Не гледам “Music Idol”.
По тази причина успешно изпуснах онзи ден възможността да се пукна от смях. За щастие има Интернет. До момента съм получил общо 16 пъти линк със записа на въпросното изпълнение. Съмнявам се дали вече е останал някой, който да не го е видял – ако обаче тъкмо падате от Луната, или сте прекарали последната седмица в пещера, погледнете го. По възможност с лекарство за сърце и кана студена вода под ръка. Може и с шишенце амоняк, което да дадете на някой около вас да ви свести, ако се наложи…
(Един важен детайл липсва от записа. Когато не помня вече точно кой от журито попита Валентина “На какъв език беше тази песен?”, тя абсолютно убедено отговори: “На английски!”)
Уви, тук правя аналогия с предишните ми записи за занижената култура сред израслите по време на прехода. Момичето определено има глас; малко музикална школа би я направила чудесна певица. Може дори да я научи, че английският език не е просто набор от срички, каквито ти попаднат на устата. Не зная обаче дали някога ще може да се измъкне от сянката на славата, която си създаде с това си изпълнение. Понякога е трудно да си представи човек колко можеш да станеш за резил за точно една минута…
Признавам обаче охотно – попадението е уникално дори по критериите на най-черногледите и дърти мърморковци. Смял съм се не знам колко време, с прекъсвания за претичване до тоалетната. На всяка цена трябва да отворя подходящ раздел в колекцията си с бисерите на глупостта. Такова нещо си струва да бъде увековечено.
В този http://www.vbox7.com/play:892bc9f9 запис има и финалната реплика отговор на въпроса за “на какъв език беше това?”
яяяя какво виждам тук, хехехе
между другото голям брой от кандидатите за музикални идоли са интелектуално изостанали меко казано, няма друго обяснение дори прасешки вкус не може да го обясни това че смятат пеенето си за добро…
В тази страна има много маниаци, на които все им се струва, че българите са първи в някаква област. Тоест, старата песен на нов глас: “От Искаро по – дълбоко нема…”
Сигурно е засега само едно: ние сме първи по броя на инфарктите в света. Напоследък все ми се струва, че сме на първите места и по броя на главанаците, простаците, идиотите и некадърниците (на глава от населението).
@Бобсън: Благодаря! 🙂
@voxy: Според мен много от тях вярват на “иди, маминото, там кой ли не се пробва, пробвай и ти, я колко хубаво пееш…”
@Апостол Апостолов: Нищо чудно. В страна, в която идеята за богат и щастлив живот минава през мутренските “школи”, а тази за мизерен и гаден – през университетите и научните институти, какво очакваш?… Това вече се променя, и с времето нещата ще си дойдат по местата. Но едно-две поколения ще бъдат загубени…
Между впрочем, Кен Лий брат на Брус Лий ли се явява?
😀 😀
И баща на Джет Лий…
Нищо смешно не виждам в тазгодишния Мюзик Айдъл. Голяма част от кандидатите са осакатени душевно и физически. Журито, макар да си върши работата, няма грам деликатност. Фънки е отвратителен и безпардонен. Не се прави така.
Ами това е смисълът на шоуто, ние да се почувстваме по-умни и по-добри, защото други хора от село Звездица знаят по-малко английски от нас. А английският е важен, понеже едно време англичаните едно време са били много добри с корабите. А Григор и Вокси един вид си стиснаха ръцете – оказва се, че е не е толкова важно чие поколение е по-умно, по-важното е че ние сме по-умни:)
Абе само на вас ли ви се струва, че това ‘изпълнение’ е прекалено смешно? И понамирисва на нагласено?
Искам да кажа, момичето е нагласено, с готина рокля, грим, направена прическа, постарала се е явно, дала е пари за тия неща, освен това, пее съвсем не лошо. Малко не ми се вписва в картинката да е дотолкова тъпа, та не се е сетила да научи текста на песента си.
Според мен продуцентите на шоуто, поучени от предишния път, когато най-известен стана не победителят, а оня с шестте кокошки, им е станало ясно, че интересни са глупаците и изродите, а не тия, които могат да пеят и съответно са решили да повишат рейтинга на предаването си, като понагласят малко работата.
@Longanlon: Прабаба ми беше убедена, че на земята няма други човешки езици, освен българския, а като деца сме пели точно така. Така че не мисля, че е нагласено.
