутати, министри… и все имам подозрението, че едни подобни заменят други подобни… :-/
Michel, важното е да разберат, че за всеки свой пропуск, трябва да си понесат отговорността. И това, че в тази страна хората не само си се оплакват помежду си, а са готови да отстояват правата си, и правата на тези, които не могат сами да си ги защитят.
@Георги Д.: Във всяка държава има такива деца. Но в държавите, които имат народи, а не добитъци, съответните министри се грижат за тях старателно. Защото затова народите са ги избрали, и им плащат заплатите – не за да си правят пиар с парите, които биха изхранили и облекли тези деца. И най-вече защото ги контролират, и наказват, ако не си гледат работата.
За пукането и правенето – аз правя това. Ти какво по-добро правиш?… Ако нищо – дали случайно не съдиш за другите по себе си? (Като гледам, и ти не си ги осиновил – така че отговорът май идва сам.)
@Michel: Истинският проблем е в нас, управляваните. Криминалистите отдавна са казали – наказанието за престъплението предотвратява нови престъпления не чрез тежестта, а чрез неотвратимостта си. Ако не ни пука как ни управляват, и не вземаме мерки срещу подобно “управление”, защо трябва да са отговорни? Не е луд който яде чужд зелник, нали?
@Sami: Вече не вярвам, че хората тук са готови да отстояват дори своите права. Прекалено дълго съм се борил да ги накарам да го правят; прекалено дълго са се отказвали; прекалено дълго са си понасяли последствията – и продължават да се отказват… Може би някой ден ще ми писне и ще отида някъде, където има народ, това тук и мърша не е даже, да спася поне своите деца… Но засега продължавам да се боря.
Има една знаменита реч на пастор
почва така
Когато дойдоха (СС) и изведоха евреите, аз не отреагирах
..после комунистите
..после тия с очила
един ден ще вдигнат и Георги Д
и няма, майка му стара, ЕДИН който да отреагира за него
щото
нали
Винаги съм се срамувала от една история. Сега като се замисля – всъщност от бездействието си след като ми я разказа М., тогава журналистка. Беше посетила домове за сираци във времената на най-дивата “демокрация”. Оказало се, че местните власти на много места в страната са в кошмарна комбина с управата на домовете. Набраните дарения не се давали на децата, а се продавали, парите се делят. Умишлено се поддържа окаяното състояние, за да трогва сърцата на милозливите западняци и така доходоносният кръг се затваря. Тогава правих благотворителна кампания за няколко дома от страната, един от които беше домът в Горна баня. С очите си видях как скъпо облеченият служител (представи се за домакин на дома) натовари в луксозния си личен автомобил даренията – кашони с шоколадови яйца и други лакомства. Опитах се да възразя, но бях безсилна.
Това е. Психиката ми не можа да понесе по-нататъшно занимание с проблема, затова продължих да си се срамувам и да се опитвам да забравя.
Не мога да гледам филма за Могилино. Тази рана ми е много дълбока и още не е заздравяла. Имам нужда да направя нещо, за да не се срамувам. Ще опитам.
Ммммммм не съм съгласна, че на никой не му пука, не съм съгласна, че защото АЗ ТОЙ ТИ не сме направили нищо за децата, значи и на нас не ни ПУКА! Братле, за това което трябва да се направи на смотаното министерство в лицето на ЕМ. Масларова се плаща, най-малкото се отпускат ПАРИ, за да го направят. И друго АЗ и Той в случая сме вяъзмутени не от това дали да се дават пари / друг е въпроса, че дори да се дават, как се изразходват т.е. дали по предназначение/, а просто от факта, че когато я попитаха директорката от какво има най-много нужда в дома тя отговори : “Ами от компютър”???? Не мога да цитирам по памет какви нелепи отговори даваше както директорката така и персонала, ” децата са си добре, нищо й няма на ВАСКА / тя влезна в дома, а след два месеца, изглеждаше по коренно различен начин/, по дяволите Персонала дори не можеше да обясни какво е заболяването на повечето от тях / неграмотност и незаинтересованост – лично за мен/. Ето там е проблема!! И това направи зловещото впечатление на повечето от нас. Григоре, не мога да дойда с теб, защото съм от Петрич, но мислено ще бъда там!
