Надали някой ще отрече, че днес се възпитава по-нискокултурно поколение от преди. (Да, да, знам. Младите ще затрият света. Само че допреди двайсетина години младите се срамуваха да не знаят коя е Калипсо, и смятаха за добро постижение да знаят как се казва столицата на Бруней – а днес не знаят кои са Зевс и Хера, и какво въобще е Бруней. Съжалявам, ама е факт.) Факторите са много – и безотговорното и безхаберно образование, и много по-малкото свободно време, и това, че водещите фигури на обществото не са интелигиенцията (има малко културтрегери, ама те са друго нещо), а мутри или икономически престъпници… Много са. Но един важен фактор според мен са медийните развлечения.
Развлечения всякакви. Било игра с SMS-и. Било развлекателни шоуто. Било телевизионни състезания. Било риалитита. Като ги гледам обаче, във всички се налага тържество на простотията (а в много – и на простащината). И масовият зрител консумира. Каквото ядеш, това ставаш…
Една от причините за налагане на елементаризъм и простащина е икономическата ориентация на развлеченията към по-богатите слоеве. И в момента основната част от платежоспособните консуматори сричат при четене и речникът им се побира на една машинописна страница; допреди малко години платежоспособни бяха почти само такива. Ако развлечението ти е ориентирано към хора с IQ над стайната температура, било като дух, било като словесен запас, било като сфера на интереси, няма кой да плаща за него (каквото и да е плащането) – умираш… Напоследък това се променя малко по малко, но авторите на развлечения още не са уловили промяната.
Друга причина е, да си го кажем направо, безогледното печалбарство на някои създатели на развлечения. Отдавна не ми е интересно да гледам “Стани богат”. Не само защото това е българското му име – оригиналното, използвано навсякъде по света, е “Стани милионер”, но нашите циции се стиснаха да дават по милион. А и защото е публична тайна, че в него до по-високи нива стигат почти само подставени лица: още въпросите на и малко над средно ниво старателно се профилират, за да бият участника по слабите му места, и често са по-трудни от последния въпрос на повечето чуждестранни издания на “Стани милионер”. Гледаш го, и вместо гъдела от интелектуалното усилие виждаш заигравката “позна-не позна”, повтаряна стотици пъти. Ако това му е развлекателното, колко да платя, за да не го гледам?
Печалбарството води до простащина и по други механизми. Да си го кажем направо – и в най-просветените страни интелектуалците са малка част от населението, примерно около процент. Просветени прави тези страни отношението на останалите хора – те се възхищават на интелектуалците, и се мъчат да бъдат като тях. Участват в състезания за интелектуалци, учат, трупат знания и съобразителност, борят се да повдигнат нивото си… Нашите автори на развлечения, хукнали да търсят масовия участник, свалят нивото до оптимално за слабоумни. “Кой български футболист е най-добрият в края на 20 век? Христо Стоичков, Христо Ботев, Ахмед Доган – изпратете SMS с верния отговор на телефон …” И всички, за които такива “задачи” не са особено предизвикателство, също са изложени на тяхното облъчване, и малко по малко осакатяват до нивото им.
Специално в телевизионните състезания, допълнителен видиотяващ елемент е подборът на участниците. Че няма да подберат интелигиентни е ясно, да не им отмъкнат парите. Но поне да не пускаха откровени идиоти. То не бяха прословутите тризначки, то не бяха разни готвачки, дето не знаят какво сирене се слага на пица, то не бяха разни юнаци, дето знаят всички спортни зали наоколо, ама не и на кой е кръстена дори една от улиците, на които се намират… Аман от заблуждението, че като показват състезатели глупендери, масовият зрител ще гледа с повече интерес, ще се смее, и ще иска и той да участва, че да покаже какво може…
В много състезания има и друг, особено отблъскващ за мен момент – тези, в които се работи в екип, но играчите се състезават срещу съекипниците си. Класиката в жанра е “Сървайвър” (и уви, не само българската версия – то си е такова). Печели най-хитрото “прееби-другарче”. Условията са старателно подбрани така, че да нямаш никакъв шанс да пробиеш чрез свястност. Дори там, където тя просто няма как да не печели – примерно в началото на състезанието, когато състезателите са още много и неотбрани по вкус към хитри подлости и интриги – на малко по-високите нива носителите й биват елиминирани. Не искам да звуча като соц-критик, който заявява: “Това изкуство, другари, не е полезно за нашето общество!” Но ако някой ми каже, че тези състезания учат хората да бъдат свестни и честни, не съм съгласен. Учат ги да бъдат хитри и вероломни подлеци.