@Григор: Ако видиш и “Майкъл Джексън на кроасаните”, ще разбереш, че присмехът е нещо, на което това шоу се крепи.
Присмехът не е от типа хумор, който ме кефи.
Ахахахахах =))))))
И все пак не може да бие “Шест кокошки”!!
Но това момиче наистина ужасно си вярва. :/ как се е облякла, въобще… :Р
Аз съм… потресен.
Потресен съм колко енергия, приказки, внимание се отдели на един случай, който нито ми беше толкоз смешен (освен физиономиите на девойката в журито), нито ни научи на нещо ново. Потресен съм всеки път, като се размина с колеги в университета, хихикенлийкащи си. Или с младежи в транспорта. Или като получа чикирнайстото писмо с линка в пощата си. Добре поне, че не питах родителите си те какво мисля по въпроса. Съвсем щеще да ме втресе.
Удивително е как вместо сами да направим нещо, дет ни е на сърце, се самонавиваме с нещо, дето не е.
Млъквам, щото още малко, и сам ще се хлъзна по склона.
Ваш кореспондент от планината: Калин
(Гри, това го казвам и в контекста на преводаческия ни Проект… ееееех. Да я имахме всичката тая енергия и задружност и като е за нещо градивно…)
@Божо, peter: А също и син на Кристофър Лий. 🙂
@cybercrackerbg, suncho: Така е – предаването е още едно от тези, които се грижат за изпростяването на българите, и Валентина изглежда като логичният им резултат… А иначе, казармата я отмениха вече – няма нужда да се равняваме по най-тъпия. (Вижте и репликата ми към Калин.)
@Longanlon: И аз съм се чудил за същото. Но съм се убеждавал неведнъж и какви неподозирани бездни от тъпотия се крият в наглед напълно нормални хора (ако ме улучите на подходяща тема, сигурно и в мен). Допускам тази възможност, но засега съм по-склонен да предполагам, че е истинско.
@Жилов: По принцип не гледам шоуто – отношението си към него го споменах по-горе. Но пък присмехът, когато има наистина сериозно основание, може да е и градивен елемент.
@Калин: Пътят към изливането на енергия, умения и познания в проекти като преводаческия, или сродни, минава през натрупването на тези познания и умения: събереш ли достатъчно, те почват да търсят как да се излеят. А натрупването им минава през осъзнаването, че това, с което разполагаш, не е достатъчно, че ти трябва още. И присмехът към изложилите се с глупост е един от стимулите за това осъзнаване… Уф, оплетено се изразих. Имам предвид, че този смях има своето място, и е нужен и полезен, колкото и да го презираме. Инвестираната в него енергия се връща, като подтик за учене и усъвършенстване, за да не си “като тези”. А достатъчното усъвършенстване рано или късно навежда повечето хора на желанието да предадат пламъка и на други… Така че мисля, че от този смях има полза.
Повечето хора си казват друго: “Ето, че има и по-зле от мен, ура”.
@Жилов: В първия момент да. След това обаче виждат, че и на тях вече има кой да им се смее – а вече познават този присмех и от двете страни, и не им се иска да им се случва на тях…
Всъщност нормалните ученици предпочитат да не са твърде ниско (защото отнасят присмех), но и да не са твърде високо (защото срещат неодобрение, вкл. от учителите си).
@Жилов: Ако наистина е така, учителите им и за миячи на съдове не стават…
Гри, разбирам и уважавам позицията ти; откликнах така просто защото на мене присмехът към очевидно по-некачествените неща ми е много чужд… чувствам го все едно бия по-слабите от мене. Моята тръпка е да се уча, като бия по-силните *смея се* – примерно в момента деликатно се опитвам да набия (простете оксиморона) в главите на едни мои другари идеята, че Into the Wild на Шон Пен не е чак такъв шедьовър или поне че е шедьовър за строго ограничена аудитория и че който не му се радва достатъчно на стремежа към индивидуална свобода и величавите пейзажи, не е задължително неразбрал/непочувствал – а примерно има нужда от съвсем други неща… В процеса, ща, не ща, се присмивам на неочевидните му недостатъчности – а в процеса на търсенето на думи, с които да ги опиша, така че да ме разберат тия мои другари, поставям на изпитание собствените си принципи и ограничения (и речников запас, мрън), И тъй – се уча.