@Георги Д.
Имаш късмет, че не те познавам.
Филмът напомня за филмите за концлагерите и наистина с тава въпрос за пасивна евтаназия, чрез оставяне на децата да измрат от глад и неспособност да се грижат за себе си. Непоносимо е, как е възможно Масларова още да е министър?
Григи, ако не бях на работа, щях да дойда и аз. Ама нали изкарвам заплата, та да има и за данъци… за лакомата държава с алчните й чиновници. Като за онзи синковец дето си поръчал кола за 200 х. лв. и линейка втора употреба, щото нямало пари…
Аз сигурно няма да мога да гледам филма. Особено след всичко, което прочетох за него. Но мога да си представя, познавайки колко гадни можем да бъдем…ние българите…безучастни философи…
За това, което се случва не е виновна само министърката, а и президента и цялата власт. Някой от тях да се е изказал по този въпрос? За изследването на онази така наречена българка по повод Баташкото клане, ореваха орталъка, че видиш ли – как можело така дасе говори… Значи могат много силно да реват, а сега се спотайват мизерниците. Ще ми се да чуя мнението на Вени Марковски по този повод, но и той мълчи заедно с баджанака си…
Слушах интервюто с журналистката по ББС, едва не се разплака жената. На мене ми се изправи косата, като разказваше за две деца, които не били умствено изостанали, а само слепи и бавно умирали в стаята си от недохранване и обездвижване.
“Всеки път когато отивам там отварям вратата със страх, че някое от тези деца вече няма да е там” имаше предвид, че може да са умрели вече, не поради заболяване, а поради липса на грижи.
И в Белгия го показваха филма, а по радио ББС беше тема на деня.
http://scanman.wordpress.com/2007/09/26/%d0%92-%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%b7%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d1%81-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d1%8a%d0%b7%d0%b8/
@Георги Д.
Заднико, не разбра ли, че искат да се погрижат, но не ги допускат, платен гъзолизецо?
Pingback: Няма филм, няма проблем — K.I.S.S.
Арестът не се състоя. Уви.
Протестиращите бяхме точно трима. Сутринта, докъм 11:20 е била Ели; разминали са се с Комата за секунди, а към 11:30 дойдох и аз (грипът, който изкарах в неделя, се опитва да ме повтаря, и трудничко станах). Бяхме там с Комата докъм 12 и нещо… Впечатления ще споделя довечера, ако смогна.
@Делибалтова: Трябва да правим нещо. Отначало каквото и да е, просто да не стоим безучастни. Ангажираме ли се с действия, организацията и резултатите ще дойдат. Но трябва да започнем от нещо. Да правим, не да мърморим под юргана.
@tanny: Същото. Прави каквото можеш и колкото можеш. Просто не бъди безучастна на дело – действай. Останалото ще дойде само.
@dzver: След като никой не се мръдва да я свали, защо да не може да бъде министър?… Моят въпрос е – как е възможно да е проявила само толкова малко безхаберност и лайнодушие, след като няма кой да я контролира и да взима мерки? Сигурно е просто златен политик на фона на средностатистическия… Не в нея е вината. В нас, които мируваме, е.
@Таня: Трябва да правим нещо, Танче. Не само да пишем, да говорим, да шумим… Трябва да правим нещо.
@plamen: Не зная дали Георги Д. не е също така обезверен и отчаян, както сме ние. Не знам дали просто не се е отказал изобщо от идеята, че властта ще помогне с нещо… Но ние плащаме на тази власт, за да помогне. С данъците си. Така че сме в правото си да изискваме от нея да го направи – и Георги Д. трябва да го разбере.
