Фантаstika 2007

Не, няма грешка. Алманахът се нарича точно така – първата половина от името е на кирилица, втората е на латиница.

Дело е на фондация “Човешката библиотека” – пъстър екип автори и любители на фантастиката, обединени около патриарха на българското фенство Атанас П. Славов и неуморимия Калин Ненов. Те са хората, подбрали и съставили сборника, те намериха художниците, които да го илюстрират, те успяха на практика без пари да го отпечатат, и пак те са се нагърбили с юнашката задача да успеят да го разпространят.

Не бих повярвал, че е възможно в днешна България да се продаде до покриване на разходите сборник фантастика, колкото и добра да е. Но подозирам, че ще ме опровергаят. Наско знае на практика всичко за фантастиката, което изобщо има да се знае: познанията му май са непредаваеми за един човешки живот, идея нямам как ги е натрупал. А Калин отдавна вече е свикнал да прави невъзможното; той е, който се договори с Питър С. Бийгъл за издаването на български на “Последният еднорог”, той е двигателят на групата, която го преведе, той намери как да го отпечата, и едва ли не на собствен гръб и ентусиазъм изнесе цялото разпространяване на книгата. Без нито една компромисна договорка с големи разпространители, решили да измекярстват… Такива хора успяват. Просто опцията “отказвам се” не стои пред тях. Обречени са на успех. Ако повечето българи бяхме като тях, България щеше да е световният водач. Както сме няма 8 милиона. Честно.

Книгата е смайващо масивна тухла с луксозна цветна корица. Повечето черно-бели илюстрации изглеждат в малко особен стил (всъщност бъг при предпечатването им, който няма да се повтори). Цветните обаче направо спират дъха – почти половината бяха непознати дори за мен, и качеството им е невероятно. По книжарниците ще се продава за 13 лева. (Дребна тайна: заявил съм от Калин бройки по 10 лева, без търговската отстъпка. Ако някой иска, нека се обади – ще намерим как да му я доставим.)

Истинският сладкиш обаче са произведенията. Алманахът е част от “Човешката библиотека”, заради която е издадена фондацията. А тя е съставяна от произведения, които грабват сърцето и стоплят душата, които ни припомнят, че сме хора, по всеки един начин, във всеки стил, жанр или сюжет… С една дума – от истинска фантастика.

Преводната част ми напълни душата. “Две сърца” е пряко продължение на “Последният еднорог”, разбира се, от Питър С. Бийгъл. А има и фрагмент от самия роман – ако не сте попадали на него, срамота е. “Властелинът на пръстените” може да е фентъзи номер 1, а цикълът “Землемория” на Урсула Льогуин – номер 2, но за третото място сериозен претендент е именно “Последният еднорог”… Не им отстъпват и “Скерцо с тиранозавър” на Майкъл Суонуик и “В страната на залязващото слънце” на Евгений Лукин.

Разделът “Изгревът на следващото” е посветен на прогностиката за бъдещето. Тук ще откриете както критика и разсъждения на фантасти, така и цели произведения (“Уменията на Ксанаду” на Стърджън ми е любим разказ от вече близо 20 години).

Разделът “Български фантасти” представя все мои любимци. (На теория се водя в художествения съвет, но на практика не съм казал и една дума около подбора на съдържание. Просто… някак се оказахме хора от една кръвна група.) Тук най-сетне видя бял свят един от любимите ми разкази на Ивайло “Търновски” П. Иванов – “Сънувах човешко лице”. (От неговите неща повече харесвам само “Навье”, който авторът така и не е събрал още смелост да публикува… срамота, Иво!). Наред с написания преди почти 30 години, но още актуален “Бедни свръхчовече”, ще намерите части от великолепния киберпънк роман “Десет на минус девета” на Николай Теллалов. (Ники, мамка му, как успяваш да ми откраднеш идеите, без да съм ги казвал на никого? Пък и пише майсторски, проклетникът…) Останалите разкази също не са за подценяване… Пак изцяло български е и разделът “Наследниците на Светослав Минков” – оттам ме стопли веселият “Семеен занаят” на Йоан Владимир и Кира Валери; харесах много и “Самодивата” на Росица Панайотова, и ако смогна тази вечер, ще прочета и “Плът от плътта” на Светлана Алексиева.

Разделът “Млади гласове” съдържа три разказа от млади, но добри фантасти. А в “Поезия” има, както се сещате, отново фантастика. Най-сетне, “Фантастология” е масивен раздел за критика, интересен за всеки любител. (Още не съм стигнал до него, но като гледам авторите, обещава да е!) В “Съзвездие Кинотавър” пък можете да намерите препоръки за фантастични филми. Аз обаче се смях до сълзи на другата половина – антипрепоръките.

Алманахът излиза и извън границите на литературата. В “Изобразително изкуство” ще намерите представяния на художници-фантасти. Лично аз научих за Тим Уайт доста неща, които не знаех досега. В “Музика” – не знам дали ще повярвате, но метълистите обожавали Толкин. Сериозно – материалът е изключително подробен и обхватен.

Има нещо и за по-объркалите фантастика с реалност души. Разделът “Футурум” откровено изследва бъдещето извън визията на “нещо, чиято муза е фантастиката”. А специално за феновете е разделът “Откъде идваме”, където ще прочетете сума ти нещо за Уърлдкон, Еврокон и всевъзможни други фантастични добичета 😉 . (Таласъмията също не е подмината!)

Няма да разказвам повече за тях, за да не ви изям удоволствието. Но и не го правя, за да скрия нещо – на страничката на “Човешката библиотека” можете да намерите всички подробности за алманаха. Не само библиография, но и пълните текстове на повечето от нещата, и части от останалите. Така че имате отлична възможност да прецените дали си струва да го купите – а и да му се зарадвате дори ако не можете да си го позволите.

И да видите как изглеждат наистина черно-белите илюстрации – и как ще изглеждат в следващите броеве на алманаха. Да, точно така – това е само първият брой! Очаква се да последват още, по няколко пъти годишно.

Успешен път на алманах “Фантаstika”! И… ако някой иска бройки с отстъпка, да се обажда! 🙂