Излезе на 2 януари. А след прилагането му собствениците на MS Office 2003 откриха интересна негово “качество”, за което не бяха предупредени.
Въпросният пакет премахва възможността да бъдат четени и писани един куп по-стари файлови формати. Причината, съгласно обясненията от MS, е че тези формати “не са сигурни” и “създават възможност от използване на уязвимости в софтуера, напр. buffer overflow exloits. На клиентите горещо се препоръчва да изконвертират всичките си документи към формата… MS Open Office XML. И им се предлага безплатна утилка за целта.
Тези, които следят опитите на Microsoft да наложи този формат над утвърдения, истински открит и документиран Open Document Format, нямат нужда от обяснението по-долу. За тези, които не са ги следили:
Преди около година група фирми разработи стандарт за съхраняване на документи като файлове – Open Document Format. Той бе утвърден като формат от ISO и ECMA. Основното в него е, че той е изцяло отворен, просто и ясно дефиниран (без да е ограничен до прости неща), и всеки има правото да го поддържа в свои офис-пакети неограничено.
Играта на Microsoft обаче винаги е била на “заключване на клиента”, и част от това заключване е, че техният офис-пакет използва файлови формати, които не са публично документирани, и на теория други нямат право да ги използват. (Реално програми като OpenOffice.org и някои други ги използват, като са научили за тях колкото са могли чрез невъобразим труд по разгадаването на формата от записани файлове. Microsoft не смеят да ги съдят, за да не бъдат накарани да отворят форматите си съгласно антимонополните законодателства – но чрез количеството труд по разгадаването на формата ги затрудняват сериозно.) Утвърждаването на формат, открит за всички, е силен удар по “заключването на клиента”.
Стратегията на MS тук беше да разработят конкурентен формат – MS Open Office XML. След няколко месеца неуспешни опита да го налагат като “не съвсем отворен”, те дори се съгласиха да го отворят за използване от всеки. Проблемът обаче не свършва дотук. Форматът им използва много патенти на MS (за които те, естествено, не са обещавали, че ще ги отворят свободно), и изисква от подлежащата операционна система да прави неща, които прави само MS Windows (тоест, ако офис-пакет иска да го поддържа истински, трябва да работи върху Windows, и авторите му да плащат на MS за използване на техните патенти). Също така, описанието му превъзхожда като обем 7-8 пъти това на ODF, и по мнението на експертите, е написано с доста неясен и объркващ език и терминология. Накратко: направено е така, че реално да са в състояние да го приложат в офис-пакет единствено Microsoft. Като капак, няма поети гаранции, че последващите му версии ще са все така свободни за използване.
Към момента MS се бори агресивно да утвърди този свой формат като приет стандарт. Един от начините да го налага е като принуждава колкото се може повече потребители да преминават на него. Дори ако не искат – и въпросната “грижа за сигурността на потребителя” е част от тази кампания.
(Всеки програмист ще се изсмее на обяснението им за “несигурните документни формати” – експлойтите са елемент от обработващата програма, а не от документа. Например MS Excel 2000 често забива зловещо при опит за четене на поомазан .XLS файл (някъде buffer overflow скапва програмата), докато MS Excel 2003 / 2007 и OpenOffice.org Calc най-често не забиват. Тоест, MS тъпчат ни насила в гърлото новия си формат с лъжата, че това ще ни опази от грешките в некадърно написания им софтуер… извинявам се за острата приказка, ама е вярна.)
Реакцията, естествено, не беше от най-меките, и MS се принудиха бързо да осигурят начин новата им “мярка за сигурност” да бъде заобиколена. Админстраторите на корпоративни мрежи могат да я отменят чрез съответни Group Policy настройки. За останалите компютри отмяната става чрез ровене в Windows Registry, и процедурата е по силите на средно опитен компютърджия, но за неопитните потребители има риск да оплескат нещо.