… Не зная какво може да се направи, за да се появят предавания, които да развличат хората, а не да им полират мозъците. Но си мисля, че вече има достатъчно голяма пазарна ниша от интелигиентни и културни платежоспособни хора, за да си струва създаването на подходящи за тях развлечения. И с огромно удоволствие бих помагал да се направи някакво такова. Написал съм достатъчно книги-игри, сценарии за произведения и други подобни, и имам познания доста над средностатистическите. Вероятно бих могъл да помогна да се съчини нещо добро.
(Спомням си едновремешната руска игра “Какво, къде, кога”. Тя за мен е антитезата на “Сървайвър” – блестящо измислена и изпълнена, възхищавам й се. За съжаление авторските й права са запазени, иначе сериозно бих мислил за пускане на неин точен клонинг… Друго състезание, което никак не беше лошо, беше едновремешното “Минута е много”. Наблягаше повече на просто знаене, отколкото на мислене, и колективното търсене на истината го нямаше, но беше светлинни години над това, което е “Стани богат”.)
Мислил съм неведнъж какво може да бъде. Определено истински интересните са колективните игри. Надали ще е лесно да бъде измислена игра, която да е истински богата, и в която да са от полза и да я правят интересна всички таланти и заложби, които са добри и честни. Но ми се струва напълно посилно. Бъде ли веднъж измислена и направена като хората, малко търчане и питане вероятно ще намери кой да я продуцира и изпълни както трябва. И ще имаме поне едно развлечение, което да ползваме с удоволствие… Всъщност, може би една добра такава игра би било… да създадем такава игра!
Колебая се обаче – ще има ли достатъчно желаещи да участват в създаването? По принцип такива начинания тръгват, когато някой се хване и ги прави, без да му пука подкрепят ли го други. Тогава другите сами идват, и помагат, и се създава общност… А на мен не ми остава напоследък абсолютно никакво свободно време, налага се често да шкартирам дори важни и нужни неща, за да не грохна от преумора. За да се събере приличен екип, вероятно ще е нужно идеята да се изрекламира из целия български Нет, а това не ми е по времето и силите.
Така че чакам да видя – ще се намерят ли желаещи. Не зная колко ще са “достатъчно” – ще преценя на усет. Но ако някой желае да работи по създаването на подобно нещо, ще помагам с всичките си сили.
Не само защото ще е полезно. А и защото правенето му ще е интересно. Ще е… колективна игра. 🙂
Аз бих участвала в такава игра. Не ми е ясно точно как би могло да стане, но обичам игри, в които част от предизвикателството е да разбереш какви са правилата. И времето е фактор, започвам да осъзнавам, че става най-важният.
Но бих участвала, с радост.
То “минутата” между другото още я има, даже някои от старите участници периодично се появяват, ама явно не й върви откъм спонсори.
Наградите, дето се раздават там са доста мижави, нямат и достатъчно средства, да постигнат малко блясък, като на “Какво, къде, кога”.
света го ебахме у гръба пък те седнали игри да измислят… хубаво е тва, ама няма сми сега за него
когато се отвори място за подобна игра [а защо да се подчинява на понятието “игра”], ще се намери кой да я накара да се появи
сега-засега има с кво да се занимавате
и къде са тия най-просветени страни [да им по ена бомба нали]
p.s.
чек, писал си книги игри?
ти си новият ми идол егаси *чуди се дали се е вемовчил достатъчно, за да сложи един ред с “
“Надали някой ще отрече, че днес се възпитава по-нискокултурно поколение от преди.”
Ами ето, намери се един да отрече. Всъщност си нямаш представа колко много несъгласен съм с тва ти виждане. Още преди две и половина хилядолетия Аристотел (или Сократ беше, забравил съм) се е възмутил как може младите да са толкова прости, да не учат и да не зачитат традициите, че даже е и записал възмущението си, та да го четат идните поколения (ако могат де)… И в следващите … ами, да… две и половина хиляди години общо взето по всяко време възрастните са се панирали от същото нещо – как младите затъпяват. Цивилизацията и науката обаче се изхитряват да се развиват, напук на тия наблюдения и на логиката, че щом всяко поколение от Аристотел насам е по-тъпо от предишното, ние би трябвало да сме деградирали до амеби вече.
http://longanlon.bloghub.org/178/
Аз съм далеч от мисълта да хуля младите поколения. Всъщност смятам, че те са доста по-ориентирани и наясно с това какво искат да правят със себе си и с живота си, отколкото аз на тяхната възраст. А когато знаеш какво искаш, това е първа крачка към целеустремеността.