Аз изгледах филма до край (и наистина си струва да се види докрай) – главният проблем е не просто недохранването, а че се отнасят към децата като към растения – т.е. не ги учат да говорят, да ходят… Считат, че просто трябва да ги нахранят и да ги оставят като растения да си седят на мястото и това е. Сьответно дори деца, които са развили някаква осъзнатост и умения, потъват обратно.
За протеста ти прочитам сега…
Знам Григи, че трябва да се прави нещо. За околоблоковото пространство е ясно – хващаш се и отиваш и го чистиш. С това правене съм наясно.
С онова грандиозното обаче не съм. От една страна – трябва да се пише наистина, но само това никак не е достатъчно. Да се дадат пари също не е достатъчно – много се впечатлих от коментара на Делибалтова и напълно й вярвам…
Много добре знам. Наясно съм още, че и подписките и протестите не вършат работа. Особено ако протестите са малки и тълпата не е озверяла и не е тълпа. Затова и чета тук и гледам какво ти правиш, защото ти имам доверие.
И най лошото е, че след като стана ясно какво е положението на цял свят се мъчат да замазват положението – спират достъпа на хората, които наистина искат да помогнат, вместо да вкарат някого в пандиза. Безнаказаност в резултат на безразличие. Ето това е най лошото. Как постоянно си припомням постинга за добитъка. Не е истина.
Според мен вашата сила не е в малките протести, които никого не плашат. Освен, ако не са големи, добре организирани и не са отразени в медиите.
Някой трябва да ги хване и да ги съди за престъпна небрежност. Все ще се намери юрист който иска да помогне. Да се свържете с ББС и да работите с тях по въпроса. Като усетят, че работата става дебела и може да им резнат някой фонд, ще уволнят директорката.
Григ, ти да не четеш мисли от разстояние? Това ми е големият морален проблем сега, че съм длъжна да стоя под юргана. В болнични съм. Заради прекаляване с опити да направя повече, отколкото мога. Все пак бях там. Между 11.10 и 11.15. Обадих се и на Кирил, но той не знаеше къде си.
Аз предлагам да посетим дома в Могилино, като поканим с нас и подходящ журналист. Така ще имаме лични впечатления, информация от първа ръка и контакти за проследяване на случващото се. Можем да помислим за празнични изненади за децата. Ако пък не ни допуснат, започваме екшъна.
Таня, благодаря ти за доверието. Ако занеше колко ценя тази дума . . . Чувствам се лично отговорна пред теб да я зяслужавам.
@Жилов: Така е – и то при положение, че децата измират от недохранване… Просто безхаберието на хората в този дом е неописуемо.
@Таня: Бих предложил като начало да започнем с това, което обявих в записа – подкрепата за партия, която обещае да вкара Масларова в съда. Няма да е лесно, защото политическото ни тяло моментално ще се усети накъде сочат нещата – днес престъпленията на Масларова, утре техните. Но ако достатъчно хора се изкажем категорично, все някоя партия ще се реши да го обещае. Пък посмее ли да излъже, следващия път ще гласуваме за партия, която обещае в добавка и да не се коалира с тази, и да блокира инициативите й.
@plamen: Директорката вече я уволниха, но какво от това? Причината е на върха на министерството. Докато тя стои там, и следващите директори ще са такива… С ББС вече няма как да работим по въпроса, защото сигурно само дето не са им извадили забрана изобщо да влизат в България, след репортажите и за търговеца на деца Хари с протекциите в МВР, и прочее. (Поне онези двама журналисти на ББС вече няма да дойдат тук, защото са обявени за арестуване – снимали въпросния Хари без негово разрешение…)
@Делибалтова: За комбините из страната съм чувал и аз, и мисля, че трябват повече журналистически разследвания. Вече се носят разни информации за разни пари, които “нашичките” плащали на разни западни медии, да не излезе по тях репортаж за корупцията ни, но засега нищо конкретно. Пък нашите медии… не ми се говори.