По-късно бяха добавени и по-простички средства, с които вече и баба може да си оправи нещата без риск. (Всъщност поддръжката за старите формати не е махната като код, а само забранена чрез настройки – ако MS не бяха пуснали много бързо лесен начин да бъде обърната, щяха да го направят стотици други.) Случката обаче ме наведе на сериозни размисли.
Не е първата, при която MS взимат решения вместо потребителите си, без да се интересуват от мнението им. Писнало ми е след поредния ъпдейт на Outlook Express да махам чавката “забрани експорта на атачмънти” от настройките му при всички мои клиенти (стотици компютри). И този път решението е доста сериозно. Да кажем, че ако конкретният дребен потребител си изконвертира файловете, няма да има повече проблеми (не е така, но да допуснем). А когато MS решат да “пенсионират” и MS OOXML, по бизнес-корпоративни причини? Пак ще конвертираме като луди невъобразими количества стари документи (и може би няма да успеем да изконвертираме всичко)?
Лично аз съм благословен да не работя под Windows, и съответно да не ползвам MS Office. А на всички останали – и най-вече на клиентите си – горещо препоръчвам решение на проблема с поддръжката за старите ви файлове, което е завинаги. Нарича се OpenOffice.org. А е завинаги, защото е свободен софтуер. Пишат го хората, които го използват – докато някой използва тези или онези формати, в него ще има поддръжка за тях.
>”премахва възможността да бъдат четени и писани един куп по-стари файлови формати” -вярно, но ако беше споменал кои са тези формати, нямаше да се получи толкова ефектно, нали? Пример: Word 1.2 for Windows Japan, Microsoft Excel 4.0, dBaseII, Lotus, QuattroPro и т.н.
>”На клиентите горещо се препоръчва да изконвертират всичките си документи към формата… MS Open Office XML” – това се препоръчва в личния блог на конкретен служител от маркетинговия отдел на Майкрософт. А че утилката е безплатна – вярно е. Както е вярно, че никой идиот няма да конвертира по случая 100GB документи, които, за да отвори в 2003, пак ще трябва да инсталира конвертор. И, ще ми се да вярвам, никой идиот няма да пусне за инсталация на 1000 десктопа сървис пак, без да прочете поне секцията Known issues в readme.
>”експлойтите са елемент от обработващата програма, а не от документа” – абсолютно вярно, цитат : A file format (with some exceptions, like .hlp files) isn’t insecure – it’s the code that reads the format that’s more or less secure. The parsers we use for these older formats aren’t as robust as the code we’ve written more recently, which is part of our decision to disable them by default. But again, it isn’t the format that’s the problem, nor is it the app that wrote the format – it’s the app that reads the format.
Колкото до Office Open XML (а не обратното :)) – това е толкова изтъркана флейм тема, че повече не може.
@Anonymous: “и т.н.”? Нека ги споменем всичките, като сме почнали.
“Никой идиот няма да пусне за инсталация на 1000 десктопа сървис пак, без да прочете поне секцията Known issues в readme” – Има идиот, който ще пусне за инсталация на 10 и повече милиона десктопа сървис пак, без въобще да знае за файла, та камо ли за секцията. Просто се състои от 10 и повече милиона идиота, всеки поотделно на своя десктоп. Крайният ефект е същият.
И да, изтъркана флейм тема е – но мисля, че съм казал верни неща.
Autodesk от година-две пробутват този номер. В резултат на това има plug-in за AutoCAD, който поддържа старите формати (чак до 80-те години). Може да се свали от сайта на една конкурентна фирма. 🙂
Мерси, Гри! Това обяснява какъв е тоя разказ на xml, дето никой от нас журиращите в Копнежа не можа да го отвори… :/
(Помолихме автора да ни го прати отново. Е, имаме човек, който се усети какво става и можеш да го конвертира – ама не поощряваме никого да ползва ограничаващи формати. Да свикват да не свикват, бре.)