Ясно ми е, че има хора, които присмивайки се на “Кен Лий” (или просто смеейки се), се развиват в някаква посока. Реагирах, понеже при повечето, с които се сблъсквам ежедневно, реакцията беше от точно тоя пиедестал, за който спомена Жилов: “Лелеееей колко е проЗ тая…” – а желание за саморефлексия и евентуално саморазвитие – нулево. 🙁 Ама нищо де, дано повече от тях попаднат и тук, да направят крачката от пиедестала към другите хора.
Да, и на мен това ми се видя не толкова смешно. А напоследък ми се иска да видя/прочета нещо, което истински да ме разсмее. Все по-рядко се срещат добри комедии – за доказателство – гротеската на Еди Мърфи – “Норбит”, където той залагаше не на нещо друго, а на смешни сцени с дебела жена – много противно беше като цяло, не само като идея.
Напълно съм съгласна с Калин – енергията отива нахалос и се отдава внимание на нещо, което не заслужава и секунда такова. Аз лично много се издразних и на “щестте кокошки” – тоя с уж наивно нахитрялата физиономия. Жалкото е наистина, че все по-популярни стават шоу-програми, където се залага на просташкото и на възможността да се надсмееш на другите.
Последният път, когато смехът извираше от мен неконтролируем, беше съвсем наскоро, когато прибирайки се с една колежка се разделихме пред 345 и тя се запъти към магазина и така уверено реши да влезе със стъклената врата заедно, че за малко да успее. Аз продължих и се подсмихвах и смехът напираше в мен. Най-истински ме разсмиват хора, които могат да се присмеят над себе си /а не над другите/ и започвам още повече да ги уважавам 🙂
@Калин: Не се бой. Отначало, може би задълго, желанието им за саморазвитие ще е нулево. Но в един момент след “Лелелейййй…” ще почне да се добавя и “Ама що ми се хилите на мен?…” Пък осъзнае ли защо, желанието за саморазвитие ще е внезапно и буйно – не можеш да си представиш какъв стимул е да ти се смеят за това, за което ти си се смял на други… (Знаеш какво значи “стимул” на латински, нали?)
@Таня: Бях останал с впечатлението, че повечето комизъм по адрес на Весепия е заради психологията й (на диктаторка), а не заради килограмите… Както и да е. Да, наистина напоследък са популярни подигравчийските шоута. Но режисираните между тях скоро ще изтъпеят на публиката, а естествените… са стимул. 🙂
Гриша,
Нашата реакция на това издание на Music Idol е малко по-различна. И понеже с Митко не сме от тези, дето си мълчат, разпращаме следното писмо до хората, които (надяваме се) ще могат да вземат мерки:
До: FremantleMedia Ltd.
1 Stephen St.
London
W1T 1AL
CC: 19 Entertainment Ltd.
32/33 Ransomes Dock 35 37 Parkgate Rd.
London SW11 4NP
CKX, Inc.
650 Madison Ave.
New York, NY 10022
bTV
Национален дворец на културата
пл. „България”, ет. 11
София 1463
Относно: Обезпокоителни явления в Music Idol 2
03.03.2008
Уважаеми Господа,
Смятам, че трябва да бъдете информирани относно обезпокоителните явления в последното издание на Music Idol в България. Ако имате възможност да гледате дори малка част от записите ще бъдете шокирани от отношението, което сегашните съдии и водещи имат към участниците. Само няколко примера:
1. Кандидати биват връщани без да бъдат изслушани. Причината: имат наднормено тегло
2. Кандидатка с дефект в говора става обект на подигравки и бива принуждавана да казва скороговорки, които още повече изтъкват говорния дефект
3. С помощта на хелий журито и водещите променят гласа си, за да се присмеят на една от кандидатките
4. Кандидат беше принуден да се съблече гол, за да докаже, че е готов на всичко за Music Idol.
Доколкото разбирам от това, което виждам в American Idol, целта е да бъде открит истински певчески талант, като междувременно се покаже, че ако имаш качества, смелост, далновидност и целеустременост, можеш да стигнеш до върха. Това е шоу, което стимулира смелостта, дава сили, заредено е с позитивизъм и е пълно с надежда дори в моментите, когато любимите ни участници напускат, плачейки. Всички кандидати получават еднакъв шанс и към тях се проявява уважение.