Винаги съм приемала масовия вкус като “нискокултурен”, това не е феномен от сега, напротив. Това, разбира се, не значи, че ниощо не трябва да се прави по въпроса.
григоре, “възпитателната роля на медиите” е част от една риторика, която се срина икономически и политически преди 20-тина години… остави медиите да правят каквото си искат и колкото им стига акъла
а младите не гледат толкова време ТВ, теглят си сериали от нета и играят на Плейстейшън
да де но ние сме все още млади…
Longanlon, точно ти пък няма как да отречеш, че липсата на тренировки води до упадък. Именно това има предвид Григор, струва ми се – масовите медийни развлечения винаги се движат по пътя на най-малкото съпротивление, че даже се и престарават, сакън да не се сецне Потребителят. Ти ако искаш се изпъни на дивана у вас, нагъвай чипсове и зяпай сапунки, след месец пак разправяй за Аристотел :>
За пример на правена от ентусиасти готина игра с голяма образователна стойност мога да посоча Europa Barbarorum – мод на Rome Total War. Григор говори за телевизионни игри и прочие, но те предлагат твърде ограничена интерактивност. А какво предизвикателство и творческо усилие е да седиш и да зяпаш, колкото и “интелектуално” да е съдържанието? Освен това самата медия налага твърде много условия – трябва някой да те излъчва, друг да ти осигурява бюджета, съответно винаги ще си зависим.
Има и друго – хората в днешно време са свикнали с динамиката, за добро или лошо. Формат от типа “Минута е много” никога няма да спечели популярност. Мяркал съм рекламите на “Всяко дете го знае” – твърде много жестове от участниците, физиономии, движение, аплодисменти, мелодрами. Може да се спори дали предаванията се формират от вкуса на публиката или обратно, но сигурно процесът е двустранен, така че с какъвто и ентусиазъм да тръгне някой да прави игра, трябва да се съобразява с реалността.
Така че – какво изобщо ще се създава, за да има желаещи? Ако ще е телевизионно предаване с амбиция за успех, трябват хора с познания по:
– режисура
– операторско майсторство
– специални ефекти (CGI и други)
– декори
– психология
Необходимо е изследване на съществуващите и съществувалите тв-игри, не само като анализ на успеха или провала им, но и за вдъхновение, човек винаги се учи, въображението черпи от реалността. Да се помисли още в началото откъде и как евентуално ще се осигуряват средствата, за да не се налагат насилствени изкривявания и орязвания на вече завършената концепция. И дрън-дрън-дрън така нататък … Трябва размах :>
@Поли: А може би не само да научаваш правилата в движение, но и да ги създаваш в движение. 🙂
@Божо: На мен не ми харесва принципът на “Минутата”. Иска много знание, но малко мислене, а и въпросите не винаги са добре подбрани. Иначе е едно от най-интересните (или поне от най-малко безинтересните) за мен ТВ състезания към момента.
@егасимус: Нека тези, дето не виждат смисъл, да не пречат на тези, дето виждат – става ли? 🙂 А за писането на книги-игри – какво да се прави, имаше едни времена, когато трябваше да се яде…
@Longanlon: Далеч не по всяко време възрастните са се панирали как младите затъпяват. Примерно при Освобождението над 50% от българското население е неграмотно; едно поколение по-късно вече неграмотността е под 10%, и нивото на грамотност на грамотните е много по-високо. Адски ми е тъжно да го кажа, но е обективен факт – средното ниво на образованост, култура и пр. варира с поколенията, и сега е в период на спадане. В периодите на поумняване много трудно ще намериш човек, който да се надува с това, че не знае правопис, чужди езици и не разбира от изкуства – в периодите на изглупяване такива хора има, и се пъчат гордо като циреи на чело.
