Често съм мислил как да опиша точната разлика между будния народ и заспалия народ. Или ако предпочитате, между народа от граждани и народа от добитъци, или между народа и мършата, и т.н. Никога обаче не съм виждал по-точно определение от ето този коментар, написан от момиче, което от 3 години насам живее в САЩ:
Гриша, според мен гражданската съвест в САЩ съществува защото всеки, ако стане свидетел на подобно унижение, си казва, “Господи, ами ако това бях аз? Веднага трябва да направя нещо!” Докато в БГ зрителят си казва, “Егати! Добре, че не съм аз! Я, дали следващият няма да е още по-жлембав?” Затова полицаят в САЩ спира на 3-лентова магистрала, изчаква дупка в трафика и тича като обезумял, за да махне парчето гума на ТИР от пътя. Затова, като ме виждаха да се придвижвам пеша с дете в слинг на корема и с по 4 торби пазарувано в ръцете, хората от минаващите коли спираха и ме питаха дали нямам нужда от помощ.
Ще го повторя още веднъж, макар и не с точно същите думи:
Българинът при гледката на подобно унижение си казва: “Егати! Добре, че не съм аз!”. Американецът – “Утре може да се случи на мен – трябва да направя нещо!”.
Нямам какво повече да добавя.
Вчера, по време на дискусия, един ученик спомена за наблюдаващите пожара във влака, които не се опитали да помогнат, а снимали с телефони. Темата ни беше за медиите и се опитвахме да докажем, че те наказват хората с неконвенционално мислене и поведение. Ученикът искаше да използва този пример, за да докаже, че хората смятат, че е добро да се помага на изпаднали в беда и хоп, сега има някой, който не е помогнал и хоп, порицават го.
Естествено, опитахме се да изясним дали за повечето българи е нещо обичайно да смятат, че е добро да се помага на непознати.
Накрая изяснихме, че всъщност общоприетата нагласа на българите е да казват, че е добро НЯКОЙ ДРУГ да помага на хората в беда, и ако не го направи – лошо! Иначе аз самият да помогна – откъде накъде? Това не е моя работа. Има хора, на които им плащат за това.
Струва ми се, че това добавя още един нюанс към коментара на момичето в поста.
Коментарите и на Ани и на Лидия много ми харесаха – абсолютно правилно. Това обаче променя ли се изобщо? Не може да няма начин, въпреки че ако манталитетът ни е такъв, едва ли би могло да се изкорени.
Ще ми се да добавя още един пример, който само би могъл да подкрепи казаното и от двете по-горе:
В туристическите списания, които чета има една реклама за борба с мърсотията: “Един боклук мръсно не прави. Така мислят 7,5 милиона българи.” Интересното е обаче, че именно тези списания, в които предимно става въпрос за туризъм и съответно за екология, се рекламират авиолиниите, а от Калин /който в сравнение с мен е експерт в областта/ знам, че най-големият замърсител на земната атмосфера са именно самолетите. А билетите за някои полети вече са по-евтини от билета с автобус София-Варна. И всъщност се получава: “Крадецът вика – дръжте крадеца!”
Винаги, когато седна да философствам така по блоговете, започва да ме гони гузната ми съвест, че вместо да плямпам така, за това време мога да СВЪРША нещо полезно, и още по-гузна се чувствам, защото знам, че е точно така.
Много време отнема да се промени съзнанието на един човек. Но още повече време отнема, промененото съзнание да се претвори в действия. Тук ми се губи нещо…
Вчера за пореден път станах жертва на един подлец и лъжец, който ме шантажира непрекъснато от две години насам. По обяд го срещнах лично и го поканих да седнем на чаша бира в кръчма и да се изясним като хора. Крайният резултат беше, че след като му показах написаните от него “доноси и сигнали” срещу мен, по-вечето от които дори, когато съм била в чужбина, той скочи и ме преби пред всички кибици в кръчмата и никой ….нито спря него, нито ми помогна. Дочух някой да казва:” А бе, несе месете, може и да се обичат!?”Едвам се скрих в тоалетната и помолих на 166 да дойдат полицаи, за да ме изведат от заведението, защото не се чувствах в безопасност. Дойдоха, изведоха ни и двамата, не мен ми шурти кръв от носа, а те ми написаха акт за нарушване на общественият ред, докато оня по мобайла си демонстративно водеше разговор с някой от вътре в РДВР и се разпореждаше да ми бъде съставен актр пък после щял бил да разбере от къде е изтекла информация и кой ми е дал ксерохите. Какво става с тоя народ, в тая държава??? На очевиден побой на мъж над жена, послред бял ден, на обществено място …и се предполага любов?!