Music Idol 2 обаче катастрофално се е отдалечил от тази идея. Кандидатите биват тормозени, обиждани, псувани и карани да се чувстват виновни за начина, по който изглеждат, говорят и се движат. Това стимулира грешен (и опасен!) начин на мислене у зрителите и по мое мнение подобно поведение трябва да бъде преследвано от закона. Богатството и известността не дават никому право да бъде груб и жесток спрямо другите хора. Смятам, че ще се съгласите с мен за това.
Ще съм изключително благодарна, ако намерите начин да прекратите това унизително и срамно поведение на съдиите и водещите. Idol трябва да ни помага да мечтаем и да се радваме, а не да ни кара да сочим с пръст недъзите и неспособността на другите.
Видяхме достатъчно от Music Idol в сегашното му състояние – то е едно грозно проявление на безсърдечето и цинизма.
Не сме и никога не бихме били привърженици на шоу, което ни кара да се срамуваме, че сме българи.
Благодаря предварително,
Анна Гологанова
____________________________
To: FremantleMedia Ltd.
1 Stephen St.
London
W1T 1AL
CC: 19 Entertainment Ltd.
32/33 Ransomes Dock 35 37 Parkgate Rd.
London SW11 4NP
CKX, Inc.
650 Madison Ave.
New York, NY 10022
bTV
National Palace of Culture
Bulgaria Sq., floor 11
Sofia 1463
Subject: Disturbing events at Music Idol 2
March 3, 2008
Dear Sirs,
I think you should be aware of the disturbing events that have taken place at the latest Music Idol season in Bulgaria. If you get to watch even just a little bit of the recordings, you will be shocked by the attitude of the current judges and hosts towards contestants. Just a few examples:
1. Turning candidates out, without even hearing them sing. The reason: the candidate is overweight
2. Making fun of candidate’s speech impediment and forcing the candidate to say tongue-twisters that expose the impediment even more
3. Using helium in order to change the pitch of their voice and mock one of the contestants
4. Making candidate strip to prove he is ready to do anything to get on Music Idol.
As far as I understand from watching American Idol, the goal is to find a real vocal talent thus showing that if you have the qualities, the guts, the vision and the willpower, you can get to the top. The show is encouraging, empowering, positive and full of hope even at the times when our favorite candidates are leaving and we see them crying. All contestants are given equal chances and are treated with respect.
However, Music Idol 2 has strained badly from this idea. Abusing the candidates, calling them names, swearing at them and making them feel guilty of the way they look, speak or move stimulates wrong (and dangerous!) type of thinking in the general public and in my opinion should be prosecuted. Being rich and famous is no reason for being rude and cruel to other human beings and I think you would agree with me on that.
I will greatly appreciate it if you would find a way to stop that degrading and shameful approach of both the judges and the hosts. Idol is supposed to make us dream and rejoice, not point our fingers to other people’s defects and incapacities.
We are really over with Music Idol in its current state – it is an ugly display of heartlessness and obscenity.
We do not and will never fancy a show that makes us feel ashamed that we are Bulgarians.
Thank you in advance,
Anna Gologanova
тая беше голяма излагация…
Виж какво е написал Тишо по въпроса:
http://asktisho.wordpress.com/2008/03/04/bread_n_blood/
Ани – има ли начин да се подпиша под писмото ви/участвам в разпространението му, без да убивам дървета (ползвам хартия)?
Не съм и подозирал, че са стигнали дотам…
@Ани: От “Music Idol” съм гледал единствено изрезката, към която пуснах линк. Там отношението на журито беше сравнително меко, и оправдано. Но ако останалото е наистина така, изобщо не се учудвам. Това да си се издигнал по време на преход в България май хич, ама хич не е комплимент… И си мисля, че само да оплюеш предаването не е достатъчно. Аз лично бих предложил и бойкот на стоките и услугите, рекламирани в него.
@Онлайн Бизнес: Нали не ми се сърдиш, че махнах рекламния линк към сайта ти? Съжалявам, ама блогът ми не е безплатна рекламна дъска.