Към причините горе пропуснах да изброя и още една – преди простичките хора се срамуваха от необразоваността си, и се мъчеха да я наваксат, а сега много от тях се гордеят с нея, и добавят и простащина за “завършен вид”. Причината е проста – тези, които живеят богато са предимно мутри, тоест да си тъп и прост не ти пречи да живееш богато, а може би е начин да живееш богато, искам и аз, вижте ме всички колко тъп и прост, и горд с това съм (защото кОлтурата много пот иска, доде я натрупаш, па само улавите се потят много, кога може и с малко…)
@Поли: Да знаеш какво искаш не винаги е целеустременост, в смисъл, не винаги ще те отведе далече. За много хора то ги отвежда (ако успеят в желанията си) при салатка, ракийка и мързелуване пред телевизор с тъпо шоу. Съгласен съм, това си е техният избор, но нека не ме карат да имам добро мнение за тях. Ако някой иска да не се къпе и пере, и да смърди от сто метра, това си е неговият избор, но да не ме кара да го търпя – няма да го търпя. Или сам ще се погрижи да не смърди, или ще го накарам.
@nname.org: Тези млади, които имат компютри и Плейстейшъни – да, доста от тях да. Мнозинството обаче, поне в България, нямат. Иначе, повечето компютърни игри (дори тези за Плейстейшън) са истински университет на фона на типичното българско развлекателно ТВ предаване.
@skoklyo: Като начало би се създавала идеята за играта. Би било бая наивно да очаквам в блога ми да се появят режисьори, оператори, продуценти и прочее; бих се смаял, ако дори един такъв въобще е чувал някога за мен. Но измисли ли се добра идея, която би била интересна на умните хора, нищо чудно да се намерят продуценти и пр. Умните малко по малко стават все по-голям процент от платежоспособните потребители – почва да си струва вече да се създаде нещо като за тях… Ако не стане на предаване, може някой ще хареса идеята за компютърна игра, или за хартиена, или за сюжет за филм, или каквото щеш още. Истински добрите идеи са като добре одялани камъни – на много места пасват.
Григор, не си прав за младите хора. Аз в момента съм 12 клас в елитна гимназия и мога да ти кажа, че 90 % от съучениците ми са достатъчно умни и могат да преценят кое е тъпо и кое не?
Да, ще кажеш, явно съм попаднал в такава среда и ще си прав. Може процентно съотношението на умните хора VS. идиотите да е в полза на вторите, но със сигурност има достатъчно млади хора, които са доста по-добре ориентирани от поколенията преди, да речем, 20 години. Струва ми се, че в момента селянията доминира. Имам чувството, че вече в София всеки втори мляка и пляка. Е как искаш от един човек, който дори не говори нормално Български език, да знае Английски, Немски, Руски или някакъв друг чужд език? Същото е и с предаванията – водят ги хора, които не са културтрегери, повечето са млади простаци които нямат и идея от журналистика, обаче понеже са забавни и интересни за масовия консуматор, продуцентите ги наемат за различните TV продукции.
Не съм учил маркетинг, но се сещам за закона на търсенето и предлагането. Според мен, игрите се въртят именно около този закон. Какъвто консуматорът – такива и предаванията. На баба Пена от Горно нанадолнище не й трябва шоу от ранга на Стани Богат или на Минута е много, а й трябва нещо за душичката, нещо което може да разбере, нещо което да е понятно за нейните представи и схващания. Същото се отнася и за простата мацка от примерно, Петрич, за която образуванието е лукс, който не е необходимо да си позволява, тъй-като има приятел с много кинти и просто тя не се нуждае от знание.
@Djgeorgie: Ориентираните хора и преди ги имаше, точно както ги имаше и простоватите. Но преди простоватите се срамуваха от тъпотата си, а сега се гордеят с нея. Наскоро един колега по блог ме прецени като “старче”, без изобщо да се замисли, че аз съм бил на неговата възраст, а той на моята не е. Че съм имал съученици като него, и съм видял какво е станало от тях. И че проблемът ми не е че не умея да се друсам, напивам до гипсиране или да ходя на (особено тъпа) дискотека, а че мога други, по-хубави неща, които той не може…
А иначе, не съм съгласен, че какъвто консуматорът, такива и предаванията. Когато предаванията ги правят тъпи печалбари, те са какъвто е платежоспособният и лесен за издояване консуматор – тоест, мутресата. (А тя е платежоспособна, защото “преходът” ни смачка интелигиенцията и издигна мутрите; нещата са тръгнали да си идват на местата, но продуцентите още не са се усетили.) Баба Пена е от поколение, което е ценяло умствения багаж, и много често се радва на шоута от типа на Минута е много, ако и да не знае отговора на всеки въпрос.