Платих си таксата от 52лв на съдебният лекар за медицинското и 200лв хонорар на адвокат,
за ми каже след това, че медицинското може и да няма стойност, защото оня ,ако хванел двама сидетели може да ме изкарат, че аз съм го обиждала, тормозила, набила и предизвиквала и… демек съм си получила боя заслужено.!? И всичкото това, защото извадих ксерох на документи,черно на бяло, написани от ръката на подлеца, доносника и лъжеца, който се оказа и агресивен побойник. О,да.Пишеки това се сещам, че възмутен мъж се обърна към мен в момент, в който бях на земята и ми каза, да се измитам, че му преча на кефа.
Цяла нощ мисля, ближа си раните и се чудя на себе си защо се мотам още тук?
И сън не ме хваща, а как живеят другите хора?
Думите на Ружка просто не смея да ги коментирам…
Дали човек ще помогне зависи от това, колко е човек просто. Имало е моменти, когато и аз съм се стъписвал и после ме е било зверски яд, че не съм се намесил … но е минало. Старая се да спазвам тази линия на добър член на обществото и тя ме кара да се чувствам добре. Имало е случаи обаче, когато от много добри хора по – принцип съм чувал коментара “Какво се занимаваш? Я да си се оправят..”. Въпрос е на манталитет…
А Таня – пиши 🙂 защото писането помага и други да се замислят. А за времето, което отделяш да изпиеш едно кафе и да почетеш блогове какво добро можеш да направиш? Ако перифразирам едни известни “правила” – “Таня не мързелува, тя се информира”! ха-ха
@lyd: Именно. Този ученик така и не е разбрал, че хората порицават не “различността на мисленето” на сеирджиите, а това, че с бездействието си са станали косвени убийци. По тази логика, всеки един престъпник – Ханибал Лектър, Жоро Павето и пр. – са просто различно мислещи, и на какво прилича това да ги съдим и затваряме? Вместо да им дадем още поле за изява, и да ги посочим за пример?…
@Таня: Да, променя се. Ако всички трепереха за екологията, половинчатата грижа би била за порицание; когато почти никой не се грижи обаче е за поощрение.
А за замърсяването – не искам да оспорвам Калин, но ТЕЦ-овете по света изхвърлят около 100 пъти повече замърсители от самолетния транспорт. Автомобилите също изхвърлят от порядъка на ТЕЦ-овете; казвам го с угризението на човек, който половината си работно време прекарва зад волана (вземи данни за световното производство на автомобилен бензин и дизел, и го сравни със световното производство на авиационен бензин и керосин – ще се увериш)… Според мен начинът тук е не да ограничаваме техниката (или поне да го правим в рамките на разумното), а да инвестираме в екологично по-чисти технологии, и да се грижим за озеленяването, против горските пожари, за оптимизирането на трафика и т.н.
@roujkabg: Ето затова ти трябва блог. И смелостта и желанието да се бориш.
Направи си блог, хостнат извън България. Опиши на него случая с побоя, съставянето на акта и прочее. Публикувай самия акт. В отделен запис опиши подробно историята с шантажиста и доносника, и посочи имената и адреса му. Публикувай копията от доносите му, и разкажи с какво те не са верни, и как те е шантажирал с тях. Отправи предупреждение към всички – да предупреждават околните, защото утре жертва на този човек могат да станат те.