За идването – супер, значи сме били четирима! ;-( За посещаването на дома в Могилино – няма да можем: вътре е забранено да се влиза без разрешение от Министерството, а то отказва разрешенията, кой знае защо. За празничните изненади – в най-добрия случай ще ги вземат от нас отвън, и толкова. А за контактите за проследяване – с кого? Децата? Защото на персонала не бих бил склонен да разчитам… И какъв екшън ще започнем? Бас държа, че местната полиция е предупредена да има готовност да се отзовава бързо при повиквания от дома, ако се касае за журналисти (за обирджии, примерно, надали толкова бързо)… Но поне си струва да пробваме, и да заснемем отказа. Откъси от филма на ББС, по-къси от минута и половина, имаме право да миксираме в нашия филм – не попадат под закона за авторското право. И би станал екстра филм-продължение; можем да го субтитрираме или озвучим на английски, и да го предложим на ББС.
Кома, ти какво ще кажеш? 🙂
Имах предвид да си вземем разрешение. Ако ви харесва идеята утре ще се обадя в Министерството на труда и социалните грижи и ще поразпитам. Да видим какво ще ми кажат.
А екшъна още не го мисля. Той е следваща крачка, ако на тази ни спънат.
За контактите също на място ще се изясни – може да няма подходящи лица, но може и да има. И там хора живеят.
@plamen – нищо в случая никакъв протест не е малък. Аз съм доволна, че видях ****раната й физиономия, когато й изпречих плаката пред очите. Е, може да беше само за миг, после с досада наклони леко глава /”Пак ли за Могилино”/. Но все ми се иска да вярвам, че тази нощ преди заспиване ще си спомня за гледката от плаката.
@Делибалтова – когато за пръв път гледах филма на ББС първата ми мисъл беше – да палим колата и да отиваме. Уви, после прочетох как са спрели екипите от Великобритания, дошли на крака с протеинова храна и всичко необходимо за спасяването на децата там. /ей тука пак ме напушват нецензурни изрази/. Нещо повече – достъпът до всички подобни заведения /или повечето/ е ограничен и там не може да се влиза без разрешение от министерството. За колко ли не сме чували… Питай за разрешение. Дано пък стане. Те за посещението на масларката са го спретнали… Аза искам да видя децата от филма – какво е станало с тях. Грижи ли се някой за тях, или просто ги скриха някъде другаде.
Чак днес в 19 и 30 видях това и не съм в София в момента. 🙁 Иначе щях да съм четвъртия
@Григор: Какво ще кажа ли? Чакай да си прибера камерата, само това ще кажа :-)!
http://www.tbact.org/root.aspx?pointerid=8005e045b49a49a9a6374c1940f8ae83
Добре че е английският народ да върши работата на българския добитък… може би някой ден ще се научим и ние как се гради общество. Дано…
@Георги Д: Слушай… вече се обърнах към теб на друго място; нехарактерно за мен, казах, но не изпитвам желание дори да се опитвам да те убеждавам; не и в момента. Не ща знам с какво се занимаваш, не ща да знам откъде си, какъв си… нищо; само едно: какви са били гадните работи в живота ти, които са те възпитали по този начин. Съжалявам те, и всички като теб. Вероятно все още имаш време да се “отмагьосаш”. Помисли си.
@Григор: 1) Ето това имах предвид във вчерашния си коментар – че няма как протестът да се получи такъв, който да е РЕАЛНО ефективен. Но ако бях в Сф, със сигурност щях да дойда днес.
2) “…за тази партия, която обещае да даде Емилия Масларова под съд за предумишлено убийство на деца,…” Ето тази идея адски ми хареса, въпреки евентуалните си усложнения!!! Със сигурност ще я проагитирам сред близки и познати!!! И нека онези, оито обещаят, да се измъкнат, пък тогава, мамка му, аман вече…
@Делибалтова: Много съм чувала за комбините и аз; разбирам те, че досега ти тежи собствената ненамеса (в различни ситуации от живота си и аз не съм била достатъчно силна и после съм се мразила, за някои още се мразя); но важното е да има НЕПОКОЛЕБИМ, СТРАШЕН, ДИВ КОНТРОЛ в/у тия неща; ей това е, което трябва да се постигне – ама пусто, че няма достатъчно на брой хора, на които може да се вярва, че ще упражнят такъв точно вид контрол. Или поне ги няма там, където ни се задава да ги търсим. Но това ми е мнението – контролът липсва в тая държава; едно време мислех, че съзнанието и моралът – но докато се развият те, трябва ЯК КОНТРОЛ – С ЯКИ НАКАЗАНИЯ!!!