@Жилов: Като чета Тишо, май Ани и Митко са абсолютно прави. Ако е каквото си представям, подозирам, че с voxy ще сме на едно мнение по въпроса…
@Калин: Подписвай спокойно. Напоследък все повече от хартията се прави от слама или отпадъчни стърготини… 🙂
Калине, разпространявай на воля. Мога само да съм благодарна за това. За съжаление тези компании (с изкл. на bTV, които така или иначе не отговарят на мейлите си) нямат обявени имейл адреси. Та се наложи да пускам писма…
Гриша, винаги си бил креативен по отношение на методи%
Калине, подписвай и разпространявай на воля. Мога само да съм благодарна за това. За съжаление тези компании (с изкл. на bTV, които така или иначе не отговарят на мейлите си) нямат обявени имейл адреси. Та се наложи да пускам писма.
Гриша, винаги си бил креативен по отношение на методите, с които да постигнем по-голям ефект. Ама идеята си е твоя, така че оставям на теб да я популяризираш. И, само да ти кажа, не съжалявай, дето не си гледал Music Idol. Душата ти е останала по-чиста от моята…
По отношение на Тишовото писание, ето какво е мнението ми.
Българската версия на Idol не “следва линията на поведение предварително заложена от формата”. Журито се държи не просто безобразно, а подсъдно. В American Idol също има “лошо ченге” в лицето на Саймън, но той е перде и е прям, без да е жесток. Това е човек с мнение и не се свени да каже какво мисли. Саймън просто не е политик – не облича аналгин-хинина в захарна глазура. А Фънки е пълната противоположност на Саймън и събирателен образ на всичката простотия и низост на българските новобогаташи: дребна душица в масивно тяло.
Другото нещо, което е различно в American Idol е, че не се разчита на SMS-и за натрупването на печалба, а на рекламите. Те са на всеки дестина минути. По мои наблюдения съотношението реклами/предаване е 50/50. Имайки предвид популярността на шоуто и това, че го пускат в най-гледаното време мога само да гадая колко струват 30 сек. реклама. Вероятно е в интервала 500-800 хиляди долара, ако не и повече.
Гласуването става не само чрез SMS, но и чрез безплатни обаждания. Нещо повече – веднъж на сезон се прави т.нар. American Idol Gives Back, в което се включват десетки звезди на шоубизнеса с цел да се съберат средства за бедстващи семейства в САЩ и Африка. Миналата година са събрали $78 млн.
Казвам всичко това, за да покажа, че разликата между American Idol и Music Idol е … космическа. Има една прилика обаче: в предишния сезон на българското предаване наистина откриха талтанливо момиче. Сигурна съм, че и този път ще е така. Жалко, че става по такъв омерзителен начин…
Още една статия по въпроса, има линк към нея и в Блога на Тишо, но все пак:
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_347897432
Пускам писмото и във Фантазия.
Жилов, още едно скръбно потвърждение на факта, че българите, като се самозабравим имаме “таланта” да омаскаряваме и най-добрата идея…
Калине, хиляди благодарности…
И за да затворим квадратурата на кръга – ето още един линк към мое мнение, в което съм поставил линк към тази страница 🙂
http://forum.slavishow.com/viewtopic.php?t=16725&start=405
Pingback: KEN LI / КЕН ЛИ» Архиви » Не гледам “Music Idol”.
Писмото е смешно. И от години не се завършва с “благодаря предварително”. На маика ми и брат ми, 5 годишната ми племенница не им беше смешно- не знаят бъкел английски. Върви им обясни вица. Предаването е сеирджийско. За хора с хумор, сеирджии, присмехулници и не много тесно скроени.
Вижте някои от реакцията на немското жури, за съжаление не с български букви, но на който му се смее ще го оцени:
– na moeto kuche kato mu tikna edno karnache v zadnika i to izdava takiva tonove
– pri teb ima slednoto razreshenie- da si hvarlish glasnite struni v syarna kiselina
– Madona uspyava da prevarne vsyako laino v zlato. Pri teb vizhdam obratnia rezultat
– kakva e razlikata mezhdu teb i edna kofa laina?- Kofata!