Когато го направиш, препрати линкове до познатите си блогери (можеш да започнеш с мен – ще разкажа за случая, и ще дам линк към блога ти). Изчакай малко да се надигне вълната по блоговете (блогерите като цяло не са безучастници), и препрати линкове до масмедиите и до всички правозащитни организации, които ти хрумнат. Отделно, можеш да препратиш линк до ръководството на МВР. Най-сетне, можеш да помислиш да препратиш линк и до подходящи европейски комисии – не помня имаше ли по защита на правата на човека (не тази на Меглена Кунева, тя е за потребителите).
С пълна сигурност ще те шантажират, изнудват, може би привикват в МВР за сплашване, за да затвориш блога си. Вместо да го затвориш, описвай там в най-големи подробности шантажите, без да пропускаш нищо, и отново пращай линкове до колегите по блог. Много важно е да не се плашиш от заплахите за физическа разправа – отговаряй им, че всеки опит за разправа ще бъде отразяван подробно в блога, а отделно от това, тази игра може да се играе и от двете страни: блогерите са много, повечето ербап хора, и се грижат да не се случи същото утре на тях; те ще знаят вече кой е побойникът, а той не ги знае – съберат ли се десетина, с маски и предварително подготвени алибита, няма да му се размине с някоя и друга счупена ръка или крак…
Вече един такъв случай се е обръщал към мен за помощ; не бъди страхливка, недей като него да се уплашиш и да предадеш каузата, след като си увлякла други да те подкрепят. Никога не забравяй: уплашването и преклонението само ще настървят противника – ще те опазят гласът и известността ти. Следят ли случая хиляди блогери, десетина правозащитни организации и някоя европейска комисия, си в много повече безопасност. Това са престъпници: първото, което ти казват, като те нападнат, е “Не викай! Не мърдай! Нито гък!”, а правилната постъпка е да се бориш с всички сили и да викаш с всички сили.
Ако почне да те действа чрез МВР, ето тук е първият от няколко последователни записа, в които можеш да намериш подробни указания как да действаш. (Може да не са 100% точни, но все ще са добра основа.) Намираш си двама-трима смели свидетели, които няма да се огънат от ченгеджийско-доноснически шантаж, и действаш. Можеш и сама да си си адвокат, за целите на описаното, ако нямаш самоотвержен и решителен адвокат, най-добре приятел. Задължително абсолютно всички подробности по действането (особено важни са самоличностите на участвалите полицаи, а по възможност и техни снимки или фотороботи), се изнасят в блога. И непрекъснато вдигаш шум, и обръщаш вниманието на всякакви граждански и правозащитни организации; завърти ли се колелото, хора ще ти дават и още координати…
Разберат ли дори един-двама четящи Интернет случайни съседи, познати или колеги на доносника, историята ще се разнесе много бързо. Като резултат, той ще загуби възможността да събира информация за доноси – всеки ще се пази от него – и или ще спре да ги пише, или ще трябва да съчинява. Съответно, доносите му ще станат безполезни за МВР, и той ще загуби ценността си за тях (повече шум – по-бързо). А когато всички започнат да го остракират (никой не харесва куките), и хората от МВР ще започнат да го избягват и да гледат да не се появяват с него. В крайна сметка е вероятно той да изгуби връзките и позицията си там, а с това и възможностите да сплашва, и чувството за безнаказаност. Тогава вече спокойно ще можеш да го осъдиш за този побой, а недай боже да те нападне пак, ще е доказан рецидивист, но вече без протекции…
Възможно е типът да се опита да организира “възмутени познати” и “възторжени приятели”, които да пълнят блога ти с хвалби, псувни, заплахи и какво ли не още. Такива просто ги режеш от публикуване на коментари: те са вид спам. И не се поддаваш на заплахите им: вместо това даваш данните от логовете на ИТ специалисти, може да мен, аз ще се опитам да издиря и установя кой ги е писал, и мисля, че ще си в правото си да публикуваш в блога и тази информация.
