Днес министър Румен Петков съобщи на пресконференция, че подава оставката си. В интервю, дадено след пресконференцията, той каза: “В европейските държави, ако един министър бъде уличен в срещи с представители на организираната престъпност, той подава оставка. Всъщност е редно да я подаде и за далеч по-дребни неща… Тъй като България вече е в ЕС, смятам за редно да постъпя съгласно европейските правила за етика и държавност…”
—-
Първоаприлска шега, естествено.
Интересното е, че е най-популярната наоколо. Сигурно към половината от опитите да излъжат някого, които видях днес, бяха с нея. Без да копират един от друг – просто всеки се беше сетил най-напред за това. Съответно обаче беше и най-отгатваната – Измисли нещо по-достоверно, де, това е твърде лесно…”
И това при положение, че доста хора знаеха – днес ще има заседание на БСП, на което ще се обсъжда именно въпросът с Румен Петков. (А някои бяха подочули и какво е казал Барозу на Станишев.) Така че би било най-нормално, поне за не-българин, да очаква, че шегата в един момент ще стане истина. Българите обаче си познаваме министъра и БСП-то достатъчно добре.
И това ме плаши. Защото очевидно сме стигнали дотам да смятаме за най-нормално министърът ни на вътрешните работи да поддържа връзки с престъпниците, които би трябвало да преследва. И те най-безочливо да питат по пресконференции: “Като сме бандити, защо не сме в затвора?”. И дотам да смятаме за най-нормално нито той да си подаде оставката, включително под брутален и директен натиск на ЕС, нито пък партията, която го е издигнала, да го принуди.
… Днес се опитах да бъда по-оригинален в шегите, и при едни клиенти казах: “Като идвах насам, минах пред Народното събрание – някакъв митинг искаше оставката на Румен Петков. Бая хора бяха, площадът беше почти пълен.” Всички в офиса прихнаха едновременно, а едно момиче каза: “По-скоро ще повярвам, че той сам ще си подаде оставката, отколкото ще че се съберат хора да му я искат. Той няма да я подаде никога, ама ние няма да се съберем да го сваляме и отвъд никогато.”
Мислех си да пиша някакъв коментар на случилото се, ама няма смисъл. Наистина.
Ааааа, на мен ми се хванаха, че я е подал. Мисля, че все пак повечето очакваха това да стане истина. Уви, за митинга няма начин някой да се хване 🙁 Даже за Рила последния път се събраха много малко хора. Обезверяване. Не знам какво друго. В офиса докато слушахме новините и чакахме да разберем какво ще е решението, изведнъж осъзнах колко тъпо е всъщност, че седим и просто чакаме някой да реши. Вместо да правим събитията самите ние, каквито ние ги искаме. Колегите бяха на същото мнение. Какво обаче ни спира да се обединим и да наложим нашето решение?!
Цялата тази работа така се разсмърдя, че направо не ми се слуша вече за нея. Отвратителен цирк, унизителен за цялата нация!
Sami, успяваме да залъжем съвестта си с приказки, това ни спира. Като си изречем мнението ни олеква, защото уж сме се дистанцирали от грозната реалност. Но грозната реалност е, че оставаме до шия в нея и не тялото, а главата ни е забодена в тинята.
Имах порив да отида на протеста за Рила, обаче ми липсваше злободневната тема. Ако там се искаха оставките на продажните министри нямаше да го пропусна. Някак си нямам нагласа да поливам цветята докато гори къщата.
Или може би това е моето залъгване?
Делибалтова, природата е изключително важна и аз лично я поставям дори мъъничко над злободневната тема. Защото министрите си идват и си отиват, а природата остава – както и щетите от унищожаването й. Разбира се, без да умаловажавам и на милиметър проблемът с престъпните управници, от който и тръгва съответното унищожаване на природата. Всичко е свързано.
Sami, не бяхме чак толкова малко, като вземем предвид едно, че часът беше неудобен и две, че в интернет пространството се споменаваха два начални часа – от 16:30 и 17:30, което сигурно е дообъркало и демотивирало. Но това е нормално, при положение, че организаторите са се опитвали да засекат Барозу, така че. (:
ИМАМ ПРЕДЛОЖЕНИЕ – РУМЕН ПЕТКОВ ЩЕ ГО ВЗЕМА У НАС, ЧЕ МИ ТРЯБВА!