“продуцентите” и собственици на телевизии са умни хора, но са склонни да подценяват интелектуалния капацитет на аудиторията си. водени от алчността си за личен хеликоптер, мислят как да направят “всенародно” предаване с голям рейтийнг, от което да налапат набързо милионите, а ако може и след това да заминат за холивуд да печелят оскари….
това ще се промени, ама след поколения. засега нищо не може да се направи, освен да отидеш да работиш като сценарист и да помогнеш на някое предаване да не е такова клише
@Djgeorgie: Аз знам едно предаване, дето го води “културтрегер” 🙂 Даже се титулува “професор”. Ама от това предаването не става по-гледаемо. И въпросът не е, че младите са по-прости или по-неграмотни. А че им е доста променена ценностната система /ако изобщо имат такава/. Неслучайно повечето, получаващи добро образование тук продължават обучението си в чужбина. Сякаш това е основният им мотив при обучението – ако си добре, ще можеш да учиш в чужбина. Наскоро попаднах в блога на ФЖМК – ами, неграмотно писане. Ама да беше само това… Няма го мирогледът, позицията, общата култура, моралът… Не всичко се свежда до проста начетеност. При теб, например, подчертано се наблюдава това извратено чувство за елитаризъм на столичани /е, то какво да се очаква, като са ви кръстили и гимназията “елитна”… /. Аз съм от град, където се говори меко. Това не ми пречи да говоря и пиша много добре на руски, да чета на английски, учила съм и френски, и немски. Много тесногръди разсъждения са това: той не е от София, значи е селянин и си хвърля боклука през прозореца. Като “той ходи с пуловер, а не с костюм, значи е някой неудачник”…
Добре. Има смисъл. 15 години обмислям и опитвам разни форми на изграждащи личността програми. За съжаление, притисната от много други тежки ангажименти.
Имах мимолетни контакти с хора от екипа на “Минута е много”, но далеч по-лесно осъществимо е взаимодействие с БНР, програма “Христо Ботев”.
Правила съм музейни програми и в това имам сериозен опит. Не е същото, но музеите трябва да се развиват и в това направление. За там може да задействаме Министерството на културата.
Има толкова неосъществени възможности! Има световен опит, има занимаващи се с разнообразни обучения организации. Хиляди неща, неограничен избор с поразяващ резултат. Досега, обаче не бях срещала безкористен ентусиаст, та чак не ми се вярва да говориш сериозно, Толкова хубаво ми звучи предложението ти!
Ако ходех на работа, бих могла да превърна създаването на игра за музейни посетители в свое служебно задължение. Единственият проблем е, че в момента съм извън строя. Надявам се до 2 месеца да стана работоспособна, но все още не съм сигурна дали ще бъда в състояние да върша досегашната си работа.
izvinqvam se za latinicata, legnal sym, i ot telefona. predlagam da namerish lubomir nikolov i da izmislite neshto. ako shte da e kniga igra. otdavna ne e pisal, srychkai go pone. i ti otdavna ne si pisal, srychkai se i sebe si. iskam da konsumiram neshto po moi vkus:-) to i az ne sym pisal,ama imam 3 statii na nauchnata si glava. i osven tova srychkal sym se, ide neshto…
Иначе аз българска телевизия гледам изключително рядко. Предпочитам руската ОРТ, която макар и казионна (ако не покажат негово императорско величество Владимир Владимирович поне по двайсетина пъти на ден, вероятно им режат от заплатите, а може и по-лошо 🙂 ) е с класи над БНТ, bTV, Нова и всички наши кабеларки взети заедно. Вярно, че и руснаците масово лицензират западни продукции, но поне го правят с вкус и класа. Освен това “Star Academy” e “Фабрика звезд”, “Wheel of Fortune” е “Поле чудес”, “Survivor” и разните останали риалитита също са преименувани и прекроени по руски и с вкус. Даже “Звезды на льду” и “Ледниковый период” са по западен лиценз, но едва ли друг може да ги направи така като руснаците. А пък Ники Кънчев, за съжаление не може да стъпи и на малкия пръст на Максим Галкин. Единствените шоу програми с оригинални руски идеи май останаха само “Что? Где? Когда?” и КВН. Та в този ред на мисли, след като нашите “продуценти” масово купуват лицензи за чужди шоу програми, защо някой от тях не се сети да лицензира и “Что? Где? Когда?” или КВН? Макар, че въпроса май си е риторичен.