– kakto peesh shte hvarlish hlebarkite v koma
– edin ot nas dvamata tryabva da si tragne. Tai kato az ostavam- tragvash ti
– ti pochna dosta slabo ti silata ti s vremeto dosta amalya
– tova koeto ti lipsva ne mozhesh da nauchish
– moyat gradinar kato iztarve edna zelka barhu kraka si se chuva takav zvuk
-v glavata si imam edna skala ot 1 do 10. 1 e super dobre, 10 e uzhasno. ti si 7895
-varvi da prodavash sladoled v nyakoya sapunena opera
– prochetoh, che ot muhlyasal hlyab se pravi penicilin. Zatui si mislya, che ot vseki mozhe da se napravi neshto. Ot teb obache savsem nishto
-ti se dvizhish kato prostrelyano prase
– ako netalantlivite mozheha da letyat, ti shteshe da budesh satelit
– zvuchish syakash si se zashipal sas cipa si
– na vsichki kandidati kazvam- ne se otkazvai. Pri teb shte napraya izkluchenie
– ako si slozha edin düner nauhoto pone chuvam malchanieto na agnetata. Pri teb nishto
– ako te slozha v gradinata ptichkite shte varnat chereshite ot minalata godina
i t.n.i t.n.
@angel: Дали писмото е смешно, е въпрос на чувство за хумор. На мен не ми е. А дали се завършва с “благодаря предварително”, е въпрос на възпитание – на мен не ми се вижда остаряло.
За сеирджийското предаване – да обяснявам ли какво става с талантите в държава, където ги “откриват”, за да си правят сеира на техен гръб? И до какво води това? Да си правиш сеира с инвалиди или сираци е също толкова отвратително, но опропастява държавата по-малко.
А за немското жури – бил съм в Германия, и знам как се процедира там при далеч по-малко невъзпитани реакции. Има ли някой от това жури, който да е още извън затвора?
Вижте интервюто и може би ще усетите, че подигравките са малко в повечко 🙁
Култовата изпълнителка на хита ” Кен лий” Валентина Хасан
@Вени Г.: Така е, не са малко. Но, честно казано, мисля си, че чак такава издънка може би заслужава малко в повечко подигравки. Просто времето е такова – пълно е с простотия, не я ли осмиваме, ще се удавим в нея.
Четох интервюто, нещата не са така черно-бели. Интересно ми е, ако някой няма никаква системна езикова подготовка и въпреки това се опитва да тананика песен на непознат нему език, защото му харесва, дали това го прави простак?
Невежеството и простотията могат да бъдат две доста различни неща, но подигравката с първото е признак за второто.
Сега какво – да тръгна да осмивам късогледите осмиващи, защото очевидно го заслужават? Това ли е начинът да направиш света по-добър?
@skoklyo: Да се опитваш да пееш на непознат език не е осъдително. Да няма обаче изпятото нищо общо с този език вече е весело. А да е абсолютно убеден изпълнителят му, че то е на този език, е комично колкото и всяка друга глупотевица. Първото може да е ентусиазъм, второто – невежество, третото обаче е простотия.
(Ако смехът над това съдържа и злобна подигравка, или безпочвено оскърбление, това вече би било простащина. Дали става дума за нея, прецени сам.)
Ако щете вярвайте, но аз за целия този случай с Кен Лий разбрах едва снощи. Не съм прочела всички коментари тук – нямам време. Само много ми се ще да попитам всички хора над 30 години и особено наборите около 40, дето се скъсват да се хилят на девойката: а вие като тинейджъри не сте ли искали да си запишете Герапа, не сте ли издирвали парчето “Ъджън” и не сте ли си подпявали “Иденлизе джуфай” и “Вашта мамка милорд”? И не сте били убедени, че everybody се произнася “еврибари”?
Че навремето всички ресторантски певци пееха на такъв “английски” (любимият ми пример – кюстендилския ресторантски певец Шамшала, изпълняващ “Ревност” на Франки Милър така: “И коч ма бий, и коч ма лай”). Даже още ги има, миналата година случих в една кръчма на такъв. Смешно е, не ще и дума, ама пък да е чак такава сензация! Отказвам да участвам в масовото злобеене.
Това вече е красиво – http://bnenova.blogspot.com/2008/03/google-vs-ken-liiiiiiiiiii.html
Мисля, че се смях повече, отколкото като гледах песента.
@komata: Да, подпявали сме точно така. Но, поне от 10-годишна възраст нагоре, знаехме, че това дето го пеем не е това дето го пеят оригиналните певци. И ако някой се явеше на конкурс за млади таланти с такова пеене, смехът щеше да е още по-гороломен отсега… За ресторантските певци не искам да коментирам; за Шамшала – нали знаеш какво значи “шамшал” на кюстендилско наречие? 🙂
@morrt: Наистина, отлична шега с популярността на историята 🙂
@Григор:Първо:Убедена съм, че Валентина също е наясно, че Марая Кери не пее точно това. Това, че всичко е нагласено, си личи от сто километра. Особено си личи по явно изрепетираните и недотам добре изиграни реакции на журито.Искала девойката да се прочуе, намерила му колая.