За първи път наживо видях г-н Петков на 06.09.2006 г. в Пловдив. Говореше си нещо с г-н Милен Велчев и аз ги подслушвах тайно. Бях дошъл на празника на Съединението, за да видя Президента. Причината е, че когато бях малък, дядо гледаше мен и новините заедно… Така раснах и станах политически образован ☺ (това ми го подсказа кака).
Сигурно много често съм чувал името на Георги Първанов. Когато на кръщенката ми попът ме питал как се казвам, аз съм казал „Гоги Пъванов”. Помня само, че ми се смяха, а мен ме беше яд и не разбирах нищо. Всъщност малко помня от този ден.
По тази причина исках да видя президента Първанов. Облякох се официално и отидохме с мама на празника на Съединението. Пуснаха ни до официалните лица, защото тя все си говореше с някого и накрая просто останахме в специалния сектор. Попита ме дали познавам мъжете до нас. Не ги познавах – нито бяха от нашето училище, нито живееха наблизо. Обясни ми кои са и даже си поисках автографи. Те и двамата ми харесаха, шегуваха се и ми се разписаха в бележника.
Не мога да разбера какво му е на министър Петков, че му искат оставката. Една баба дори го похвали, че бил отслабнал и се разхубавил. Неговият подпис е „5 – ков”. Той може да е само за автографи, а не за официални документи. Не знам точно, ама такива подобни упражнения правих в училище – пишем цифри и образуваме думи.
Тези дни вкъщи все едно дъждът и тъмнината са влезли през прозореца. Мама от 8-9 години събира парички, ние също даваме нашите, за да си купим къща. Тя ми обеща да имам стая в нея, както и да има къде да си ритам мач. Баба и дядо ни помогнаха и дадоха още малко пари. Накрая на село от кооперацията председателят казал, че се продават сгради. Ходихме да видим една къща. Тя нямаше нито прозорци, нито врати, но мама каза, че вече си я представя завършена. Хареса `и, казали на дядо да се дадат парите и после на знам какво е станало. Мина доста време, но една вечер чух дядо и мама да си говорят. После мама спря да ходи на работа. Преди няколко дни ни каза да седнем с кака и обяви, че няма да имаме къща. Обеща ни да се бори за мечтата си, за моята стая, за мача, за нас… Каза, че няма какво да ни даде и все едно не е живяла никога… Сигурно ще я изгонят и от работа, защото остана вкъщи, нищо че знае много и е учила много. Няма да имаме никакви пари. Кака иска да учи в чужбина, но обича България, обещала ми е да не остава там. Сега и двете изглеждат много променени. Затова искам да предложа нещо на държавата. Искам г-н Румен Петков да дойде у нас и да ни помогне, ако тя не може. Да си носи някаква пушка, да сложим всичко обратно по местата и да си имаме къща. Мама щеше да работи пак до късно и по честен начин, с много труд да печели, за да оправи къщата и там да си ходим през лятото и през почивните дни.
Идва Гергьовден. Вкъщи сме трима именници. Искам този подарък за всички ни – СПРАВЕДЛИВОСТ И КЪЩА.
Накрая държавата ще се успокои. Чух, че министърът имал връзка с мафиоти. Да дойдат и те да помогнат. Така г-н Петков ще се забърка в скандал, че е дошъл с пушка да ми помага. Той няма да казва, че е за справедливост. Затова трябва да подаде оставка и да си отиде. Може и да се пенсионира. Разбрах, че полицаите и военните го правят по-рано. Тогава ще идва с мафиотите при нас в новата къща. Мама прави хубави торти, ще си пият кафето и всички ще са ДОВОЛНИ.
Държавата ще се успокои, моето семейство също.
Обаче се питам кой ще седне на стола на министъра после? Ами, ако със стола се случи същото като с нашата къща – ако някой го отмъкне или продаде на друг, без да има това право?
Георги Ставрев 8 г., от Пловдив 06.04.2008 г