@Sami
На този професор, май никой не знае в коя област му е професурата 🙂 (суетност може би 🙂 ). А какво му е лошото на образованието в чужбина, особено при трагичното състояние на висшето (а и не само) образование в България? А за пуловерите: Стийв Джобс винаги води встъпителната презентация на Macworld Conference & Expo облечен в поло и дънки (често и с набола брада 🙂 ). Списание Fortune го избра за най-влиятелен бизнесмен на 2007 🙂 . Та толкова по въпроса за “неудачниците с пуловери” 🙂 .
И какво стана с играта в крайна сметка? 🙂
Здравейте на Всички !
Научих за този форум от един мой приятел и му благодаря.
Драго ми е да видя, как млади по дух хора защитават по различен начин правото да бъдат наречени ИНТЕЛИГЕНТНИ. И в бъдеще да създават по-интелигентни от тях !
Приемам всичко което казвате, като една страхотна възможност да направим нещо подобно.
Готов съм да споделя с Вас постигнатото от 10-тина човека.
Едновременно с това знам, че често се експлоатира ентусиазма на хора като вас,
след което . . . Някой взима парите и се скрива.
С мен постъпиха няколко пъти така: Взеха жълти стотинки, а загубиха много повече.
Прощавам, отупван прахта и продължавам с усмивка и възторг.
Знам че съм луд, но знам че Бог помага на децата, пияните и лудите.
ЕДНА ПРОТЕГНАТА РЪКА:
Имах шанс да мисля 17 години в насока ИНТЕЛИГЕНТЕН РЕЛАКС&entertajnment.
Имам i скромно постижение: европейски патент за 2007 г.,
което ми дава шанс да взема някой лев по ОП “Конкурентоспособност”>
Но тези пари не са замен:
Те са за хора с идеи и сърце като вас, които за идеята са готови на . . . . ? : ))
Имам технология по която идеите да стават пари, според търсенето от Н.В.Клиента.
Ако има желаещи, мога да направя демонстрация.
С хора като вас по-лесно ще постигнем глобален успех.
Вие сте на ход да поръчвате музиката.
Благодара на всичк, че ви има.
УСПЕХ !!!
@Милен: Не образованието, а образованите са зле в БГ. Който иска да учи, никой тук не може да му попречи. За пуловерите: точно това имах предвид. В България това все още не може да се случи. Хората правят глобални изводи за личността ти от всевъзможни признаци /например какво гледаш, каква музика слушаш, как се храниш…/
@nname.org: Уви, няма да помогне. Ако правя сценарии, каквито ще харесат на умните хора, сегашните продуценти няма да ги реализират, и ще ме уволнят. Сто на сто преди мен са виждали достатъчно други с мерак да правят такива сценарии…
@Sami: Уви, това е, което имам предвид.
@Делибалтова: Двата месеца ще минат, и ще видим. 🙂
@suncho: Чуваме се често с Любомир Николов, и си блъскам главата за точно същото. Не знам обаче дали ще успея да го навия – той има десетки пъти повече опит от мен в тази област, тоест, десетки пъти повече е попадал на тъпанари…
@Милен: Така е, руснаците наистина правят свестни предавания. Успяха да запазят ниво в телевизията си, а и не само там. (Нормално е – и тях ги управляват политкуки, и нас, ама техните са с манталитет на господари, а нашите – на ибрикчии.) Ние и да купим лиценз за “Что? Где? Когда?” или КВН, ще осерем и тях, както осрахме “Стани милионер” и пр.
@skoklyo: Играта в моментна сметка е на етап “чакат се желаещи да съставим екип”. Какво ще стане с нея в крайна сметка зависи познай от какво.