Ресторантските певци ги посочих като пример, че Валентининото изпълнение не е някакво бог знае какво изключение, нито пък е нещо ново. Точно затова ум не ми побира защо е станало такава сензация. Това (пеенето на такъв “английски” пред хора) го има от десетилетия. Шамшала го дадох като пример, че има далеч по-смешни версии на разни парчета от “Кен Лий”. Знам още доста такива версии, да не почвам, че край няма да има 🙂 – “Кен Лий” -то е някакво много средняшко като комична стойност на техния фон. И не, не знам какво е “шамшал” , я ме светни :-).
Подхвърлиха му на народа гумен кокал да си играе, и той полуде…
@Григор: извинявай, забравих да те попитам най-важното, което исках да те питам.
Имам една приятелка Агнеш, унгарка, вокалистка на тамошна група. Издири бог знае откъде една африканска песен, която страшно й лягаше на гласа, и тя я разучи така, слухарската. Пее я по концерти, понякога пред хилядна публика, и я пее така, че публиката пощурява. Понятие си няма за какво става въпрос в текста. За суахилиговорящите нейният суахили сигурно звучи точно като “английския” на Валентина.
Това абсолютно попада в рамките на твоето определение за простотия малко по-горе.
Би ли окачествил това, което прави Аги, като простотия?
Крайно любопитно ми е какво ще ми отговориш :-).
Комата, твоята приятелка, при добро желание, би могла да намери някой, който владее суахили. Така ще си спести срама и подигравките.
Валентина можеше да направи същото. Ей я на, вече и в сайта на списание People са я изтъпанили. http://www.people.com/people/package/gallery/0,,20177497_20185269,00.html
Не мисля, че точно това е формата на известност, която Валентина е търсела. Подобно твърдение леко граничи с убедеността за постигане на популярност на стрелците в американските училища и молове… Извратено е, прощавай…
@Комата: Ани ме е изпреварила, но щях да ти отговоря същото. Да, с английския е малко по-смешно, понеже все пак наоколо има предостатъчно хора, които го владеят, а Валентина и тях не се е погрижила да попита даже. Но принципът е този.
Ако аз бях на мястото на Аги, щях сериозно да се постарая да намеря някой, който говори суахили, и да го помоля да ми направи точния спелинг. Въпрос на уважение към езика е – а оттам и на самоуважение.
@Ани и Григор:
Никой не се подиграва на Аги.
Нито пък се е опитал да я прави за срам.
Самата аз дълги години съм изпълнявала по на такъв “цигански” “Едерлези”.
Без ни най-малко да ме е срам.
Е какво, Комата, Валентина срам ли я беше, когато изпя “Кен Лий”?
Или когато убедено отговори, че е пяла на английски?
Въпросът в случая не е дали теб те е срам…
Не, поне моят въпрос в случая беше – е какво пък толкова, нито е първата, нито е последната, чудо голямо, трябва ли всичко това да се взема чак пък толкова навътре и чак пък толкова насериозно?
А дали някой все още си спомня коя беше Валентина Хасан?
Точно от тази категория е една от много малкото.
А за спомнянето – с гаранция малко хора си спомнят. Сигурно същите, които помнят и кой беше бай Тошо, и прочее. Единиците, дето помнят по повече от три минути…
Повече от три минути не помнят единици, а май хиляди, според мен – е, може и да бъркам, разбира се. Айде да не подценяваме чак толкова хората – бай Тошо го знае и 21-годишната ми племенница, нищо, че няма как да го помни. А аз тъкмо почнах да разучавам едно парче на полската група “Диканда”. На един такъв полски цигански ли е, цигански полски ли е… Няма му текста из нета, а нямам подръка ни полски циганин, ни цигански поляк да го питам, пък, пусто, много ми се пее това парче, така че засега си пея каквото съм чула от диска… все ще срещна по трасето някой цигански поляк или полски циганин, дето, след като се похилим порядъчно и двамцата на моя вариант, ще ми оправи текста. Кво пък толкова!