Трябва да те предупредя и друго: ако историята ти не е истина, отначало ще получиш подкрепа, но после ще рикушира върху теб жестоко. Ако обаче е истина, не се бой – и блогерите, и читателите им в огромното си мнозинство са способни да различат истина от лъжа, и ще те подкрепят.
Това е засега; ако имаш нужда от още информация, е-майлът ми го има на челната страница на сайта ми.
Вероятно съм имал предвид колко вредни вещества се отделят при пътуване на еднакво разстояние със самолет и с какъвто и да е друг транспорт. Но изцяло подкрепям Григор за “да инвестираме в екологично по-чисти технологии, и да се грижим за озеленяването, против горските пожари, за оптимизирането на трафика”, И изцяло подкрепям Таня, че “за това време мога да СВЪРША нещо полезно”. И даже съвсем скоро ще ви поканя на едно садене на дръвчета на Витоша (м/у 6 и 20 април, някой от уикендите). хем да го свършим нещото :), хем да се запознаем и на живо, който още не е, хем да видим какви други начини има да си помагаме, за да стават по-малко случаи като тоя с roujka.
Ако не ви поканя – моля да ме държите лично отговорен. На пощата и джиесема, ако се налага.
Супер – искам да садя дръвчета, знаеш отдавна се каня за това и сега вече си мисля, че прекалявам с мотаенето 🙂
Стигнах преди време и аз до извода, че ако не мога винаги да ходя на протестите, най-вече заради работата си, то мога да компенсирам това неможене с дуго можене – като да садя дървета и да почистя градинката – не че съм го правила досега, но искам да го направя и знам, че само трябва да почна. Всъщност веднъж чистих градинката пред блока в предния квартал, където живеех. Никой не дойде да ми помогне, но аз не чаках това и успях да изчистя половината от градината, че беше доста голяма. Удоволствието от свършената работа беше неописуемо, въпреки че чистотата трая точно една седмица. Все пак е нещо де…
@Таня – то и Григор добре е написал, но и аз да добавя.
На пръв поглед самолетите горят много керосин, следва замърсяват много.
Но всъщност разходът на гориво за един пътник за изминат километър се оказва най-малък при самолетите. Особено на дълги полети.
Ако се забранят самолетите, тези хора така или иначе трябва да пътуват, ще използват коли или автобуси и замърсяването ще нарастне много повече
От мои приятели в САЩ знам, че това, което виждам в някои филми – не комерс – е истина, а именно – може на улицата да те наръгат, можеш да припаднеш, може да те ограбят – и околните просто не забелязват това. Сиреч, не го виждат, за да не се ангажират. Отминават. Шото висша американска ценност е, че всеки сам прави съдбата си. Това важи основно за мегаполисите, в малките градчета ситуацията е коренно различна.
Да, Вени, съгласна съм с теб. Това е другата страна на нещата, но…точно в такъв миг, се оказва че някой друг ти прави съдбата, нали? Учиш, работиш,гледаш си работата и не подозираш, че някой друг ти диша във врата, че те предава и се старае да те препъва в живота, а ти си мислиш, че си “ковеш съдбата”.
Конкретно за случката с нанесеният ми побой- може би от моята камбанария нещата изглеждат по този начин, а от страни по друг. Смятам, че в подобни случаи, когато човек стане неволен свидетел и може да предотврати нещо, което е във възможностите му- трябва да реагира.
Не защото се е случило на мен, а по принцип смятам, че на по- слабият и беззащитният трябва да се помогне. И няма място за разсъждение кой крив, кой прав. Има си съд, който ще си каже становището в последствие. Този човек има и разрешително да носи оръжие, ами ако го носеше у себе си и го беше употребил? Аз ли кова съдбата си или той щеше да приключи моята?
Покрай случката се натъквам и на други проблеми- всеки по своему дребен и незначителен, но когато се нареди пъзела картинката става грозна. След като не останах доволна от поведението на полицаите потърсих по- висшестоящи началници. Петък 2,00 часа след обяд.