Ей, ако го правите това с посещението и снимането – и аз ще съм, само кажете по-предварително, по някакъв начин!!!
@Sami: ДА!!! А дано й застане пред очите и филма, ако изобщо го е гледала; нека сънищата й станат място, от което да се страхува; и не само нейните!!!
як контрол, яки наказания – откъде ще намерите толкова контролиращи и наказващи? колко ще им платите? или ще им сложите и на тях яко контролиращи и наказващи, още по-добре платени. пътят на наградата и наказанието не води по-далеч от пътя на осъзнаването, но ИЗГЛЕЖДА по-ефикасен.
@lyd: Ама точно това имам предвид – за да не е всеки контрол просто още 1 ниво, нуждаещо се от контрол, трябват достатъчен брой хора от определено качество – какъвто брой няма, или не са там, където ни се дава да ги търсим/избираме.
Здравейте,
направо сърцето ми се изпълни като четох тия коментари, тази искрена загриженост по темата, изразени по креативен начин.
Аз пиша от Белгия,където миналата седмица филма беше излъчен и в момента белгийците ни мислят за някакви безчувствени чудовища,които трябва да бъдат жестоко наказани. Това е и единствената отрицателна страна на филма: нещата са едностранно фокусирани,без да са сложени в контекст.
Опитваме се тука да направим нещо като ответна реакция, чрез блог-коментари, благотворителни акции, включване към проекта на UNICEF, има идеи и за подписки….Абе основната идея е да се вдигне много шум от българска страна по темата.
Иначе филма(който успее да издържи до края) наистина си заслужава!!! Аз изгледах двете версии-тази,която мина по телевизията и по-дългата:за по-смелите ето линк:
http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126
Вашите писания за съжаление могат да бъдат ръзбрани единствено от хора,живяли и борили се с живота в България. На един средностатистически белгиец, живеещ в страна-рай за инвалиди и социално слаби,който научи къде е България сега покрай този скандал, главата му не може да побере например как сме “успели да влезем в ЕС”.(иди му обяснявай че това на нас не ни е било заветна мечта…)Но пък няма и как да им се сърдим,ако това са първите кадри,които гледат от България…
Хубавото на целия скандал е че ще получи широко международно внимание. Струва ми се че това ще помогне повече отколкото ние(=вие) сме успели да направим нещо.
Разбира се че в България има и други не по-малко зловещи теми,като например как оцеляват пенсионерите,…научните работници…ами как оцелява образованието,културата…горите…абе нямам думи и място пък и на всички ви е ясно как ще продължи списъка. Идеята ми е друга: защо да омаловажаваме проблема за домовете за деца, защо да го оправдаваме с наличието на “други приоритети”?? За гледалите целия филм е ясно че на слепия Стоян,леко аутистичната Диди и глухия Тодор(те са ми се запечатали,не твърдя че САМО те!) мястото им хич не е в тоя дом. Със сигурност мога да кажа,че в Белгия първо никой нямаше да ги остави в дом а щяха просто да са записани в специални училища. Не че тука нямат домове,но малко по-различни от нашите. Една от надеждите ми е че под международен натиск нещо подобно може да бъде построено у нас,но да видим…Да не говорим,че ако някой просто се занимава и научи Тодор и Стоян на,съответно език на глухонемите и на слепите,биха могли да функционират безкрайно по-добре…Размечтах ли се? Не ме обвинявайте, и аз плаках но изгледах всичко докрая!!! И мисля че всеки трябва да види края,защото този край, без думи, прекрасно показва колко малко искат тези деца: едно нежно докосване,една топла прегръдка: един миг на внимание и човечност!!