@ris: Благодаря сърдечно за предложението, но ние търсим начин по-скоро как да ни е интересно да правим нещото, което искаме да направим, а не как да правим пари. Имате ли някакъв линк към описание, за да разберем сходно ли е на идеите ни, и може ли да използваме нещо от него? Ако имаме сходство, бъдете добре дошли в екипа. Ако не – нищо лошо, просто вървим по различни пътища, и това е чудесно. 🙂
@Sami: Гадното е, че много често тези глобални изводи се оказват верни, поне в някаква степен, и проблемът не е в това. В това е, че мутрокрацията научи хората да бъдат прости, и да се надуват с това.
Всъщност, има ли човек който да харесва “масовия вкус”?:) Има ли някой който да каже – “Ей, харесва ми манталитета на масите, каква музика слушат, харесват ми повечето предавания по телевизията и повечето филми по кината”?
Ехх, ако има, блазе му, прасето му с прасе 🙂
Всъщност това да изобличаваш останалите като некултурни, и да се чувстваш интелектуално превъзхождащ ги е лека проява на снобизъм. А това – да изобличаваш останалите като леки сноби, и да се чувстваш морално превъзхождащ ги, е по-тежка проява на снобизъм:)
Но какво да си кривя душата, ей на, по-умен съм, по-културен и по-сноб от вас 😛 Само дето не знам “по-сноб” с тире ли се пише, или с ударено о…
Здраво Григор, Благодаря за отговора.
Няма място, където да влезете и да видите повече инфо за разработката.
ДЕМО-то е само за избрани и проверени. Включва макети, бизнес-анализи, Power Pont презентации. Поканата остава в сила.
Ние, инициаторите на идеята, сме все още много слаби, за да създаваме конкуренция чрез масова публикация и най-вече: Не можем да рискуваме непроверени и случайни хора да изопачат идеята.
Ще можем да покажем нещо реално действащо през лятото, ако е живот и здраве.
Успех на всчики !
Ris, нали си я патентовал тази идея, братко, защо се страхуваш да я споделиш? Обикновено обратното се прави, като патентоваш почваш да рекламираш. Твоето прилича на научна презентация на Нокия, страшни неща сме направили, много добре работят, само дето не можем да ви кажем какви…
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Старите, младите и реалностите
Привет!
А какво мислите за интернет версия на книга игра? Същият конус на алтернативни траектории на развитие, но точките за избор на алтернатива са с.. образователна цел. Историята на цивилизацията съдържа много неща, които могат да влязат като ситуационна дилема. Нещо подобно на “Цивилизация” Но не в посока изграждане на Империя, а в посока съпоставка на идеологии, важни технологични открития и още цял куп фактори. Простички анимации със високо символно съдържание.. и възможност да бъде преигравана, и по-този начин – “научаване” на нова порция знание и т.н. А в телевизионен вариант – групово “развитие на общество”. Симулация. Постройте си Утопия. Нека спорят. Да се научат. Мисля си че акцентът на подобно начинание, трябва да е поставен върху трансформирането на участниците от spectator в activist. Простете за чуждиците, така ми е удобно. 🙂
Струва ми се че сте избрали съвсем подходящ подход. Стойностна идея -> cash. С достатъчно вяра.. сте обречени на успех. 🙂
@sylph: Идеята е чудесна – въпросът е дали има кой да я прави. Ти ще се включиш ли? 🙂
С удоволствие. 🙂
Pingback: Привличане подкрепата на обществеността!!!#2
Григоре, “Минута е много” все още съществува и все още бележи връх в интелектуалните игри (което лично мен много ме изумява, предвид нарастващото опростачване на нацията, но не мога да не отбележа този факт).
Азе, виж колко е голяма аудиторията на Минутата (има-няма места за 30-ина зрители) и средната възраст на присъстващите. А ако гледаш редовно ще видиш поне 30% постоянен контингент. И на мен ми е любимо предаване, защото наистина проверява знания, но не бих го нарекъл “интелектуално”. Отговарянето на въпроси не показва интелект а познания. Колкото и да е нелепо, в “Сървайвър” има повече провокации за интелекта, отколкото в публицистичните предавания. Дори в “Стани Богат”, защото човек чрез дедукция може да открие верния отговор и без да го знае. и все пак, харесвам Минутата, заради въревноваването с други хора и защото наистина проверява знания, а не обща култура 🙂
Иначе, гледал съм “Какво, къде, кога”. Уникален замисъл и реализация, наистина. Ето това е истинска интелектуална, асоциативна и екипна игра. Това е нещо, което наистина ми липсва 🙂