Нито директора на РДВР, нито заместника му, нито кварталният и неговият заместник- никой няма, който да ме приеме и изслуша.Всички някъде по служба. Къде, на кого и как служат?
Попитах дежурният, ако някой пребие жена му или дъшеря му на улицата, докато той е на служба Те към кого да се обърнат? Човека каза: “Към мен”. Отвръщам: “ОК. Аз съм тук. Помогнете ми”. Най- учтиво човека ми обясни, че трябва да отида на съдебен лекар, после на адвокат и съд. Като похарча една торба пари ще разбера, че само срещу половината от тях, само един човек може да ми реши проблема и то веднага.
За такива неща става дума. За бездействието не само на обществото, а и на институциите, където работят членовете на същото това общество с извратено мислене и морал.
Божо, може и да си прав за разхода на гориво (в момента нямам спомен къде точно е статистиката за отпадъчните продукти, за да проверя), но тук става дума не за възпрепятстване на хората да си вършат работата, а за въвеждане (както предлага Григор) на по-чисти технологии – и за преориентиране (това го предлагам аз, сега) на самата работа, така че да не са нужни толкова пътувания. Всеки може сам да измисли как да го направи – не сме глупави, нали?
А специално с Таня сме си говорили колко безотговорно спрямо природата, барабар с човечеството, сегашно и бъдещо, е например да идеш на почивка със самолет на Хаваите, вместо да си грабнеш раничката и да се качиш на Витоша – от гледна точка на транспортното замърсяване, което предизвикваш. Да, хубаво би било да си въведем по-чистите технологии и пак да си ходим на Хаваите, щом точно там ни се ходи; обаче докато това не се случи (с наша помощ, добре), изборът какво правим с мръсните технологии пак е в наши ръце. А на мене поне ми писва от миене на ръце.
Така че – в някой близък априлски уикенд, всички на залесяване! Да си ги поизцапаме, тия ръце. 😉
Как македонците засадиха два милиона дървета за един ден, публикувано от dpeshev
Pingback: blog.doncho.net » Blog Archive » "Да защитава и служи"? Да бе!
Историята на roujkabg ме ужаси. Може би, защото съм от типа мислене, описан от Ани. И знам, че ако се случи на мен, ще съм точно толкова беззащитна, колкото roujkabg. Относно фразата “Остави ги, те сигурно се обичат” – това е ориенталщина в действие. Мъжът и жената като се обичат, той я бие. Няма да коментирам просто. roujkabg, ще послушаш ли съвета на Григор за блога?
Григоре, много те уважавам за това, че винаги се стараеш да помагаш на хората от този блог. Дано има повече хора като теб!
Благодаря Ви, че споделяте тревогата ми от тези отвратителни прояви в обществото ни, пред които то се носи като “Аз, Клавдий”. Яд ме е на побойника, заради предишните му действия на доносник и клеветник, а в последствие и на агресивен насилник, но не мога да спра да изпитвам безсилен гняв и чувство на унижение от “разсъдителните сеирджии”
Блога ми е нещо като задача номер 1 за тази година, но не се чувствам достатъчно компютърно подготвена, за да се справя в този момент.
Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Рушвет или какво?
Ето и обещаната покана за залесяване – първото за годината. 🙂
Гри, ако не е достатъчно видимо тук, качи го нагоре.
@Калин: А за тези, които няма да ходят с маршрутка – къде точно се намира мястото, където трябва да се отиде?
Не мога да го обясня – не познавам Витоша толкова добре. Предположих, че който е достатъчно здрав (и ранобуден) да ходи пеш, ще го знае. 😀
Дендрариумът е предпоследната спирка на маршрутка 10; последната е Златните мостове.
До Roujkabg> Ружа, Вие непрекъснато от нещо се оплаквате и все до властите стигате, за да Ви оправят личните неща. Оставам с впечатлението, че при Вас нещо не е наред или просто много Ви работи фантазията. По случайност имах тази възможност да проверя за Вашия случай, такъв просто няма регистриран в полицията, освен справка за пиянски скандал в заведение. Моля за извинение.